1) Препятстват ли член 4, параграф 3 ДЕС, член 3, параграф 2 и член 216, параграф 1 ДФЕС — съгласно които Съюзът има изключителна компетентност за сключването на международно споразумение, когато неговото сключване е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да се даде възможност на Съюза да упражнява своята вътрешна компетентност, или доколкото неговото сключване може да засегне общите правила или да измени техния обхват, поради което, в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, правомощието за сключване на споразумения с трети държави, които засягат общите правила или изменят техния обхват, или които засягат област, която е напълно уредена от правилата на [ЕС] и попада в изключителната компетентност на Съюза, е централизирано на равнище Съюз — сключването от държава членка на международно споразумение с държава извън Европейския съюз за управление на миграционните потоци като Протокола между Италия и Албания?
2) Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, не допуска ли правото на ЕС, и по-специално:
– член 26 от [Директива 2013/32] и член 8, параграфи 1, 2 и 4 и член 9, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/33, тълкувани във връзка със съображение 15 от нея и в светлината на член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз, по отношение на задържането;
– член 46 от Директива 2013/32 и член 10, параграф 4 от Директива 2013/33, тълкувани в светлината на член 47 от Хартата [на основните права на Европейския съюз], по отношение на правата на защита и посещенията на задържаното лице;
– член 17, параграфи 2 и 3 и член 19 от Директива 2013/33 по отношение на правото на здравеопазване на кандидата за международна закрила;
прехвърлянето и престоя на граждани на трети държави, включително кандидати за международна закрила, в зони, разположени извън територията на Европейския съюз въз основа на международно споразумение като [Протокола между Италия и Албания]?