Данък върху добавената стойност
Данък върху добавената стойност
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
4) Трябва ли разпоредбите на член 3, букви а), б), з) и п) и член 10, параграфи 1, 4 и 5 от [Регламент 2019/943] във връзка със съображения 22 и 23 от преамбюла на регламента, член 5, параграфи 1, 3 и 4 от [Директива 2019/944], както и член 8 от [Регламент 2022/1854], които уреждат принципите за формирането на цените на пазара за търговия на едро с енергия, да се тълкуват [в смисъл], че не допускат държава членка да въведе допълнително данъчно задължение, като вноската за извършване на търговска дейност, уредена в OUG № 27/2022
Може ли при тълкуването на тези разпоредби да се счита, че вноската е пропорционална, при положение че тя не отчита оперативните разходи на участниците на пазара, които извършват търговска дейност
Може ли при тълкуването на [посочените] разпоредби да се счита, че вноската е недискриминационна, при положение че тя се прилага само за част от участниците на пазара на едро, които извършват дейност по закупуване и препродажба на енергия?
5) Трябва ли разпоредбите на членове 28, 30 и 35 ДФЕС, член 3 от Регламент 2019/943 и член 3 от Директива 2019/944, които предвиждат забрана за въвеждането на законодателни пречки пред трансграничните електроенергийни потоци между държавите членки, да се тълкуват [в смисъл], че не допускат въвеждането от държава членка на допълнително данъчно задължение, като вноската за извършване на търговска дейност, уредена в OUG № 27/2022, която за периода от 1 септември до 16 декември 2022 г. предвижда по-обременителна формула за експортните сделки, при които не се признава никаква печалба, докато при продажбите на вътрешния пазар се признава теоретична печалба от 2 %
При тълкуването на тези разпоредби допуска ли правото на Съюза въвеждането на такава вноска, за която, считано от 16 декември 2022 г., се предвижда събиране само в случай на продажба на количества енергия, предназначени за износ, но не и в случай на внос на енергия?
5) С оглед на тълкуването на [същите разпоредби като посочените в четвъртия преюдициален въпрос по дело C‑251/24] допуска ли правото на Съюза държава членка да установи допълнително данъчно задължение, като вноската върху приходите на производителите на електроенергия
Може ли, съгласно тълкуването на тези разпоредби, вноската да се счита за пропорционална, в случай че не отчита действителните оперативни разходи на производителите на електроенергия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Допускат ли член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и членове 250 и 273 от Директива 2006/112/ЕО […], национална правна уредба като съдържащата се в член 1, параграф 193, буква а) от Закон № 197 от 2022 г. в частта, в която изключва от обхвата на опростеното уреждане единствено споровете, които засягат [дори] само частично данък върху добавената стойност, събиран при внос, но не и споровете, които засягат дори само частично вътреобщностния ДДС или ДДС, предвиден в правото на Съюза, за които опростеното уреждане е допустимо?
2) Допускат ли принципът на данъчен неутралитет и правилното функциониране на общата система на [ДДС] национална правна уредба, като съдържащата се в член 1, параграф 193, буква а) от Закон № 197 от 2022 г. в частта, в която по нелогичен или дискриминационен начин изключва от опростеното уреждане единствено споровете относно ДДС, събиран при внос, но не и споровете, които засягат дори частично [вътреобщностния] ДДС или ДДС, [предвиден] от правото на Съюза, за които опростеното уреждане е допустимо, включително с оглед на принципа, закрепен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, с който националните разпоредби и практики следва да се съобразяват?
3) Противоречи ли опростеното уреждане, предвидено в горепосочените национални разпоредби, в случай че бъде счетено за съвместимо с правото на Европейския съюз, на общия принцип на пропорционалност, доколкото може да предостави на частноправния субект полза в размер до 95 % от избегнатия данък, и съответно да причини икономическа вреда на държавния бюджет, която е от значение и от гледна точка на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допустимо ли е ДДС група да се позовава на освобождаванията по член 132, параграф 1, букви б) и ж) от Директива 2006/112/ЕО, когато доставките на услуги за трети лица са предоставени от член на групата, който сам по себе си не отговаря на всички условия за прилагане на тези освобождавания, включително изискванията за признато медицинско заведение или благотворителна организация?
Достатъчно ли е само един член на ДДС групата да отговаря на всички условия за прилагане на освобождаванията по член 132, параграф 1, букви б) и ж) и член 133, буква а) от Директива 2006/112/ЕО, за да се приложат тези освобождавания към всички доставки на групата за трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчна неутралност, на ефективност и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба — в случая член 92, буква b) от Закона за данъчната администрация — или тълкуване и прилагане на тази правна уредба, където се предвижда, че за приключил с ревизия период корекцията и възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност са възможни само при наличие на нови факти и обстоятелства, с които преди това данъчнозадълженото лице не е разполагало и не е могло да разполага, действайки добросъвестно, или които преди това то не е знаело и не е могло да знае, действайки добросъвестно, въпреки отсъствието на риск от загуба на данъчни приходи, тъй като неправилно фактурираният данък, чиято корекция се иска, е внесен в държавния бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 2 от [Шеста директива ДДС], в сила към момента на настъпване на фактите, да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член понятие за възмездно предоставяне на услуги обхваща корекция на продажната цена на автомобилите, надлежно установена и материализирана в споразумение, сключено между страните, с цел постигане на минимален марж на печалба, като тази корекция на продажната цена на автомобилите е документирана чрез издаване на кредитно или дебитно известие от европейските производители от групата General Motors на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 19 от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че прехвърляне на съвкупност от активи по смисъла на тази разпоредба е налице и когато данъчнозадължено лице прехвърля безвъзмездно дял от [50 %] от всички активи на всяко от две физически лица, които не са данъчнозадължени лица и които възнамеряват да апортират незабавно тези дялове в извършващото стопанска дейност персонално дружество, в което те са съдружници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, позволяваща за данъчни нарушения, които са предмет на наказателно преследване, да се начисляват и данъчни лихви за забава, съдържащи компонент от наказателноправно естество, без да се предвижда каквото и да било правило, осигуряващо координиране на кумулативното задействане на тези производства, за да се сведе до стриктно необходимото произтичащото от тях допълнително бреме за съответните лица, или позволяващо да се гарантира, че строгостта на всички наложени санкции се ограничава до стриктно необходимото спрямо тежестта на съответното нарушение?
Трябва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 49, параграф 3 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат процедура за начисляване на данъчни лихви за забава, съгласно която, независимо от естеството и тежестта на нарушението, тези лихви съдържат фиксиран наказателен компонент, без да се предвижда възможност за намаляване на размера на компонента, тоест за прилагане на лихвен процент под предвидения в закона или за отказ да се осчетоводи наказателната част от лихвите за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли член 11, първа алинея от [Директивата за ДДС], във връзка с алинея втора от същия член, да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка като разглежданото в настоящия случай, съгласно което възможността за създаване на ДДС група, включваща лица, които не извършват дейност, подлежаща на регистрация, или не извършват икономическа дейност, е обвързано с условието едно лице от ДДС групата да притежава пряко или косвено 100 % от другото лице или лица от ДДС групата?
2) Ако отговорът на въпрос 1 е утвърдителен, има ли член 11 от [Директивата за ДДС] директен ефект в държавите членки, така че данъчнозадължените лица да могат да се позовават спрямо държава членка на правото да се регистрират като ДДС група в случаите, когато законодателството на тази държава членка не е в съответствие с тази разпоредба и не може да се тълкува в съответствие с нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допуска ли член 90 от [Директивата за ДДС] възможността, в рамките на договорни отношения по договор за изработка, последван от договор за подизпълнение, при които се извършва прехвърляне на вземане между изпълнителя и подизпълнителя, така че подизпълнителят придобива право на вземане срещу крайния бенефициер на работите, подизпълнителят приобретател да направи корекция на данъчната основа на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Следва ли членове 14, 19, 24, 29 и 184—190 от Директивата за ДДС, както и принципът на неутралност по член 1, параграф 2 от тази директива да се тълкуват в смисъл, че — когато съгласно договор за наем на търговски обект, сключен с оглед на прехвърлянето на търговското предприятие, държането и ползването на недвижим имот се предоставят на прехвърлителя, който същевременно е и наемател на този имот — не трябва да се извършва корекция на приспаднатия данъчен кредит, ползван при придобиването, изграждането, преустройството или реновацията на части от тази включена в патримониума на търговското предприятие сграда, при положение че тя е наета от приобретателя и той продължава да я използва за упражняване на неговата подлежащата на облагане с ДДС дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.