Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 1, точка 2 и членове 3, 18 и 28 от Директива 2009/103 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, позволяваща на лице, което е претърпяло имуществени вреди след пътнотранспортно произшествие и е получило от застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на автомобилистите, обезщетение в това отношение, но което счита, че това обезщетение не поправя напълно тези вреди, да прехвърли възмездно на трето лице вземането си, равно на разликата между, от една страна, прогнозната стойност на пълното обезщетение за посочените вреди и от друга страна, вече изплатеното от това предприятие обезщетение, така че въпросното трето лице да може от свое име и за своя сметка да търси пред съда плащането на това вземане от посоченото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
4) Трябва ли разпоредбите на член 3, букви а), б), з) и п) и член 10, параграфи 1, 4 и 5 от [Регламент 2019/943] във връзка със съображения 22 и 23 от преамбюла на регламента, член 5, параграфи 1, 3 и 4 от [Директива 2019/944], както и член 8 от [Регламент 2022/1854], които уреждат принципите за формирането на цените на пазара за търговия на едро с енергия, да се тълкуват [в смисъл], че не допускат държава членка да въведе допълнително данъчно задължение, като вноската за извършване на търговска дейност, уредена в OUG № 27/2022
Може ли при тълкуването на тези разпоредби да се счита, че вноската е пропорционална, при положение че тя не отчита оперативните разходи на участниците на пазара, които извършват търговска дейност
Може ли при тълкуването на [посочените] разпоредби да се счита, че вноската е недискриминационна, при положение че тя се прилага само за част от участниците на пазара на едро, които извършват дейност по закупуване и препродажба на енергия?
5) Трябва ли разпоредбите на членове 28, 30 и 35 ДФЕС, член 3 от Регламент 2019/943 и член 3 от Директива 2019/944, които предвиждат забрана за въвеждането на законодателни пречки пред трансграничните електроенергийни потоци между държавите членки, да се тълкуват [в смисъл], че не допускат въвеждането от държава членка на допълнително данъчно задължение, като вноската за извършване на търговска дейност, уредена в OUG № 27/2022, която за периода от 1 септември до 16 декември 2022 г. предвижда по-обременителна формула за експортните сделки, при които не се признава никаква печалба, докато при продажбите на вътрешния пазар се признава теоретична печалба от 2 %
При тълкуването на тези разпоредби допуска ли правото на Съюза въвеждането на такава вноска, за която, считано от 16 декември 2022 г., се предвижда събиране само в случай на продажба на количества енергия, предназначени за износ, но не и в случай на внос на енергия?
5) С оглед на тълкуването на [същите разпоредби като посочените в четвъртия преюдициален въпрос по дело C‑251/24] допуска ли правото на Съюза държава членка да установи допълнително данъчно задължение, като вноската върху приходите на производителите на електроенергия
Може ли, съгласно тълкуването на тези разпоредби, вноската да се счита за пропорционална, в случай че не отчита действителните оперативни разходи на производителите на електроенергия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 21, параграф 2 във връзка с член 25 от Регламент № 805/2004 да се тълкува в смисъл, че удостоверяването като европейско изпълнително основание на изпълняем публичен документ (в случая, изпълняем нотариален акт на германски нотариус), извършено от компетентния орган в държавата членка по произход чрез използване на стандартния формуляр от приложение III към този регламент, не може да бъде предмет на преразглеждане в държавата членка на принудителното изпълнение, дори и ако предвид датата на съставяне на публичния документ очевидно не е зачетен времевият обхват на посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли Директива 2005/36 […] да се тълкува в смисъл, че в нейното поле попада национална правна уредба, която определя реда и условията за достъп до сектора на социална сигурност със свободни хонорари на лекар, придобил квалификация в болница в друга държава — членка на Европейския съюз?
Ако такава уредба не попада в приложното поле на Директива 2005/36 […], допуска ли член 49 [ДФЕС] с тази уредба на лекар, придобил квалификация в болница в друга държава членка […], да се откаже достъп до сектора на социална сигурност със свободни хонорари (сектор 2) с мотива, че този лекар е упражнявал професионалната си дейност в посочената болница като самостоятелно заето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 5, точка 3 във връзка с съображения 11 и 12 от Регламент [„Брюксел I“] да се тълкува в смисъл, че по дело за накърняване на личностни права чрез съдържанието на филмово произведение съдилищата на държава членка, в която филмът е излъчен, различна от държавата членка, в която филмът е произведен, разполагат с международна компетентност да разгледат иск с предмет:
а) непарична престация с цел отстраняване на последиците от накърняването на личностните права, включително разпореждане да се направи съдържащо извинение изявление по телевизионните канали, на които филмът е излъчен, независимо от мястото на излъчване, и на интернет сайтове, а също и разпореждане преди всяко излъчване на филма, без значение от мястото на излъчване, да се помества изявление с подходящо съдържание, или
б) присъждане на парична сума (обезщетение) с цел поправяне изцяло на вредата, претърпяна във връзка с накърняването на личностните права, включително с разпространението (излъчването) на филма в други държави членки,
като се има предвид, че:
– центърът на интересите и местоживеенето (седалището) на ищците са в тази държава членка [на излъчване],
– ищците свързват накърняването на своите личностни права с начина на представяне във филма на войниците от войсково формирование на тази държава членка […], като единият от ищците е бивш войник от това войсково формирование, а другият е сдружение, което обединява бивши войници от същото войсково формирование и чиято цел по устав по-специално е съхраняването на паметта и историческата истина за формированието, както и на достойнството му,
– съдържанието на филма, включително начинът на представяне на войниците от посоченото войсково формирование […], в историческия, културния и обществения контекст има обективно значителна важност на територията на тази държава членка [на излъчване]?
При отрицателен отговор на [първия въпрос], трябва ли член 5, точка 3 във връзка със съображения 11 и 12 от Регламент [„Брюксел I“] да се тълкува в смисъл, че по дело за накърняване на личностни права чрез съдържанието на филмово произведение съдилищата на държава членка, в която филмът е излъчен, различна от държавата, в която филмът е произведен, разполагат с международна компетентност да разгледат иск с предмет:
а) непарична престация с цел отстраняване на последиците от накърняването на личностните права, извършено чрез излъчването на филма на територията на държавата членка, в която е предявен искът, включително разпореждане да се представи извинение в тази държава членка, както и разпореждане преди всяко излъчване на филма в тази държава да се помества изявление с подходящо съдържание, или
б) присъждане на парична сума (обезщетение) с цел поправяне на вредата, претърпяна във връзка с накърняването на личностните права вследствие на разпространението (излъчването) на филма в държавата членка, в която е предявен искът,
при отчитане, ако е необходимо, на обстоятелствата, посочени в първо, второ и трето тире от [първия въпрос]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 3 от Директива 2003/6 във връзка с членове 11 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с принципа на равенство, доколкото се отнася до забраната лицата да съобщават „вътрешна информация на друго лице, освен ако това не е в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата им, на професията ѝ/му или на техните функции“, да се тълкува в смисъл, че забранява съобщаването на вътрешна информация в медиите (радио и уебсайтове на печатни издания) от лице, което има качеството на политик, бивш министър и член на опозиционна партия, посредством изявления в медиите в това си качество, като чрез посоченото разпространяване на информация въпросното лице иска публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация, при положение че функциите му обичайно не предполагат подобно разпространяване на вътрешна информация в медиите?
Трябва ли член 21 от Регламент (ЕС) № 596/2014, разглеждан в светлината на същите принципи като посочените в предходния въпрос, да се тълкува в смисъл, че приложното му поле е ограничено до разкриване или разпространяване на вътрешна информация от журналисти, или се прилага и по отношение на разкриване или разпространяване на вътрешна информация в медиите от лице, например политик, бивш министър и член на опозиционна партия, който чрез посоченото разпространяване на информация иска публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 6, параграф 4, буква г) от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че правата и задълженията, които съставляват финансов инструмент, включват и правата и задълженията, свързани с процеса на определяне на цените на [CFD], или по-конкретно с процеса на формиране на разликата между цените на базовите активи, за които е сключен [CFD]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Неокончателна редакция РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 18 юни 2026 година(*) „ Преюдициално запитване — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Обща организация на пазарите на селскостопански продукти — Услуги на вътрешния пазар — Национална правна уредба, която предвижда задължение за търговците, извършващи търговия на дребно на хранителни продукти с годишен оборот над определен размер, да намалят цените на някои хранителни продукти за определен период от време и да разполагат с минимални количества от тях — Мярка, взета поради ситуация на опасност — Глоби “ По дело C‑658/24 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Győri Törvényszék (Окръжен съд Дьор, Унгария) с акт от 23 септември 2024 г., постъпил в Съда на 9 октомври 2024 г., в рамките на производство по дело Penny Market Kft. срещу Komárom-Esztergom Vármegyei Kormányhivatal СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu-Matei, S. Rodin (докладчик), N. Piçarra и N. Fenger, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: I. Illéssy, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 ноември 2025 г., като има предвид становищата, представени: – за Penny Market Kft., от B. Kemény, kamarai jogtanácsos, и L. Wallacher, ügyvéd, – за унгарското правителство, от D. Csoknyai, M. Z. Fehér, R. Kissné Berta и K. Szíjjártó, в качеството на представители, – за германското правителство, от J. Möller и N. Scheffel, в качеството на представители, – за австрийското правителство, от A. Posch, J. Schmoll и M. Kopetzki, в качеството на ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.