Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-769/23: Mara, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги, закрепени в членове 49 и 56 от ДФЕС, както и принципът на правото на Съюза на пропорционалност и член 67, параграф 2 от Директива 2014/24, прилагането на национални правила в областта на обществените поръчки като тези, съдържащи се, в италианското законодателство, в член 95, алинея 3, буква а) и алинея 4, буква б) от Кодекса за обществените поръчки, както и в член 50, алинея 1 от този кодекс, и тези, които произтичат от правния принцип, прогласен от Пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 8 от 21 май 2019 г., според които в случай на поръчки за услуги, които имат стандартизирани характеристики и в същото време са трудоемки, на възлагащия орган е забранено да предвижда като критерий за възлагане най-ниската цена, дори когато в документацията за обществената поръчка е предвидено намаление само по отношение на възнаграждението или потенциалната печалба на предприятието, без да се засягат разходите за труд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/24: Bissilli, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли член 24 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на европейска заповед за разследване (ЕЗР) за разпит на задържано в изпълняващата държава членка обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от Директива 2014/41, която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от Директива 2014/41, който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от Директива 2014/41 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от Директива 2014/41, да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/24: OSA, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
1) Може ли член 102, буква а) [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че злоупотреба с господстващо положение по смисъла на този член е поведението на организация за колективно управление на авторски права, която има фактически монопол в държавата членка и прилага по отношение на операторите на местата за настаняване цени за получаването на лицензи за предоставяне на достъп до защитени с авторско право произведения чрез радио- и телевизионните приемници, поставени в стаите, предназначени за частно настаняване на гости, без при определянето на тези цени да отчита действителната заетост на отделните стаи на съответните места за настаняване?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли такава практика да се преценява от гледна точка на а) прилагането на несправедливи условия за търговия, или б) прилагането на прекомерни цени?
[а)] Ако правилният критерий е прилагането на несправедливи условия за търговия, каква е конкретната проверка, по която трябва да се преценява той?
[б)] Ако правилният критерий е прилагането на прекомерни цени, каква е конкретната проверка, по която трябва да се преценява той — досегашната проверка съгласно решение United Brands, или някакъв неин изменен вариант?
3) За да се докаже нарушение на член 102, [втора алинея,] буква а) [ДФЕС] във връзка с описаното в първия въпрос поведение, трябва ли да се докажат действителни или потенциални отрицателни последици за конкуренцията (включително въздействие върху благосъстоянието на потребителите и експлоататорски последици от поведението на предприятието с господстващо положение)?
4) За да се докаже нарушение на член 102, [втора алинея,] буква а) [ДФЕС] във връзка с описаното в първия въпрос поведение, трябва ли да се докаже съществено влияние на това поведение върху търговията между държавите — членки на Съюза, или е достатъчно обосновано предположение, че то може да има такова въздействие, без да е необходимо да се изследва действителната му степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/24: Lukoil Bulgaria, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за да констатира наличието на злоупотреба със свиване на маржовете, извършена от вертикално интегрирано предприятие, органът по конкуренция трябва да установи, от една страна, съществуването на господстващо положение на това предприятие на пазара нагоре по веригата, като вземе предвид притежаваните от посоченото предприятие дялове от този пазар или други релевантни характеристики на посочения пазар, които позволяват да се приеме, че същото предприятие разполага с икономическа мощ, която му позволява да действа в значителна степен независимо от своите конкуренти, от своите клиенти и от потребителите, както и от друга страна, съществуването — на пазара надолу по веригата, свързан с пазара нагоре по веригата — на цена, прилагана от вертикално интегрираното предприятие, която може да има отстраняващ ефект за неговите конкуренти с поне същата ефективност като него, с оглед на характеристиките на този пазар надолу по веригата?
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че само продуктите, които имат достатъчна степен на заместимост, могат да бъдат включени в един и същ пазар за целите на преценката за наличие на господстващо положение
Когато счетеното за неправомерно поведение се състои в ценови практики, водещи до свиване на маржовете, органът по конкуренция трябва ли да провери дали, въпреки липсата на заместимост от функционална гледна точка между три вида автомобилни горива, като дизел, бензин и втечнен нефтен газ, за търсенето от страна на крайните потребители условията на конкуренция и структурата на предлагането и търсенето позволяват да се установи, че някои от тези горива спадат към един и същ продуктов пазар на пазара нагоре по веригата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/24: Fauré Le Page, Заключение от 27 ноември 2025 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1, буква ж) от Директива 2008/95/ЕО на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкува в смисъл, че посочването на въображаема [година] в дадена марка, с което се дава невярна информация относно продължителността на дейността, стабилността и наличното ноу-хау на производителя на стоките, а оттам и относно една от нематериалните характеристики на тези стоки, позволява да се приеме, че е налице ефективно въвеждане в заблуждение или достатъчно сериозен риск от въвеждане в заблуждение на потребителя?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли този член да се тълкува в смисъл, че[:]
а) дадена марка може да се счита за заблуждаваща, когато съществува риск потребителят на обозначените с нея стоки и услуги да повярва, че притежателят на тази марка произвежда тези стоки от векове, което им придава престижен вид, като в същото време не е така?
б) за да се приеме, че е налице ефективно въвеждане в заблуждение или достатъчно сериозен риск от въвеждане в заблуждение на потребителя, от което зависи установяването на заблуждаващия характер на дадена марка, е необходимо марката да съдържа достатъчно конкретно посочване на потенциалните характеристики на стоките и услугите, за които е регистрирана, така че съответният потребител да бъде накаран да повярва, че стоките и услугите имат определена характеристика, каквато те не притежават в действителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/25: Framholm, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.
Приложими ли са Директиви 2011/95 и 2013/32 по отношение на молби за предоставяне на статут на бежанец по същия начин, както и по отношение на молбите за получаване на статут на субсидиарна закрила, след като е била предоставена временна закрила по силата на Директива 2001/55?
Трябва ли член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 да се тълкуват в смисъл, че възможността да се подаде „молба за убежище“ се отнася до възможността за подаване както на молба за предоставянето на статут на бежанец, така и на молба за получаване на статут на субсидиарна закрила, и за разглеждане на такава молба в светлината на Директиви 2011/95 и 2013/32?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/55 да се тълкува в смисъл, че предвидената с нея временна закрила не допуска признаването на статут на субсидиарна закрила, предвиден в Директива 2011/95/ЕС по отношение на лицата, имащи право на или ползващи се с временна закрила по силата на първата директива?
Ако член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 се прилагат и по отношение на правото на молба за статут на субсидиарна закрила по Директива 2011/95, достатъчно ясни и точни ли са тези членове, разглеждани във връзка с член 10, параграф 2 от Директива 2013/32, за да имат директен ефект?
Съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство като глава 21, член 5 от Закона за чужденците, която между молбата за статут на бежанец и тази за статут на субсидиарна закрила признава правото за подаване само на първата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/24: The Minister for Children, Equality, Disability, Integration and Youth, Определение от 27 октомври 2025 г.
Какви са условията за поправяне на явна грешка в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Следва ли при констатирана явна грешка да се извърши корекция в уводната част на съдебното решение, касаеща процесуалните представители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-805/24: Timchenko и Timchenko/Съвет, Съдебно решение от 16 октомври 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 16 октомври 2025 година ( *1 ) „Жалба — Ограничителни мерки, приети с оглед на ситуацията в Украйна — Регламент (ЕС) № 269/2014 — Член 2 — Замразяване на финансови средства и икономически ресурси — Член 9, параграф 2 — Задължение за докладване на финансови средства и икономически ресурси от лицата, спрямо които е наложена ограничителна мярка замразяване — Правна квалификация на такова задължение — Правно основание — Член 215, параграф 2 ДФЕС — Членове 24, 26 и 29 ДЕС — Изпълнение на общата външна политика и политика на сигурност от държавите членки“ По дело C‑805/24 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 21 ноември 2024 г., Геннадий Николаевич Тимченко, с местожителство в Женева (Швейцария), Елена Петровна Тимченко, с местожителство в Женева, представлявани от S. Bonifassi, T. Bontinck, E. Fedorova и A. Guillerme, адвокати, жалбоподатели, като другите страни в производството са: Съвет на Европейския съюз, представляван от M.‑C. Cadilhac, D. Laurent и J. Rurarz, ответник в първоинстанционното производство, Европейска комисия, представлявана от M. Carpus Carcea, C. Giolito, H. Krämer и L. Puccio, встъпила страна в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu–Matei (докладчик), S. Rodin, N. Piçarra и N. Fenger, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-638/24: EUCAP Sahel Niger/Montanari, Определение от 30 септември 2025 г.
Как се определя отговорността за съдебните разноски при наличие на споразумение между страните съгласно член 141, параграф 3 и член 184, параграф 1 от Процедурния правилник?
При какви обстоятелства делото следва да бъде заличено от регистъра на Съда въз основа на постигнато между страните споразумение относно разноските?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.