всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Литовски

Автентичен език на производството – литовски

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

1) Може ли член 71 от Регламент № 1215/2012, разглеждан в светлината на членове 25, 29 и 31 и съображения 21 и 22 от него, да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на член 31 от [CMR] и в случаите, когато спор, попадащ в приложното поле на двата правни акта, е предмет на споразумение за предоставяне на компетентност?
2) Като се има предвид намерението на законодателя да засили защитата на споразуменията за предоставяне на компетентност в Европейския съюз, може ли член 45, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 1215/2012 да се тълкува по-широко, като обхващащ не само глава II, раздел 6 от този регламент, но и раздел 7 от него?
3) След преценка на специфичните особености на ситуацията и произтичащите от нея правни последици, може ли понятието „обществен ред“, използвано в Регламент № 1215/2012, да се тълкува в смисъл, че обхваща основанието да не се признае съдебно решение на друга държава членка, когато прилагането на специализирана конвенция, каквато е [CMR], води до възникване на правно положение, при което по едно и също дело не се спазват нито споразумението за предоставяне на компетентност, нито споразумението относно приложимото право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Следва ли член 4, точка 7 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че субект, възложил на предприятие да разработи мобилно информационно приложение, може да се счита за администратор по смисъла на тази разпоредба, въпреки че сам не е извършвал операции по обработване на лични данни, не е давал изрично съгласие за извършването на такива конкретни операции или за предоставяне на публичен достъп до това мобилно приложение и не е придобивал това приложение?
Следва ли член 4, точка 7 и член 26, параграф 1 от ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че за квалифицирането на два субекта като съвместни администратори се изисква да имат споразумение, което да определя целите и средствата на съответното обработване на лични данни, или споразумение, което да урежда условията за съвместната им отговорност за това обработване?
Следва ли член 4, точка 2 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че използването на лични данни за изпитване на мобилно приложение представлява „обработване“ по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 83 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, от една страна, че дава основание за налагане на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ само ако се установи, че администраторът на данни умишлено или по небрежност е извършил нарушение по параграфи 4—6 от този член, и от друга страна, че такова административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ може да се наложи на администратор на данни за извършени от негово име от обработващ лични данни операции по обработване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

Нарушаване на принципа на пропорционалност
Нарушаване на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация
Нарушаване на член 91, параграф 1, член 91, параграф 2 и член 94 ДФЕС
Нарушаване на политиката на Съюза в областта на околната среда и изменението на климата
Нарушаване на принципа на правната сигурност
Нарушаване на основните свободи, гарантирани от Договора за функционирането на ЕС
Нарушаване на съществените процесуални правила поради липса на консултация с Икономическия и социален комитет и с Комитета на регионите
Нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Следва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че когато потребител изрази желанието договорът да бъде запазен чрез изменение на неравноправната клауза, съдът, след като е установил, че договорът не може да бъде запазен след премахването на тази клауза, може да се произнесе по въпроса за изменение на неравноправната клауза, без предварително да е разгледал възможността за обявяване на договора за недействителен в неговата цялост?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали националният съд има възможността да замени неравноправната клауза с разпоредба от вътрешното право, която е диспозитивна или е приложима при съгласие на страните по разглеждания договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

При обстоятелства като тези в главното производство, когато платежна институция приеме средства без конкретно платежно нареждане да ги прехвърли в същия или следващия работен ден, и средствата останат по сметка на платежната институция, предназначена за извършване на платежни операции, по-дълго от предвидените в правната уредба срокове за изпълнение на платежната услуга, следва ли действията на платежната институция да се считат: а) за част от платежна услуга или платежна операция по смисъла на член 4, точки 3 и 5 от Директива 2015/2366, извършвана от платежната институция; или б) за издаване на електронни пари по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2009/110?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 47, параграф 4, първа и втора алинея от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че недвусмислено забранява приемането на национална правна уредба, която в случай на претоварена железопътна инфраструктура позволява при разпределяне на капацитета да се вземе предвид интензитетът на използване на тази инфраструктура
Има ли значение в това отношение дали показателят за използване на железопътната инфраструктура е свързан с действителното ѝ използване в миналото или с планираното ѝ използване в периода, през който съответното работно разписание е в сила
Имат ли значение в това отношение членове 45 и 46 от Директива 2012/34, които предоставят широко право на преценка на управителя на инфраструктурата или на органа, вземащ решения за разпределяне на капацитета, при координирането на заявките за капацитет, както и транспонирането на тези разпоредби в националното право
Има ли някакво значение за тази преценка фактът, че в конкретен случай е установено, че инфраструктурата е претоварена, поради капацитета, заявен от няколко железопътни предприятия по отношение на превозването на един и същ товар?
Следва ли член 45, параграф 2 от Директива 2012/34, съгласно който „[в] процеса на координиране и изготвяне на разписанието управителят на инфраструктура може да даде приоритет на конкретни услуги, но само в случаите по членове 47 и 49“, да се тълкува в смисъл, че управителят на инфраструктурата може да приложи националното правило за приоритет и когато тази инфраструктура не е обявена за претоварена
В каква степен (въз основа на какви критерии) управителят на инфраструктура трябва, преди да обяви претоварването ѝ, да координира заявените влакови маршрути и да се консултира със заявителите на основание на член 47[, параграф 1], първо изречение от Директива 2012/34/ЕС
Консултирането със заявителите обхваща ли проверката дали няколко заявители са подали несъвместими заявки за превоза на едни и същи товари (стоки)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

1) Необходимо ли е органите на държавата по мястото на заминаване или на държавата по мястото на дестинацията да са публикували официално предупреждение, съветващо пътуващите изобщо да не пътуват, освен ако не е наложително, и (или) страната по мястото на дестинацията на пътуването (евентуално и страната на заминаване) да е квалифицирана като рискова зона, за да може да се счете, че са настъпили непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на член 12, параграф 2, първо изречение от Директива 2015/2302 в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него?
2) За да се прецени дали към момента на прекратяване на договор за пакетно туристическо пътуване са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него и дали те засягат значително изпълнението на туристическия пакет: i) следва ли да се вземат предвид само обективни обстоятелства, с други думи, свързва ли се значителното засягане на изпълнението на туристическия пакет само с обективна невъзможност и трябва ли то да се разбира като обхващащо само случаите, в които изпълнението на договора става както физически, така и юридически невъзможно, или пък то обхваща и случаи, в които изпълнението на договора не е невъзможно, но (в разглеждания случай поради основателното опасение от заразяване с COVID‑19) става трудно и (или) нерентабилно (предвид безопасността на пътниците, риска за тяхното здраве и/или техния живот, възможността за постигане на целта за наслаждаване от пътуването); ii) релевантни ли са субективни фактори, като например пътуване с малки деца или принадлежност към по-високорискова група поради възрастта или здравословното състояние на пътуващия, и т.н.
Има ли право пътуващият да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, ако поради пандемия и свързаните с нея обстоятелства средностатистическият пътуващ счита, че отиването до мястото на дестинацията и завръщането от него вече няма да е безопасно, пътуващият ще търпи неудобства или основателно ще може да се опасява, че здравето му е застрашено или че има риск от заразяване с опасен вирус?
3) Следва ли да се смята, че фактът, че обстоятелствата, на които се позовава пътуващият, вече са били възникнали или поне вече са били предвидими/вероятни към момента, в който е резервирал пътуването, влияе по някакъв начин върху правото на прекратяване на договора без заплащане на такса (например този факт лишава ли пътуващия от посоченото право, прави ли приложими по-строги критерии за преценка на отрицателното засягане на изпълнението на пакета)
Когато се прилага (в контекста на пандемия) критерият за разумна предвидимост, следва ли да се вземе предвид фактът, че макар СЗО вече да е публикувала информация относно разпространението на вируса към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване, развитието на пандемията и последиците от нея са били трудни предвидими, не е имало ясни мерки за задържане и контрол на заразяването, нито пък достатъчно данни за самото заразяване, а засилването на динамиката при заразяванията между момента на резервирането на пътуването и прекратяването на договора е било явно?
4) Когато се преценява дали към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства и дали те засягат значително изпълнението на туристическия пакет, понятието „мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него“ обхваща ли само страната на мястото на дестинацията или пък — предвид естеството на непредотвратимите и извънредни обстоятелства, а именно наличието на заразна вирусна инфекция — и страната по мястото на заминаване, както и различните пунктове, свързани със започването на пътуването и със завръщането от него (места за транспортни връзки, определени транспортни средства и т.н.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО, разглеждан във връзка с членове 7, 8 [и] 11 и [член] 52, параграф 1 от Харта[та], да се тълкува в смисъл, че забранява на компетентните публични органи да използват данни, съхранявани от доставчици на електронни комуникационни услуги, които могат да предоставят информация за данните относно потребител на средство за електронна комуникация и осъществените от него комуникации, при разследвания на свързани с корупция нарушения на служебни задължения, независимо дали в конкретния случай достъпът до тези данни е предоставен за целите на борбата с тежката престъпност и за предотвратяване на сериозни заплахи за обществената сигурност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти разширен състав) 7 юни 2023 година ( *1 ) „Институционално право — Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент — Надбавки за парламентарни сътрудници — Възстановяване на недължимо платени суми — Разумен срок — Тежест на доказване — Право на изслушване — Защита на личните данни — Член 9 от Регламент (ЕС) 2018/1725 — Член 26 от Статута“ По дело T‑309/21, TC, представляван от D. Aukštuolytė, адвокат, жалбоподател, срещу Европейски парламент, представляван от M. Ecker и S. Toliušis, ответник, ОБЩИЯТ СЪД (четвърти разширен състав), състоящ се по време на разискванията от: S. Gervasoni, председател, L. Madise, P. Nihoul (докладчик), R. Frendo и J. Martín y Pérez de Nanclares, съдии, секретар: R. Ūkelytė, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид изложеното в съдебното заседание от 30 ноември 2022 г., постанови настоящото Решение 1. С жалба от 24 май 2021 г. жалбоподателят TC иска на основание член 263 ДФЕС отмяна, от една страна, на решението на генералния секретар на Европейския парламент от 16 март 2021 г., с което се установява вземане срещу него в размер на 78838,21 евро, недължимо платени като разноски за парламентарни сътрудници, и се разпорежда събирането му (наричано по-нататък „обжалваното решение“), и от друга страна, на дебитно известие № 7010000523 от 31 март 2021 г. (наричано по-нататък „дебитното известие“). I. Обстоятелства по спора и факти, настъпили след подаването на жалбата А. Обстоятелства по спора 2. Жалбоподателят е член на Парламента от [поверително] ( 1 ). 3. На ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

1) Може ли понятието „администратор“ по член 4, точка 7 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че за администратор трябва да се счита и лице, което възнамерява да придобие инструмент за събиране на данни (мобилно приложение) посредством обществена поръчка, независимо от това, че не е бил сключен договор за обществена поръчка и че не е била прехвърлена собствеността върху създадения продукт (мобилно приложение), за чието придобиване е била използвана процедура за възлагане на обществена поръчка?
2) Може ли понятието „администратор“ по член 4, точка 7 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че за администратор трябва да се счита и възлагащият орган, който не е придобил собствеността и владението върху създадения ИТ продукт, когато окончателната версия на създаденото приложение има хипервръзки или интерфейси към този публичноправен субект и/или [когато] политиката на поверителност, която не е официално одобрена или призната от въпросния публичноправен субект, определя същия като администратор?
3) Може ли понятието „администратор“ по член 4, точка 7 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че за администратор трябва да се счита и лицето, което не е извършило никакви реални операции по обработване на данни по смисъла на член 4, точка 2 от ОРЗД и/или което не е дало ясно разрешение/съгласие за извършването на такива операции
От значение ли е за тълкуването на понятието „администратор“ обстоятелството, че ИТ продуктът, използван за обработването на лични данни, е създаден в съответствие с дадено от възлагащия орган задание?
4) Ако наличието на реални операции по обработване на данни е от значение за тълкуването на понятието „администратор“, следва ли понятието „обработване“ на лични данни съгласно член 4, точка 2 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите, в които копия на лични данни са използвани за изпитването на ИТ системи в процеса на придобиването на мобилни приложения?
5) Може ли съвместното администриране на данни съгласно член 4, точка 7 и член 26, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че е налице само при умишлено съгласувани действия за определяне на целта и средствата на обработването на данни, или това понятие може да се тълкува и като обхващащо също и случаите, в които няма ясна „договореност“ по отношение на целта и средствата на обработването на данни и/или съгласувани действия между субектите
От правна гледна точка има ли значение за тълкуването на понятието „съвместно администриране на данни“ на кой етап от процеса на създаване на средството за обработване на лични данни (ИТ приложението) са обработени личните данни и с каква цел се създава приложението
Може ли под „договореност“ между съвместните администратори да се разбира единствено ясното и изрично определяне на условията за съвместното администриране на данни?
6) Трябва ли разпоредбата на член 83, параграф 1 от ОРЗД, съгласно която „административни[те] наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ […] са ефективни, пропорционални и възпиращи“, да се тълкува в смисъл, че обхваща и хипотезата на отговорност на „администратора“, когато в процеса на създаване на ИТ продукт разработчикът извършва и действия по обработване на лични данни, и водят ли неправомерно извършените от обработващия лични данни действия по обработването им винаги автоматично до правна отговорност на администратора
Трябва ли тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че обхваща и случаите на обективна отговорност на администратора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form