Дело C-189/25: Virus II, Заключение от 21 май 2026 г.

1) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че приложение към национална законова разпоредба (списък) — за обявяване на пътни участъци за „федерални пътища“ чрез посочване на географски точки (начална, междинна и крайна точка), налагащо задължително подаване на заявление за определяне на трасето на пътя в рамките на подлежащия на бъдещо разрешение конкретен проект, и компетентност на разрешаващия орган — установява „рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проектите“, изброени в приложения I и II към Директивата за ОВОС, дори ако за разрешението за осъществяване на проектите тази законова разпоредба предвижда конкретни условия, които са свързани по-специално с пътната безопасност, функционалното предназначение или въздействието върху околната среда, но които не се позовават на споменатото определяне на пътни участъци чрез географски точки?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2) Трябва ли член 13, параграф 3 от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че вече е налице първи формален подготвителен акт по смисъла на тази разпоредба, когато документи, които съгласно приложимото в държавата членка специално законодателство трябва да бъдат изготвени преди изменение на плана, са били в процес на изготвяне и в хода на изготвянето им са били многократно представяни на местните органи, общините по мястото на осъществяване на проекта и разрешаващите органи, като също така са били обсъдени от консултативна експертна група?

3) Трябва ли член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО да се тълкува в смисъл, че когато съгласно Директивата за ОВОС разрешение за осъществяване за конкретен проект се издава на няколко етапа, план, чиито критерии и подробни правила представляват само непосредствено основание за издаване на първото разрешение за осъществяване, определя и рамката за всички следващи разрешения за осъществяване на проекта?