Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Неправилно прилагане на правото и липса на мотиви относно констатацията, че последните три части от заявлението за достъп до документи не са достатъчно точни по смисъла на член 6, параграф 1 от Решение 2004/258
Грешка при определянето на приложимата правна уредба и на обхвата на правомощията на ЕЦБ, включително неправилно прилагане на критериите от решение Baumeister относно поверителността на документи
Неправилно прилагане на критериите от решение Baumeister при преценката на поверителността на документи № 3, 4 и 9
Грешка при тълкуването на член 4, параграф 4 от Решение 2004/258 относно задължението за консултация с трети страни преди отказ на достъп до документи
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 3 от Директива 2003/6 във връзка с членове 11 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с принципа на равенство, доколкото се отнася до забраната лицата да съобщават „вътрешна информация на друго лице, освен ако това не е в рамките на нормалните условия на изпълнение на работата им, на професията ѝ/му или на техните функции“, да се тълкува в смисъл, че забранява съобщаването на вътрешна информация в медиите (радио и уебсайтове на печатни издания) от лице, което има качеството на политик, бивш министър и член на опозиционна партия, посредством изявления в медиите в това си качество, като чрез посоченото разпространяване на информация въпросното лице иска публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация, при положение че функциите му обичайно не предполагат подобно разпространяване на вътрешна информация в медиите?
Трябва ли член 21 от Регламент (ЕС) № 596/2014, разглеждан в светлината на същите принципи като посочените в предходния въпрос, да се тълкува в смисъл, че приложното му поле е ограничено до разкриване или разпространяване на вътрешна информация от журналисти, или се прилага и по отношение на разкриване или разпространяване на вътрешна информация в медиите от лице, например политик, бивш министър и член на опозиционна партия, който чрез посоченото разпространяване на информация иска публично обсъждане по въпрос от общ интерес, с цел да критикува проект за приватизация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли да се счита и ако да при какви условия, че правото на Съюза, и по-специално правната уредба в областта на борбата с изпирането на пари, както и общите принципи на ефективна защита, на прозрачност и на обективна добросъвестност, заедно с произтичащите задължения за предоставяне на информация, не допускат национална правна уредба в областта на прехвърлянето en bloc (или кумулативно) на необслужвани кредити като приложимата в настоящия случай, която предхожда приемането на Законодателен декрет № 116 от 30 юли 2024 г., влязъл в сила на 13 август 2024 г., за транспониране на Директива [2021/2167] и която има следните характеристики:
a) не предвижда писмена форма ad substantiam или ad probationem, по-специално под формата на официален документ или нотариално заверен частен документ, или във всеки случай начин на оформяне, с който да се удостовери датата. Такъв по-специално е случаят, когато длъжникът по прехвърленото вземане е потребител;
б) до влизането в сила на посочения декрет не предвижда никакво задължение за вписване в контролираните регистри на [физическите и юридическите] лица, упражняващи дейности по прехвърляне на вземания en bloc, тъй като те не извършват финансова дейност, както е постановил [Corte [suprema] di Cassazione (Върховен касационен съд)], и за които следователно, поради липсата на задължение за издаване на официален документ, автоматично не се прилагат правилата за борба с изпирането на пари?
Ако Съдът констатира посочената несъвместимост, налага ли описаната правна уредба на Съюза за целите на защитата на ефективността на интересите на Съюза радикалната санкция за нищожност:
a) на прехвърлянията на вземания, извършени при действието на правната уредба, предхождаща приемането на декрета за транспониране на [Директива 2021/2167];
б) на пълномощните за събиране на вземания, издадени на [физически и юридически] лица, които не са вписани в регистър под надзора на независимия секторен орган, отговарящ за контрола на спазването на правната уредба за борба с изпирането на пари?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Являва ли се писмото на Комисията от 7 май 2024 г. акт, който подлежи на съдебен контрол по член 263 ДФЕС, и представлява ли то първоначално становище по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 1049/2001?
Може ли подаденото на 8 май 2024 г. искане да се счита за потвърдително заявление по смисъла на член 7, параграф 2 и член 8 от Регламент № 1049/2001, и съществува ли мълчалив отказ, който подлежи на обжалване?
Дали писмото на Комисията от 19 юни 2024 г. представлява изричен отказ за частичен достъп и поражда ли правни последици, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол?
Нарушени ли са правата на жалбоподателката поради ограничен достъп до преписката и има ли това значение за допустимостта на жалбата?
Следва ли да се вземе предвид публичният и неконфиденциален характер на поисканите документи при преценката дали писмото от 7 май 2024 г. е акт, подлежащ на съдебен контрол?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа самостоятелно твърдение за нарушение на правото на добра администрация, когато жалбата е обявена за недопустима?
Допуснато ли е нарушение на правото на справедлив процес и ефективна съдебна защита поради позоваване на съдебни решения, които не са достъпни на езика на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Тълкувана ли е и приложена правилно разпоредбата на член II.19.1, буква f) от договора за безвъзмездна финансова помощ по отношение на изискванията за допустимост на разходите и принципите на прозрачност, конкуренция и равно третиране при възлагането на обществени поръчки?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определянето и възстановяването на сумите по договора за безвъзмездна финансова помощ, включително по отношение на начина на изчисляване на подлежащата на възстановяване сума?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания поради начина, по който е тълкуван и приложен договорът за безвъзмездна финансова помощ и поради липса на достатъчно ясни и конкретни уверения от страна на институциите на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 72 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че договор за обществена поръчка може да се счита за договор „по време на срока на изпълнение“ по смисъла на тази разпоредба, когато изпълнителят е изпълнил изцяло услугите, които е трябвало да бъдат предоставени съгласно разглеждания договор за поръчка, възлагащият орган окончателно е приел тези услуги и изпълнителят е издал окончателната фактура, дори ако възлагащият орган все още не е платил посочената в нея цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Нарушено ли е правото на защита на оправданите правни очаквания, принципа на пропорционалност, принципа на равно третиране, забраната за злоупотреба с право и правото на собственост чрез действията на ЕЦБ във връзка с надзорната ѝ дейност спрямо Banca Carige?
Допуснала ли е ЕЦБ нарушение на член 69 octiesdecies, параграф 1, буква a) от италианския банков закон при приемането на мярката за ранна интервенция?
Спазени ли са принципите на равно третиране и пропорционалност при налагането на мерки на Banca Carige в сравнение с други банки в сходно положение?
Допуснала ли е ЕЦБ нарушение на правото на собственост на акционерите чрез одобряване на увеличение на капитала в нарушение на правото на предимство?
Съществува ли конфликт на интереси при назначаването на временни администратори на Banca Carige от страна на ЕЦБ?
Достатъчно мотивирани ли са решенията на Общия съд по отношение на всички повдигнати от жалбоподателите доводи и спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 269/2014 да се тълкува в смисъл, че финансовите средства и икономическите ресурси, предоставени в доверителна собственост от нейния учредител, включен в списъка в приложение I към този регламент, трябва да се считат за „собственост“ на този учредител или за „контролирани“ от него по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допуска ли член 2, параграф 1 от [Регламент № 269/2014] тълкуване, според което — при наличие на активи или ресурси, предоставени в дискреционна доверителна собственост (чийто бенефициер e включен в приложение I към посочения регламент на ЕС) — тези активи и/или ресурси все пак следва да се считат за „собственост“ на бенефициера на доверителната собственост, дори ако приложимото към нея национално законодателство (или договорна предпазна клауза, включена в акта за учредяване на доверителната собственост), изрично забранява на бенефициера да извършва каквито и да било действия на ползване и разпореждане с активите/ресурсите на доверителната собственост, докато той е включен в приложение I към [Регламент № 269/2014], или във всички случаи, докато използването/разпореждането с тези активи/ресурси би представлявало нарушение на правото на [Съюза]?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли член 2, параграф 1 от [Регламент № 269/2014] тълкуване, според което — при наличие на активи или ресурси, предоставени в дискреционна доверителна собственост (чийто бенефициер е включен в приложение I към посочения регламент на ЕС) — тези активи и/или ресурси все пак следва да се считат за подлежащи на „контрол“ от страна на бенефициера на доверителната собственост, дори ако приложимото към нея национално законодателство (или договорна предпазна клауза, включена в акта за учредяване на доверителната собственост) изрично забранява на бенефициера да извършва каквито и да било действия на ползване и разпореждане с активите/ресурсите на доверителната собственост, докато той е включен в приложение I към [Регламент № 269/2014], или във всички случаи, докато използването/разпореждането с тези активи/ресурси би представлявало нарушение на правото на [Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) от Директива [2004/25] да се тълкува в смисъл, че доброволно предложение за поглъщане може да се отправи само ако целта му е придобиването на контролен дял в дружеството, предмет на предложението, поради което доброволно предложение за поглъщане не може да се отправи от субект, който вече притежава контролен дял в дружеството, предмет на предложението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.