Български
Автентичен език на производството – български
Дело C-326/25: 03 Rayonno upravlenie na SDVR, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли нормите на чл. 39 и чл. 38, § 1 от [Решение ШИС II] във връзка със Съображение (34) от [него] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не регламентира участието на регистрирания по националното законодателство собственик на вещ по чл. 38, § 1 [от това решение] в административното и съдебно производство по прилагане на мерките [за връщане, който] е засегнат от тези мерки за връщане на вещта по подаден сигнал по чл. 39, § 1 от [посоченото решение] предвид защитата на основните права, дадена в [Хартата], която е гарантирана и със Съображение (34) от [същото решение]?
Целта на [ШИС], така както е посочена в чл. 1 от [Решение ШИС II], изключва ли приложението на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в чл. 47 от Хартата, когато в резултат на предприетите мерки в съответствие с националното законодателство от органите на държавата членка, която е открила вещта, се засягат права и законни интереси на лицето, при което вещта е намерена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/25: Mihaylov, Заключение от 21 май 2026 г.
4) Следва ли чл. 2, параграф първи, буква а) и буква б), чл. 4, параграф 1 и параграф 4 във връзка със съображение 8 и съображение 17 от Директива [2016/1919] да се тълкуват в смисъл, че задържаните обвиняеми и подсъдими лица, независимо от това дали разполагат с достатъчно средства, за да платят за помощ от адвокат, са приравнени на заподозрени и обвиняеми, които не разполагат с такива средства и на които се предоставя правна помощ, тъй като интересът на правосъдието изисква това?
5) При положителен отговор на въпрос 4, съответства ли тогава на съображение 8 от Директива [2016/1919] национална разпоредба, според която, когато правната помощ е предоставена по силата на закон, който задължително предвижда адвокатска защита, какъвто е случаят, когато обвиняемият или подсъдимият е задържан, той дължи възстановяването на разноските за предоставената правна помощ, без да се проверява дали е разполагал с достатъчно средства, за да плати за помощ от адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-479/23: Комисия/България (Directive interopérabilité des systèmes de télépéage routier), Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Нарушени ли са задълженията на Република България по член 32, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/520, като не са приети и съобщени необходимите мерки за транспониране в определения срок?
Допустимо и пропорционално ли е налагането на еднократно платима сума на Република България по член 260, параграф 3 ДФЕС за неизпълнение на задължението за транспониране и съобщаване на мерките по Директива (ЕС) 2019/520?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/25: Gidzhinov, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Чл. 325 [ДФЕС] и чл. 2, пар. 1 от Конвенцията за [ЗФИ] допускат ли национален закон, предвиждащ давност за провеждане на наказателно преследване за деяния, които засягат финансовите интереси на Съюза, съобразно който давностният срок се определя единствено от максималното предвидено наказание за съответното престъпление, но не и от фактическата и правната сложност на делото и не отчита възможността за настъпване на случайно събитие, след което съдебното производство следва да започне отначало, поради което прилагането на този национален закон може да доведе до безнаказаност?
2) Чл. 3, пар. 1, б. „б“ от Рамково решение 2008/841 допуска ли национален закон, съобразно който престъплението по чл. 2, б. „б“ се наказва с наказание лишаване от свобода, което е с по-висока максимална продължителност от наказанието, предвидено за престъплението, извършването на което се цели със сговарянето по чл. 2, б. „б“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/26: Kilyanov, Определение от 27 март 2026 г.
В обхвата на член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/343 попада ли национална правна уредба, която допуска задържане на обвиняем единствено с цел да се гарантира ефективното упражняване на правото му да присъства на съдебния процес, след като той се е възползвал от възможността да не се явява на съдебните заседания?
Подлежи ли подобна национална правна уредба на контрол за съответствие с разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-611/24: Upravitelen savet na Balgarska narodna banka (Révocation d’un sous-gouverneur), Заключение от 26 март 2026 г.
1) Следва ли да се тълкуват като приложими спрямо всички членове на органите за вземане на решения на национална централна банка заложените в разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол № 4 за [Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ] критерии за освобождаване на управителя и ред за оспорване на решението за освобождаване?
2) В случай че отговорът на въпрос 1 е отрицателен, допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол № 4 за [Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ] национално законодателство, което въвежда същите критерии за освобождаване на членовете на органите за вземане на решения на национална централна банка, каквито са предвидени за управителя в цитираната правна норма?
3) Допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол № 4 за [Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ] съвместяване на заемането на длъжността управител на национална централна банка и участието като съдружник в капиталово търговско дружество с право на част от печалбата на дружеството, съразмерно на дяловото участие?
4) Допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от [Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ] съвместяване на заемането на длъжността управител на национална централна банка и участието в управителен орган на юридическо лице с нестопанска цел, което съгласно своя устав може да развива стопанска дейност, без да е взето единодушно решение на управителния съвет на национална централна банка, каквото се изисква по националното законодателство за извършване на неплатена дейност?
5) Допускат ли разпоредбите на чл. 131 [ДФЕС] и чл. 7 от [Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ] национално законодателство, което задължава в определен срок от заемане на длъжността членовете на органите за вземане на решения на национална централна банка, в качеството си на лица, заемащи публична длъжност по смисъла на националното законодателство, да декларират пред съответен държавен орган своето участие като съдружници в капиталови търговски дружества и участието си в управителни органи на юридически лица с нестопанска цел?
6) Допускат ли разпоредбите на чл. 131 [ДФЕС] и чл. 14.2 от [Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ] национално законодателство, което задължава в определен срок от заемане на длъжността управител на национална централна банка, в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на националното законодателство, да предприеме действия по преустановяване на своето участие като съдружник в капиталово търговско дружество и участието си в управителни органи на юридически лица с нестопанска цел?
7) Допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от [Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ] тълкуване, което третира управител на национална централна банка, който е отстранил извън законоустановен срок несъвместимост със заеманата длъжност, като лице, което не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения?
8) Допускат ли разпоредбата на чл. 131 [ДФЕС] и разпоредбите на чл. 7 и чл. 14.2 от […] [Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ] национално законодателство, което позволява на органа, натоварен да установява основанието за освобождаване, за целите и в рамките на това специфично производство да преценява виновно извършване на сериозно нарушение по смисъла на чл. 14, параграф 2 от [Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/23: Financial Bulgaria, Определение от 24 март 2026 г.
Необходимо ли е упражняваната по занятие дейност по платено поръчителство, при която поръчителят изплаща кредиторските вземания при неизпълнение от страна на длъжника и получава възнаграждение независимо от настъпването на неизпълнението, да се квалифицира като „застрахователна дейност“ по смисъла на Директива 2009/138/ЕО?
При утвърдителен отговор възниква ли задължение за предварително лицензиране по член 14, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО за лицата, които упражняват такава дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/23: Комисия/България (Directive énergies renouvelables), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Нарушено ли е задължението на Република България да транспонира и да съобщи на Европейската комисия всички необходими мерки за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/2001 в националното право в предвидения срок?
Могат ли форсмажорни обстоятелства като пандемията от COVID-19 и политическа нестабилност (многократни парламентарни избори) да оправдаят забавата при транспонирането на Директива (ЕС) 2018/2001?
Следва ли да бъде наложена на Република България еднократна сума и/или периодична имуществена санкция по член 260, параграф 3 ДФЕС за неизпълнение на задълженията по транспониране и съобщаване на мерките по Директива (ЕС) 2018/2001 и какъв да бъде техният размер с оглед на тежестта, продължителността и платежоспособността на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.