Словашки
Автентичен език на производството – словашки
Дело C-791/24: TERVE Production, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по „дело, свързано с договор“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по дело относно „непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“?
Трябва ли член 24, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че е приложим и в спора в главното производство, тъй като ищецът [в главното производство] иска от съда като предварителен въпрос да разгледа оплакването му, че решението на общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на акциите на останалите акционери (включително акциите на ищеца [в главното производство]) в полза на ответника [в главното производство], е несъществуващо или нищожно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/25: Korfin и Sempiola Invest, Съдебно решение от 13 май 2026 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) от Директива [2004/25] да се тълкува в смисъл, че доброволно предложение за поглъщане може да се отправи само ако целта му е придобиването на контролен дял в дружеството, предмет на предложението, поради което доброволно предложение за поглъщане не може да се отправи от субект, който вече притежава контролен дял в дружеството, предмет на предложението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-748/24: Kotaňák, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2016/343 във връзка с член 48 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат наказателен съд, който се произнася по жалба или протест срещу акт за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление, да заеме подробна позиция относно уличаващи доказателства, като направи фактически и правен извод дали е осъществен съставът на разглежданото престъпление, въпреки че съгласно националната правна уредба този съд не е длъжен да го прави, за да се произнесе, и че този извод се основава само на събраните в досъдебното производство доказателства, по които обвиняемият не е имал възможност да вземе отношение?
Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 2016/343 във връзка с принципа на ефективност и с принципа на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че първоинстанционният съд е длъжен, от една страна, да не се съобрази с изводите на въззивен съд, който е отменил определение за прекратяване на делото и е разпоредил то да бъде върнато на първоинстанционния съд, когато тези изводи са несъвместими с презумпцията за невиновност, дори ако националната правна уредба изисква от него да следва тези изводи, и от друга страна, да не предприема процесуалните действия, разпоредени от въззивния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/24: AK Dlhopolec и др., Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност на престъплението и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която правното основание за налагане на санкция е неспазването на изискването за безпристрастност от страна на оправомощеното лице, без да са посочени по-подробно критериите, въз основа на които следва да се преценява тази безпристрастност?
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност и пропорционалност на наказанието и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която се налага глоба в размер на [получената от партньора на публичния сектор] икономическа полза, без в самата правна уредба да са посочени изрично основните параметри за определянето на тази полза, и по-специално базата за изчисляването на същата и периодът, през който тя е реализирана?
Трябва ли член 49 от Хартата и принципът на пропорционалност на наказанието да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата в настоящото дело, съгласно която органът, налагащ на партньор на публичния сектор глоба, автоматично налага глоба в размер на [получената от този партньор] икономическа полза, без да може да разграничи кое нарушение е причина за налагането на глобата и без да може да вземе предвид другите негативни правни последици (от санкцията), които могат да възникнат за санкционираното лице след налагането на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-748/24: Kotaňák, Заключение от 15 януари 2026 г.
1) Противоречи ли на правото на зачитане на презумпцията за невиновност по член 48, параграф 1 от [Хартата] — във връзка с член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от [Директива 2016/343] — както и на принципа на пропорционалност и правото на защита по член 48, параграф 2 от същата харта, излагането от висшестоящ съд в производство, образувано по протест на прокурор срещу определение на първоинстанционен съд за прекратяване на наказателно производство, на следните правни и фактически изводи в мотивите на съдебния му акт, още преди произнасянето по случая по същество и без по него да са събирани доказателства по съдебен ред:
„Предвид съдържанието ѝ, невярната информация изключително с интимен характер, която подсъдимият чрез съобщението си е разгласил пред широк кръг абонати, може сериозно да разстрои партньорските, семейните и приятелските отношения на пострадалата и да подкопае доверието в нея […]. От доказателствата, които са събрани в досъдебното производство и на които се позовава и районният съд, несъмнено следва, че подсъдимият си служи с лъжи за пострадалата и я напада, поради което тя се оказва в много неприятни положения в своя семеен кръг и обкръжението си. Интимните отношения между нея и SB са измислица на подсъдимия и това, което той посочва в своите изявления, никога не се е случвало […]. Що се отнася до определянето коя от оповестената информация била невярна, това несъмнено е информацията, чиято верност е проверена в досъдебното производство с оглед на събраните доказателства и която се отнася за интимните отношения между пострадалата и свидетеля SB и за сексуалните практики, чието упражняване подсъдимият ясно описва в съобщението си“?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че нито националната правна уредба, нито националната практика задължават висшестоящия съд да извършва преценка на фактическите и правните обстоятелства в мотивите на определение за отмяна и че тези мотиви е можело да се сведат само до посочване, че актът на низшестоящия съд е опорочен, защото първоинстанционният съд е длъжен да събере доказателствата в основния съдебен процес и въз основа на резултатите от събирането на доказателствата да се произнесе по делото?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че висшестоящият съд, разглеждащ протеста на прокурора, се произнася само въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства, които дори още не са разглеждани пред първоинстанционния съд?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос, представляват ли следните действия и актове подходящи мерки, за да се осигури зачитането на презумпцията за невиновност, по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство:
i) позовавайки се на принципа на предимство и ефективност на правото на Съюза, националният първоинстанционен съд да остави без приложение правните и фактическите изводи, направени от висшестоящия съд в мотивите на съдебния му акт, в частта, в която те противоречат на правото на Съюза — макар, иначе, съгласно националната правна уредба тези изводи да са правно обвързващи — и да се произнесе по делото самостоятелно след надлежно събиране на доказателства;
или
позовавайки се на принципа на предимство и ефективност на правото на Съюза, националният първоинстанционен съд да остави без приложение правните и фактическите изводи, направени от висшестоящия съд в мотивите на съдебния му акт, в частта, в която те противоречат на правото на Съюза — макар, иначе, съгласно националната правна уредба тези изводи да са правно обвързващи — и сам да се произнесе отново по делото, постановявайки същия съдебен акт за прекратяване на наказателното производство като вече веднъж отменения от висшестоящия съд;
или
ii) въз основа на твърдение за липса на безпристрастност, направено от заподозрения, да се стигне до отвод на съдиите от висшестоящия съд от участие в производството поради липсата на безпристрастност, тъй като е нарушена презумпцията за невиновност?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/25: Javlita, Определение от 16 декември 2025 г.
Представлява ли изложението на релевантните факти и информация относно договора и оспорваните клаузи достатъчна основа, за да може Съдът да тълкува член 6, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа за забрана на злоупотребата с право и принципа на сила на пресъдено нещо?
Съществуват ли съществени пропуски във връзка с приложимостта, обхвата и ограниченията на принципа на сила на пресъдено нещо в контекста на издадената заповед за плащане, които възпрепятстват Съда да се произнесе?
Необходима ли е по-подробна информация относно съдебната практика и нейното значение при преценката на оспорваните договорни клаузи, за да се допусне разглеждането на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/25: Javlita, Определение от 16 декември 2025 г.
Необходимо ли е националните юрисдикции да изложат достатъчно ясно фактическата и правната рамка на спора при отправяне на преюдициално запитване?
Води ли липсата на конкретни данни относно фактическите и нормативните обстоятелства до недопустимост на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-791/24: TERVE Production, Заключение от 11 декември 2025 г.
1) Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на приемането на проекта на ищеца на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по „дело, свързано с договор“?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на приемането на проекта на ищеца на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по дело относно „непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“?
3) Трябва ли член 24, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че е приложим и в главното производство, тъй като ищецът иска от съда в главното производство като предварителен въпрос да разгледа оплакването му, че решението на общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на акциите на останалите акционери (включително акциите на ищеца) в полза на ответника, е несъществуващо или нищожно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.