всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Извъндоговорна отговорност

Извъндоговорна отговорност

Дело C-590/25: Arasteh/Комисия, Определение от 30 октомври 2025 г.

Допустима ли е искова молба, подадена без участието на адвокат, съгласно член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Подлежат ли на отхвърляне касационни основания, които са явно недопустими или явно неоснователни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-638/24: EUCAP Sahel Niger/Montanari, Определение от 30 септември 2025 г.

Как се определя отговорността за съдебните разноски при наличие на споразумение между страните съгласно член 141, параграф 3 и член 184, параграф 1 от Процедурния правилник?
При какви обстоятелства делото следва да бъде заличено от регистъра на Съда въз основа на постигнато между страните споразумение относно разноските?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-590/25: Arasteh/Комисия, Определение от 24 септември 2025 г.

Представлява ли задължително изискване непривилегированите страни да бъдат представлявани от адвокат, упълномощен да практикува пред съд на държава членка или на друга държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, пред съдилищата на Европейския съюз?
Допустимо ли е искане за обезпечителни мерки да бъде разглеждано, след като главното производство е прекратено?
Явяват ли се основанията на жалбата допустими, ако не засягат обжалваното определение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-221/22: Комисия/Deutsche Telekom, Съдебно решение от 11 юни 2024 г.

Налага ли член 266 ДФЕС на Европейската комисия абсолютно и безусловно задължение да изплати със задна дата лихви върху недължимо събраната глоба, считано от датата на условното плащане?
Правилно ли е определен размерът на дължимите лихви, като е приложен по аналогия лихвеният процент по член 83, параграф 2, буква б) от Делегиран регламент № 1268/2012 (лихвеният процент за рефинансиране от ЕЦБ, увеличен с 3,5 процентни пункта)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-46/22: Jenkinson/Съвет и др., Съдебно решение от 18 януари 2024 г.

Тълкувано ли е правилно първоинстанционното искане и основанията, включително възраженията за незаконосъобразност на Съвместно действие 2008/124 и Съобщение C(2009) 9502?
Следва ли Общият съд да разгледа доводите за нарушение на член 5 ДЕС, член 336 ДФЕС и Финансовия регламент при определяне на условията за наемане на работа на международния граждански персонал?
Спазени ли са принципите на правото на Съюза, включително принципът на недопускане на дискриминация, при определяне на приложимото национално право към договорните правоотношения?
Допусната ли е грешка при определяне на приложимото право към договорите на жалбоподателя, включително по отношение на критериите за привързване и волята на страните?
Следва ли да се вземат предвид всички последователни договори, сключени в различни мисии на ЕС, като едно непрекъснато договорно правоотношение със „свързани работодатели“?
Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация поради прилагането на различни национални законодателства към членовете на международния граждански персонал на Eulex Kosovo?
Законосъобразно ли е отхвърлено искането за обезщетение за договорни вреди и за извъндоговорна отговорност?
Правилно ли е разпределени съдебните разноски в първоинстанционното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-221/22: Комисия/Deutsche Telekom, Заключение от 23 ноември 2023 г.

Неправилно прилагане на правото при установяване на задължението за плащане на мораторни лихви от датата на условното събиране на глобата
Неправилно прилагане на правото при определяне на размера на дължимите мораторни лихви

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-46/22: Jenkinson/Съвет и др., Заключение от 17 май 2023 г.

Неправилно тълкуване на предявените искания и основания, тъй като Общият съд е изключил от упражнявания от него контрол всички искания, основани на възражение за незаконосъобразност
Грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд е анализирал само последната работа на г‑н Jenkinson в мисията Eulex Kosovo
Грешки при прилагане на правото, допуснати от Общия съд при разглеждането на основателността на претенциите по първото искане (разгледани са първата, третата и четвъртата част)
Неправилно прилагане на принципа на равно третиране на служителите на Съюза и нарушение на член 336 ДФЕС, поради изключването изцяло на извъндоговорната отговорност на ответниците

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-658/18: Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

1) Попада ли в понятието за обща европейска юрисдикция, компетентна да отправя преюдициални запитвания съгласно член 267 ДФЕС, мировият съдия — запитваща юрисдикция, въпреки че поради липсата на сигурност на работното място националната правна уредба не му признава условия на труд, еднакви с тези на професионалните магистрати, макар да изпълнява същите правораздавателни функции и да е част от националната съдебна система, което представлява нарушение на установените от Съда в решения от 19 септември 2006 г., Wilson (C‑506/04, EU:C:2006:587, т. 47—53), от 27 февруари 2018 г., Associaçâo Sindical dos Juizes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 32 и 41—45) и от25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 50—54) гаранции за независимост и безпристрастност на общите европейски юрисдикции?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, попада ли трудовата дейност на мировия съдия — заявител, в понятието „работник на срочен договор“ по член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88 във връзка с клауза 2 от [Рамковото споразумение] и във връзка с член 31, параграф 2 от [Хартата], така както е тълкувано от Съда в решения от 1 март 2012 г., O’Brien (C‑393/10, EU:C:2012:110) и от 29 ноември 2017 г., King (C‑214/16, EU:C:2017:914), и при утвърдителен отговор, може ли редовият или професионалният магистрат да се счита за работник на трудов договор за неопределено време, който се намира в сходно положение с мировия съдия, работник на срочен трудов договор, за целите на прилагане на същите условия на труд, установени в клауза 4 от [Рамковото споразумение]?
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос и като се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз относно отговорността на италианската държава за явно нарушение на законодателството [на Съюза] от съд, действащ като последна инстанция, в съдебни решения от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513), от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo (C‑173/03, EU:C:2006:391) и от 24 ноември 2011 г., Комисия/Италианска република (C‑379/10, непубликувано, EU:C:2011:775), противоречи ли на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 267 ДФЕС член 2, алинеи 3 и 3 bis от [legge n.117 — Risarcimento dei danni cagionati nell’esercizio delle funzioni giudiziarie e responsabilità civile dei magistrati (Закон № 117 за обезщетението за вреди, причинени при изпълнението на правораздавателни функции, и за гражданската отговорност на магистратите) от 13 април 1988 г. (GURI бр. 88 от 15 април 1988 г.)], който предвижда отговорност на съда за умисъл или груба небрежност „в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на [Съюза]“ и който поставя националния съд пред избора (чието упражняване обаче е основание за гражданска и дисциплинарна отговорност спрямо държавата по делата, в които самата публична администрация е страна в спора по същество, особено когато съдия по делото е мирови съдия, работещ на срочен трудов договор, лишен от ефективна правна, икономическа и социална защита) — както в конкретния случай — дали да наруши националната правна уредба, да я остави без приложение и да приложи правото на [Съюза], така както се тълкува от Съда, или да наруши правото на [Съюза], като приложи националните разпоредби, които не допускат признаването на защита и противоречат на член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88, клаузи 2 и 4 от [Рамковото споразумение] и член 31, параграф 2 от [Хартата]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-658/18: Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии), Заключение от 23 януари 2020 г.

1. Попада ли в понятието за обща европейска юрисдикция, компетентна да отправя преюдициални запитвания съгласно член 267 ДФЕС, мировият съдия — запитваща юрисдикция, въпреки че поради липсата на сигурност на работното място националната правна уредба не му признава условия на труд, еднакви с тези на професионалните магистрати, макар да изпълнява същите правораздавателни функции и да е част от националната съдебна система, което представлява нарушение на установените от Съда в решения от 19 септември 2006 г., Wilson (C‑506/04, EU:C:2006:587, т. 47—53), от 27 февруари 2018 г., Associaçâo Sindical dos Juizes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 32 и 41—45), и от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система) (C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 50—54), гаранции за независимост и безпристрастност на общите европейски юрисдикции?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, попада ли трудовата дейност на мировия съдия — заявител, в понятието „работник на срочен договор“ по член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88 във връзка с клауза 2 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70, и във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, така както е тълкувано от Съда в решения от 1 март 2012 г., O’Brien (C‑393/10, EU:C:2012:110), и от 29 ноември 2017 г., King (C‑214/16, EU:C:2017:914), и при утвърдителен отговор, може ли редовият или професионалният магистрат да се счита за работник на трудов договор за неопределено време, който се намира в сходно положение с мировия съдия, работник на срочен трудов договор, за целите на прилагане на същите условия на труд, установени в клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70?
3. При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос и като се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз относно отговорността на италианската държава за явно нарушение на общностното законодателство от съд, действащ като последна инстанция, в съдебни решения от 30 септември 2003 г., Köbler (C‑224/01, EU:C:2003:513), от 13 юни 2006 г., Traghetti del Mediterraneo (C‑173/03, EU:C:2006:391), и от 24 ноември 2011 г., Комисия/Италианска република (C‑379/10, непубликувано, EU:C:2011:775), противоречи ли на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 267 ДФЕС, член 2, алинеи 3 и 3‑bis от legge 13 aprile 1988, n. 117, sulla responsabilità civile dei magistrati (Закон № 117 от 13 април 1988 г. за гражданската отговорност на магистратите), който предвижда отговорност на съда за умисъл или груба небрежност „в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на Европейския съюз“ и който поставя националния съд пред избора (чието упражняване обаче е основание за гражданска и дисциплинарна отговорност спрямо държавата по делата, в които самата публична администрация е страна в спора по същество, особено когато съдия по делото е мирови съдия, работещ на срочен трудов договор, лишен от ефективна правна, икономическа и социална защита) — както в конкретния случай — дали да наруши националната правна уредба, да я остави без приложение и да приложи правото на Европейския съюз, така както се тълкува от Съда, или да наруши правото на Европейския съюз, като приложи националните разпоредби, които не допускат признаването на защита и противоречат на член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70, и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-56/13: Érsekcsanádi Mezőgazdasági, Съдебно решение от 22 май 2014 г.

1) Съобразено ли е с правото на Съюза, и по-специално с Директиви 92/40 и 2005/94 и Решения 2006/105 и 2006/115, приетото в рамките на временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците решение на унгарски административен орган за създаване на предпазна зона, в която се забранява по-конкретно превозът на домашни птици?
Съобразени ли са с правото на Съюза, и по-специално с Директиви 92/40 и 2005/94 и Решение 2006/115, приетото в рамките на временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците решение на унгарски административен орган за изменение на част от правилата за предпазната зона, при което е забранен по-конкретно транзитният превоз на домашни птици през зоната, както и приетата от този орган по отношение на жалбоподателя мярка под формата на заповед (а не на подлежащо на обжалване решение), с която не се разрешава превозът на пуйки до обект в предпазната зона (или настаняването им в него), в непосредствена близост до установеното огнище на зараза?
2) Имали ли са за цел Директиви 92/40 и 2005/94, като нормативни актове на Съюза, приемането в Съюза на обща правна уредба на поправянето на вреди, причинени на частноправни субекти от временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците
Предоставят ли разпоредбите от правото на Съюза, съдържащи се в Директиви 92/40 и 2005/94 и в Решения 2006/105 и 2006/115, необходимата компетентност за приемане на обща правна уредба на поправянето на вреди, причинени на частноправни субекти от временните защитни мерки срещу високопатогенната инфлуенца по птиците?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос, може ли — ако жалбоподателят е бил увреден от националните временни защитни мерки, приети в изпълнение на правните актове на Съюза за борба с високопатогенната инфлуенца по птиците, но националните разпоредби ограничават правото на обезщетение, като напълно изключват възможността да се търси обезщетение за пропуснати ползи — той да претендира обезщетение за пропуснати ползи, като направо се позове на нарушение на принципите, закрепени в Хартата (свободата на стопанска инициатива по член 16, правото на собственост по член 17 и правото на ефективна съдебна защита по член 47)?
6) Ако правото на Съюза не предоставя на жалбоподателя възможност да бъде обезщетен за всички претърпени вреди, като направо се позове на разпоредби от правото на Съюза, налага ли принципът на равностойност на производствата да се прилагат едни и същи правила при разглеждането, от една страна, на искания, които следва да бъдат преценявани с оглед на правото на Съюза, и от друга страна, на сходни искания, които следва да бъдат преценявани с оглед на унгарското право?
7) Като се има предвид, че законодателните и административните мерки, приемани от държавите членки за борба с високопатогенната инфлуенца по птиците при дивите птици в Съюза, неминуемо засягат функционирането на вътрешния пазар, възможно ли е, при фактически обстоятелства, сходни с тези в разглеждания случай, в съдебен спор по повод на мерките, приети в изпълнение на правото на Съюза, да се поиска становище от Комисията като amicus curiae, особено когато е известно, че тя е започнала производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу съответната държава членка във връзка с правни въпроси, които са от значение за разглеждане на този спор?
8) Ако съществува възможност да се поиска от Комисията становище като amicus curiae или просто информация, длъжна ли е Комисията да предостави становище като amicus curiae или подробности относно данните, документите или изявленията, получени в рамките на производството за установяване на неизпълнение на задължения, и относно нейната практика в тази област, особено ако става въпрос за данни, които не са публично достъпни и са получени в досъдебната фаза на производството за установяване на неизпълнение на задължения
Възможно ли е такива данни да се използват публично по конкретно дело пред национална юрисдикция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

12318 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form