Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Въз основа на какви подробни критерии съгласно член 35, параграф 2 от [Регламент CLP] следва да се прецени дали опаковката има външен вид или дизайн, подобни на използваните например за хранителни продукти
Трябва ли мерките за разграничаване на опаковката, например от опаковка на хранителни продукти, да бъдат постоянни през целия жизнен цикъл на опаковката, или могат да бъдат премахвани?
2) Трябва ли преценката дали дадена опаковка има външен вид или дизайн, подобен например на този на опаковка на хранителни продукти, да се извършва въз основа на опаковка на храна, присъстваща на пазара, на който се пуска продуктът, или на пазара, на който той се доставя на населението, и трябва ли тази преценка да се извършва единствено въз основа на националния пазар, на целия пазар на Съюза или на части от него?
3) Как следва да се тълкува и прилага понятието „потребител“ в член 35, параграф 2 от [Регламент CLP]
Отнася ли се това понятие до средния потребител или понятието „потребител“ следва да включва също така уязвимите групи потребители и групите потребители в неравностойно положение, като например лицата с нарушено зрение, хората с други увреждания и децата
Ако това е така, как в такива случаи следва да се отчитат техните специфични нужди?
4) Каква трябва да е степента на вероятност потребителят да бъде въведен в заблуждение, че опаковката съдържа хранителен продукт
Достатъчно ли е наличието на теоретична или незначителна вероятност, или тази вероятност трябва да е действителна
От значение ли е например в рамките на тази преценка да се вземе предвид дали действително е налице объркване с храни, когато съществува такава информация?
5) Трябва ли при прилагането на член 35, параграф 2 от [Регламент CLP] да се вземат предвид категорията опасност и специфичният риск от веществото или сместа
Трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че се прилага за опаковка, която съдържа опасно вещество или смес и има сходен външен вид или дизайн с опаковки, използвани за храни, когато, както в настоящия случай, съдържанието на опаковката не е опасно при поглъщане, а само при случаите на други видове експозиция, като например на смес, която може да доведе до обратимо дразнене на очите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване в съдебната практика на националноправни разпоредби, съгласно което съдът може да осъди продавач или доставчик да плати на потребител законна лихва за забава върху размера на престация, която недължимо е била изпълнена въз основа на неравноправна договорна клауза, само от датата, на която на продавача или доставчика е връчена покана за изпълнение, съдържаща конкретната сума, чието връщане се иска от потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли член 23 от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд при разглеждане на дело, в което потребител се позовава на задължението на кредитора да върне надплатена сума вследствие на използването от потребителя на предвидена в националното право санкция, а именно правото да изпрати на кредитора писмено изявление, по силата на което се погасява задължението на потребителя да плаща лихви върху главницата и други разходи по кредита, по служебен ред да провери дали кредиторът е нарушил разпоредби от националното право, които са различни от посочените от потребителя в изпратеното до кредитора писмено изявление и чието нарушаване също оправомощава потребителя да прибегне до посочената по-горе санкция?
2) Трябва ли член 10, параграф 2, буква с) от [Директива 2008/48] да се разбира в смисъл, че изискването за ясно описване на процедурата за предсрочно погасяване задължава кредитора да състави описание на начина на процедиране, така че в хода на изпълнение на договора потребителят да има възможност, без да иска допълнителна информация от кредитора (или да прави допълнителни договорки с него), да определи, стъпка по стъпка, кой, по какъв начин и в каква последователност трябва да извърши действия, свързани с предсрочното погасяване, с ясно обозначаване на събитието, явяващо се последен елемент от тази процедура?
3) Трябва ли член 23 от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на задължението за ясно и кратко описване на процедурата за предсрочно погасяване по смисъла на член 10, параграф 2 буква с) от тази директива винаги поражда необходимост от налагане на санкция на кредитора или пък налагането на санкцията може да зависи от степента на неизпълнение на посоченото задължение, по-специално допустимо ли е санкцията да не се приложи, когато процедурата за предсрочно погасяване е била представена непълно и това няма отрицателно отражение върху сферата на правата и задълженията на потребителя при обстоятелствата в конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 2, член 3, параграф 1 и член 7, първа алинея от Регламент № 392/2009 и приложение I към него, както и член 5 от Директива 90/314 да се тълкуват в смисъл, че когато круизът има характеристиките на туристически пакет по смисъла на член 2, точка 1 от тази директива, исковете за обезщетение при телесна повреда, претърпяна от намиращ се на борда на круизния кораб пътник по време на превоза по море по смисъла на член 2 от този регламент, се уреждат от предвидения в Регламента режим на отговорност на морския превозвач, който извършва круиза с този кораб?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Трябва ли Директив[и 94/47 и 2008/122] и практиката на [Съда] относно принципа на ефективност на правото на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба или [национална] съдебна практика, съгласно която давностният срок за предявяване на иск за възстановяване на суми започва да тече от сключването на договора за разпределено във времето ползване на недвижима собственост или подобен договор в случаите, когато изначалната нищожност на договора произтича от пряко установими факти от момента на сключването му като прекомерно дълъг срок или неопределен предмет на договора?
Трябва ли Директив[и 94/47 и 2008/122] и практиката на [Съда] относно принципа на ефективност на правото на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба или [национална] съдебна практика, съгласно която давностният срок за предявяване на иск за връщане на [част от договорната цена, платена посредством] авансови плащания започва да тече от момента на извършване на забранените плащания по договор за разпределено във времето ползване на недвижима собственост или подобен договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Потребител ли е по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори физическо лице (ОВ L 95, 1993 г.; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 1, наричана по-нататък „Директива 93/13“) притежател на дялове в инвестиционен фонд от затворен тип и приобретател на поименни ценни книжа, емитирани от този фонд под формата на инвестиционни сертификати, когато придобиването е извършено за цели, които не са свързани с търговската, икономическата или професионалната дейност на това лице, и основната цел на присъединяването към фонда е да се инвестират спестявания?
2) Продавач или доставчик ли е по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13 инвестиционен фонд от затворен тип, чийто предмет на дейност е единствено инвестиране на парични средства, набрани чрез предложение за придобиване на инвестиционни сертификати, в ценни книжа, инструменти на паричния пазар и други имуществени права, определени от закона?
3) Представлява ли договорно условие, което не е индивидуално уговорено по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 93/13, разпоредба от устава на инвестиционен фонд от затворен тип, която определя правата и задълженията на притежателя на дялове, включително правилата и сроковете за обратно изкупуване на инвестиционни сертификати от този фонд от притежателите на дялове, ако притежателят на дялове е могъл да се запознае с устава преди да се присъедини към фонда и е приел съдържанието му с писмена декларация при придобиването на инвестиционните сертификати?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебно тълкуване на националните разпоредби, съгласно което, когато в анекс към договора се съдържат забранени клаузи, водещи до недействителност на този анекс, се счита, че този анекс никога не е бил сключван, а договорът се счита за действащ ab initio в неизменения си вид?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 3, букви ж) и й) във връзка с член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че не допуска включването в договорите за потребителски кредит на клаузи, в които се предвижда, че лихвеният процент се начислява не само върху общия размер на кредита, но и върху суми, които са предназначени за заплащане на свързани с този кредит разходи и поради това спадат към общите разходи по кредита за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Противоречи ли на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 национална съдебна практика или тълкуване на вътрешното право, съгласно които при пълна недействителност на потребителски договор поради включена в него неравноправна клауза:
– правните последици от недействителността не се коригират в правоотношението между първоначалния кредитор и потребителя като длъжник, тъй като националното законодателство предвижда възможност за сключване на водещо до субективна новация споразумение между първоначалния кредитор и трето лице,
– правните последици от недействителността се коригират само между потребителя и правоприемника, който вследствие на заместване по договора встъпва като нова страна в договорното правоотношение, така че всяко евентуално плащане потребителят е длъжен да извършва към новата страна по договора, а не към първоначалния кредитор и, обратно, за сумите, които евентуално трябва да му бъдат възстановени, може да предявява иск само срещу новата страна по договора, въпреки че не е извършвал никакво плащане към тази страна?
Противоречи ли на понятието „продавач или доставчик“ по член 2, буква в) от Директива 93/13 национална съдебна практика или тълкуване на вътрешното право, съгласно които правните последици от недействителността на неравноправен потребителски договор могат да настъпят само между настоящите страни по договора, т.е. между новия кредитор, встъпил като заместваща страна в договорното правоотношение вследствие на субективната новация, и потребителя като длъжник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност, пропорционалност, правна сигурност и право на съд да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебна практика по тълкуването на националното право, съгласно която:
– давността за вземането на търговеца спрямо потребителя за връщане на даденото без основание в изпълнение на договор, който е обявен за нищожен вследствие на наличието на неравноправни клаузи в него, се прекъсва с изявлението на потребителя относно знанието му, че поради нищожността на договора е длъжен да върне престацията, която е получил от търговеца по нищожния договор,
– горното изявление на потребителя може да обоснове неотчитане на изтичането на давността за вземането на търговеца спрямо потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.