Ришар дьо ла Тур
Генерален адвокат – Ришар дьо ла Тур (Richard de la Tour)
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Задължена ли е националната юрисдикция, която контролира законосъобразността на задържането на гражданин на трета държава с оглед неговото връщане по изпълнение на решение за връщане, да провери служебно дали принципът на забрана за връщане (non-refoulement) е бил взет предвид при приемането на това решение за връщане, когато решението посочва няколко възможни държави на връщане поради липса на съдействие от страна на лицето и срещу решението не е подадена жалба?
Длъжна ли е националната юрисдикция, дори когато решението за връщане посочва няколко възможни държави на връщане поради липса на съдействие от страна на гражданина на трета държава, да провери служебно законосъобразността на задържането с оглед принципа на забрана за връщане, като се увери, че този принцип не възпрепятства връщането към поне една от посочените държави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли членове 77 и 79 от [ОРЗД], с оглед на съображенията на Съда в решенията от 12 януари 2023 г., Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság (C‑132/21, EU:C:2023:2), и от 7 декември 2023 г., SCHUFA Holding (Освобождаване от остатъка по задълженията) (C‑26/22 и C‑64/22, EU:C:2023:958), да се тълкуват в смисъл, че предвидената в националното законодателство възможност за отхвърляне на жалба до надзорен орган по член 77 от [от този регламент] поради упражнено преди това право на съдебна защита по член 79 от [от посочения регламент] по същото дело, и поради обстоятелството, че е налице висящо производство пред съд, е допустимо правило за регулиране на взаимовръзката между тези средства за правна защита (по смисъла на посочената практика на Съда)?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли членове 77 и 79 от [ОРЗД], с оглед на съображенията на Съда в решенията от 12 януари 2023 г., Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság (C‑132/21, EU:C:2023:2), и от 7 декември 2023 г., SCHUFA Holding (Освобождаване от остатъка по задълженията) (C‑26/22 и C‑64/22, EU:C:2023:958), да се тълкуват в смисъл, че предвидената в националното законодателство възможност за отхвърляне на жалба до надзорен орган по член 77 от ОРЗД поради обстоятелството, че във висящото производство по същото дело относно съдебната защита по член 79 от ОРЗД вече е взето решение по същество (макар то все още да не е влязло в сила), е допустимо правило за регулиране на взаимовръзката между тези средства за правна защита (по смисъла на посочената практика на Съда)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Съвместимо ли е с член 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз държава на данъчно облагане при източника да изисква от чуждестранно дружество, което подлежи на облагане с данък върху дивидентите при източника и твърди, че се намира в положение, обективно сходно с това на местно дружество с отрицателен финансов резултат, да докаже това обстоятелство, като преизчисли облагаемата си печалба или загуба в съответствие с правилата, които държавата на данъчно облагане при източника прилага за данъчното облагане на печалбата на местните дружества?
2) Ако чуждестранното дружество подлежи на консолидирано данъчно облагане, съвместимо ли е с член 63 ДФЕС държава на данъчно облагане при източника да изисква печалбата или загубата на данъчната група като цяло да се вземе предвид, когато се определя дали дружеството се намира в положение, обективно сходно с това на местно дружество с отрицателен финансов резултат?
3) Променя ли се отговорът на [втория въпрос], ако държавата на данъчно облагане при източника няма правила за консолидирано данъчно облагане, но за сметка на това има правила за вътрешногрупови прехвърляния, които при определени обстоятелства правят възможно компенсирането на печалбите и загубите в рамките на групата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 6 от Регламент 2015/848 да се тълкува в смисъл, че при наличието на висящо производство по несъстоятелност в Австрия, Република Австрия има изключителна компетентност да разгледа иск за установяване на вземане съгласно австрийското право дори когато към момента на образуване на производството по несъстоятелност вече е било налице висящо съдебно производство в Германия за същото вземане и съгласно германското право това производство може да бъде продължено като производство за установяване на вземане, чиято цел съответно е установяване (с обвързваща сила) на съществуването на вземане спрямо синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност с оглед на неговото предявяване в това производство?
[При отрицателен отговор на първия въпрос т]рябва ли член 32, параграф 2 от Регламент 2015/848 да се тълкува в смисъл, че в рамките на висящо производство по несъстоятелност в Австрия резултатът от производство, което е било продължено в Германия като производство за установяване на вземане и чиято цел е установяване (с обвързваща сила) на съществуването на вземане спрямо синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност с оглед на неговото предявяване в това производство, следва да бъде признат в производството по несъстоятелност с последицата, че съществуването и размерът на вземането се считат за (не)установени?
[При утвърдителен отговор на втория въпрос т]рябва ли член 18 от Регламент 2015/848 да се тълкува в смисъл, че воденето на съдебно производство за установяване на вземане съгласно австрийското право е възпрепятствано поради наличие на висящо съдебно производство в Германия относно същото вземане, което — съгласно германското право — може да бъде продължено като производство за установяване на вземане и чиято цел е установяване (с обвързваща сила) на съществуването на вземане, подлежащо на удовлетворяване от масата на несъстоятелността, спрямо синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност с оглед на неговото предявяване в това производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 16, параграф 4 от Директива 2014/92 във връзка с Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да задължат кредитните институции да откажат на потребител откриването на платежна сметка за основни операции само поради обстоятелството, че този потребител е включен в списък на лица, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, наложени от трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Некомпетентност на съдебния орган, който контролира законосъобразността на задържането, да проверява служебно дали при приемането на решението за връщане е извършена преценка относно съответствието с принципа на забрана за връщане и при липса на такава преценка да прави извод, че не е спазено специфично изискване на това решение, поради което решението за връщане не може да се счита за правно основание за налагане на мярка за задържане.
Задължение на компетентните органи, както при налагането на мярка за задържане с цел изпълнение на решение за връщане, което посочва повече от една държава на местоназначение, така и при контрола на законосъобразността на задържането, да преценят дали принципът на забрана за връщане препятства връщането на гражданин на трета държава в която и да е от тези държави и да установят, че този принцип препятства задържането, когато връщането във всяка от посочените държави би довело до нарушение на този принцип, независимо от това дали посочването на повече от една държава на местоназначение в решението за връщане е резултат от липсата на съдействие от страна на съответния гражданин на трета държава.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Релевантни ли са за целите на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО „непреките уволнения“, тоест несвързани с конкретния работник извършени и/или предвидими прекратявания на трудовото правоотношение, породени от волеизявление на работника и/или от неговото поведение, което може да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение и се намира в причинно-следствена връзка с намерението на работодателя да извърши и/или да наложи едностранно съществена, трайна и неблагоприятна промяна на основен елемент от трудовото правоотношение?
Прилага ли се понятието „непряко уволнение“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59 при наличието на предвидимо поведение и/или правни действия на работниците, които могат да доведат до прекратяване на трудовото правоотношение и които се намират в причинно-следствена връзка с промяната на мястото им на работа в резултат на решение на работодателя да прекрати работата в първоначалната производствена единица, разпореждайки едновременното преместване на всички работници, чийто брой се счита за значителен съгласно националната правна уредба за транспониране, в производствени единици, отдалечени на стотици километри, което по необходимост налага работниците да напуснат мястото, където поддържат социални и емоционални отношения?
Представляват ли несвързани с конкретния работник „непреки уволнения“, които са в причинно-следствена връзка със съществена, трайна и неблагоприятна промяна на условията на труд, произтичаща от решение на работодателя, правни действия и/или поведение, които отделно и сами по себе си могат да доведат до достигане на прага на уволненията, релевантни за целите на Директива 98/59, и различават ли се поради това от „еквивалентните“ и/или „приравнените“ мерки, посочени в член 1, параграф 1, втора алинея от [тези директива], и следователно са достатъчни за достигането на минималния брой, предвиден в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директивата, дори при липсата на правни действия от страна на работодателя, които имат за пряка последица прекратяването на трудовия договор?
Допустимо ли е при установяване броя на „уволненията“, посочен в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от [Директива 98/59], държавите членки, които приемат по-благоприятни разпоредби, ограничавайки до пет броя на уволненията, които са от значение за целите на прага по член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) [от тази директива], да изключат напълно непреките уволнения от изчислението
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално Директива 98/59 правна уредба на държава членка, която изисква процедурата по информиране и консултиране да се провежда изключително при наличието само на пет уволнения, състоящи се в едностранни [правни] действия на работодателя, които водят до прекратяване на трудовото правоотношение, като за целите на приложното поле [на тази директива] се изключват извършени и/или предвидими случаи на прекратяване, породени от волеизявления на работниците и/или от поведението им, които са в причинно-следствена връзка с неблагоприятна и трайна промяна на значим елемент от правоотношението, за която работодателят е взел решение, по причини, които не са свързани с конкретните работници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по „дело, свързано с договор“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по дело относно „непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“?
Трябва ли член 24, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че е приложим и в спора в главното производство, тъй като ищецът [в главното производство] иска от съда като предварителен въпрос да разгледа оплакването му, че решението на общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на акциите на останалите акционери (включително акциите на ищеца [в главното производство]) в полза на ответника [в главното производство], е несъществуващо или нищожно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Покрива ли се минималното ниво, посочено в член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 2013/33, от правна уредба на държава членка, която в рамките на срока за прехвърляне на кандидатите за международна закрила съгласно Регламент № 604/2013 се ограничава да им предоставя, в зависимост от техния статут на лица, които имат задължение да напуснат територията на съответната държава в изпълнение на подлежащ на изпълнение акт, единствено право на жилище, храна, хигиенни и здравни грижи и лечение в случай на заболяване, както и с оглед на обстоятелствата в конкретния случай — на облекло и на потребими и непотребими вещи, използвани в домакинството?
Трябва ли член 20, параграф 1, буква в) от Директива 2013/33 във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32 да се тълкува в смисъл, че последващата молба се отнася включително и до случаите, когато преди това кандидатът е подал молба за международна закрила в друга държава членка и въз основа на това Федералната служба e отхвърлила молбата като недопустима в приложение на Регламент № 604/2013 и е разпоредила извеждането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.