Харта на основните права
Харта на основните права
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 3 от Директива 2003/6 във връзка с членове 11 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с принципа на равенство, доколкото се отнася до забраната лицата да съобщават „вътрешна информация на друго лице, освен ако това не е в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата им, на професията ѝ/му или на техните функции“, да се тълкува в смисъл, че забранява съобщаването на вътрешна информация в медиите (радио и уебсайтове на печатни издания) от лице, което има качеството на политик, бивш министър и член на опозиционна партия, посредством изявления в медиите в това си качество, като чрез посоченото разпространяване на информация въпросното лице иска публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация, при положение че функциите му обичайно не предполагат подобно разпространяване на вътрешна информация в медиите?
Трябва ли член 21 от Регламент (ЕС) № 596/2014, разглеждан в светлината на същите принципи като посочените в предходния въпрос, да се тълкува в смисъл, че приложното му поле е ограничено до разкриване или разпространяване на вътрешна информация от журналисти, или се прилага и по отношение на разкриване или разпространяване на вътрешна информация в медиите от лице, например политик, бивш министър и член на опозиционна партия, който чрез посоченото разпространяване на информация иска публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 2, буква х) и член 3 от Директива 2000/31/ЕО да се тълкуват в смисъл, че координираната област, посочена в първата от тези разпоредби, не се ограничава до изискванията и въпросите, уредени от хармонизиращите разпоредби на глави II и III от тази директива, и може да обхваща както общи и абстрактни наказателноправни разпоредби, така и разпоредби, преследващи цели на обществения ред, сигурността и безопасността, при условие че тези разпоредби установяват изисквания, свързани със започването или упражняването на дейността на услуги на информационното общество, които не са изключени от координираната област по член 2, буква х), подточка ii), и че се отнасят до области, които не са изключени от приложното поле на тази директива по силата на член 1, параграф 5 от нея или на механизма, предвиден в член 3, параграфи 1 и 2 от тази директива, по силата на параграф 3 от нея?
Противоречат ли тези разпоредби на държава членка да прилага общо и абстрактно задължение по наказателното право, предназначено да предотврати достъпа на непълнолетни до порнографско съдържание, спрямо доставчици на услуги на информационното общество, установени в други държави членки?
Противоречат ли тези разпоредби, при спазване на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31, тълкуван във връзка с членове 1 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и без да се засяга прилагането на член 3, параграф 5 от тази директива, на държава членка да предвиди приемането на мерки, изискващи от доставчиците на дадена услуга, установени в други държави членки, да въведат система за проверка на възрастта на потребителите на порнографски сайтове, когато тези доставчици не са предприели подходящите мерки, посочени в член 28б от Директива 2010/13/ЕС?
Противоречат ли тези разпоредби на държава членка, при спазване на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 и без да се засяга прилагането на член 3, параграф 5 от тази директива, да предвиди приемането на мерки, забраняващи на доставчиците на дадена услуга, установени в други държави членки, да препредават информация, свързана с определени пътни проверки, по съображения за обществен ред, сигурност или безопасност?
Трябва ли член 14, параграф 1 и член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 да се тълкуват в смисъл, че когато чрез алгоритъм операторът на услуга на информационното общество, състояща се inter alia в съхраняване на информация, предоставена от получател на услугата, определя в свой интерес или в интерес на своята услуга при какви условия, по какъв начин и в какъв ред тази информация се излъчва или не се излъчва като част от тази услуга, той упражнява контрол върху тази информация, поради което не може да бъде квалифициран като доставчик на „услуга на информационното общество, състояща се в съхраняване на информация, предоставена от получател на услугата“ по смисъла на член 14, параграф 1, и че член 15, параграф 1 не се прилага спрямо него?
Противоречат ли тези разпоредби на държава членка да забрани, по съображения за обществен ред, сигурност или безопасност, на операторите на електронна услуга, която може да бъде квалифицирана като „услуга на информационното общество, състояща се в съхраняване на информация, предоставена от получател на услугата“ по смисъла на член 14, параграф 1, да препредават информация, свързана с определени пътни проверки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Съответно ли е на чл. 19, пар. 1, ал. 2 ДЕС и на чл. 47, пар. 1 и пар. 2 от Хартата такова тълкуване на конституционна норма, предоставяща право на защита на подсъдимия в съдебния процес (чл. 122, ал. 1 от [българската Конституция], съобразно което:
– правото на защита срещу допуснато нарушение на личната сфера на подсъдимите в процеса на събиране на доказателства се изразява в изключването на тези доказателства и
– правото на защита срещу обвинението се изразява отново в изключване на тези доказателства,
ако допуснатото нарушение на личната сфера на подсъдимите е във възможно най-леката форма; това нарушение не се е отразило на достоверността на събраните доказателства; тези доказателства имат изцяло оправдателно значение и са от съществено значение за подкрепа на тезата на подсъдимите за тяхната невиновност; подсъдимите, след консултация със своите защитници, надлежно уведомени за допуснатото нарушение при събирането на тези доказателства, ясно заявяват, че искат да се ползват от тях?
Съответно ли е на чл. 7, пар. 2 и пар. 3 от Директива 2012/13 и на чл. 47, ал. 2 от Хартата такова тълкуване на националния закон, съобразно което съдът, ако констатира, че определени доказателства е възможно да се изключат поради процесуални нарушения при събирането им или следва да се изключат поради такива нарушения, уведомява за това подсъдимите, за да може те адекватно да подготвят защитата си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 16, параграф 4 от Директива 2014/92 във връзка с Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да задължат кредитните институции да откажат на потребител откриването на платежна сметка за основни операции само поради обстоятелството, че този потребител е включен в списък на лица, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, наложени от трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Препятстват ли член 4, параграф 3 ДЕС, член 3, параграф 2 и член 216, параграф 1 ДФЕС — съгласно които Съюзът има изключителна компетентност за сключването на международно споразумение, когато неговото сключване е предвидено в законодателен акт на Съюза или е необходимо, за да се даде възможност на Съюза да упражнява своята вътрешна компетентност, или доколкото неговото сключване може да засегне общите правила или да измени техния обхват, поради което, в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, правомощието за сключване на споразумения с трети държави, които засягат общите правила или изменят техния обхват, или които засягат област, която е напълно уредена от правилата на [ЕС] и попада в изключителната компетентност на Съюза, е централизирано на равнище Съюз — сключването от държава членка на международно споразумение с държава извън Европейския съюз за управление на миграционните потоци като Протокола между Италия и Албания?
2) Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, не допуска ли правото на ЕС, и по-специално:
– член 26 от [Директива 2013/32] и член 8, параграфи 1, 2 и 4 и член 9, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/33, тълкувани във връзка със съображение 15 от нея и в светлината на член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз, по отношение на задържането;
– член 46 от Директива 2013/32 и член 10, параграф 4 от Директива 2013/33, тълкувани в светлината на член 47 от Хартата [на основните права на Европейския съюз], по отношение на правата на защита и посещенията на задържаното лице;
– член 17, параграфи 2 и 3 и член 19 от Директива 2013/33 по отношение на правото на здравеопазване на кандидата за международна закрила;
прехвърлянето и престоя на граждани на трети държави, включително кандидати за международна закрила, в зони, разположени извън територията на Европейския съюз въз основа на международно споразумение като [Протокола между Италия и Албания]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че, от една страна, предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и, от друга страна, дали държавите членки могат да ограничават това правомощие така, че само решаващият орган да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли нормите на чл. 39 и чл. 38, § 1 от [Решение ШИС II] във връзка със Съображение (34) от [него] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не регламентира участието на регистрирания по националното законодателство собственик на вещ по чл. 38, § 1 [от това решение] в административното и съдебно производство по прилагане на мерките [за връщане, който] е засегнат от тези мерки за връщане на вещта по подаден сигнал по чл. 39, § 1 от [посоченото решение] предвид защитата на основните права, дадена в [Хартата], която е гарантирана и със Съображение (34) от [същото решение]?
Целта на [ШИС], така както е посочена в чл. 1 от [Решение ШИС II], изключва ли приложението на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в чл. 47 от Хартата, когато в резултат на предприетите мерки в съответствие с националното законодателство от органите на държавата членка, която е открила вещта, се засягат права и законни интереси на лицето, при което вещта е намерена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.