Литовски
Автентичен език на производството – литовски
Дело C-119/23: Valančius, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Изисква ли член 254 [ДФЕС] във връзка с член 19, параграф 2 [ДЕС], който предвижда, че членовете на [Общия съд] се избират измежду лица, „които представят всички гаранции за независимост и притежават необходимата правоспособност за заемане на висши съдебни длъжности“, кандидатът за назначаване в [Общия съд] да бъде избран в държава — членка на Съюза, изключително въз основа на професионалните способности?
Съвместима ли е национална практика като разглежданата по настоящото дело — при която, за да се гарантира прозрачността на избора на конкретен кандидат, правителството на държава членка, което отговаря за предлагането на кандидат за назначаване на длъжността съдия в [Общия съд], създава група от независими експерти за оценка на кандидатите, която след събеседване с всички кандидати изготвя списък с класиране на кандидатите въз основа на предварително определени ясни и обективни критерии за подбор и в съответствие с предварително обявените условия предлага на правителството кандидата, който е класиран на първо място въз основа на професионалните му способности и компетентност, но правителството предлага за назначаване за съдия на Европейския съюз кандидат, различен от кандидата, класиран на първо място — с изискването независимостта на съдията да е извън съмнение и с другите изисквания за заемане на съдебна длъжност, предвидени в член 254 [ДФЕС] във връзка с член 19, параграф 2 [ДЕС], като се има предвид, че съдия, който може да е назначен незаконосъобразно, би могъл да повлияе на решенията на Общия съд на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-119/23: Valančius, Заключение от 18 април 2024 г.
Изисква ли член 254 [ДФЕС] във връзка с член 19, параграф 2 [ДЕС], който предвижда, че членовете на [Общия съд] се избират измежду лица, „които представят всички гаранции за независимост и притежават необходимата правоспособност за заемане на висши съдебни длъжности“, кандидатът за назначаване в [Общия съд] да бъде избран в държава — членка на Съюза изключително въз основа на професионалните способности?
Съвместима ли е национална практика като разглежданата по настоящото дело — при която, за да се гарантира прозрачността на избора на конкретен кандидат, правителството на държава членка, което отговаря за предлагането на кандидат за назначаване на длъжността съдия в [Общия съд], създава група от независими експерти за оценка на кандидатите, която след събеседване с всички кандидати изготвя списък с класиране на кандидатите въз основа на предварително определени ясни и обективни критерии за подбор и в съответствие с предварително обявените условия предлага на правителството кандидата, който е класиран на първо място въз основа на професионалните му способности и компетентност, но правителството предлага за назначаване за съдия на Европейския съюз кандидат, различен от кандидата, класиран на първо място — с изискването независимостта на съдията да е извън съмнение и с другите изисквания за заемане на съдебна длъжност, предвидени в член 254 [ДФЕС] във връзка с член 19, параграф 2 [ДЕС], като се има предвид, че съдия, който може да е назначен незаконосъобразно, би могъл да повлияе на решенията на [Общия съд]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/22: Tez Tour, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
1) Необходимо ли е органите на държавата по мястото на заминаване или на държавата по мястото на дестинацията да са публикували официално предупреждение, съветващо пътуващите изобщо да не пътуват, освен ако не е наложително, и (или) страната по мястото на дестинацията на пътуването (евентуално и страната на заминаване) да е квалифицирана като рискова зона, за да може да се счете, че са настъпили непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на член 12, параграф 2, първо изречение от Директива 2015/2302 в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него?
2) За да се прецени дали към момента на прекратяване на договор за пакетно туристическо пътуване са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него и дали те засягат значително изпълнението на туристическия пакет: i) следва ли да се вземат предвид само обективни обстоятелства, с други думи, свързва ли се значителното засягане на изпълнението на туристическия пакет само с обективна невъзможност и трябва ли то да се разбира като обхващащо само случаите, в които изпълнението на договора става както физически, така и юридически невъзможно, или пък то обхваща и случаи, в които изпълнението на договора не е невъзможно, но (в разглеждания случай поради основателното опасение от заразяване с COVID‑19) става трудно и (или) нерентабилно (предвид безопасността на пътниците, риска за тяхното здраве и/или техния живот, възможността за постигане на целта за наслаждаване от пътуването); ii) релевантни ли са субективни фактори, като например пътуване с малки деца или принадлежност към по-високорискова група поради възрастта или здравословното състояние на пътуващия, и т.н.
Има ли право пътуващият да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, ако поради пандемия и свързаните с нея обстоятелства средностатистическият пътуващ счита, че отиването до мястото на дестинацията и завръщането от него вече няма да е безопасно, пътуващият ще търпи неудобства или основателно ще може да опасява, че здравето му е застрашено или че има риск от заразяване с опасен вирус?
3) Следва ли да се смята, че фактът, че обстоятелствата, на които се позовава пътуващият, вече са били възникнали или поне вече са били предвидими/вероятни към момента, в който е резервирал пътуването, влияе по някакъв начин върху правото на прекратяване на договора без заплащане на такса (например този факт лишава ли пътуващия от посоченото право, прави ли приложими по-строги критерии за преценка на отрицателното засягане на изпълнението на пакета)
Когато се прилага (в контекста на пандемия) критерият за разумна предвидимост, следва ли да се вземе предвид фактът, че макар СЗО вече да е публикувала информация относно разпространението на вируса към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване, [разглеждан в главното производство,] развитието на пандемията и последиците от нея са били трудни предвидими, не е имало ясни мерки за задържане и контрол на заразяването, нито пък достатъчно данни за самото заразяване, а засилването на динамиката при заразяванията между момента на резервирането на пътуването и прекратяването на договора е било явно?
4) Когато се преценява дали към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства и дали те засягат значително изпълнението на туристическия пакет, понятието „мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него“ обхваща ли само страната на мястото на дестинацията или пък — предвид естеството на непредотвратимите и извънредни обстоятелства, а именно наличието на заразна вирусна инфекция — и страната по мястото на заминаване, както и различните пунктове, свързани със започването на пътуването и със завръщането от него (места за транспортни връзки, определени транспортни средства и т.н.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-661/22: ABC Projektai, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.
При обстоятелства като тези в главното производство, когато платежна институция приеме средства без конкретно платежно нареждане да ги прехвърли в същия или следващия работен ден, и средствата останат по сметка на платежната институция, предназначена за извършване на платежни операции, по-дълго от предвидените в правната уредба срокове за изпълнение на платежната услуга, следва ли действията на платежната институция да се считат:
а) за част от платежна услуга или платежна операция по смисъла на член 4, точки 3 и 5 от Директива 2015/2366, извършвана от платежната институция; или
б) за издаване на електронни пари по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2009/110?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/21: Lietuvos notarų rūmai и др., Съдебно решение от 18 януари 2024 г.
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че нотариусите в Република Литва са предприятия по смисъла на тази разпоредба, когато извършват дейност, свързана с Уточненията?
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че Уточненията представляват решение на сдружение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, имат ли тези уточнения за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
При произнасянето по въпроса за евентуално нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, следва ли Уточненията да се подлагат на преценка в съответствие с критериите, определени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, представляват ли изтъкнатите от жалбоподателите в главното производство цели — а именно уеднаквяване на нотариалната практика, запълване на празнота в нормативната уредба, защита на интересите на потребителите, гарантиране на принципите на равно третиране на потребителите и пропорционалност и защита на нотариусите от неоснователно носене на гражданска отговорност — легитимни цели при преценката на тези Уточнения в съответствие с критериите, посочени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на петия въпрос е утвърдителен, трябва ли да се счита, че ограниченията, наложени с тези Уточнения, не надхвърлят необходимото, за да се гарантира постигането на легитимни цели?
Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че нотариусите, които са били членове на президиума, са нарушили тази разпоредба и могат да бъдат глобени на основание, че са участвали в приемането на описаните в настоящия случай уточнения, докато са работили като нотариуси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/22: Gjensidige, Заключение от 14 декември 2023 г.
1) Може ли член 71 от Регламент № 1215/2012, разглеждан в светлината на членове 25, 29 и 31 и съображения 21 и 22 от него, да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на член 31 от [CMR] и в случаите, когато спор, попадащ в приложното поле на двата правни акта, е предмет на споразумение за предоставяне на компетентност?
2) Като се има предвид намерението на законодателя да засили защитата на споразуменията за предоставяне на компетентност в Европейския съюз, може ли член 45, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 1215/2012 да се тълкува по-широко, като обхващащ не само глава II, раздел 6 от този регламент, но и раздел 7 от него?
3) След преценка на специфичните особености на ситуацията и произтичащите от нея правни последици, може ли понятието „обществен ред“, използвано в Регламент № 1215/2012, да се тълкува в смисъл, че обхваща основанието да не се признае съдебно решение на друга държава членка, когато прилагането на специализирана конвенция, каквато е [CMR], води до възникване на правно положение, при което по едно и също дело не се спазват нито споразумението за предоставяне на компетентност, нито споразумението относно приложимото право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-683/21: Nacionalinis visuomenės sveikatos centras, Съдебно решение от 5 декември 2023 г.
Следва ли член 4, точка 7 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че субект, възложил на предприятие да разработи мобилно информационно приложение, може да се счита за администратор по смисъла на тази разпоредба, въпреки че сам не е извършвал операции по обработване на лични данни, не е давал изрично съгласие за извършването на такива конкретни операции или за предоставяне на публичен достъп до това мобилно приложение и не е придобивал това приложение?
Следва ли член 4, точка 7 и член 26, параграф 1 от ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че за квалифицирането на два субекта като съвместни администратори се изисква да имат споразумение, което да определя целите и средствата на съответното обработване на лични данни, или споразумение, което да урежда условията за съвместната им отговорност за това обработване?
Следва ли член 4, точка 2 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че използването на лични данни за изпитване на мобилно приложение представлява „обработване“ по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 83 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, от една страна, че дава основание за налагане на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ само ако се установи, че администраторът на данни умишлено или по небрежност е извършил нарушение по параграфи 4—6 от този член, и от друга страна, че такова административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ може да се наложи на администратор на данни за извършени от негово име от обработващ лични данни операции по обработване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/20: Литва/Парламент и Съвет, Заключение от 14 ноември 2023 г.
Нарушаване на принципа на пропорционалност
Нарушаване на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация
Нарушаване на член 91, параграф 1, член 91, параграф 2 и член 94 ДФЕС
Нарушаване на политиката на Съюза в областта на околната среда и изменението на климата
Нарушаване на принципа на правната сигурност
Нарушаване на основните свободи, гарантирани от Договора за функционирането на ЕС
Нарушаване на съществените процесуални правила поради липса на консултация с Икономическия и социален комитет и с Комитета на регионите
Нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/22: Luminor Bank, Съдебно решение от 12 октомври 2023 г.
Следва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че когато потребител изрази желанието договорът да бъде запазен чрез изменение на неравноправната клауза, съдът, след като е установил, че договорът не може да бъде запазен след премахването на тази клауза, може да се произнесе по въпроса за изменение на неравноправната клауза, без предварително да е разгледал възможността за обявяване на договора за недействителен в неговата цялост?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали националният съд има възможността да замени неравноправната клауза с разпоредба от вътрешното право, която е диспозитивна или е приложима при съгласие на страните по разглеждания договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-661/22: ABC Projektai, Заключение от 5 октомври 2023 г.
При обстоятелства като тези в главното производство, когато платежна институция приеме средства без конкретно платежно нареждане да ги прехвърли в същия или следващия работен ден, и средствата останат по сметка на платежната институция, предназначена за извършване на платежни операции, по-дълго от предвидените в правната уредба срокове за изпълнение на платежната услуга, следва ли действията на платежната институция да се считат: а) за част от платежна услуга или платежна операция по смисъла на член 4, точки 3 и 5 от Директива 2015/2366, извършвана от платежната институция; или б) за издаване на електронни пари по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2009/110?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.