Шведски
Автентичен език на производството – шведски
Дело C-229/24: Brännelius, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Необходимо ли е публичното разкриване да е извършено по начина, посочен в член 17 от Регламент [№ 596/2014], за да се счита, че дадена информация е била направена публично достояние в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от посочения регламент?
В случай, че публичното разкриване може да се осъществи и по друг начин, какви обстоятелства следва да се вземат предвид, за да се определи дали трябва да се счита, че дадена информация е била направена публично достояние по смисъла на член 7, параграф 1, буква а) [от този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/24: Storstockholms Lokaltrafik, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Кой от членове 13 и 14 от ОРЗД се прилага, когато личните данни са събрани чрез камера, носена на тялото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-401/24: Stockholms Hamn, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.
Следва ли критерият за поставяне в по-благоприятно положение по член 107, параграф 1 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че годишна компенсация, изплащана от държавен орган на общинско акционерно дружество чрез държавни ресурси въз основа на споразумение като компенсация за задължението на дружеството да предоставя безвъзмездно определена услуга, в случая дейности по експлоатация на шлюз, за която до сключването на споразумението са били събирани такси:
а) трябва да се счита в своята цялост за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя,
б) трябва да се счита за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя, доколкото компенсацията надвишава предишните годишни приходи на получателя от такси за услугата, като се отчитат например промените в индекса на потребителските цени и в обема на трафика при дейностите по експлоатация на шлюза,
в) трябва да се счита за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя, доколкото компенсацията надвишава годишните разходи на получателя за предоставяне на услугата,
г) трябва да се счита за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя въз основа на друг метод на изчисление,
д) не трябва да се счита в никаква степен за помощ, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на получателя?
Следва ли да се счита, че споразумение за годишна компенсация, изплащана от държавен орган на общинско акционерно дружество от държавни ресурси като компенсация за задължението на това дружество да предоставя безвъзмездно услуга с неселскостопански характер, в случая дейности по експлоатация на шлюз, когато споразумението е сключено преди присъединяването на Швеция към Европейския съюз и Комисията не е била уведомена за него, представлява съществуваща помощ, която, по смисъла на член 1, буква б), подточка i) от [Регламент 2015/1589], трябва да се счита за правомерна, доколкото Комисията не е установила, че помощта е несъвместима с вътрешния пазар?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, следва ли да се счита, че тази годишна компенсация все пак представлява нова помощ, ако след присъединяването на Швеция към Европейския съюз споразумението е било удължавано няколко пъти с по пет години в съответствие с първоначалните условия, без да е било отправяно предизвестие за прекратяване, и годишната компенсация за всеки нов петгодишен период е била променяна отчасти с оглед на индекса на потребителските цени и отчасти с оглед на обема на услугата, която е била предоставяна безвъзмездно през предходния период на споразумението, в настоящия случай обема на трафика при дейностите по експлоатация на шлюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/25: Framholm, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.
Приложими ли са Директиви 2011/95 и 2013/32 по отношение на молби за предоставяне на статут на бежанец по същия начин, както и по отношение на молбите за получаване на статут на субсидиарна закрила, след като е била предоставена временна закрила по силата на Директива 2001/55?
Трябва ли член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 да се тълкуват в смисъл, че възможността да се подаде „молба за убежище“ се отнася до възможността за подаване както на молба за предоставянето на статут на бежанец, така и на молба за получаване на статут на субсидиарна закрила, и за разглеждане на такава молба в светлината на Директиви 2011/95 и 2013/32?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/55 да се тълкува в смисъл, че предвидената с нея временна закрила не допуска признаването на статут на субсидиарна закрила, предвиден в Директива 2011/95/ЕС по отношение на лицата, имащи право на или ползващи се с временна закрила по силата на първата директива?
Ако член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 се прилагат и по отношение на правото на молба за статут на субсидиарна закрила по Директива 2011/95, достатъчно ясни и точни ли са тези членове, разглеждани във връзка с член 10, параграф 2 от Директива 2013/32, за да имат директен ефект?
Съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство като глава 21, член 5 от Закона за чужденците, която между молбата за статут на бежанец и тази за статут на субсидиарна закрила признава правото за подаване само на първата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/24: Naturvårdsverket (Traitement des déchets après reprise), Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Включва ли обратното вземане съгласно член 24, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1013/2006 задължение или право за органа по изпращането да оползотвори или обезвреди отпадъците след обратното вземане, когато за обратния превоз са изготвени документ за нотификация и документ за превоз, в които се посочва как ще се третират отпадъците в страната по местоназначение?
При какви обстоятелства член 24, параграф 2, първа алинея, буква г) от Регламент № 1013/2006 може да бъде приложен от органа по изпращането за оползотворяване или обезвреждане на отпадъци при незаконен превоз на отпадъци в страната изпращач
Как се отнася член 24, параграф 2, първа алинея, буква г) към член 24, параграф 2, първа алинея, буква в) от този регламент
Например могат ли обратното вземане и оползотворяването/обезвреждането да се извършат съгласно букви в) и г) заедно, или за да се приложи едната буква, е необходимо да не е било възможно до се проведе процедурата по непосредствено предходната буква?
Ако член 24, параграф 2 от Регламент № 1013/2006 може да се тълкува в смисъл, че след обратното вземане на отпадъците органът по изпращането има право окончателно да се разпореди с тях дори когато първоначалният изпращач желае да ги получи обратно, съвместимо ли е това тълкуване със защитата на правото на собственост съгласно член 17 от Хартата и член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-315/24: Nestlé Sverige (Étiquetage des denrées alimentaires destinées à des fins médicales spéciales), Съдебно решение от 9 октомври 2025 г.
Следва ли член 5, параграф 2, буква ж) и член 6, параграф 2 от Делегиран регламент 2016/128 да се тълкуват в смисъл, че посочването върху лицевата страна на опаковката на храна за специални медицински цели на енергийната стойност и количеството на различни хранителни вещества, съдържащи се в тази храна, изразени в порции или в единици за консумация, докато задължителното обявяване на хранителната стойност върху задната страна на опаковката съдържа посочване на същите елементи за 100 g или 100 ml, представлява „описание на свойствата и/или характеристиките“ на продукта по смисъла на член 5, параграф 2, буква ж) от този делегиран регламент или това посочване представлява повторение, забранено от член 6, параграф 2 от същия делегиран регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/24: Polismyndigheten, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Може ли изменение на схемата на възнаграждение в рамково споразумение, първоначално сключено въз основа на критерия за възлагане „най-ниска предложена цена“, с което изменение се променя равновесието между фиксирани и променливи цени и равнищата на цените се коригират до степен, при която общата стойност на договора за поръчка търпи само незначителна промяна, да означава, че цялостният характер на рамковото споразумение трябва да се счита за променен по смисъла на член 72, параграф 2 от Директива 2014/24?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/25: Framholm, Заключение от 11 септември 2025 г.
1) Приложими ли са Директиви [2011/95] и [2013/32] по отношение на молби за предоставяне на статут на бежанец по същия начин, както и по отношение на молбите за получаване на статут на субсидиарна закрила, след като е била предоставена временна закрила по силата на Директива [2001/55]?
2) а)
Трябва ли член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива [2001/55] да се тълкуват в смисъл, че възможността да се подаде „молба за убежище“ се отнася до възможността за подаване както на молба за предоставянето на статут на бежанец, така и на молба за получаване на статут на субсидиарна закрила, и за разглеждане на такава молба в светлината на Директиви [2011/95] и [2013/32]?
б) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че предвидената с нея временна закрила не допуска признаването на статут на субсидиарна закрила, предвиден в Директива [2011/95] по отношение на лицата, имащи право на или ползващи се с временна закрила по силата на първата директива?
3) Ако член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива [2001/55] се прилагат и по отношение на правото на молба за статут на субсидиарна закрила по Директива [2011/95], достатъчно ясни и точни ли са тези членове, разглеждани във връзка с член 10, параграф 2 от Директива [2013/32], за да имат директен ефект?
4) Съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство като шведската правна уредба, предвидена в глава 21, член 5 от Закона за чужденците, която между молбата за статут на бежанец и тази за статут на субсидиарна закрила признава правото за подаване само на първата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/24: Lyko Operations, Заключение от 11 септември 2025 г.
1. Представлява ли ваучер по смисъла на член 30а от Директивата за ДДС инструмент под формата на точки, като разглеждания в главното производство, когато точките се предоставят в рамките на програма за лоялност на клиентите, разработена по такъв начин, че клиентът, който купува стоки, получава точки в зависимост от размера на покупките и след това има право при бъдеща покупка да използва точките, за да получи други стоки от асортимента на продавача?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, как се определя данъчната основа съгласно член 73а от Директивата за ДДС, когато точките се използват за получаване на стоки от продавача?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/24: Storstockholms Lokaltrafik, Заключение от 1 август 2025 г.
Кой от членове 13 и 14 от ОРЗД се прилага, когато личните данни са събрани чрез камера, носена на тялото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.