Литовски
Автентичен език на производството – литовски
Дело C-203/25: Neo Group, Заключение от 21 май 2026 г.
1) При обстоятелства като тези по главното производство, съответства ли на целите на антизлоупотребната разпоредба на Директива 2011/96/ЕС национална практика, която изключва в държавата на разпределящото дружество възможността за освобождаване на дивидентите от облагане при източника, когато тези дивиденти се разпределят на дружеството майка на разпределящото дружество, което действително упражнява дейност в друга държава членка и не е, като такова, неавтентично образувание, доколкото упражнява дейност и дивидентите му се разпределят в качеството му на действителен бенефициент, но данъчната администрация го квалифицира като участник във верига от неавтентични операции поради разпределението (трансфера) на дивиденти чрез него към действителния бенефициент на цялата група дружества?
2) В случай на положителен отговор на първия въпрос, позволява ли съответствието или сходството на размерите на дивидентите, прехвърлени в рамките на верига от операции, да се заключи, че има верижен трансфер на дивиденти?
3) При обстоятелства като тези по главното производство, съответства ли на целите на антизлоупотребната разпоредба на Директива 2011/96/ЕС, включително принципа на пропорционалност, посочен в съображенията на Директива 2015/121/ЕС, национална практика, при която данъчната администрация прилага антизлоупотребната разпоредба в държавата на разпределение на дивидентите, докато операциите, въз основа на които веригата от операции е квалифицирана като схема (които данъчната администрация е счела за неавтентични), са извършени в друга държава членка от данъчни резиденти на друга държава членка?
4) Позволява ли антизлоупотребната разпоредба да се облагат дивидентите при източника в държавата на разпределящото дружество независимо от етапа на веригата от операции, на който се получава данъчното предимство
Може ли жалбоподателят да се счита за получил данъчно предимство, противоречащо на предмета или целта на Директива 2011/96/ЕС, ако в края на тази верига от операции действителният бенефициент получи данъчно предимство, използвайки за тази цел разпределените от жалбоподателя дивиденти?
5) При обстоятелства като тези по главното производство, могат ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива 2011/96/ЕС да се тълкуват в смисъл, че прилагането на правилото за „освобождаване на участията“, което транспонира в националното право разпоредбите на член 5 от същата директива, може да бъде изключено поради злоупотреба на основание използването на получените дивиденти, когато получаването и използването на дивидентите (последващо разпределение на печалбата) са се осъществявали непрекъснато за определен период?
6) При обстоятелства като тези по главното производство, съответства ли на целите на антизлоупотребната разпоредба на Директива 2011/96/ЕС национална практика, при която данъчната администрация прилага антизлоупотребната разпоредба към разпределящото дружество, без да е установено, че последното е знаело или е могло да знае за съществуването на верига от фиктивни операции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/24: Kigas, Съдебно решение от 13 май 2026 г.
Трябва ли член 5, параграф 1, букви а) и в) от Директива 2011/83 да се тълкува в смисъл, че при договор за международен автомобилен превоз на стоки от трета държава към държава — членка на Съюза, изискването към търговеца за предоставяне на информация съгласно тази разпоредба предполага задължение да информира изпращача потребител, че вносът на стоките на територията на Съюза може да изисква извършването на митнически формалности, както и че могат да бъдат дължими мита, и в случай на утвърдителен отговор, дали търговецът трябва да предостави подробна информация за документите, които следва да се представят на митническите органи, както и за приложимите ставки и размери на митата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/25: Alternative Payments, Заключение от 30 април 2026 г.
1) Трябва ли член 2, точка 2 от Регламент [№ 260/2012], член 4, точка 23 от [Втората директива за платежните услуги], както и точка 3, буква а) и точка 4, буква а) от приложение I към [Втората директива за платежните услуги] да се тълкуват в смисъл, че услуги по директен дебит се предоставят само от [ДПУ] на платеца, или в смисъл, че се предоставят, както от [ДПУ] на платеца, така и от този на получателя?
2) Трябва ли член 2, точка 2 от Регламент [№ 260/2012], член 4, точка 23 от [Втората директива за платежните услуги], както и точка 3, буква а) и точка 4, буква а) от приложение I към тази директива при обстоятелства като разглежданите в главното производство да се тълкуват в смисъл, че платежна институция като [ДПУ] на получателя, която дава инструкции за директен дебит, но не извършва пряко дебитиране и събиране на средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), и ги поставя в сметки с ограничена функционалност, предоставя услуги по директен дебит?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че [ДПУ] на получателя не се счита за доставчик на услуги по директен дебит и отговорът на втория въпрос е отрицателен, трябва ли член 4, точка 44 от [Втората директива за платежните услуги] и точка 5 от приложение I към същата директива да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство платежна институция като [ДПУ] на получателя, която дава инструкции за директен дебит, но не извършва пряко дебитни операции, а получава средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), и след това превежда тези средства по сметките на клиенти, държани при други [ДПУ], предоставя услуги по обработване на платежни операции?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос, трябва ли при обстоятелства като тези в главното производство член 4, точка 15 от [Втората директива за платежните услуги] и точка 7 от приложение I към същата директива да се тълкуват в смисъл, че платежна институция като [ДПУ] на получателя, която инициира услуга по директен дебит въз основа на инструкции на получателя, но сама не извършва операции по директен дебит, а получава средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), трябва да се счита за предоставяща услуги по иницииране на плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/24: Nekilnojamojo turto valdymas, Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Трябва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, позволяваща за данъчни нарушения, които са предмет на наказателно преследване, да се начисляват и данъчни лихви за забава, съдържащи компонент от наказателноправно естество, без да се предвижда каквото и да било правило, осигуряващо координиране на кумулативното задействане на тези производства, за да се сведе до стриктно необходимото произтичащото от тях допълнително бреме за съответните лица, или позволяващо да се гарантира, че строгостта на всички наложени санкции се ограничава до стриктно необходимото спрямо тежестта на съответното нарушение?
Трябва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 49, параграф 3 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат процедура за начисляване на данъчни лихви за забава, съгласно която, независимо от естеството и тежестта на нарушението, тези лихви съдържат фиксиран наказателен компонент, без да се предвижда възможност за намаляване на размера на компонента, тоест за прилагане на лихвен процент под предвидения в закона или за отказ да се осчетоводи наказателната част от лихвите за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-773/24: A. bankas, Заключение от 22 януари 2026 г.
1) Следва ли член 9, параграф 2, буква б) от [Регламент № 596/2014] да се тълкува в смисъл, че изпълнението от инвестиционен посредник на нареждане за разпореждане с ценни книжа (акции) на регулирания пазар от страна на клиент въз основа на стандартизиран договор за предоставяне на услуги (не) може да се счита за излизане извън пределите на нормалните условия за изпълнение на служебните му задължения само защото (i) той предоставя услуги на този клиент въз основа на друг договор във връзка с разпореждането с тези ценни книжа (акции) извън регулирания пазар и (ii) в резултат на това разполага с вътрешна информация относно намеренията на клиента (относно взетите от него решения) по отношение на цената на ценните книжа (акциите), които следва да са предмет на разпореждане извън регулирания пазар?
2) Следва ли член 8, параграф 1, член 9, параграф 2, буква б) и член 14, буква а) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган (не) може да установи, че лицето по член 9, параграф 2, буква б) от този регламент е нарушило забраната по член 14, буква а) от него, когато това лице търгува с ценни книжа въз основа на договор с клиент с единствената цел да изпълни нареждането на този клиент, независимо дали той е направил това нареждане въз основа на вътрешна информация по смисъла на член 8, параграф 1 от същия регламент?
3) Следва ли член 9, параграф 6 от Регламент № 596/2014 да се тълкува в смисъл, че е достатъчно компетентният орган да се позове само на презумпцията по съображение 24 от този регламент, за да установи наличието на незаконосъобразна причина за нареждането от клиент до инвестиционен посредник по смисъла на член 9, параграф 2, буква б) от този регламент да се разпореди с ценни книжа (акции) на регулирания пазар, когато този орган се произнася по въпроса дали инвестиционният посредник (брокерът) е нарушил член 14, буква а) от този регламент?
4) Следва ли член 8, параграф 1 от Регламент № 596/2014 да се тълкува в смисъл, че предвидените в него ограничения (не) могат да се прилагат към търговията с акции на емитента на регулирания пазар по пазарна цена от страна на лице, което има участие в капитала на емитента, само защото това лице вече (свободно) е взело решение за конкретна, но все още не публично обявена цена на акциите на емитента, с които ще се разпорежда в рамките на процедура извън регулирания пазар, чието начало и очаквано приключване са били публично оповестени?
5) Следва ли съображение 24, член 8, параграф 1 и член 14, буква а) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че за целите на оборването на презумпцията за пазарна злоупотреба по съображение 24 от този регламент (i) е необходимо лицето по член 8, параграф 4, втора алинея от същия регламент, което въз основа на договор е изпълнило нареждане от клиент да се разпореди с част от неговите ценни книжа (акции) на регулирания пазар, да докаже, че при получаване на нареждането клиентът му не е извършил някое от действията по член 8, параграф 1 от същия регламент, или (ii) е достатъчно това лице да докаже, че е изпълнило нареждането на клиента по причина, несвързана с вътрешната информация, с която то разполага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-789/23: Tatrauskė, Съдебно решение от 11 декември 2025 г.
Трябва ли член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която брачен договор, сключен в друга държава — членка на Европейския съюз, не може да бъде вписан в Регистъра на брачните договори, ако този договор не съдържа личния идентификационен номер, даден от Регистъра на населението на Република Литва, на поне една от страните по договора, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай компетентните органи на държавата членка, в която е сключен брачният договор, отказват да предоставят извлечение от този договор, допълнено с релевантните лични идентификационни данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/24: Kigas, Заключение от 11 декември 2025 г.
1) Трябва ли член 5, параграф 1, буква а) от [Директивата относно правата на потребителите], който задължава търговеца да предостави на потребителя информация относно характеристиките на услугите, да се тълкува в смисъл, че търговецът, който предоставя на потребителя услуга по международен превоз, има задължение да информира потребителя за митническите процедури, приложими при превоза
Ако член 5, параграф 1, буква а) от [Директивата относно правата на потребителите] трябва да се тълкува в смисъл, че задължава търговеца да информира потребителя за митническите процедури, приложими при международен превоз, достатъчно ли е търговецът да заяви, че изпращачът (потребителят) отговаря за необходимите документи за митническите процедури и заплаща митата, или търговецът трябва да предостави подробна информация (списък) относно конкретните документи, които следва да се представят на митническите органи, и относно приложимите ставки (размери) на митата?
2) Предполага ли задължението за търговеца, закрепено в член 5, параграф 1, буква в) от [Директивата относно правата на потребителите], да предостави на потребителя информация относно цената на стоките или услугите с включени всички данъци или, когато естеството на стоките или услугите е такова, че цената не може да бъде изчислена предварително в разумни граници, начина, по който цената трябва да се изчисли, както и, когато е приложимо, всички допълнителни разходи за транспорт, доставка или пощенски такси или, когато тези разходи не могат да бъдат изчислени предварително в разумни граници, обстоятелството, че такива допълнителни разходи могат да бъдат дължими — задължение за търговеца, предоставящ услуга по международен превоз, да информира потребителя за приложимите при конкретния превоз мита (ставките и размера на митата)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/24: Nekilnojamojo turto valdymas, Заключение от 13 ноември 2025 г.
Трябва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 49, параграф 3 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат процедура за начисляване на лихви за забава върху данъци, в която, независимо от естеството и тежестта на нарушенията, се установява фиксирана санкционна част на лихвата за забава върху данъци, без да се дава възможност за намаляване на тази санкционна част, тоест за налагане на по-нисък от предвидения в закона размер на лихвата за забава или за освобождаване от санкционната част на лихвата за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/24: Žaidimų valiuta, Заключение от 11 септември 2025 г.
Следва ли при обезпечително производство по членове 278 и 279 ДФЕС, при преценката на неотложността и на значителната и непоправима вреда, да се вземат предвид само интересите на жалбоподателя като частноправен субект или и интересите на трети лица, които могат да засегнат пряко интересите на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/24: Vilniaus tarptautinė mokykla, Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Трябва ли член 49 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че приложното му поле включва предвиденото в националната правна уредба изискване за владеене на официалния език, което се прилага за административния персонал и учителите на учебно заведение, създадено от частно физическо лице, което прилага международна програма за средно образование, както и учебните програми на International Baccalaureate за начално и прогимназиално образование?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 49 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която изискването за владеене на официалния език се прилага без изключение, първо, по отношение на всички учители, работещи в учебно заведение, създадено от частно физическо лице, което предлага международна програма за средно образование, както и учебните програми на International Baccalaureate за начално и прогимназиално образование, и второ, по отношение на административния персонал в това учебно заведение, независимо от обстоятелствата, характерни за дейността на това учебно заведение?
3) Трябва ли член 53 от [Директивата относно признаването] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която изискването за владеене на официалния език се прилага без изключение по отношение на всички учители, работещи в учебно заведение, което е създадено от частно физическо лице и предлага международна програма за средно образование, както и учебните програми на International Baccalaureate за начално и прогимназиално образование, независимо от обстоятелствата, характерни за дейността на това учебно заведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.