Съд - трети състав
Съдебен състав – Съд – трети състав
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за да констатира наличието на злоупотреба със свиване на маржовете, извършена от вертикално интегрирано предприятие, органът по конкуренция трябва да установи, от една страна, съществуването на господстващо положение на това предприятие на пазара нагоре по веригата, като вземе предвид притежаваните от посоченото предприятие дялове от този пазар или други релевантни характеристики на посочения пазар, които позволяват да се приеме, че същото предприятие разполага с икономическа мощ, която му позволява да действа в значителна степен независимо от своите конкуренти, от своите клиенти и от потребителите, както и от друга страна, съществуването — на пазара надолу по веригата, свързан с пазара нагоре по веригата — на цена, прилагана от вертикално интегрираното предприятие, която може да има отстраняващ ефект за неговите конкуренти с поне същата ефективност като него, с оглед на характеристиките на този пазар надолу по веригата?
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че само продуктите, които имат достатъчна степен на заместимост, могат да бъдат включени в един и същ пазар за целите на преценката за наличие на господстващо положение
Когато счетеното за неправомерно поведение се състои в ценови практики, водещи до свиване на маржовете, органът по конкуренция трябва ли да провери дали, въпреки липсата на заместимост от функционална гледна точка между три вида автомобилни горива, като дизел, бензин и втечнен нефтен газ, за търсенето от страна на крайните потребители условията на конкуренция и структурата на предлагането и търсенето позволяват да се установи, че някои от тези горива спадат към един и същ продуктов пазар на пазара нагоре по веригата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че изключват от приложното ѝ поле национална мярка, която урежда упражняването на територията на държавата членка на дейност по предоставяне на услуга с цел защита или насърчаване на културното разнообразие, или, във връзка с разпоредбите на член 16, параграф 1, буква б) от [същата] директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че опазването или насърчаването на културното разнообразие може да обоснове дерогация от забраната на установените в друга държава членка доставчици да се налага изискване, въведено с такава национална правна уредба?
Изключва ли преценката за съвместимостта на такава национална правна уредба с преследваните с Директива [2006/123] цели, същата преценка с оглед на първичното право на Европейския съюз […]?
В случай че следва да се прецени съвместимостта на национална мярка, приета с цел защита или насърчаване на културното разнообразие, със свободите, гарантирани с членове 34 и 56 ДФЕС, трябва ли национална мярка, с която се определя минимална такса за доставката на стока по домовете, да се разглежда като отнасяща се до условие за продажба на тази стока и следователно да бъде преценена с оглед единствено на свободното движение на стоки, или тази правна уредба следва да се прецени единствено с оглед на свободното предоставяне на услуги, по-специално, предвид засягането на дейността за онлайн продажба на тази стока или различния характер на престацията за доставка в сравнение с престацията за продажба на стоката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за да може орган по конкуренция да приеме, че поведението на две дружества, които са част от едно и също предприятие с господстващо положение, което поведение според този орган се изразява в отказ да се предостави достъп до съоръжения, поставени под съответния контрол на тези дружества и представляващи част от една и съща контролирана от това предприятие съществена инфраструктура, и в ограничаване на търговията в това отношение, представлява злоупотреба с такова господстващо положение, посоченият орган е длъжен да установи, че условията по член 102 ДФЕС са изпълнени както по отношение на поведението, квалифицирано като ограничаване на търговията, така и по отношение на поведението, квалифицирано като отказ на достъп до такива съоръжения?
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че условията, посочени в точка 41 от решение Bronner, които позволяват да се приеме, че отказ за предоставяне на достъп до инфраструктура може да представлява злоупотреба с господстващо положение, са неприложими, когато тази инфраструктура не е развита от предприятието с господстващо положение за нуждите на собствената му дейност, а от публичните органи и или е била предмет на концесия за услуги, предоставена на това предприятие от държавата, или е била придобита от същото след приватизационна сделка, и ако не, при какви условия?
Гарантирано ли е спазването на принципа на пропорционалност, даден в точка 75 от Съобщение на Комисията — Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член 102 ДФЕС в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, когато господстващото предприятие е инвестирало в ключовата инфраструктура, при използване на рестриктивни критерии, определени на принципа „най-необходимо“ за запазване на конкуренцията, при пропорционално отчитане на интереса на господстващото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 12, параграф 2, буква б) от Директива 2008/95 и член 20, буква б) от Директива 2015/2436 да се тълкуват в смисъл, че не допускат постановяването на отмяната на марка, състояща се от фамилното име на дизайнер, поради използването ѝ след прехвърлянето при условия, които могат действително да накарат обществеността да смята, че дизайнерът продължава да участва в създаването на стоките, носещи марката, въпреки че това вече не е така?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1, буква ж) от Директива 2008/95/ЕО на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкува в смисъл, че посочването на въображаема [година] в дадена марка, с което се дава невярна информация относно продължителността на дейността, стабилността и наличното ноу-хау на производителя на стоките, а оттам и относно една от нематериалните характеристики на тези стоки, позволява да се приеме, че е налице ефективно въвеждане в заблуждение или достатъчно сериозен риск от въвеждане в заблуждение на потребителя?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли този член да се тълкува в смисъл, че[:]
а) дадена марка може да се счита за заблуждаваща, когато съществува риск потребителят на обозначените с нея стоки и услуги да повярва, че притежателят на тази марка произвежда тези стоки от векове, което им придава престижен вид, като в същото време не е така?
б) за да се приеме, че е налице ефективно въвеждане в заблуждение или достатъчно сериозен риск от въвеждане в заблуждение на потребителя, от което зависи установяването на заблуждаващия характер на дадена марка, е необходимо марката да съдържа достатъчно конкретно посочване на потенциалните характеристики на стоките и услугите, за които е регистрирана, така че съответният потребител да бъде накаран да повярва, че стоките и услугите имат определена характеристика, каквато те не притежават в действителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Приложими ли са Директиви 2011/95 и 2013/32 по отношение на молби за предоставяне на статут на бежанец по същия начин, както и по отношение на молбите за получаване на статут на субсидиарна закрила, след като е била предоставена временна закрила по силата на Директива 2001/55?
Трябва ли член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 да се тълкуват в смисъл, че възможността да се подаде „молба за убежище“ се отнася до възможността за подаване както на молба за предоставянето на статут на бежанец, така и на молба за получаване на статут на субсидиарна закрила, и за разглеждане на такава молба в светлината на Директиви 2011/95 и 2013/32?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/55 да се тълкува в смисъл, че предвидената с нея временна закрила не допуска признаването на статут на субсидиарна закрила, предвиден в Директива 2011/95/ЕС по отношение на лицата, имащи право на или ползващи се с временна закрила по силата на първата директива?
Ако член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 се прилагат и по отношение на правото на молба за статут на субсидиарна закрила по Директива 2011/95, достатъчно ясни и точни ли са тези членове, разглеждани във връзка с член 10, параграф 2 от Директива 2013/32, за да имат директен ефект?
Съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство като глава 21, член 5 от Закона за чужденците, която между молбата за статут на бежанец и тази за статут на субсидиарна закрила признава правото за подаване само на първата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какви са условията за поправяне на явна грешка в съдебното решение съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Следва ли при констатирана явна грешка да се извърши корекция в уводната част на съдебното решение, касаеща процесуалните представители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 16 октомври 2025 година ( *1 ) „Жалба — Ограничителни мерки, приети с оглед на ситуацията в Украйна — Регламент (ЕС) № 269/2014 — Член 2 — Замразяване на финансови средства и икономически ресурси — Член 9, параграф 2 — Задължение за докладване на финансови средства и икономически ресурси от лицата, спрямо които е наложена ограничителна мярка замразяване — Правна квалификация на такова задължение — Правно основание — Член 215, параграф 2 ДФЕС — Членове 24, 26 и 29 ДЕС — Изпълнение на общата външна политика и политика на сигурност от държавите членки“ По дело C‑805/24 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 21 ноември 2024 г., Геннадий Николаевич Тимченко, с местожителство в Женева (Швейцария), Елена Петровна Тимченко, с местожителство в Женева, представлявани от S. Bonifassi, T. Bontinck, E. Fedorova и A. Guillerme, адвокати, жалбоподатели, като другите страни в производството са: Съвет на Европейския съюз, представляван от M.‑C. Cadilhac, D. Laurent и J. Rurarz, ответник в първоинстанционното производство, Европейска комисия, представлявана от M. Carpus Carcea, C. Giolito, H. Krämer и L. Puccio, встъпила страна в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu–Matei (докладчик), S. Rodin, N. Piçarra и N. Fenger, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Как се определя отговорността за съдебните разноски при наличие на споразумение между страните съгласно член 141, параграф 3 и член 184, параграф 1 от Процедурния правилник?
При какви обстоятелства делото следва да бъде заличено от регистъра на Съда въз основа на постигнато между страните споразумение относно разноските?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.