Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-198/25: Quotal, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че, от една страна, предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и, от друга страна, дали държавите членки могат да ограничават това правомощие така, че само решаващият орган да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/26: Hardeker, Заключение от 4 юни 2026 г.
Некомпетентност на съдебния орган, който контролира законосъобразността на задържането, да проверява служебно дали при приемането на решението за връщане е извършена преценка относно съответствието с принципа на забрана за връщане и при липса на такава преценка да прави извод, че не е спазено специфично изискване на това решение, поради което решението за връщане не може да се счита за правно основание за налагане на мярка за задържане.
Задължение на компетентните органи, както при налагането на мярка за задържане с цел изпълнение на решение за връщане, което посочва повече от една държава на местоназначение, така и при контрола на законосъобразността на задържането, да преценят дали принципът на забрана за връщане препятства връщането на гражданин на трета държава в която и да е от тези държави и да установят, че този принцип препятства задържането, когато връщането във всяка от посочените държави би довело до нарушение на този принцип, независимо от това дали посочването на повече от една държава на местоназначение в решението за връщане е резултат от липсата на съдействие от страна на съответния гражданин на трета държава.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/25: Stichting Bloembollenkeuringsdienst, Заключение от 4 юни 2026 г.
1) Трябва ли изразът „поддържане на материали на разположение или на склад“ в член 2, параграф 3 от [Директива 98/56] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които посадъчният материал под формата на луковици на цветя е засаден, но добивът от него все още не е събран, така че засаждането на луковици на цветя също да представлява извършване на търговия с тях по смисъла на тази разпоредба?
2) Прилага ли се изключението, предвидено в член 3, параграф 2, буква в) от [Директива 98/56], и в случая, в който чрез засаждането на луковици на цветя техният производител цели опазването на определен сорт?
3) Може ли изключението, предвидено в член 3, параграф 2, буква в) от [Директива 98/56], да се ползва дори и ако все още не са приети подробни условия за прилагане по смисъла на член 3, параграф 3 от [Директива 98/56]?
4) Допуска ли [Директива 98/56] — включително с оглед на съображение 10 от нея — в националните разпоредби за транспониране на тази директива, които препращат към членове 3—9 от нея, понятието „търговия“ да е формулирано от държавите членки по-широко от неговото определение в член 2, параграф 3 от [Директива 98/56], така че засаждането на луковици на цветя също да се счита за „търговия“, а нарушенията на националните разпоредби да се наказват с глоби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/24: Safi, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентният орган на приемащата държава членка да приеме решение, с което се отказва предоставянето на производно право на пребиваване на негова територия на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, което никога не е пребивавало в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с мотива че гражданинът на трета държава има право на пребиваване в друга държава членка, когато този орган не е проверил предварително дали семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, би могъл да продължи в другата държава членка и дали преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес, и налага ли тази разпоредба на въпросния гражданин на трета държава да бъде признато производно право на пребиваване на територията на държавата членка, на която е гражданин детето и в която то пребивава с двамата си родители, когато семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, не би могъл да продължи в посочената друга държава членка и/или преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/25: Ebilum, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че от една страна, предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и от друга страна, дали държавите членки могат да ограничават това правомощие, така че само решаващият орган по смисъла на член 2, буква е) от тази директива да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност?
Следва ли член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че изразът „основателни опасения от преследване“ се отнася до положение, при което е налице разумна степен на вероятност кандидатът за международна закрила да бъде преследван в случай на връщане в държавата на произход, и евентуално според какви критерии трябва да се установи наличието на такава разумна степен на вероятност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-877/24: Shamsi, Съдебно решение от 13 май 2026 г.
Изключва ли Директива [2008/115], и по-специално членове 6, 8 и 9 от нея, приемането на решение за връщане по отношение на чужденец, който в продължение на дълъг период от време не може да изпълни задължението си за връщане, нито може да бъде изведен от територията на Европейския съюз поради изпълнение на наказание дългосрочно лишаване от свобода или доживотен затвор?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжна ли е държавата членка, евентуално на основание член 6, параграф 4 от Директива [2008/115], да предостави на чужденеца самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, за периода на дългосрочното лишаване от свобода или на доживотния затвор?
Съществува ли в контекста на член 6, параграф 1 от Директива [2008/115], наред с уредените в параграфи 2—5 изключения, както и с принципите и интересите по смисъла на член 5 от тази директива, основание за извършване на проверка за пропорционалност в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-456/25: Aden, Определение от 8 май 2026 г.
Възниква ли основание за заличаване на делото от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при подобно оттегляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/25: Fluvius Halle-Vilvoorde и др., Заключение от 7 май 2026 г.
1) Трябва ли член 18, параграф 1, първа алинея, второ изречение от Регламент [2019/943] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 4.1.32, параграф 1, точка 10° от [Декрета за енергетиката], съгласно който таксите следва да включват разходите, свързани с изпълнението на възложените с Декрета или въз основа на него [ЗОУ], които не се финансират от данъци, такси, субсидии, вноски или други отчисления?
2) Трябва ли член 18, параграф 1, първо изречение от Регламент [2019/943] да се тълкува в смисъл, че не допуска сам по себе си утвърдената от регулаторен орган методика за определяне на таксите за разпределение на електрическа енергия, която използва основан на динамиката на историческите разходи метод (при прилагането на който приходите се определят въз основа на историческите разходи) за значителна част от разходите на [ОРС], чиито приходи подлежат на регулиране, или прилагането на този метод следва да се подкрепя с проверка за ефективност на размера на историческите разходи?
3) Ако въз основа на отговорите на предходните преюдициални въпроси Апелативният съд стигне до заключението, че VREG е нарушил едно или повече задължения, произтичащи от посочените в тези въпроси разпоредби, може ли той да запази временно действието на тази уредба, за да предотврати правна несигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-157/25: Jas Forwarding Worldwide (Belgium), Заключение от 30 април 2026 г.
1. Трябва ли кристалните силициеви фотоволтаични модули или панели, които са сглобени в Южна Корея или Виетнам с произведени в Малайзия или Тайван фотоволтаични клетки и които впоследствие са внесени в Европейския съюз от Южна Корея или Виетнам, да се считат за „изпращани от Малайзия или Тайван“ по смисъла на регламенти за изпълнение 2016/184, 2016/185, 2017/366 и 2017/367, за което се изисква кристалните силициеви фотоволтаични модули или панели да са декларирани с „държава на изпращане“ Малайзия или Тайван и с относимите кодове на стоки за „внесени от Малайзия или Тайван“ кристални силициеви фотоволтаични модули или панели?
3. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли в този случай декларацията върху валидната търговска фактура да съдържа точния текст и да отговаря на изискванията (за форма), посочени в член 4, параграф 2 от регламенти за изпълнение 2017/366 и 2017/367 и член 1, параграф 2 от регламенти за изпълнение 2016/184 и 2016/185, или може да се отклонява от този текст и тези изисквания (за форма), ако са представени други доказателства за верността и автентичността на декларацията върху фактурата, респ. когато такива доказателства не са представени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/25: Kempen Advies Beerse и др., Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Трябва ли да се счита, че срокът на договора за търговско представителство е изтекъл по смисъла на член 15, параграф 2 и член 19 от Директива 86/653 към момента на действителното прекратяване на договора, т.е. след изтичането на срока на предизвестието, или към момента, в който търговският представител е узнал или е могъл разумно да узнае за неговото прекратяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.