Предстои добавяне/Няма информация
Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване
Дело C-326/25: 03 Rayonno upravlenie na SDVR, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли нормите на чл. 39 и чл. 38, § 1 от [Решение ШИС II] във връзка със Съображение (34) от [него] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не регламентира участието на регистрирания по националното законодателство собственик на вещ по чл. 38, § 1 [от това решение] в административното и съдебно производство по прилагане на мерките [за връщане, който] е засегнат от тези мерки за връщане на вещта по подаден сигнал по чл. 39, § 1 от [посоченото решение] предвид защитата на основните права, дадена в [Хартата], която е гарантирана и със Съображение (34) от [същото решение]?
Целта на [ШИС], така както е посочена в чл. 1 от [Решение ШИС II], изключва ли приложението на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в чл. 47 от Хартата, когато в резултат на предприетите мерки в съответствие с националното законодателство от органите на държавата членка, която е открила вещта, се засягат права и законни интереси на лицето, при което вещта е намерена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-907/24: Orefice Generators, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Релевантни ли са за целите на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59/ЕО „непреките уволнения“, тоест несвързани с конкретния работник извършени и/или предвидими прекратявания на трудовото правоотношение, породени от волеизявление на работника и/или от неговото поведение, което може да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение и се намира в причинно-следствена връзка с намерението на работодателя да извърши и/или да наложи едностранно съществена, трайна и неблагоприятна промяна на основен елемент от трудовото правоотношение?
Прилага ли се понятието „непряко уволнение“ по смисъла на член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директива 98/59 при наличието на предвидимо поведение и/или правни действия на работниците, които могат да доведат до прекратяване на трудовото правоотношение и които се намират в причинно-следствена връзка с промяната на мястото им на работа в резултат на решение на работодателя да прекрати работата в първоначалната производствена единица, разпореждайки едновременното преместване на всички работници, чийто брой се счита за значителен съгласно националната правна уредба за транспониране, в производствени единици, отдалечени на стотици километри, което по необходимост налага работниците да напуснат мястото, където поддържат социални и емоционални отношения?
Представляват ли несвързани с конкретния работник „непреки уволнения“, които са в причинно-следствена връзка със съществена, трайна и неблагоприятна промяна на условията на труд, произтичаща от решение на работодателя, правни действия и/или поведение, които отделно и сами по себе си могат да доведат до достигане на прага на уволненията, релевантни за целите на Директива 98/59, и различават ли се поради това от „еквивалентните“ и/или „приравнените“ мерки, посочени в член 1, параграф 1, втора алинея от [тези директива], и следователно са достатъчни за достигането на минималния брой, предвиден в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от Директивата, дори при липсата на правни действия от страна на работодателя, които имат за пряка последица прекратяването на трудовия договор?
Допустимо ли е при установяване броя на „уволненията“, посочен в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) от [Директива 98/59], държавите членки, които приемат по-благоприятни разпоредби, ограничавайки до пет броя на уволненията, които са от значение за целите на прага по член 1, параграф 1, първа алинея, буква а) [от тази директива], да изключат напълно непреките уволнения от изчислението
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално Директива 98/59 правна уредба на държава членка, която изисква процедурата по информиране и консултиране да се провежда изключително при наличието само на пет уволнения, състоящи се в едностранни [правни] действия на работодателя, които водят до прекратяване на трудовото правоотношение, като за целите на приложното поле [на тази директива] се изключват извършени и/или предвидими случаи на прекратяване, породени от волеизявления на работниците и/или от поведението им, които са в причинно-следствена връзка с неблагоприятна и трайна промяна на значим елемент от правоотношението, за която работодателят е взел решение, по причини, които не са свързани с конкретните работници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/25: Stichting Bloembollenkeuringsdienst, Заключение от 4 юни 2026 г.
1) Трябва ли изразът „поддържане на материали на разположение или на склад“ в член 2, параграф 3 от [Директива 98/56] да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които посадъчният материал под формата на луковици на цветя е засаден, но добивът от него все още не е събран, така че засаждането на луковици на цветя също да представлява извършване на търговия с тях по смисъла на тази разпоредба?
2) Прилага ли се изключението, предвидено в член 3, параграф 2, буква в) от [Директива 98/56], и в случая, в който чрез засаждането на луковици на цветя техният производител цели опазването на определен сорт?
3) Може ли изключението, предвидено в член 3, параграф 2, буква в) от [Директива 98/56], да се ползва дори и ако все още не са приети подробни условия за прилагане по смисъла на член 3, параграф 3 от [Директива 98/56]?
4) Допуска ли [Директива 98/56] — включително с оглед на съображение 10 от нея — в националните разпоредби за транспониране на тази директива, които препращат към членове 3—9 от нея, понятието „търговия“ да е формулирано от държавите членки по-широко от неговото определение в член 2, параграф 3 от [Директива 98/56], така че засаждането на луковици на цветя също да се счита за „търговия“, а нарушенията на националните разпоредби да се наказват с глоби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-553/24: Assemblée nationale/Парламент и Съвет, Заключение от 4 юни 2026 г.
Нарушение на принципа на субсидиарност чрез въвеждането на задължителен механизъм за солидарност, без да е доказано, че държавите членки не могат самостоятелно или в сътрудничество да постигнат целите по-ефективно от Съюза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/25: Orsay, Заключение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от [Регламент 2015/848] да се тълкува в смисъл, че по отношение на признаването на чуждестранни производства по несъстоятелност той съдържа мълчалив отказ на държавите членки […] от принципа на държавния имунитет по отношение на искове, с които в съответствие с приложимото право в областта на несъстоятелността синдикът претендира, че правни актове, извършени спрямо държава членка, са унищожаеми, тъй като са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/25: Molitorisová/Комисия, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Являва ли се писмото на Комисията от 7 май 2024 г. акт, който подлежи на съдебен контрол по член 263 ДФЕС, и представлява ли то първоначално становище по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 1049/2001?
Може ли подаденото на 8 май 2024 г. искане да се счита за потвърдително заявление по смисъла на член 7, параграф 2 и член 8 от Регламент № 1049/2001, и съществува ли мълчалив отказ, който подлежи на обжалване?
Дали писмото на Комисията от 19 юни 2024 г. представлява изричен отказ за частичен достъп и поражда ли правни последици, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол?
Нарушени ли са правата на жалбоподателката поради ограничен достъп до преписката и има ли това значение за допустимостта на жалбата?
Следва ли да се вземе предвид публичният и неконфиденциален характер на поисканите документи при преценката дали писмото от 7 май 2024 г. е акт, подлежащ на съдебен контрол?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа самостоятелно твърдение за нарушение на правото на добра администрация, когато жалбата е обявена за недопустима?
Допуснато ли е нарушение на правото на справедлив процес и ефективна съдебна защита поради позоваване на съдебни решения, които не са достъпни на езика на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/25: Tauber/Съвет, Заключение от 4 юни 2026 г.
Грешки при прилагане на правото при разглеждането на възражението за незаконосъобразност на Решение 2023/891 и на Регламент 2023/888, както и липса на правно основание и злоупотреба с власт
Грешки при прилагане на правото при преценката на доказателствата и при прилагането на критерия за планиране, ръководене, участие, подпомагане или улесняване на придружени с насилие демонстрации (критерий ii))
Грешка при прилагане на правото при преценката на нарушението на основни права
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-722/23: Rugu, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Когато съдилищата на изпълняващата европейска заповед за арест държава членка констатират, че при предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува риск от нарушаване на основните права на това лице във връзка с изпълнението на чуждестранното наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест, член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] допуска ли съдилищата на изпълняващата държава членка, които констатират, че издирваното лице пребивава в последната държава, да решат впоследствие, че в съответствие с разпоредбата, която транспонира член 4, точка 6 от [това] рамково решение в националния правен ред, наказанието лишаване от свобода, което е наложено в държавата членка, издала европейска заповед за арест, и е посочено в тази заповед за арест, следва да бъде изпълнено в изпълняващата държава членка?
Трябва ли член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкува в смисъл, че когато съдилищата на държавата членка, изпълняваща европейска заповед за арест, са установили, че в случай на предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува опасност от засягане на основните права на това лице вследствие на изпълнението на наложеното в чужбина наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест, той задължава съдилищата на изпълняващата държава да проверят, за да се избегне [възможността] да остане ненаказано издирваното лице, което е гражданин на тази държава или пребивава в нея, дали е целесъобразно да се разпореди в съответствие с разпоредбата, която транспонира в националния правен ред посочения член 4, точка 6, изпълнението в изпълняващата държава членка на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответното лице в държавата членка, издала европейската заповед за арест, което наказание е посочено в този акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-837/24: Nova Iberomoldes, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 3, буква а), член 4, параграф 1, буква б), член 5, параграф 1, букви а) и д) и член 6, параграф 1, букви а)—в) от Директива 2008/7 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която операцията по учредяване на капиталово дружество — чийто дружествен капитал е изцяло набран от дялови участия, които апортиращото дружество има в други дружества, притежаващи недвижими имоти, и което апортиращо дружество получава като насрещна престация целия дружествен капитал на така учреденото дружество — се облага с данък, чиято основа се определя съобразно данъчната стойност на тези недвижими имоти или евентуално счетоводната балансова стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/25: Quotal, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че, от една страна, предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и, от друга страна, дали държавите членки могат да ограничават това правомощие така, че само решаващият орган да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.