Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-191/25: Wenzel Logistics, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Трябва ли член 3, параграф 2 във връзка с член 22, параграф 2 от Директива [2014/104] да се тълкува в смисъл, че относно изплащането на лихва във връзка с вреди от картел член 3, параграф 2 се прилага по отношение на искове за обезщетение за вреди, с които е сезиран национален съд след 26 декември 2014 г.?
При отрицателен отговор на този въпрос: коя друга дата е определяща за приложимостта на член 3, параграф 2 от Директива [2014/104]?
Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива [2014/104] да се тълкува в смисъл, че за момент на настъпване на вредите от картел, от който се дължи лихва във връзка с причинените от картела вреди, следва да се определи датата, на която увреденото лице е заплатило исканата завишена цена вследствие на забраненото ценово споразумение?
При отрицателен отговор: коя друга дата е от значение за настъпването на вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/25: ЕИСК и др., Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли до съответната европейска институция да се подаде ново искане за снемане на имунитета, когато след първото снемане на имунитета и в хода на разследването, но преди началото на съдебното производство, заинтересованото лице е назначено за нов мандат, който да бъде упражняван в рамките на същата европейска институция през нейния нов мандат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-748/24: Kotaňák, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2016/343 във връзка с член 48 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат наказателен съд, който се произнася по жалба или протест срещу акт за прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление, да заеме подробна позиция относно уличаващи доказателства, като направи фактически и правен извод дали е осъществен съставът на разглежданото престъпление, въпреки че съгласно националната правна уредба този съд не е длъжен да го прави, за да се произнесе, и че този извод се основава само на събраните в досъдебното производство доказателства, по които обвиняемият не е имал възможност да вземе отношение?
Следва ли член 4, параграф 2 от Директива 2016/343 във връзка с принципа на ефективност и с принципа на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че първоинстанционният съд е длъжен, от една страна, да не се съобрази с изводите на въззивен съд, който е отменил определение за прекратяване на делото и е разпоредил то да бъде върнато на първоинстанционния съд, когато тези изводи са несъвместими с презумпцията за невиновност, дори ако националната правна уредба изисква от него да следва тези изводи, и от друга страна, да не предприема процесуалните действия, разпоредени от въззивния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/24: Boothnesse, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Следва ли разпоредбите на дял VII от Споразумението за търговия и сътрудничество (СТС), който се отнася до „предаването“, да се прилагат единствено по отношение на наказателни преследвания и/или наказания лишаване от свобода/мерки, изискващи задържане, наложени за престъпления?
Означава ли понятието „престъпление“ в член 625, параграф 2 от СТС, който предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи „лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено“, първо, престъпление съгласно определението в правото на издаващата държава, второ, престъпление съгласно определението в правото на изпълняващата държава, или, трето, има самостоятелно значение в правото на Съюза?
Ако в член 625, параграф 2 от СТС понятието „престъпление“ има самостоятелно значение, какви са критериите, за да се определи какво съставлява такова „престъпление“?
Относими ли са в този контекст членове 47—50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (които се отнасят до „ефективни правни средства за защита/справедлив съдебен процес“ (член 47), „обвиняем“ (член 48), „престъпление“ (член 49) и „подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление“ (член 50) и/или членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека (които се отнасят до „каквото и да е наказателно обвинение“ и „ефективни правни средства за защита“)?
Изключва ли член 625, параграф 2 от СТС предаване в ситуация, при която едно лице е осъдено на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда, но предаването не е поискано за целите на изпълнението на това наказание, тъй като правото на издаващата държава квалифицира неуважението към съда като свързано с въпроси от гражданскоправен характер и не го счита за престъпление или за наказателноправен въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/23: Deutsche Lufthansa/Ryanair и Condor Flugdienst, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Нарушени ли са границите на съдебния контрол и изопачени ли са фактите от Общия съд при тълкуването и прилагането на точка 49, буква в) от Временната рамка относно възможността бенефициерът да получи финансиране на пазарите при достъпни условия?
Правилно ли е приел Общият съд, че Комисията е нарушила изискванията на точки 61, 62, 68 и 70 от Временната рамка, като не е изискала механизъм за увеличаване на възнаграждението на държавата или подобен механизъм при дяловото участие и непрякото дялово участие II?
Дали Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е нарушила точка 67 от Временната рамка относно определянето на цената при преобразуване на хибридни капиталови инструменти?
Превишил ли е Общият съд границите на съдебния си контрол и допуснал ли е грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката относно наличието на значителна пазарна мощ на Lufthansa на релевантните летища?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията е опорочила решението си с явна грешка в преценката, изключвайки конкурентите с вече създадена база от първия етап на процедурата за преотстъпване на слотове?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС относно причините за възмездното преотстъпване на слотовете и ефективността на ангажиментите по отношение на тези слотове от страна на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/24: Fauré Le Page, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква ж) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че когато дадена марка включва число, което може да бъде възприето от съответните потребители като обозначаващо годината на създаване на дадено предприятие и че, тъй като тази година е от далечното минало, тя посочва дългогодишно ноу-хау, което служи като гаранция за качество и придава престижен вид на стоките, за които е регистрирана марката, независимо че ноу-хау с такава продължителност не съществува, може да се заключи, че тази марка може да въведе в заблуждение потребителите по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/24: Aurnois, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Следва ли — с оглед на Международната конвенция за защита на всички хора от насилствено изчезване [от 20 декември 2006 г.] и Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание [от 10 декември 1984 г.] — член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2012/29] да се тълкува в смисъл, че в понятието „жертва“ се включват и близките членове на семейството на лице, което в рамките на тежко нарушение на международното хуманитарно право е било подложено на насилствено изчезване или изтезания, и по този начин им се предоставя достъп до определените в тази директива права?
Следва ли член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2012/29] да се тълкува в смисъл, че в понятието „жертва“ се включват и членовете на семейството, които са претърпели душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от тежко нарушение на международното хуманитарно право, насочено основно срещу близък член на семейството, и по този начин им се предоставя достъп до определените в тази директива права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/23: Mara, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги, закрепени в членове 49 и 56 от ДФЕС, както и принципът на правото на Съюза на пропорционалност и член 67, параграф 2 от Директива 2014/24, прилагането на национални правила в областта на обществените поръчки като тези, съдържащи се, в италианското законодателство, в член 95, алинея 3, буква а) и алинея 4, буква б) от Кодекса за обществените поръчки, както и в член 50, алинея 1 от този кодекс, и тези, които произтичат от правния принцип, прогласен от Пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 8 от 21 май 2019 г., според които в случай на поръчки за услуги, които имат стандартизирани характеристики и в същото време са трудоемки, на възлагащия орган е забранено да предвижда като критерий за възлагане най-ниската цена, дори когато в документацията за обществената поръчка е предвидено намаление само по отношение на възнаграждението или потенциалната печалба на предприятието, без да се засягат разходите за труд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/24: Bissilli, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли член 24 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на европейска заповед за разследване (ЕЗР) за разпит на задържано в изпълняващата държава членка обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от Директива 2014/41, която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от Директива 2014/41, който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от Директива 2014/41 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от Директива 2014/41, да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/24: OSA, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
1) Може ли член 102, буква а) [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че злоупотреба с господстващо положение по смисъла на този член е поведението на организация за колективно управление на авторски права, която има фактически монопол в държавата членка и прилага по отношение на операторите на местата за настаняване цени за получаването на лицензи за предоставяне на достъп до защитени с авторско право произведения чрез радио- и телевизионните приемници, поставени в стаите, предназначени за частно настаняване на гости, без при определянето на тези цени да отчита действителната заетост на отделните стаи на съответните места за настаняване?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли такава практика да се преценява от гледна точка на а) прилагането на несправедливи условия за търговия, или б) прилагането на прекомерни цени?
[а)] Ако правилният критерий е прилагането на несправедливи условия за търговия, каква е конкретната проверка, по която трябва да се преценява той?
[б)] Ако правилният критерий е прилагането на прекомерни цени, каква е конкретната проверка, по която трябва да се преценява той — досегашната проверка съгласно решение United Brands, или някакъв неин изменен вариант?
3) За да се докаже нарушение на член 102, [втора алинея,] буква а) [ДФЕС] във връзка с описаното в първия въпрос поведение, трябва ли да се докажат действителни или потенциални отрицателни последици за конкуренцията (включително въздействие върху благосъстоянието на потребителите и експлоататорски последици от поведението на предприятието с господстващо положение)?
4) За да се докаже нарушение на член 102, [втора алинея,] буква а) [ДФЕС] във връзка с описаното в първия въпрос поведение, трябва ли да се докаже съществено влияние на това поведение върху търговията между държавите — членки на Съюза, или е достатъчно обосновано предположение, че то може да има такова въздействие, без да е необходимо да се изследва действителната му степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.