Околна среда
Околна среда
Дело C-841/24: Комисия/Гърция (Eaux urbaines résiduaires), Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Нарушени ли са задълженията по член 3 и приложение I, точка А от Директива 91/271/ЕИО, доколкото в 153 агломерации не са изградени системи за събиране на градски отпадъчни води или не са изпълнени условията за използване на индивидуални или други подходящи системи?
Спазени ли са изискванията на членове 4 и 10 и приложение I, точка Б от Директива 91/271/ЕИО относно вторичното или еквивалентно пречистване на градските отпадъчни води и функционирането на пречиствателните станции в 143 агломерации?
Осигурено ли е по-строго пречистване на отпадъчните води, съгласно членове 5 и 10 и приложение I, точка Б от Директива 91/271/ЕИО, за агломерацията Gerakas, която зауства във „чувствителна зона“?
Изпълнени ли са задълженията по членове 7 и 10 и приложение I, точка Б от Директива 91/271/ЕИО относно подходящото пречистване на отпадъчни води, зауствани в крайбрежни води от 13 агломерации с между 2 000 и 10 000 еквивалент жители?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/25: Eneco Wind Belgium, Заключение от 21 май 2026 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 2 от [Регламент 2022/2577] да се тълкува в смисъл, че държавите членки трябва да гарантират, че на изграждането и експлоатацията на централи и инсталации за производството на енергия от възобновяеми източници и на свързаното с тях развитие на мрежовата инфраструктура се дава приоритет единствено при преценката на правните интереси, посочена в параграф 1 от [този член], т.е. при преценката на правните интереси за целите на член 6, параграф 4 и член 16, параграф 1, буква в) от [Директива 92/43], член 4, параграф 7 от [Директива 2000/60] и член 9, параграф 1, буква а) от [Директива 2009/147], или това задължение се отнася до всяка преценка на правните интереси, извършена от органа, компетентен за издаването на разрешения, включително когато конкурентният интерес не попада в обхвата на [посочените директиви] (в случая опазването на ландшафта и наследството)?
2) Трябва ли изразът „проекти, които са признати за проекти от по-висш обществен интерес“, съдържащ се в член 3, параграф 2, първо изречение от същия регламент, да се тълкува в смисъл, че изисква специално, общо или индивидуално признаване на „по-висшия обществен интерес“ на даден проект от държавите членки, или следва да се разбира като отнасящ се до обстоятелството, че презумпцията, установена в член 3, параграф 1 от същия регламент, не е оборена, или дори че проектът не е изключен от обхвата на тази презумпция, както това се позволява от член 3, параграф 1 in fine?
3) Трябва ли предвиденото в посочения по-горе член 3, параграф 2 задължение да се гарантира, най-малко за проектите, които са признати за проекти от по-висш обществен интерес, че когато се извършва преценка на правните интереси в отделните случаи, при планирането и в процеса на издаване на разрешения се дава „приоритет“ на изграждането и експлоатацията на централи и инсталации за производството на енергия от възобновяеми източници и на свързаното с тях развитие на мрежовата инфраструктура, да се тълкува в смисъл, че установява абсолютен приоритет за такива проекти — без да се засяга съдържащото се в същия параграф екологично условие за защита на видовете — или трябва да се разбира като принципен приоритет, от който държавите членки могат да се отклонят, посочвайки конкретни мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-730/23: Полша/Германия (Transfert de déchets), Заключение от 21 май 2026 г.
Нарушение на задължението за обратно вземане на незаконно превозените отпадъци
Нарушение на задължението за третиране на отпадъците като отпадъци, изброени в приложение IV към Регламент № 1013/2006
Нарушение на задължението за лоялно сътрудничество
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/25: Virus II, Заключение от 21 май 2026 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че приложение към национална законова разпоредба (списък) — за обявяване на пътни участъци за „федерални пътища“ чрез посочване на географски точки (начална, междинна и крайна точка), налагащо задължително подаване на заявление за определяне на трасето на пътя в рамките на подлежащия на бъдещо разрешение конкретен проект, и компетентност на разрешаващия орган — установява „рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проектите“, изброени в приложения I и II към Директивата за ОВОС, дори ако за разрешението за осъществяване на проектите тази законова разпоредба предвижда конкретни условия, които са свързани по-специално с пътната безопасност, функционалното предназначение или въздействието върху околната среда, но които не се позовават на споменатото определяне на пътни участъци чрез географски точки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Трябва ли член 13, параграф 3 от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че вече е налице първи формален подготвителен акт по смисъла на тази разпоредба, когато документи, които съгласно приложимото в държавата членка специално законодателство трябва да бъдат изготвени преди изменение на плана, са били в процес на изготвяне и в хода на изготвянето им са били многократно представяни на местните органи, общините по мястото на осъществяване на проекта и разрешаващите органи, като също така са били обсъдени от консултативна експертна група?
3) Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че когато съгласно Директивата за ОВОС разрешение за осъществяване за конкретен проект се издава на няколко етапа, план, чиито критерии и подробни правила представляват само непосредствено основание за издаване на първото разрешение за осъществяване, определя и рамката за всички следващи разрешения за осъществяване на проекта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-121/25: Evonik Operations/Комисия, Заключение от 30 април 2026 г.
Неправилно използване на read-across подхода от Комитета за оценка на риска към Европейската агенция по химикали (ECHA) при класифицирането на веществото.
Нарушение на разпоредбите относно процедурата за хармонизиране на класифицирането и етикетирането на веществата, по-специално относно срока за приемане на становището на Комитета за оценка на риска и относно общественото обсъждане.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/25: Knocknamona, Заключение от 16 април 2026 г.
Наличието на валидни цели за опазване по отношение на СЗЗ представлява ли предварително условие за правомощието на компетентния орган да извърши валидна оценка на въздействието съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията при разглеждането на заявление за издаване на разрешение за строителен проект?
Следва ли от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, както съгласно член 7 от последната директива тази разпоредба се прилага към Директивата за птиците, че проверката от компетентния орган на държава членка дали план или проект — който не е непосредствено свързан с управлението на дадена СЗЗ или не е необходим за това — поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти може да окаже значително влияние върху такава територия — трябва да бъде извършена с оглед на целите за опазване и/или консервационните мерки, определени за всяка съответна територия и/или, в частност, за всяка територия, за която се предлага да не бъде правена оценка на въздействието, тъй като няма вероятност върху нея да се окаже значително влияние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/24: Nitrogénművek, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли член 1 и член 10а от Директива 2003/87/ЕО във връзка със съображения 5, 7 и 20 от тази директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която облага конкретен икономически оператор, на когото са разпределени значителни количества безплатни квоти за емисии на парникови газове в рамките на СТЕ на ЕС с данък върху квотите за емисии на CO2 на инсталацията му с продуктов показател и/или процеси, когато тази правна уредба има за последица неутрализирането на компенсаторния ефект на разпределението на тези квоти и противоречи на целта за запазване на конкурентоспособността и избягване на изместването на въглеродни емисии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/24: Drumakilla, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Следва ли от член 11 от [Директивата за ОВОС], тълкуван в светлината на принципа за широк достъп до правосъдие по член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, че когато проект по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от [тази директива], за който е подадена молба за разрешение за осъществяване („първично разрешение“), не може да бъде осъществен, без преди това възложителят да е получил друго разрешение („вторично разрешение“), и когато органът, компетентен да издаде първичното разрешение за такъв проект, запазва възможността да оцени въздействието на проекта върху околната среда по-строго, отколкото това е направено във вторичното разрешение, това вторично разрешение (ако бъде издадено преди първичното разрешение) трябва да се разглежда като част от процедурата по издаване на разрешение за осъществяване за цели, различни от тези, свързани с обхвата на въпросите, които трябва да бъдат разгледани или оценени съгласно [Директивата за ОВОС], както по принцип, така и когато вторичното разрешение е решение, прието съгласно член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], което разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проекта?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 11 от [Директивата за ОВОС], тълкуван в светлината на принципа за широк достъп до правосъдие по член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, че национална правна уредба относно датата, от която започва да тече срокът за оспорване на валидността на решение, прието съгласно член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията] („вторично разрешение“), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска този срок да започне да тече преди датата на издаване на съответното разрешение за осъществяване („първично разрешение“), както по принцип, така и в случай че i) проектът е бил предмет на предвиденото в член 4, параграф 2, буква а) от [Директивата за ОВОС] разглеждане на всеки отделен случай и/или ii) преценката по член 4, параграф 5 за целите на първичното разрешение е направена след издаването на вторичното разрешение и едновременно с решението за издаване на първичното разрешение, и/или iii) производството по оспорване на валидността на вторичното разрешение не съдържа никакво основание за оспорване на съответното първично разрешение чрез позоваване на твърдяната невалидност на вторичното разрешение, и/или iv) жалбоподателят не е подал молба за удължаване на срока за обжалване на вторичното разрешение, каквато се изисква от националното право в случай на закъсняло оспорване при липса на разпоредба от правото на Съюза, която да предвижда обратното?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, следва ли от [Директивата за ОВОС], тълкувана в светлината на член 47 от Хартата на основните права [на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)] и/или на принципа на широк достъп до правосъдие по член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, че предвиденият в националното право на държава членка срок за предприемане на действия за упражняване на право по тази директива, трябва да бъде разумно предвидим, но не е необходимо да бъде изрично посочен в законодателството по член 11, параграф 2 от [Директивата за ОВОС] и/или в предоставената на обществеността практическа информация относно достъпа до административни и съдебни процедури за преразглеждане по член 11, параграф 5 от [Директивата за ОВОС], и/или да бъде определен от националната съдебна практика по окончателен и сигурен начин, така че отговорът на втория въпрос не се засяга от предвиждането в националното право на държава членка на предвидим срок от общ характер, който се прилага към публичноправните искове като цяло, включително за подаване на жалба срещу решение, прието на основание член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], и който разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проекта, макар и това да е по-скоро имплицитно, а не изрично посочено в съответното национално право?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен или отговорът на третия въпрос е отрицателен, следва ли от член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], че компетентният орган не може да приеме, че „няма друго задоволително решение“ освен решение, с което се разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проект по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от [Директивата за ОВОС], освен ако компетентният орган действително не разгледа алтернативни възможности като алтернативно местоположение или алтернативен проект или отказ на дерогацията?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен или отговорът на третия въпрос е отрицателен, следва ли от член 16, параграф 1 от [Директивата за местообитанията], че компетентният орган не може да приеме, че решение, с което се разрешава на възложителя да се отклони от приложимите мерки за защита на видовете, за да осъществи проект по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от [Директивата за ОВОС], се приема „с цел защита на представителите на дивата флора и фауна и за запазване на естествените местообитания“, освен ако самата дерогация — а не смекчаващите мерки, приети за намаляване или компенсиране на вредата, причинена от действията, разрешени с решението за дерогация — не предоставя конкретна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/25: Audi, Определение от 1 април 2026 г.
Условията и последиците от оттеглянето на преюдициално запитване от национален съд по отношение на производството пред Съда на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-531/24: An Taisce (Programme d’action Nitrates), Заключение от 26 март 2026 г.
1) Като последица от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, член 4, параграф 1 от Рамковата директива за водите и/или член 3, параграф 1 от Директива за СЕО във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли съответната програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите, оценявана съгласно тези директиви или с оглед на тях, да се оценява от гледна точка на последиците за околната среда от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на предоставените вследствие на плана дерогации, било въобще, било според това доколко за тези последици косвено допринася липсата на по-строги мерки за защита в плана, вместо да се оценява само с оглед на изрично посочените в плана мерки за защита?
2) Ако отговорът на първия въпрос по принцип е отрицателен, имат ли посочените разпоредби описаната последица, когато на практика в този контекст не се прилагат разпоредби на националното право на съответната държава членка за оценка на индивидуалните дерогации, предоставени вследствие на програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите, така че на практика не се извършват оценки по Директивата за местообитанията на предоставените вследствие на плана индивидуални дерогации от гледна точка на последиците за европейските територии от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на такива дерогации?
3) Като последица от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и/или член 5, параграф 1 и/или член 11, параграф 2 от Директивата за СЕО във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли оценката на плановете и програмите, за които се прилагат тези членове и които могат да имат екологични последици по отношение на даден воден обект, да включва оценка с оглед на член 4 от Рамковата директива за водите дали самостоятелно или заедно с други задължителни мерки, приети от държавата членка, те са достатъчно строги, за да гарантират, че съответният план или програма няма да доведе до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или да застраши постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води до датата, определена в Рамковата директива за водите, а ако е така, изискват ли тези разпоредби или някоя от тях в такава оценка да се посочва изрично и/или по ясно разпознаваем начин дали съответните екологични цели на Рамковата директива за водите ще бъдат постигнати след приемането на плана или програмата, било въобще, било в конкретния случай на предлаганото приемане на основна мярка по смисъла на член 11, параграф 3 от Рамковата директива за водите, и в частност на програма за действие за нитратите по член 5 от Директивата за нитратите (както е посочено в част А, точка ix) от приложение VI към Рамковата директива за водите, към която препраща член 11, параграф 3, буква а) от същата директива)?
4) Ако на третия въпрос следва да се отговори в смисъл, че тази оценка на плановете и програмите, за които се прилагат член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и/или член 3, параграф 1 от Директивата за СЕО и които могат да имат екологични последици по отношение на даден воден обект, трябва да включва оценка с оглед на член 4 от Рамковата директива за водите, а съгласно отговора на първия или втория въпрос оценката по Директивата за СЕО за спазването на Рамковата директива за водите трябва да включва оценка на последиците за околната среда от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на предоставените вследствие на плана дерогации, и/или в частност липсата на по-строги разпоредби в плана, то като последица от член 4, параграф 1 от Рамковата директива за водите (и особено от правния принцип, че ако не е предоставена дерогация, държавите членки са длъжни да отказват да издават разрешение за индивидуални проекти, които може да доведат до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или застрашават постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води до определената в Директивата дата) във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли държавата членка да отказва и да приеме даден план, ако конкретните защитни мерки, предвидени в плана, самостоятелно или заедно с други задължителни мерки, приети от държавата членка, не са достатъчно строги, за да гарантират, че отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на предоставените вследствие на плана дерогации, няма да доведат до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект или да застрашат постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води до датата, определена в Рамковата директива за водите, било въобще, било в конкретния случай на предложеното приемане на основна мярка по смисъла на член 11, параграф 3 от Рамковата директива за водите, и в частност на програма за действие за нитратите по член 5 от Директивата за нитратите (както е посочено в част А, точка ix) от приложение VI към Рамковата директива за водите, към която препраща член 11, параграф 3, буква а) от същата директива)?
5) Ако отговорът на третия и/или четвъртия въпрос по принцип е отрицателен, имат ли посочените разпоредби посочената последица, когато на практика в този контекст не се прилагат разпоредби на националното право на съответната държава членка за оценка на индивидуалните дерогации, предоставени вследствие на програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите, така че на практика не се извършват оценки по Директивата за местообитанията (било с оглед на член 4 от Рамковата директива за водите, било другояче) на предоставените вследствие на плана индивидуални дерогации от гледна точка на последиците за водните обекти в държавата членка от отделящите нитрати селскостопански дейности, които ще се извършват въз основа на такива дерогации?
6) Като последица от член 4 от Рамковата директива за водите във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права следва ли да се приема, че компетентният орган на държавата членка не може да приеме план или програма, в частност програма за действие за нитратите съгласно Директивата за нитратите, с потенциал да засегне състоянието на някой съответен воден обект в държавата членка, освен ако компетентният орган не е длъжен да се увери, първо, че приемането на въпросния план или програма не може да доведе до влошаване на състоянието на повърхностен воден обект, който е бил или е следвало да бъде идентифициран от тази държава членка като „тип“ повърхностен воден обект, нито може да застраши постигането на добро състояние на повърхностните води или на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на такъв повърхностен воден обект, и второ, че приемането на плана или програмата е съвместимо с мерките, прилагани съгласно програмата по Рамковата директива за водите, установени в съответствие с член 11 от тази директива за съответния район на речен басейн?
7) Като последица от член 5, параграф 1 от Директивата за СЕО и буква и) от приложение I към нея във връзка с член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или член 37 от Хартата на основните права трябва ли самият екологичен доклад да съдържа описание на предвидените мерки относно мониторинга в съответствие с член 10, с достатъчно подробности, за да личи, че член 10 ще бъде спазен, включително подробности как ще се осъществява този мониторинг, кога ще се извършва и/или как ще бъде използван и как ще се действа, ако се установят непредвидени неблагоприятни екологични последици?
8) Изключва ли понятието „материални имущества“ по буква е) от приложение I към Директивата за СЕО стойността на тези имущества, а конкретно в случай на оценка на програма за действие по член 5 от Директивата за нитратите изключва ли това понятие широкото обществено въздействие на селскостопанските дейности, въздействието на плана или проекта върху селскостопанския сектор, производството и доходите на земеделските стопани, устойчивостта на селскостопанския сектор в съответната държава членка, веригата на хранителните доставки и заетостта на значителна част от населението, и ако е така, като последица от Директивата за СЕО незаконосъобразно ли е да се вземат предвид такива въпроси при оценката на последиците от плана?
9) Ако съгласно отговорите на един или няколко от първите осем въпроса [Програмата за действие за нитратите] е приета в нарушение на Директивата за местообитанията, Рамковата директива за водите и/или Директивата за СЕО, невалидно ли е Решение 2022/696 на Комисията, като се имат предвид по-специално член 3, параграф 3 ДЕС и/или член 11 и/или член 191, параграф 2 ДФЕС и/или на член 37 от Хартата на основните права?
1) Следва ли от член 5, параграф 1 и/или член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за СЕО, както и от буква е) от приложение I към нея, че материалните имущества не могат да бъдат разглеждани като фактор, който има действително превес над други фактори, включително други въздействия върху околната среда, за целите на оценката по член 3, параграф 1 от тази директива и/или че като предпочитан резултат от тази оценка трябва да бъде избран вариантът с най-малко неблагоприятно въздействие върху околната среда?
2) Следва ли от член 5, параграф 1 и/или член 9, параграф 1, буква б) от Директивата за СЕО, както и от буква з) от приложение I към нея, че за целите на оценката по член 3, параграф 1 от тази директива алтернативите трябва да бъдат идентифицирани, описани и оценени по сравним начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.