2.06.02 - Собствени ресурси на Съюза
Собствени ресурси на Съюза
Дело C-575/18: Чешка република/Комисия, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Явява ли се писмото на Европейската комисия, с което се приканва държава членка да предостави определена сума като собствени ресурси на Съюза, обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС, така че срещу него да може да бъде подадена жалба за отмяна, с оглед на правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/17: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 31 октомври 2019 г.
Възниква ли отговорност на държава членка по член 4, параграф 3 ДЕС за нередовно издаване на сертификати за износ EXP от властите на отвъдморска страна и територия (ОСТ), с която тя е свързана, в нарушение на Решение 91/482/ЕИО?
Задължена ли е държава членка да компенсира загубата на собствени ресурси на Съюза, включително с лихви за забава, когато такава загуба произтича от нередовно издаване на сертификати за износ EXP от властите на свързана с нея ОСТ?
Доказано ли е, че нередовното издаване на сертификати за износ EXP от властите на Ангила е довело до загуба на собствени ресурси на Съюза, която Обединеното кралство не е компенсирало, и спазен ли е разумният срок за предявяване на иска от Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/17: Европейски съюз/Guardian Europe, Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Налице ли е достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за постановяване на решение по дело T‑82/08 и вредата, произтичаща от плащането на разходи за банкова гаранция след този срок?
Допустимо ли е искане за обезщетение за пропуснати ползи, когато вече е постановено окончателно решение относно лихвите върху недължимо платена глоба?
Може ли отговорността на Европейския съюз да бъде ангажирана за вреди, причинени от решение на Общия съд, което не е постановено като последна инстанция?
Следва ли при определяне на вредата по член 340, втора алинея ДФЕС, да се прилага понятието „едно-единствено предприятие“ по смисъла на правото на конкуренцията на Съюза?
Доказано ли е наличието на действителна и сигурна неимуществена вреда (увреждане на репутацията) вследствие на нарушаване на разумния срок за постановяване на решение или на принципа на равно третиране, която да подлежи на обезщетяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-589/17: Prenatal, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Митническия кодекс, Решение REM 03/07, с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в един особен случай?
Трябва ли, когато след направено искане за опрощаване на митни сборове Комисията приеме решение, че фактическата и правната обстановка по случая са сходни с предишен случай, по който тя вече се е произнесла, или решение, че вече е сезирана със сходен случай, по който предстои постановяване на решение, което и да е от посочените решения да бъде разглеждано като акт с правно съдържание, който е задължителен за органите на държавата членка, в която е подадено искането за опрощаване, и следователно подлежи на обжалване от лицето, поискало опрощаване (член 239 от Митническия кодекс) или невземане под отчет на митнически задължения (член 220, параграф 2, буква б) от този кодекс)?
В случай че решението на Комисията не може да се приеме за акт със задължително правно съдържание, компетентни ли са националните органи да преценят дали в случая е налице сходство във фактическата и правната обстановка?
В случай на утвърдителен отговор, ако такъв анализ е направен и се е стигнало до извода, че не е налице такова сходство, трябва ли да се приложи член 905, параграф 1 от Регламента за прилагане и трябва ли следователно Комисията да постанови решение със задължително правно съдържание за тези национални органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/18: Комисия/Италия (Собствени ресурси — Събиране на митническо задължение), Съдебно решение от 11 юли 2019 г.
Налице ли е задължение за държавата членка да предостави на разположение на Европейския съюз традиционни собствени ресурси, когато е констатирана митническа задълженост, дори ако впоследствие възникнат трудности при събирането им?
Допустимо ли е държавата членка да отложи предприемането на действия за събиране на митническа задълженост до приключване на наказателно производство, свързано със същите факти?
Следва ли държавата членка да заплати лихви за забава при забавено предоставяне на традиционни собствени ресурси на Европейския съюз, независимо от причините за забавата?
Изпълнено ли е задължението за вписване на установените вземания в отделна счетоводна сметка съгласно член 6 от съответните регламенти, когато държавата членка е извършила такова вписване?
Може ли в рамките на производство по член 258 ДФЕС Съдът да разпореди постигане на извънсъдебно споразумение относно размера на дължимите суми между Комисията и държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/16: Dzivev и др., Съдебно решение от 17 януари 2019 г.
Съответна ли е на:
– чл. 325 пар. 1 [ДФЕС], съобразно който държавите членки трябва да предприемат мерки за ефикасна защита против измамата и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза;
– чл. 2 nap. 1 вр чл. 1 пар.1 б. „b“ от [Конвенцията PIF] вр член 2, параграф 1 б. „b“ от Решение 2007/436, съобразно които държавата членка трябва да вземе мерки за ефективно наказване на данъчни измами относно данък върху добавената стойност;
– чл. 47 пар. 1 и пар. 2 от Хартата, предоставящ ефективни правни средства за защита пред съд, предварително създаден със закон,
национална правна уредба, съобразно която доказателства, събрани чрез използване на „специални разузнавателни средства“ — а именно подслушване на телефонни разговори на лица, спрямо които по-късно се повдига обвинение за данъчно престъпление по данъка за добавена стойност, следва да бъдат изключени от доказателствения материал поради даване на разрешение за това подслушване от некомпетентен съдебен орган; като се вземат предвид следните условия:
– в предходни моменти (между един и три месеца по-рано) за подслушване на част от тези телефони е било искано и дадено разрешение от същия този съдебен орган — като към този момент той още е бил компетентен;
– относно въпросното подслушване е поискано такова разрешение (за продължаване на предходно подслушване и за подслушване на нови телефони) към същия този съдебен орган; този съдебен орган вече не е бил компетентен — като неговата компетентност е била прехвърлена на нов съдебен орган непосредствено преди това; старият съдебен орган въпреки своята некомпетентност е разгледал искането по същество и е дал такова разрешение;
– в последващ момент (около месец по-късно) отново за подслушване на същите телефони е било искано и дадено разрешение от новия компетентен за това орган;
– всички дадени разрешения фактически са без мотиви;
– нормата на закона, прехвърляща компетентност, е била неясна, довела е до множество противоречиви съдебни актове, което е накарало Върховният [касационен] съд да постанови задължителен тълкувателен акт — около две години след законодателното прехвърляне на компетентност и след въпросното подслушване;
– съдът, разглеждащ делото по същество, няма правомощието да се произнася по искания за използване на специални разузнавателни средства (подслушване на телефон); той обаче има компетентност да се произнася по законосъобразността на проведено подслушване, вкл да приеме, че дадено разрешение не отговаря на законовите изисквания и поради това да откаже да цени събраните в следствие на него доказателства; тази компетентност възниква само при валидно дадено разрешение за подслушване;
– ползването на тези доказателства (телефонни разговори на подсъдимите, разрешение за подслушването на които е дадено от съдебен орган, който вече е загубил своята компетентност) е от съществено значение за решаване на въпроса отговорността на ръководителя на организирана престъпна група, поставила си за цел да извършва данъчни престъпления по Закона за данък добавена стойност [в редакцията му, в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство], респективно като подбудител за конкретните данъчни престъпления — като той може да бъде признат за виновен и осъден само ако тези разговори бъдат ценени като доказателство; в противен случай ще бъде оправдан?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-574/17: Комисия/Combaro, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Допустимо ли е Комисията да се основава единствено на резултатите от последващия контрол, извършен от митническите органи на държавата на износа, при преценка на наличието на особено положение по смисъла на член 239 от Митническия кодекс?
Длъжна ли е Комисията да предприеме допълнителни разследвания относно автентичността на сертификатите за движение на стоки, когато има съмнения за корупция или пропуски в действията на митническите органи на държавата на износа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/15: Kolev и др., Съдебно решение от 5 юни 2018 г.
1) Следва ли член 325 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която въвежда процедура за прекратяване на наказателното производство като предвидената в членове 368 и 369 от Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото тази уредба се прилага към производства, образувани за тежка измама или друга тежка форма на незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза в митническата област
При положителен отговор, какви са последиците от несъвместимостта на такава правна уредба с посочената разпоредба от Договора за функционирането на ЕС?
2) Следва ли член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че предвиденото право на информация относно обвинението е спазено, когато на защитата е предоставена подробна информация относно обвинението след внасянето на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди реално да започнат пренията пред него
Следва ли член 7, параграф 3 от тази директива да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба право на достъп до материалите по делото е гарантирано, когато компетентните органи са дали на защитата възможност да се запознае с тези материали в хода на досъдебната фаза на наказателното производство, дори когато тя не е могла да се възползва от тази възможност, и при необходимост този достъп може да се предостави след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него?
3) Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2013/48/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която задължава националния съд против волята на двама обвиняеми да отстрани упълномощения от тях адвокат, поради това че интересите на тези обвиняеми са противоречиви, и допуска този съд да позволи на посочените лица да упълномощят нов адвокат или при необходимост сам да назначи служебно двама адвокати на мястото на първия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.