Campos Sanchez-Bordona
Генерален адвокат – Campos Sánchez-Bordona
Дело C-396/25: Molitorisová/Комисия, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Являва ли се писмото на Комисията от 7 май 2024 г. акт, който подлежи на съдебен контрол по член 263 ДФЕС, и представлява ли то първоначално становище по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 1049/2001?
Може ли подаденото на 8 май 2024 г. искане да се счита за потвърдително заявление по смисъла на член 7, параграф 2 и член 8 от Регламент № 1049/2001, и съществува ли мълчалив отказ, който подлежи на обжалване?
Дали писмото на Комисията от 19 юни 2024 г. представлява изричен отказ за частичен достъп и поражда ли правни последици, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол?
Нарушени ли са правата на жалбоподателката поради ограничен достъп до преписката и има ли това значение за допустимостта на жалбата?
Следва ли да се вземе предвид публичният и неконфиденциален характер на поисканите документи при преценката дали писмото от 7 май 2024 г. е акт, подлежащ на съдебен контрол?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа самостоятелно твърдение за нарушение на правото на добра администрация, когато жалбата е обявена за недопустима?
Допуснато ли е нарушение на правото на справедлив процес и ефективна съдебна защита поради позоваване на съдебни решения, които не са достъпни на езика на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-389/25: Ausnit, Olariu și Asociații/Комисия, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Тълкувана ли е и приложена правилно разпоредбата на член II.19.1, буква f) от договора за безвъзмездна финансова помощ по отношение на изискванията за допустимост на разходите и принципите на прозрачност, конкуренция и равно третиране при възлагането на обществени поръчки?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определянето и възстановяването на сумите по договора за безвъзмездна финансова помощ, включително по отношение на начина на изчисляване на подлежащата на възстановяване сума?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания поради начина, по който е тълкуван и приложен договорът за безвъзмездна финансова помощ и поради липса на достатъчно ясни и конкретни уверения от страна на институциите на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-820/24: Strominator Elektro, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 72 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че договор за обществена поръчка може да се счита за договор „по време на срока на изпълнение“ по смисъла на тази разпоредба, когато изпълнителят е изпълнил изцяло услугите, които е трябвало да бъдат предоставени съгласно разглеждания договор за поръчка, възлагащият орган окончателно е приел тези услуги и изпълнителят е издал окончателната фактура, дори ако възлагащият орган все още не е платил посочената в нея цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/23: T Trust, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Следва ли член 2, параграф 1 от Регламент № 269/2014 да се тълкува в смисъл, че финансовите средства и икономическите ресурси, предоставени в доверителна собственост от нейния учредител, включен в списъка в приложение I към този регламент, трябва да се считат за „собственост“ на този учредител или за „контролирани“ от него по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/24: FZ AR (Gel des biens affectés au trust), Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Допуска ли член 2, параграф 1 от [Регламент № 269/2014] тълкуване, според което — при наличие на активи или ресурси, предоставени в дискреционна доверителна собственост (чийто бенефициер e включен в приложение I към посочения регламент на ЕС) — тези активи и/или ресурси все пак следва да се считат за „собственост“ на бенефициера на доверителната собственост, дори ако приложимото към нея национално законодателство (или договорна предпазна клауза, включена в акта за учредяване на доверителната собственост), изрично забранява на бенефициера да извършва каквито и да било действия на ползване и разпореждане с активите/ресурсите на доверителната собственост, докато той е включен в приложение I към [Регламент № 269/2014], или във всички случаи, докато използването/разпореждането с тези активи/ресурси би представлявало нарушение на правото на [Съюза]?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли член 2, параграф 1 от [Регламент № 269/2014] тълкуване, според което — при наличие на активи или ресурси, предоставени в дискреционна доверителна собственост (чийто бенефициер е включен в приложение I към посочения регламент на ЕС) — тези активи и/или ресурси все пак следва да се считат за подлежащи на „контрол“ от страна на бенефициера на доверителната собственост, дори ако приложимото към нея национално законодателство (или договорна предпазна клауза, включена в акта за учредяване на доверителната собственост) изрично забранява на бенефициера да извършва каквито и да било действия на ползване и разпореждане с активите/ресурсите на доверителната собственост, докато той е включен в приложение I към [Регламент № 269/2014], или във всички случаи, докато използването/разпореждането с тези активи/ресурси би представлявало нарушение на правото на [Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-557/24: Malacalza Investimenti и Malacalza/ЕЦБ, Съдебно решение от 21 май 2026 г.
Нарушено ли е правото на защита на оправданите правни очаквания, принципа на пропорционалност, принципа на равно третиране, забраната за злоупотреба с право и правото на собственост чрез действията на ЕЦБ във връзка с надзорната ѝ дейност спрямо Banca Carige?
Допуснала ли е ЕЦБ нарушение на член 69 octiesdecies, параграф 1, буква a) от италианския банков закон при приемането на мярката за ранна интервенция?
Спазени ли са принципите на равно третиране и пропорционалност при налагането на мерки на Banca Carige в сравнение с други банки в сходно положение?
Допуснала ли е ЕЦБ нарушение на правото на собственост на акционерите чрез одобряване на увеличение на капитала в нарушение на правото на предимство?
Съществува ли конфликт на интереси при назначаването на временни администратори на Banca Carige от страна на ЕЦБ?
Достатъчно мотивирани ли са решенията на Общия съд по отношение на всички повдигнати от жалбоподателите доводи и спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/25: Korfin и Sempiola Invest, Съдебно решение от 13 май 2026 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) от Директива [2004/25] да се тълкува в смисъл, че доброволно предложение за поглъщане може да се отправи само ако целта му е придобиването на контролен дял в дружеството, предмет на предложението, поради което доброволно предложение за поглъщане не може да се отправи от субект, който вече притежава контролен дял в дружеството, предмет на предложението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-266/25: I-Sete, Заключение от 7 май 2026 г.
1) Съответства ли временната отмяна на автоматичния суспензивен ефект без изслушване на насрещната страна, предвидено в член 25-A, параграфи 2 и 3 от Закон № 30/2021 […], в редакцията му съгласно изменението със Закон № 43/202[4] […], на член 2г от Директива [2007/66], тълкуван в смисъл, че отмяната на този ефект винаги зависи от изслушването на насрещната страна и от предварителното разглеждане по същество на всички аспекти на решението, което следва да бъде постановено?
2) Трябва ли член 2г от посочената директива да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която въздига икономическия интерес от евентуалната загуба на европейски средства поради забавяне на изпълнението на финансиран проект в съображение от по-висш обществен интерес, обосноваващо отмяната на автоматичния суспензивен ефект
Съвместима ли е обикновената икономическа загуба, която е непропорционална последица, като се вземат предвид интересите, чиято защита се цели с прилагането на автоматичния суспензивен ефект, с разпоредбите на член 2г, параграф 3, втора алинея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/25: Alternative Payments, Заключение от 30 април 2026 г.
1) Трябва ли член 2, точка 2 от Регламент [№ 260/2012], член 4, точка 23 от [Втората директива за платежните услуги], както и точка 3, буква а) и точка 4, буква а) от приложение I към [Втората директива за платежните услуги] да се тълкуват в смисъл, че услуги по директен дебит се предоставят само от [ДПУ] на платеца, или в смисъл, че се предоставят, както от [ДПУ] на платеца, така и от този на получателя?
2) Трябва ли член 2, точка 2 от Регламент [№ 260/2012], член 4, точка 23 от [Втората директива за платежните услуги], както и точка 3, буква а) и точка 4, буква а) от приложение I към тази директива при обстоятелства като разглежданите в главното производство да се тълкуват в смисъл, че платежна институция като [ДПУ] на получателя, която дава инструкции за директен дебит, но не извършва пряко дебитиране и събиране на средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), и ги поставя в сметки с ограничена функционалност, предоставя услуги по директен дебит?
3) Ако отговорът на първия въпрос е, че [ДПУ] на получателя не се счита за доставчик на услуги по директен дебит и отговорът на втория въпрос е отрицателен, трябва ли член 4, точка 44 от [Втората директива за платежните услуги] и точка 5 от приложение I към същата директива да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство платежна институция като [ДПУ] на получателя, която дава инструкции за директен дебит, но не извършва пряко дебитни операции, а получава средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), и след това превежда тези средства по сметките на клиенти, държани при други [ДПУ], предоставя услуги по обработване на платежни операции?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос, трябва ли при обстоятелства като тези в главното производство член 4, точка 15 от [Втората директива за платежните услуги] и точка 7 от приложение I към същата директива да се тълкуват в смисъл, че платежна институция като [ДПУ] на получателя, която инициира услуга по директен дебит въз основа на инструкции на получателя, но сама не извършва операции по директен дебит, а получава средства въз основа на съгласие, дадено предварително от платците на клиентите (получателите), трябва да се счита за предоставяща услуги по иницииране на плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/25: Gidzhinov, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Чл. 325 [ДФЕС] и чл. 2, пар. 1 от Конвенцията за [ЗФИ] допускат ли национален закон, предвиждащ давност за провеждане на наказателно преследване за деяния, които засягат финансовите интереси на Съюза, съобразно който давностният срок се определя единствено от максималното предвидено наказание за съответното престъпление, но не и от фактическата и правната сложност на делото и не отчита възможността за настъпване на случайно събитие, след което съдебното производство следва да започне отначало, поради което прилагането на този национален закон може да доведе до безнаказаност?
2) Чл. 3, пар. 1, б. „б“ от Рамково решение 2008/841 допуска ли национален закон, съобразно който престъплението по чл. 2, б. „б“ се наказва с наказание лишаване от свобода, което е с по-висока максимална продължителност от наказанието, предвидено за престъплението, извършването на което се цели със сговарянето по чл. 2, б. „б“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.