Свободно движение на капитали
Свободно движение на капитали
Дело C-286/25: BRANDL, Съдебно решение от 13 май 2026 г.
Трябва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда поправяне на вредите, претърпени от носителя на права на ползване върху недвижими имоти вследствие на несъвместимо с член 63 ДФЕС и член 17 от Хартата прекратяване ex lege на тези права, посредством финансово обезщетение, изчислено изключително в зависимост от пазарната стойност на тези имоти към момента на заличаването на посочените права от имотния регистър?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/25: Alternative Payments, Заключение от 30 април 2026 г.
1) Трябва ли член 2, точка 2 от Регламент [№ 260/2012], член 4, точка 23 от [Втората директива за платежните услуги], както и точка 3, буква а) и точка 4, буква а) от приложение I към [Втората директива за платежните услуги] да се тълкуват в смисъл, че услуги по директен дебит се предоставят само от [ДПУ] на платеца, или в смисъл, че се предоставят, както от [ДПУ] на платеца, така и от този на получателя?
2) Трябва ли член 2, точка 2 от Регламент [№ 260/2012], член 4, точка 23 от [Втората директива за платежните услуги], както и точка 3, буква а) и точка 4, буква а) от приложение I към тази директива при обстоятелства като разглежданите в главното производство да се тълкуват в смисъл, че платежна институция като [ДПУ] на получателя, която дава инструкции за директен дебит, но не извършва пряко дебитиране и събиране на средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), и ги поставя в сметки с ограничена функционалност, предоставя услуги по директен дебит?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че [ДПУ] на получателя не се счита за доставчик на услуги по директен дебит и отговорът на втория въпрос е отрицателен, трябва ли член 4, точка 44 от [Втората директива за платежните услуги] и точка 5 от приложение I към същата директива да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство платежна институция като [ДПУ] на получателя, която дава инструкции за директен дебит, но не извършва пряко дебитни операции, а получава средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), и след това превежда тези средства по сметките на клиенти, държани при други [ДПУ], предоставя услуги по обработване на платежни операции?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос, трябва ли при обстоятелства като тези в главното производство член 4, точка 15 от [Втората директива за платежните услуги] и точка 7 от приложение I към същата директива да се тълкуват в смисъл, че платежна институция като [ДПУ] на получателя, която инициира услуга по директен дебит въз основа на инструкции на получателя, но сама не извършва операции по директен дебит, а получава средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), трябва да се счита за предоставяща услуги по иницииране на плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/24: Santander Renta Variable España Pensiones, Fondo de Pensiones, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
За целите на прилагането на освобождаването от удържане на данък при източника или на възстановяването на данъка, удържан при източника, съвместими ли са с правото на Европейския съюз (по-специално със свободното движение на капитали, закрепено в член 63 от ДФЕС) изискванията за доказване, предвидени в член 16, параграфи 7 и 8 от [EBF] за пенсионни фондове, които не са местни лица за данъчни цели в Португалия?
Ако ищецът твърди, че му е трудно или невъзможно да се снабди с такива доказателства от органите на държавата, в която е установен, длъжни ли са португалските данъчни органи да използват механизмите, предвидени, например, в Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година [относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане (OB L 336, 1977 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 21)] и/или в Директива 2008/55/ЕО на Съвета от 26 май 2008 година [относно взаимопомощта при събиране на вземания, свързани с някои видове налози, мита, данъци и други мерки (OB L 150, 2008 г., стр. 28)], за да получат информацията, която се изисква съгласно член 16, параграфи 7 и 8 от [EBF]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/25: Sadalbari, Определение от 12 ноември 2025 г.
Необходимо ли е пазарът да бъде надлежно лицензиран и да функционира в съответствие с изискванията на дял III от Директива 2004/39/ЕО, за да бъде определен като „регулиран пазар“ по смисъла на тази директива?
Може ли пазарът да придобие статут на „регулиран пазар“ единствено въз основа на сливането на неговия оператор с оператор на вече регулиран пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/25: Sadalbari, Определение от 3 октомври 2025 г.
Какви са критериите за определяне на дадено лице като данъчнозадължено по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 и допустимо ли е въвеждането на национални правни фикции, които дерогират критерия за независимост?
Може ли национална правна уредба или административна практика да изключи от приложното поле на Директива 2006/112 услуги, предоставяни срещу възнаграждение от сдружение на неговите членове, когато сдружението действа независимо и не са налице условията по членове 11 или 13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-665/23: Veracash, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
1) Трябва ли членове 56, 58, 60 и 61 от [Директива 2007/64] да се тълкуват в смисъл, че платецът се лишава от правото на възстановяване на сумата по неразрешена трансакция, ако не е уведомил своевременно доставчика на платежни услуги за неразрешената платежна трансакция, въпреки че го е направил в срок от тринадесет месеца от датата на задължаване на сметката?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, обусловено ли е лишаването на платеца от правото на възстановяване на средствата от обстоятелството, че закъснялото уведомяване е умишлено или поради груба небрежност от страна на платеца?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос, лишава ли се платецът от правото на възстановяване на средствата по всички неразрешени трансакции или само по тези, които са могли да бъдат предотвратени, ако уведомяването е било своевременно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/24: EM System, Заключение от 3 юли 2025 г.
1) Трябва ли член 2, параграфи 1 и 2 от [Регламента за санкциите срещу Беларус] да се тълкува в смисъл, че когато се установи, че лице, посочено в приложение I към регламента, притежава точно 50 % от акциите на дадено дружество, се предполага, че финансовите средства на дружеството са собственост на, се държат от или се контролират от лицето, посочено в приложение I към регламента?
2) В производство пред национален съд като разглежданото в главното производство, в което дружество, чиито финансови средства са замразени, тъй като точно 50 % от акциите му се държат от лице, посочено в приложение I към [Регламента за санкциите срещу Беларус], иска от съда да задължи банките като ответници да изпълнят договорите за обслужване на банкова сметка, позволявайки на това дружество да има неограничен достъп до финансовите средства по банковите си сметки, може ли решението на банката да замрази финансовите му средства да бъде оспорено въз основа на довода, че финансовите средства на дружеството не се използват от или не облагодетелстват лице, посочено в приложение I към същия регламент?
3) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, какви критерии за преценка трябва да се прилагат в такова производство пред национален съд, за да се определи дали финансовите средства не се използват от или не облагодетелстват лице, посочено в приложение I към [Регламента за санкциите срещу Беларус]
Може ли да се приеме, че обстоятелства като: 1) отделянето на активите на дружеството от тези на неговите акционери; 2) фактът, че ръководителят на дружеството (който не е лице, посочено в приложение I към Регламента) действа от името на дружеството; и 3) фактът, че достъп до банковите сметки на дружеството има само ръководителят на дружеството, изключват използването на финансовите средства на дружеството за облагодетелстване на лице, посочено в приложение I към Регламента, което има точно 50 % дялово участие в дружеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/24: Attal и Associés, Заключение от 22 май 2025 г.
1) Трябва ли член 63, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска двойно възнаграждение на нотариусите от две държави — членки на Европейския съюз, които са сезирани относно едно и също наследство, включващо имущество в двете държави членки, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, без да се взема предвид възнаграждението, платено на другия нотариус, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?
2) Трябва ли член 63, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска възнаграждението на нотариус, чиято намеса по отношение на наследство, включващо имущество, намиращо се в две държави — членки на Европейския съюз, е задължителна по закон, да се изчислява върху всички свързани с наследството брутни активи, а не само върху брутните активи, намиращи се в неговата държава членка?
3) Трябва ли член 63, параграф 1 и член 65, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че двойното възнаграждение на двама нотариуси, сезирани относно едно и също наследство, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, намиращи се в двете държави членки, може да представлява „съответна разпоредба на тяхното данъчно законодателство“, която е изключение от забраната за ограничаване на движението на капитали, предвидена в първата от тези разпоредби, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?
4) Трябва ли член 63, параграф 1 и член 65, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че двойното възнаграждение на двама нотариуси, които са сезирани относно едно и също наследство, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, намиращи се в двете държави членки, може да представлява необходима мярка за предотвратяване на данъчни нарушения или процедура за деклариране на движение на капитали за целите на административна или статистическа информация, която е изключение от забраната за ограничаване на движението на капитали, предвидена в първата от тези разпоредби, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/24: Attal и Associés, Съдебно решение от 21 май 2025 г.
1) Трябва ли член 63, параграф 1 от [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска двойно възнаграждение на нотариусите от две държави — членки на Европейския съюз, които са сезирани относно едно и също наследство, включващо имущество в двете държави членки, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, без да се взема предвид възнаграждението, платено на другия нотариус, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?
2) Трябва ли член 63, параграф 1 от [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска възнаграждението на нотариус, чиято намеса по отношение на наследство, включващо имущество, намиращо се в две държави — членки на Европейския съюз, е задължителна по закон, да се изчислява върху всички свързани с наследството брутни активи, а не само върху брутните активи, намиращи се в неговата държава членка?
3) Трябва ли член 63, параграф 1 и член 65, буква а) от [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че двойното възнаграждение на двама нотариуси, сезирани относно едно и също наследство, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, намиращи се в двете държави членки, може да представлява „съответна разпоредба на тяхното данъчно законодателство“, която е изключение от забраната за ограничаване на движението на капитали, предвидена в първата от тези разпоредби, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?
4) Трябва ли член 63, параграф 1 и член 65, буква б) от [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че двойното възнаграждение на двама нотариуси, които са сезирани относно едно и също наследство, което е изчислено и въз основа на всички свързани с наследството брутни активи, намиращи се в двете държави членки, може да представлява необходима мярка за предотвратяване на данъчни нарушения или процедура за деклариране на движение на капитали за целите на административна или статистическа информация, която е изключение от забраната за ограничаване на движението на капитали, предвидена в първата от тези разпоредби, когато намесата на нотариуса е задължителна по закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-602/23: Finanzamt für Großbetriebe, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
1) Представлява ли ограничаване на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС разпоредба като член 188 от [InvFG 2011], която за чуждестранни лица, сходни на местни дружества (Körperschaft), не допуска възстановяване на данък върху доходите от капитал в Австрия, ако тези лица по същество съответстват на ПКИПЦК по смисъла на Директива [2009/65] и поради това не могат да извършват дейност като дружества (Körperschaft) в Австрия, тъй като там за такива лица е предвидена само правната форма на прозрачен взаимен фонд?
2) При утвърдителен отговор на [първия] въпрос: обективно сходни ли са, от една страна, положението на местно дружество (Körperschaft), което инвестира активите си в съответствие с принципите на разпределение на рисковете, но не представлява ПКИПЦК поради факта, че не набира средства чрез публично предлагане, и поради това може да извършва дейност като дружество (Körperschaft) на вътрешния пазар, и от друга страна, положението на извършващо инвестиционна дейност чуждестранно лице, което поради факта, че набира средства чрез публично предлагане, представлява съгласно приложимите в страната правила ПКИПЦК и поради това не може да извършва дейност като дружество (Körperschaft) на вътрешния пазар?
3) При утвърдителен отговор на [втория] въпрос: обосновано ли е ограничението на свободното движение на капитали от съображението за запазване на балансираното разпределение на данъчните правомощия, като се има предвид, че членове 186 и 188 от InvFG 2011 имат за цел да гарантират, че нито местен, нито чуждестранен публичен фонд може да изключи от данъчно облагане притежателите на дялове и че следователно освобождаване от данък върху доходите от капитал на равнище притежатели на дялове се прилага само в случаите, в които [Република] Австрия се е отказала от правото си на данъчно облагане по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.