всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Социална политика

Социална политика

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.

Трябва ли член 5, параграф 1, отнасящ се до „принципа на равно третиране“, във връзка с член 2 от Директива [2008/104], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда като основание за прекратяване на индивидуалния трудов договор на наетия от агенция за временна заетост работник отказ[а] на [предприятието ползвател] от работата на работника, когато този отказ не трябва да бъде обоснован по никакъв начин и не е обвързан с никакви формални условия, а за агенцията за временна заетост този отказ сам по себе си представлява достатъчно основание за уволнение, при положение че, ако сам[ото] [предприятие ползвател] беше наел[о] този работник, [то] би подлежал[о] на законовите изисквания относно обосновката за уволнението и изискванията за форма на акта за уволнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Следва ли член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда задължителна ваксинация за военнослужещите като условие да могат да упражняват професионалната си дейност, при положение че няма такова задължение за цивилните служители, които изпълняват функциите си в същата среда и в сходен здравен контекст?
Следва ли член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО да се тълкува в смисъл, че забранява — на базата на непряка дискриминация, основана на убеждение — национална правна уредба, която предвижда задължителна ваксинация като условие за упражняване на професионалната дейност за военнослужещ, който за разлика по-специално от другите военнослужещи, изпълняващи функциите си в същата среда, се противопоставя на такава ваксинация?
Допускат ли членове 1 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба, която предвижда спиране на действието на трудовия договор на служител, който отказва да премине задължителната ваксинация, установена като условие за упражняване на професионална дейност, което съответно го възпрепятства да издържа семейството си, и по-специално двете си ненавършили пълнолетие деца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.

1) Трябва ли при изчисляването на максималната продължителност на назначението, определена в националното право с цел конкретизиране на характеристиката „временно“ по член 1, параграф 1 от Директива [2008/104] в случай на прехвърляне на стопанска дейност, прехвърлителят и приобретателят винаги да се разглеждат като едно „предприятие ползвател“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от Директива [2008/104]?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Трябва ли при изчисляването на максималната продължителност на назначението, определена в националното право с цел конкретизиране на характеристиката „временно“ по член 1, параграф 1 от Директива [2008/104] в случай на прехвърляне на стопанска дейност, прехвърлителят и приобретателят да се разглеждат като едно „предприятие ползвател“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от Директива [2008/104], ако принадлежат към една и съща група от предприятия и ако назначението на същия нает чрез агенция за временна заетост работник продължава без прекъсване на същото работно място?
3) Ако отговорът на първите два въпроса е отрицателен:
Трябва ли да се вземе предвид прехвърлянето на предприятие ползвател в контекста на проверката дали при последователни назначения на един и същ нает чрез агенция за временна заетост работник продължителността все още може да се счита за „временна“ [по смисъла на член 5, параграф 5 от Директива 2008/104]
При утвърдителен отговор: По какъв начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че:
a) не допуска национална правна норма с общ характер, която поставя прехвърлянето на задължение между двама длъжници в зависимост от съгласието на кредитора, да се прилага — в случай на прехвърляне, уредено от тази директива — към задълженията на прехвърлителя по съществуващи към датата на прехвърлянето трудов договор или трудово правоотношение, които се прехвърлят на приобретателя?
б) може да се приеме, че изключението, предвидено във втора алинея от този параграф, е установено с национална правна норма с общ характер, приета след закона за транспониране на Директивата, която поставя прехвърлянето на задължение между двама длъжници в зависимост от съгласието на кредитора, или това изключение трябва да бъде установено със специална правна норма?
Ако отговорът на [двете части на първия въпрос] е отрицателен, може ли член 8 от Директива 2001/23/ЕО да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите (и по-специално на националните съдилищата) да прилагат норма с общ характер, която поставя прехвърлянето от прехвърлителя на приобретателя на задълженията за дължимите вземания за трудови възнаграждения на работниците и служителите, възникнали преди прехвърлянето, в зависимост от съгласието на работника или служителя — кредитор, като по-благоприятна норма от член 3, параграф 1, първа алинея от Директива 2001/23/ЕО, транспонирана със специален национален закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/680 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че този регламент се прилага за извършваната от дирекция на публичен орган дейност, състояща се в съхраняване в трудовото досие на един от неговите служители на данни относно качеството му на заподозрян в досъдебно производство, при положение че тази дирекция е получила данните чрез друга дирекция на същия публичен орган, като последната е оправомощена да провежда този вид разследване?
Член 17, параграф 3, буква б) във връзка с член 6, параграф 1, първа алинея, буква в) и член 6, параграф 3 от Регламент 2016/679 и в светлината на член 52, параграф 1 от Хартата трябва ли да се тълкува в смисъл, че съхраняването в трудовото досие на полицейски служител за целите на управлението на кариерата му и на контрола за спазването от този служител на правилата, присъщи на функциите му, на лични данни относно качеството му на заподозрян в спряно досъдебно производство, като посоченият служител не е бил нито обвиняем, нито подсъдим за съответното престъпление, може да се приеме за обосновано с оглед на спазването на законово задължение, което се прилага спрямо публичния орган, работодател на посочения служител, на основание на националното право?
Член 1 от Директива 2000/78/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че тази директива не е приложима, когато публичен орган, на една от дирекциите на който е възложено да провежда наказателни разследвания срещу назначените в този орган служители, отказва в качеството си на работодател да повиши един от своите служители само на основанието, че той е имал качеството на заподозрян в досъдебно производство, което в крайна сметка е спряно, като посоченият служител не е бил нито обвиняем, нито подсъдим за съответното престъпление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Трябва ли [Споразумението за оттегляне] да се тълкува в смисъл, че правна уредба на Обединеното кралство, с която се транспонира член 19 от [Директива 2006/54], трябва да се счита от съда, който се произнася след изтичането на преходния период, за правна уредба на държава членка, с която се транспонира директива, когато фактите са настъпили преди тази дата и/или когато съдебното производство е образувано преди тази дата?
Трябва ли член 288 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че юрисдикция [на една държава членка], сезирана със спор между частноправни субекти, която е задължена да приложи правото на друга държава членка, трябва да извърши тълкуване на разпоредбите на това право в съответствие с директива, без принципът на взаимно доверие да е пречка за това?
Ако юрисдикцията на една държава членка счита, че не е възможно да извърши такова съответстващо тълкуване, трябва ли тя, както би направила за собственото си национално право, да остави [правото на тази друга държава членка] без приложение, когато става въпрос за общ принцип на правото на Съюза или за разпоредба от първичното право, конкретизирани с директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Нарушени ли са задълженията на Италианската република по клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, като не са въведени мерки за предотвратяване на злоупотребата с последователни срочни трудови договори за заместващия административен, технически и помощен персонал в публичните учебни заведения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че допуска съдебна практика, която — за да съвмести принципите на равенство, качества, пригодност и недискриминация със свободното движение на работници — не признава на работниците на непостоянен трудов договор за неопределено време статута на работници на постоянен договор в публичния сектор?
При условията на евентуалност — при утвърдителен отговор на първия въпрос — може ли признаването на право на обезщетение с възпиращ характер при прекратяването на трудовото правоотношение на работника с непостоянен трудов договор за неопределено време да се счита за подходяща мярка за предотвратяване и евентуално за санкциониране на злоупотребата с последователното използване на срочни трудови договори в публичния сектор съгласно клауза 5 от Рамковото споразумение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.

1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, член 31, параграф 2 от [Хартата], клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време[…] [и] клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за срочната работа […], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда, че ако един и същ работник в областта на училищното образование е страна по няколко трудови договора — [по-специално] [БТД] на пълно работно време [за] основната длъжност и [СТД] на непълно работно време[, т.е.] договор с почасово заплащане — работникът има право на възнаграждение за платения отпуск, изчислено само за основната длъжност?
2) Трябва ли клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време […], клауза 4, [точка 1] от Рамковото споразумение за срочната работа […], и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и практика, съгласно които, когато учители са страни по няколко трудови договора — [по-специално] [БТД] на пълно работно време за основната длъжност и [СТД] на непълно работно време[, т.е.] договор с почасово заплащане — не е допустимо да се предостави [надбавка за храна], пропорционалн[а] на действително отработеното време въз основа на [СТД] на непълно работно време, и [тази надбавка] да бъде включен[а] при определяне на размера на обезщетението за платения годишен отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.

Трябва ли клаузи 4 и 5 от [Рамковото споразумение] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, както е тълкувана от Corte suprema di cassazione a Sezioni Unite (Пленум на Върховния касационен съд) в решения № 5542 и № 5556/2023, по силата на която общите правни разпоредби, които уреждат трудовите правоотношения и имат за цел да санкционират злоупотребата при използването на последователни срочни договори посредством автоматичното преквалифициране на срочния договор в случай на представляващо злоупотреба подновяване на срочни договори, не са приложими в сектора на дейност на оперно-филхармоничните фондации, тъй като предвидената в този сектор мярка, за разлика от повечето икономически сектори, се състои в обезщетение за вредите, макар и с улеснени от презумпции правила за доказване, както и с предвиждането на отговорност на управителите в случай на умисъл или груба небрежност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

123187 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form