Немски
Автентичен език на производството – немски
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 21, параграф 2 във връзка с член 25 от Регламент № 805/2004 да се тълкува в смисъл, че удостоверяването като европейско изпълнително основание на изпълняем публичен документ (в случая, изпълняем нотариален акт на германски нотариус), извършено от компетентния орган в държавата членка по произход чрез използване на стандартния формуляр от приложение III към този регламент, не може да бъде предмет на преразглеждане в държавата членка на принудителното изпълнение, дори и ако предвид датата на съставяне на публичния документ очевидно не е зачетен времевият обхват на посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли член 4, точка 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че физическото лице, което при изпълнението на работата си обработва лични данни чрез предоставените му на разположение и задължителни за него средства не за свои собствени, лични цели, а като ръководител на организация (агенция или друга структура, която не е персонифицирана), зад която обаче стои определен публичен субект, е „администратор“ на тези данни и може да отговаря по съдебен ред?
(a) Трябва ли член 15, параграф 1, буква ж) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че когато обработваните данни се състоят в направени в електронно писмо фактически изказвания или оценъчни квалификации за субекта на данните, под „всякаква налична информация за техния източник“ следва да се разбира само авторът на електронното писмо, или към тази информация спада и кръгът от лица, с които авторът е разговарял за субекта на данните?
(б) В случай че незаписаните имена на събеседниците представляват „налична информация за […] източник[а]“ на данните по смисъла на член 15, параграф 1, буква ж) от ОРЗД:
При претеглянето на интересите на субекта, чиито данни се обработват, спрямо интересите на съответния събеседник от значение ли е обстоятелството, че този събеседник не е можел да предвиди, че изказванията му ще станат предмет на обработване на данни?
Трябва ли член 82, параграф 2 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че негативните последици, които произтичат за субекта на данните от нарушение на този регламент, което следва по време обработването на личните данни и засяга единствено задължението за предоставяне на достъп по член 15, параграф 1 от ОРЗД, представляват вреди, произтичащи от „обработване, което нарушава [този] регламент“, и пораждат задължение за администратора да заплати обезщетение?
При утвърдителен отговор на първия или третия въпрос: трябва ли да се приеме, че член 82 от ОРЗД не допуска национални разпоредби, съгласно които искът за обезщетение за вреди, които [висш ръководен служител] на публичен субект е причинил на пострадалия с властнически действия по изпълнението на закона, не може да се предявява срещу самия [висш ръководен служител]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли членове 77 и 79 от [ОРЗД], с оглед на съображенията на Съда в решенията от 12 януари 2023 г., Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság (C‑132/21, EU:C:2023:2), и от 7 декември 2023 г., SCHUFA Holding (Освобождаване от остатъка по задълженията) (C‑26/22 и C‑64/22, EU:C:2023:958), да се тълкуват в смисъл, че предвидената в националното законодателство възможност за отхвърляне на жалба до надзорен орган по член 77 от [от този регламент] поради упражнено преди това право на съдебна защита по член 79 от [от посочения регламент] по същото дело, и поради обстоятелството, че е налице висящо производство пред съд, е допустимо правило за регулиране на взаимовръзката между тези средства за правна защита (по смисъла на посочената практика на Съда)?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли членове 77 и 79 от [ОРЗД], с оглед на съображенията на Съда в решенията от 12 януари 2023 г., Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság (C‑132/21, EU:C:2023:2), и от 7 декември 2023 г., SCHUFA Holding (Освобождаване от остатъка по задълженията) (C‑26/22 и C‑64/22, EU:C:2023:958), да се тълкуват в смисъл, че предвидената в националното законодателство възможност за отхвърляне на жалба до надзорен орган по член 77 от ОРЗД поради обстоятелството, че във висящото производство по същото дело относно съдебната защита по член 79 от ОРЗД вече е взето решение по същество (макар то все още да не е влязло в сила), е допустимо правило за регулиране на взаимовръзката между тези средства за правна защита (по смисъла на посочената практика на Съда)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
1) В случай че при изпълнението на функциите си съдът извършва самостоятелна дейност по обработване, която попада в обхвата на член 6, параграф 1, буква д) и член 6, параграф 3 от ОРЗД, отговарят ли разпоредбите на член 92 от Основния закон [на Федерална република Германия] и на членове 138, 286, 355 и сл. от Гражданския процесуален кодекс) [в приложимата към спора по главното производство редакция] на изискването за законоустановеност, което следва от член 8, параграф 2 и член 52, параграф 1 от [Хартата] и от член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД, ако дейността по обработване при изпълнението на съдебни функции е свързана с намеса в основни права на една от страните или на трето лице?
2) а) Може ли при обработването на данни, и по-специално на лични данни, национален съд да се позове на обстоятелството, че това обработване му е разрешено на основание член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД, или единственото основание за дейност по обработване при изпълнението на съдебни функции са членове 6 и 9 от ОРЗД?
б) Ако член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД по принцип може да бъде правно основание за дейност по обработване при изпълнението на съдебни функции,
aa) важи ли това и в случаите, в които първоначалното събиране на тези данни не е извършено по законосъобразен начин от едната страна в производството или от трето лице?
бб) води ли, в съответствие с общо приложимия принцип на добросъвестност (член 5, параграф 1, буква а) от ОРЗД), обработването на първоначално незаконосъобразно събрани данни до ограничаване, чрез вторичното право, на обработването при изпълнението на съдебни функции в смисъл, че член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД е приложим само при определени условия или в определени граници?
вв) трябва ли разпоредбата на член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД да се разбира в смисъл, че е изключена забраната съдът да използва първоначално незаконосъобразно получени данни — т.е. че тези данни трябва да се използват от съда — винаги, когато първоначалното събиране на данни не е извършено по прикрит начин и е използвано, за да се докаже умишлено неизпълнение на задължения?
3) Независимо дали обработването на данни при изпълнението на съдебни функции попада в обхвата на член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД или на член 6, параграф 1, първа алинея, буква в), респ. д), член 6, параграф 3 и член 9 от ОРЗД, или на други разпоредби от правото на Съюза:
а) трябва ли необходимостта съдилищата да извършват цялостна проверка на пропорционалността и претегляне на критериите, да се изведе от предвидените в правото за защита на данните принципи на необходимост и свеждане на данните до минимум съгласно член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата и член 5, параграф 1, буква а) от ОРЗД, по-специално по отношение на обработването на данни, които първоначално са били събирани или съхранявани незаконосъобразно?
б) Какви последици има член 5, параграф 1, буква д) от ОРЗД, който предвижда, че лични данни могат да се съхраняват за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват, върху последващата дейност по обработване на данни, извършвана при изпълнението на съдебни функции, и по-специално в случаите, когато:
– първоначалното събиране на данни е обслужвало други цели, или
– първоначалното незаконосъобразно събиране на данни е извършено отдавна, или
– незаконосъобразното съхранение е продължило дълго време, или
– незаконосъобразното събиране на данни се отнася до данни, които са били съхранявани — евентуално незаконосъобразно — преди дълго време, или
– органът или лицето, който/което събира или обработва данните, се е задължил/о едностранно или по силата на индивидуален или колективен трудов договор да ги изтрие в определен срок, но не е направил/о това?
в) Следва ли от правото на Съюза, и по-специално от член 8 от Хартата и от член 6, параграф 1, първа алинея, буква в), респ. д), член 6, параграф 3 и член 9 от ОРЗД, че националният съд може да използва получени в нарушение на правата на личността доказателства само ако страната, която носи тежестта на доказване, има оправдан интерес, който надхвърля обикновения интерес от доказване, или правото на Съюза не предвижда такива изисквания и правилата в това отношение съответно са въпрос на националния правен ред?
г) Следва ли от член 47, втора алинея от Хартата — който гарантира правото на ефективни правни средства за защита, и по-специално на справедлив съдебен процес, съгласно което страните в гражданското производство по принцип трябва да са в състояние да обосноват в достатъчна степен целта на търсената правна защита и да представят съответни доказателства — че обработването от съда на незаконосъобразно събрани от работодателя лични данни на служителя ищец може да се приеме в тесен смисъл за нецелесъобразно и непропорционално само ако се окаже, че събирането на данни е от гледна точка на правото на Съюза тежко нарушение на членове 7 и 8 от Хартата и ако налагането на работодателя на други възможни санкции (напр. на задължение за обезщетение по член 82 от ОРЗД или на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ по член 83 от ОРЗД) е напълно недостатъчно, или обработването може да бъде нецелесъобразно и непропорционално дори и при наличие на други, не толкова тежки нарушения на разпоредбите за защита на данните при първоначалното събиране на данни?
д) Трябва ли, когато решава дали в дейността по обработване на данни при изпълнението на съдебните си функции да използва първоначално събраните от едната страна или от трето лице данни, съдът да вземе предвид дали лицето, събрало данните, е спазило задълженията си за предоставяне на информация по член 13 от ОРЗД
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, при какви условия и по какви критерии съдът трябва да вземе предвид това?
е) Включва ли и личните данни на трети лица изискването при обработването на лични данни съдът да спазва ОРЗД и Хартата
Как евентуално нарушение на разпоредби за защита на данните, извършено по отношение на трети лица при първоначалното събиране на данни, се отразява на последващото обработване на данни при изпълнението на съдебни функции в спор между две страни
Може ли едната от страните да се позове на нарушение, което е извършено по отношение не на нея, а на трети лица, или това не е възможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Нарушено ли е изискването на член 42, параграфи 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2019/1009 при приемането на оспорваните гранични стойности за хром и ванадий в торове на основата на железни шлаки?
Спазен ли е принципът на предпазливост при определянето на граничните стойности за хром и ванадий в оспорвания регламент?
Съответстват ли оспорваните гранични стойности на принципа на пропорционалност, разглеждан във връзка с принципа на предпазливост, при положение че не са били разгледани по-малко ограничителни мерки като етикетиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 4, параграф 4 от [Директива 2000/60] да се тълкува в смисъл, че обявено в програма от мерки удължаване на сроковете за постигане на целите на управлението е невалидно, ако информацията в [международния] план[…] за управление не е посочена и обяснена съгласно изискванията по член 4, параграф 4, буква б) от [тази] директива […] или ако обобщението на мерките по член 11, за които се счита, че е необходимо да се приложат с цел прогресивното достигане на добро състояние на водните обекти в продължения срок, причините за всяко значимо забавяне в действието на тези мерки и очакваните срокове за прилагането им не отговарят на изискванията по член 4, параграф 4, буква г) от Директива 2000/60?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли изискванията за етикетиране, предвидени в член 54, член 55, параграф 3 и член 63, параграф 1 от [Директива 2001/83], да се прилагат по отношение на лекарствен продукт, за който в една държава членка е издадено разрешение за търговия и вносът на който в друга държава членка е паралелен спрямо лекарствен продукт, за който във втората държава членка вече има разрешение за търговия?
Трябва ли член 63, параграф 3 от [Директива 2001/83] да се тълкува в смисъл, че лекарствен продукт не е предназначен за директна доставка на пациента, когато е класифициран като лекарствен продукт, който задължително се отпуска по лекарско предписание?
Има ли член 63, параграф 3 от [Директива 2001/83] директен ефект, така че икономически оператор, който желае да внесе в Германия лекарствен продукт от друга държава членка, да може да се позове на тази разпоредба пред германските съдилища срещу Федерална република Германия като ответник, която не е транспонирала тази разпоредба в националното си право или не я е транспонирала изцяло?
Изключват ли членове 34 и 36 ДФЕС прилагането на разпоредби от националното право и правото на Съюза, които изискват първичните опаковки да се етикетират с определена минимална информация на езика на държавата членка вносител, ако необходимото за изпълнение на тези изисквания преетикетиране на първичната опаковка на паралелно внесен лекарствен продукт не е възможно поради произтичащо от него съществено намаляване на срока му на годност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 6 от Регламент 2015/848 да се тълкува в смисъл, че при наличието на висящо производство по несъстоятелност в Австрия, Република Австрия има изключителна компетентност да разгледа иск за установяване на вземане съгласно австрийското право дори когато към момента на образуване на производството по несъстоятелност вече е било налице висящо съдебно производство в Германия за същото вземане и съгласно германското право това производство може да бъде продължено като производство за установяване на вземане, чиято цел съответно е установяване (с обвързваща сила) на съществуването на вземане спрямо синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност с оглед на неговото предявяване в това производство?
[При отрицателен отговор на първия въпрос т]рябва ли член 32, параграф 2 от Регламент 2015/848 да се тълкува в смисъл, че в рамките на висящо производство по несъстоятелност в Австрия резултатът от производство, което е било продължено в Германия като производство за установяване на вземане и чиято цел е установяване (с обвързваща сила) на съществуването на вземане спрямо синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност с оглед на неговото предявяване в това производство, следва да бъде признат в производството по несъстоятелност с последицата, че съществуването и размерът на вземането се считат за (не)установени?
[При утвърдителен отговор на втория въпрос т]рябва ли член 18 от Регламент 2015/848 да се тълкува в смисъл, че воденето на съдебно производство за установяване на вземане съгласно австрийското право е възпрепятствано поради наличие на висящо съдебно производство в Германия относно същото вземане, което — съгласно германското право — може да бъде продължено като производство за установяване на вземане и чиято цел е установяване (с обвързваща сила) на съществуването на вземане, подлежащо на удовлетворяване от масата на несъстоятелността, спрямо синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност с оглед на неговото предявяване в това производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Съвместими ли са с правото на Европейския съюз процедурите по член 4 от Решение 2023/1532 и член 7 от Регламент 2023/1529, които не предвиждат предварително изслушване на засегнатото лице преди първоначалното му вписване в списъка с ограничителни мерки, и спазено ли е правото на изслушване на жалбоподателя?
Достатъчно мотивирани ли са актовете на Съвета, с които се налагат ограничителни мерки спрямо жалбоподателя, и спазени ли са правата на защита и правото на ефективна съдебна защита?
Спазено ли е правото на достъп до досието, правата на защита и правото на ефективна съдебна защита при предоставянето на доказателствата от Съвета?
Извършил ли е Съветът грешки при преценката на фактите, които обосновават вписването на жалбоподателя в списъка с ограничителни мерки?
Използвал ли е Съветът ограничителните мерки с цел, различна от преследваните с правомощието му, тоест налице ли е злоупотреба с власт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.