Енергетика
Енергетика
Дело C-325/25: Eneco Wind Belgium, Заключение от 21 май 2026 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 2 от [Регламент 2022/2577] да се тълкува в смисъл, че държавите членки трябва да гарантират, че на изграждането и експлоатацията на централи и инсталации за производството на енергия от възобновяеми източници и на свързаното с тях развитие на мрежовата инфраструктура се дава приоритет единствено при преценката на правните интереси, посочена в параграф 1 от [този член], т.е. при преценката на правните интереси за целите на член 6, параграф 4 и член 16, параграф 1, буква в) от [Директива 92/43], член 4, параграф 7 от [Директива 2000/60] и член 9, параграф 1, буква а) от [Директива 2009/147], или това задължение се отнася до всяка преценка на правните интереси, извършена от органа, компетентен за издаването на разрешения, включително когато конкурентният интерес не попада в обхвата на [посочените директиви] (в случая опазването на ландшафта и наследството)?
2) Трябва ли изразът „проекти, които са признати за проекти от по-висш обществен интерес“, съдържащ се в член 3, параграф 2, първо изречение от същия регламент, да се тълкува в смисъл, че изисква специално, общо или индивидуално признаване на „по-висшия обществен интерес“ на даден проект от държавите членки, или следва да се разбира като отнасящ се до обстоятелството, че презумпцията, установена в член 3, параграф 1 от същия регламент, не е оборена, или дори че проектът не е изключен от обхвата на тази презумпция, както това се позволява от член 3, параграф 1 in fine?
3) Трябва ли предвиденото в посочения по-горе член 3, параграф 2 задължение да се гарантира, най-малко за проектите, които са признати за проекти от по-висш обществен интерес, че когато се извършва преценка на правните интереси в отделните случаи, при планирането и в процеса на издаване на разрешения се дава „приоритет“ на изграждането и експлоатацията на централи и инсталации за производството на енергия от възобновяеми източници и на свързаното с тях развитие на мрежовата инфраструктура, да се тълкува в смисъл, че установява абсолютен приоритет за такива проекти — без да се засяга съдържащото се в същия параграф екологично условие за защита на видовете — или трябва да се разбира като принципен приоритет, от който държавите членки могат да се отклонят, посочвайки конкретни мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/25: Fluvius Halle-Vilvoorde и др., Заключение от 7 май 2026 г.
1) Трябва ли член 18, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент [2019/943] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 4.1.32, параграф 1, точка 10° от [Декрета за енергетиката], съгласно който таксите следва да включват разходите, свързани с изпълнението на възложените с Декрета или въз основа на него [ЗОУ], които не се финансират от данъци, такси, субсидии, вноски или други отчисления?
2) Трябва ли член 18, параграф 1, първо изречение от Регламент [2019/943] да се тълкува в смисъл, че не допуска сам по себе си утвърдената от регулаторен орган методика за определяне на таксите за разпределение на електрическа енергия, която използва основан на динамиката на историческите разходи метод (при прилагането на който приходите се определят въз основа на историческите разходи) за значителна част от разходите на [ОРС], чиито приходи подлежат на регулиране, или прилагането на този метод следва да се подкрепя с проверка за ефективност на размера на историческите разходи?
3) Ако въз основа на отговорите на предходните преюдициални въпроси Апелативният съд стигне до заключението, че VREG е нарушил едно или повече задължения, произтичащи от посочените в тези въпроси разпоредби, може ли той да запази временно действието на тази уредба, за да предотврати правна несигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/25: Energia Group и др., Заключение от 16 април 2026 г.
1 a) Изисква ли член 13, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/943 производителите на електроенергия с гарантиран достъп, които подлежат на понижаващо диспечиране от системния оператор, да бъдат напълно компенсирани за пропуснатите приходи в резултат на повторното им диспечиране (включително за всяка пропусната финансова подкрепа), така че производителят да бъде възстановен в същото финансово положение, в което би бил, ако не е подлежал на повторно диспечиране и съответно от търговска гледна точка е безразличен по отношение на вероятността да подлежи на повторно диспечиране?
б) В този контекст, какво означава изразът „необосновано ниска или необосновано висока компенсация“ и чрез позоваване на какви критерии или показатели следва да се направи преценката дали компенсацията е „необосновано ниска или необосновано висока“?
в) По-специално, допуска ли член 13, параграф 7 приемането мярка за прилагане, която прави разграничение между производителите на електроенергия по отношение правото им на компенсация в зависимост от това дали производителите се ползват от приоритетно диспечиране?
2 a) Достатъчно ясна, точна и безусловна ли е разпоредбата на член 13, параграф 7 от Регламент 2019/943, било то като самостоятелна формулировка или с помощта на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС, така че тя да има директен ефект в националното право?
б) В каква степен член 13, параграф 7 изисква или допуска да се приемат национални мерки за изпълнение или прилагане?
3 a) В случай че член 13, параграф 7 от Регламент 2019/943 няма директен ефект, може ли все пак на него да се направи позоваване пред национален съд, за да се оспори законосъобразността на разпоредба от националното право (включително всяка предполагаема национална мярка за изпълнение), за която се твърди, че е несъвместима с него, както и да се изтъкне като основание за отмяна или оставяне без приложение на такава разпоредба или мярка, ако се установи, че е несъвместима с него, или упражняването на такава компетентност от национален съд е изключено от „решение Popławski II“?
б) В случай че член 13, параграф 7 няма директен ефект и ако на него не може да се направи позоваване пред национален съд за целите, посочени във въпрос 3, буква а) по-горе, с какви правни средства за защита разполага предприятие, което твърди, че предполагаема национална мярка за изпълнение неправилно ограничава правото му на компенсация по член 13, параграф 7, независимо дали по силата на член 19, параграф 1 ДЕС, член 47 от Хартата или друга разпоредба?
4. По отношение правилното значение и действие на член 13, параграф 7:
а) Предвид разпоредбите на член 71 от Регламент 2019/943, може ли националният регулаторен орган (НРО) да приеме мярка за прилагане, с която да отложи плащането на компенсация по член 13, параграф 7 до 2024 година?
б) Може ли НРО да приеме мярка за прилагане, с която да отложи решението по въпроса дали (и евентуално в каква степен) следва да се дължи компенсация по член 13, параграф 7 за пропусната финансова подкрепа?
в) Допуска ли член 13, параграф 7 приемането на мярка за прилагане, която i) ограничава компенсацията до производителите на електроенергия, участващи в пазара ex ante (за ден напред), като по този начин изключва de minimis производителите от получаването на компенсация, в случай че подлежат на повторно диспечиране, и/или ii) предвижда плащане на компенсация на доставчиците на електроенергия, които могат да бъдат по-скоро посредници отколкото производители, които подлежат на повторно диспечиране?
г) В случай че производител на енергия от възобновяеми източници, който е страна по корпоративно споразумение за закупуване на електроенергия (КСЗЕ), подлежи на понижаващо повторно диспечиране, трябва ли дължимата съгласно член 13, параграф 7 компенсация да включва компенсация за загубите на всякакви плащания, които биха били дължими съгласно КСЗЕ (в случай че производителят не е подлежал на повторно диспечиране), поради това, че договорната цена на упражняване надвишава съответната пазарна цена, или такива плащания ще съставляват форма на финансова подкрепа, която попада извън обхвата на член 13, параграф 7, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/23: Secab, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Допускат ли член 5, параграф 4 от Директива 2019/944, съображения 3 и 12 от Директива 2018/2001, както и член 6, параграф 1 и член 8 от Регламент 2022/1854 във връзка с член 7, параграф 5 и със съображения 27—29 и 39 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, без да гарантира възможността тези производители да задържат 10 % от приходите си над този таван?
Допускат ли член 5, параграф 4 от Директива 2019/944, съображения 2, 3 и 12 от Директива 2018/2001, както и член 6, параграф 1 и член 8, параграф 2, букви б) и в) от Регламент 2022/1854 във връзка със съображения 27—29 и 39 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, като е определила този таван въз основа на средноаритметична стойност на установените цени в съответната пазарна зона в периода от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2020 г., преизчислени според инфлацията, доколкото такава правна уредба не засяга инвестициите в сектора на енергията от възобновяеми източници по смисъла на този член 8, параграф 2, букви б) и в), което трябва да се прецени с оглед на всички релевантни обстоятелства?
Допускат ли съображение 3 от Директива 2018/2001, както и член 7, параграф 1, букви з)—й), член 8, параграф 1, букви а) и г) и член 8, параграф 2 от Регламент 2022/1854 във връзка със съображения 27 и 41 от него национална правна уредба, която е приета преди Регламент 2022/1854 и за периода от 1 февруари 2022 г. до 30 юни 2023 г. е определила таван на пазарните приходи, получени от производителите на електроенергия от инсталации, използващи хидроелектрическа енергия от течаща вода, без да предвиди таван за приходите от продажбата на енергия, произведена от каменни въглища, нито диференциран таван за производителите на електроенергия от слънчеви, геотермални или вятърни източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-468/24: Netz Niederösterreich () и compteurs intelligents), Заключение от 11 декември 2025 г.
4) Трябва ли член 5, параграф 3 от [Директива 2002/58] да се тълкува в смисъл, че понятието „електронна съобщителна мрежа“ обхваща и електроенергийна мрежа, по която се предават данни (данни за потреблението, метаданни, лични идентификационни номера) за целите по член 20, букви б) и в), член 21, параграф 1, буква а) и член 23, параграф 3 от Директива 2019/944?
5) Трябва ли член 5, параграф 1, буква е), член 13, член 32, параграф 2 [от Регламент 2016/679], както и член 7 и член 8, параграфи 1 и 2 от [Хартата на основните права на Европейския съюз] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба [член 1, параграф 6 от Наредбата IME-VO], съгласно която само съответната конфигурация на интервала на отчитане трябва да бъде видима за крайния потребител, но не и дали мрежовият оператор е установил „обоснован отделен случай“ (член 84а, параграф 1 от ElWOG) и е извлякъл данни на крайния потребител преди определения интервал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-581/25: Schnettel, Определение от 26 ноември 2025 г.
В какви случаи Съдът заличава делото от регистъра си при оттегляне на преюдициално запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Кой съд е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски след заличаването на делото от регистъра на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/24: Gaso и Conexus Baltic Grid, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
1) Допуска ли член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] национална правна уредба, която не задължава регулаторния орган при изчисляване на тарифи или установяване на методики да обосновава начина, по който се гарантира, че операторите на газопреносни и газоразпределителни системи разполагат с подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности?
2) В съответствие ли е с член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] тълкуване на национална правна уредба в смисъл, че предоставянето на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности, е гарантирано, когато заплащаните от потребителите тарифи покриват само икономически обоснованите разходи за обществената услуга и е осигурена възвръщаемост, поне в минимален размер?
3) В съответствие ли е с целите, посочени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], национална правна уредба, която при установяване на „подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план“, както и на стимули „за насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности“, не предвижда съобразяване с установените принципи в сферата на финансите за определяне на среднопретеглената норма на възвръщаемост на капитала, които вземат предвид сравними предприятия, извършващи дейност на свободния пазар?
4) Трябва ли регулаторният орган при тълкуване на понятията „подобаваща възвръщаемост на инвестициите“ по смисъла на член 13 от Регламент [№ 715/2009] и „стимули за инвестиции“ по смисъла на член 41 от Директива 2009/73 да се ръководи от понятието за „средна норма на възвръщаемост на капитала“ [среднопретеглена цена на капитала (WACC)], възприето в сферата на финансите, както и от методиката, която се използва за нейното определяне?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да се разграничи от използваната в сферата на финансите методика за определяне на среднопретеглената цена на капитала и да коригира същата, както счете за уместно?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала по такъв начин, че при нейното изчисляване да се взема предвид премия за размер, основана на разходите по заеми на останалите предприятия в икономиката на държавата членка?
7) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала така, че да не се налага операторите на газопреносни системи или на системи за съхранение на природен газ да бъдат компенсирани за ръста на инфлацията през предходния тарифен период?
8) При утвърдителен отговор на петия въпрос и в случай че системният оператор не е съгласен с предложения от регулаторния орган размер на среднопретеглената цена на капитала или с елементите, на които се основава, трябва ли регулаторният орган при определяне на среднопретеглената цена на капитала WACC да се обърне към трета независима страна за оценката на подобаващия размер на същата?
9) Противоречи ли на целите, определени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], процедура за определяне на тарифите, при която среднопретеглената цена на капитала се определя от регулаторния орган, а операторът на системата за пренос или съхранение на природен газ няма право да коригира това изчисление в зависимост от индивидуалните показатели на предприятието на мрежовия оператор?
10) Трябва ли член 1, [първа алинея], буква б), във връзка с втора алинея от същия член от Регламент [№ 715/2009] да се тълкува в смисъл, че съображения 7 и 8 и член 13, параграф 1 от този регламент са приложими за съоръженията за съхранение на природен газ и за определяните от регулаторния орган тарифи, ако достъпът до съоръженията за съхранение на втечнен природен газ е регулиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-760/23: Shanov, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Дали Съветът на Европейския съюз е превишил правомощията си, като е предвидил в член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014, изменен с Регламент (ЕС) 2022/1273, задължение за докладване на финансови средства или икономически ресурси от лицата, на които е наложена ограничителна мярка замразяване, при положение че това задължение не е предвидено в съответното решение в областта на общата външна политика и политика на сигурност, прието на основание член 29 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/25: Eneco Wind Belgium, Определение от 2 септември 2025 г.
Наличието на изключителни обстоятелства, които могат да обосноват извънредна спешност за произнасяне по преюдициални въпроси съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.
Достатъчни ли са важността на въпросите относно възобновяемите енергийни източници и обстоятелства като забавяне при отправяне на преюдициалното запитване, за да се приеме, че е налице необходимост от ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.