Литовски
Автентичен език на производството – литовски
Дело C-280/21: Migracijos departamentas (Motifs de persécution fondés sur des opinions politiques), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
Може ли противопоставянето на незаконно действаща група, която упражнява корупционно влияние и оказва натиск чрез държавния апарат върху търсещото убежище лице и срещу която не могат да се използват ефективни правни средства за защита поради широко разпространената корупция в страната, да се приравни на приписано политическо мнение по смисъла на член 10 от Директива 2011/95?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/21: Lietuvos notarų rūmai и др., Заключение от 12 януари 2023 г.
Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че нотариусите, които са били членове на Президиума, са нарушили тази разпоредба и могат да бъдат глобени на основание, че са участвали в приемането на описаните в настоящия случай уточнения, докато са работили като нотариуси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/21: D.V. (Honoraires d’avocat – Principe du tarif horaire), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изразът „основния предмет на договора“ обхваща клауза, която не е индивидуално договорена, включена е в договор за правни услуги, сключен между търговец (адвокат) и потребител, и се отнася до цената и начина на нейното изчисляване?
2) Трябва ли упоменаването в член 4, параграф 2 от Директива 93/13 на яснотата и разбираемостта на договорните клаузи да се тълкува в смисъл, че в договорната клауза относно цената (с която се определя цената на действително извършените услуги въз основа на почасова ставка) е достатъчно да се уточни размерът на почасовото възнаграждение, дължимо на адвоката?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли изискването за прозрачност да се тълкува в смисъл, че включва задължение за адвоката да посочи в договора цените на услугите, които могат да бъдат ясно определени и уточнени предварително, или трябва да се посочи и ориентировъчна цена на услугите (прогнозен бюджет за предоставяните правни услуги), ако е невъзможно да се предвидят броят (или продължителността) на отделните действия и хонорарът за тях към момента на сключване на договора, и да са посочени евентуалните рискове, водещи до увеличаване или намаляване на цената
За да се прецени дали договорната клауза относно цената отговаря на изискването за прозрачност, от значение ли е дали информацията относно цената на правните услуги и начина, по който тя се изчислява, се предоставя на потребителя по всякакъв подходящ начин, или се съдържа в самия договор за правни услуги
Възможно ли е липсата на информация в преддоговорните отношения да бъде компенсирана чрез предоставяне на информация в хода на изпълнението на договора
От значение ли е за преценката на съответствието на договорната клауза с изискването за прозрачност обстоятелството, че крайната цена за предоставените правни услуги става ясна едва след окончателното преустановяване на предоставянето им
От значение ли е за преценката на съответствието на договорната клауза относно цената с изискването за прозрачност обстоятелството, че договорът не предвижда представянето от адвоката на периодични отчети относно предоставените услуги или периодично представяне на фактури на потребителя, което да позволи на последния да вземе своевременно решение за отказ от правните услуги или промяна на цената по договора?
4) Ако националният съд реши, че договорната клауза, с която се определя цената на действително предоставените услуги въз основа на почасова ставка, не е изразена на ясен и разбираем език, както изисква член 4, параграф 2 от Директива 93/13, трябва ли да проверява дали тази клауза е неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива (т.е. дали при преценката на евентуално неравноправния характер на договорната клауза следва да се провери дали тази клауза създава в ущърб на потребителя „значителна неравнопоставеност“ между правата и задълженията на страните по договора), или, макар и предвид обстоятелството, че тази клауза урежда съществен елемент от договора, самата липса на прозрачност на клаузата относно цената е достатъчна, за да се установи, че тази клауза е неравноправна?
5) Обстоятелството, че когато договорната клауза относно цената е обявена за неравноправна, договорът за правни услуги няма обвързваща сила съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13, означава ли, че е необходимо да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна
Предполага ли възстановяването на това положение отпадането на задължението на потребителя да плати за вече предоставените услуги?
6) Ако от естеството на възмезден договор за предоставяне на услуги следва, че е невъзможно да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна (когато услугите вече са предоставени), определянето на възнаграждение за предоставяните от адвоката услуги би ли противоречало на целта на член 7, параграф 1 от Директива 93/13
При отрицателен отговор на този въпрос, ще се постигне ли действителното равновесие, чрез което се възстановява равнопоставеността на страните по договора: i) ако адвокатът получи възнаграждение за предоставените услуги по почасовата ставка, предвидена в договора; ii) ако адвокатът получи възнаграждение по минималната тарифа за правни услуги (посочена например в акт от националното право, а именно Препоръките относно максималния размер на хонорарите за предоставяне на правна помощ от адвокат) или iii) ако адвокатът получи разумно по размер възнаграждение за предоставените услуги, определено от съда, като се вземат предвид сложността на казуса, квалификацията и опитът на адвоката, финансовото състояние на клиента и други релевантни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-772/21: Brink’s Lithuania, Заключение от 15 декември 2022 г.
1. Следва ли член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба минимални стандарти трябва да се спазват от лице, работещо с пари в брой, което извършва автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите?
2. Ако съгласно член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 посочените в тази разпоредба минимални стандарти са приложими само за производителите на банкнотообработващи машини (но не и за лицата, работещи с пари в брой), следва ли член 6, параграф 2 във връзка с член 3, параграф 5 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, съгласно която задължението за спазване на тези минимални стандарти се прилага за лице, работещо с пари в брой?
3. Минималните стандарти за автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите от банкнотообработващи машини, предвид факта че са публикувани на уебсайта на ЕЦБ, в съответствие ли са с принципа на правна сигурност и с член 297, параграф 2 ДФЕС и задължителни ли са за лицата, работещи с пари в брой, и противопоставими ли са на тези лица?
4. Член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14, в частта, в която предвижда, че минималните стандарти за автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите са публикувани на уебсайта на ЕЦБ със съответните изменения, противоречи ли на принципа на правна сигурност и на член 297, параграф 2 ДФЕС и съответно невалиден ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/21: Lietuvos Respublikos vidaus reikalų ministerija (Immatriculation des véhicules signalés), Съдебно решение от 15 декември 2022 г.
Трябва ли член 39 от [Решение ШИС II], и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че налага задължение да се забрани регистрацията на вещи, за които е подаден сигнал в [ШИС II], въпреки че сигналът вече не е релевантен (превозното средство е открито, наказателното производство в държавата членка, в която е било открито превозното средство, е било прекратено поради липса на престъпление, извършено в тази държава членка; подалата сигнала държава е била информирана, но не е предприела действия за заличаване на сигнала от системата)?
Трябва ли член 39 от [Решение ШИС II], и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че задължава държава членка, която е открила вещ, за която е подаден сигнал съгласно член 38, параграф 1 от Решението, да приеме национални правила, забраняващи всякакви действия с откритата вещ, освен такива за постигане на посочената в член 38 цел (изземване или използване като доказателство в наказателно производство)?
Трябва ли член 39 от [Решение ШИС II], и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да приемат правни норми, които предвиждат изключения от забраната за регистрация на превозни средства, за които е въведен сигнал в [ШИС II] в съответствие с член 38 от Решението, след като компетентните органи на държавата членка са предприели мерки, за да информират за откритата вещ държавата, въвела сигнала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/21: Комисия/Полша (Indépendance et vie privée des juges), Заключение от 15 декември 2022 г.
като е приела и е оставила в сила член 42a, параграфи 1 и 2 и член 55, параграф 4 от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 26, параграф 3 и член 29, параграфи 2 и 3 от изменения Закон за Върховния съд, член 5, параграфи 1a и 1b от изменения Закон за административните съдилища, както и член 8 от Закона за изменение, които забраняват на всеки национален съд да проверява дали са спазени изискванията на ЕС за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата с оглед на практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и по член 267 ДФЕС и принципа на предимство на правото на Съюза?
като е приела и е оставила в сила член 107, параграф 1, точки 2 и 3 от изменения Закон за устройството на общите съдилища и член 72, параграф 1, точки 1—3 от изменения Закон за Върховния съд, които дават възможност да се квалифицира като дисциплинарно нарушение проверката за спазването на изискванията на ЕС за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата, както и по член 267 ДФЕС?
като е оправомощила Дисциплинарната колегия, чиято независимост и безпристрастност не са гарантирани, да се произнася по делата, които имат пряко отражение върху статута и изпълняването на съдийската длъжност и длъжността на помощник-съдия, каквито са, от една страна, исканията за предоставяне на разрешение за образуване на наказателно производство срещу съдии и помощник-съдии или за тяхното арестуване, както и от друга страна, делата по служебни правоотношения и социалноосигурителни правоотношения относно съдии във Върховния съд и делата относно пенсионирането на тези съдии, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
като е приела и е оставила в сила член 88a от изменения Закон за устройството на общите съдилища, член 45, параграф 3 от изменения Закон за Върховния съд и член 8, параграф 2 от изменения Закон за административните съдилища, Република Полша е накърнила правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни, гарантирани с член 7 и член 8, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 1, букви в) и д), член 6, параграф 3 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/21: Lufthansa Technik AERO Alzey, Заключение от 20 октомври 2022 г.
1) Как следва да се тълкува понятието „изключителни обстоятелства“, съдържащо се в член 23, буква в) от Регламент № 805/2004, с оглед на целите на Регламент № 805/2004, и по-специално на целта за ускоряване и опростяване на изпълнението на решенията на държавите членки и за осигуряване на ефективната защита на правото на справедлив съдебен процес
С каква свободата на преценка разполагат компетентните органи на държавата членка по принудителното изпълнение при тълкуването на [това понятие]
2) Следва ли да се считат за релевантни при приемането на решение по молба по член 23, буква в) от Регламент № 805/2004 обстоятелства като тези в конкретния случай, отнасящи се до съдебно производство в държавата по произход, в което се решава въпросът за отмяна на решението, въз основа на което е издадено европейско изпълнително основание
Съобразно какви критерии трябва да се преценява процедурата по обжалване в държавата членка по произход и до каква степен трябва да бъде изчерпателна преценката на компетентните органи на държавата членка по принудително изпълнение относно производството, проведено в държавата членка по произход
3) Какъв е предметът на преценката при прилагането на понятието „изключителни обстоятелства“ по член 23 от Регламент № 805/2004: трябва ли да се преценява въздействието на съответните обстоятелства по спора, когато съдебното решение в държавата по произход е оспорено в държавата по произход, трябва ли да се анализират възможните потенциални ползи или вреди от посочената в член 23 от този регламент мярка, или трябва да се анализират икономическите възможности на длъжника да изпълни съдебното решение, или още други обстоятелства
4) Възможно ли е съгласно член 23 от Регламент № 805/2004 да се приложат едновременно няколко от мерките, посочени в този член
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви критерии трябва да приложат компетентните органи на държавата по принудителното изпълнение, когато се произнасят по обосновката и пропорционалността на прилагането на няколко от тези мерки
5) Трябва ли правният режим, предвиден в член 36, параграф 1 от Регламент [(ЕС) № 1215/2012], да се прилага към съдебно решение в държавата по произход относно спиране (или отмяна) на изпълняемостта, или се прилага правен режим, подобен на предвидения в член 44, параграф 2 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/21: Vittamed technologijos, Съдебно решение от 6 октомври 2022 г.
Трябва ли членове 184—187 от Директива[та за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадълженото лице е (или не е) длъжно да коригира приспаданията на данък върху добавената стойност (ДДС), начислен при получаването на стоки и услуги за целите на производството на дълготрайни активи, когато тези активи вече не са предназначени да бъдат използвани в рамките на облагаеми икономически дейности, тъй като собственикът (на капитала) на данъчнозадълженото лице е решил да извърши ликвидация на това лице и последното е подало искане за дерегистрация по ДДС?
Зависи ли отговорът на този въпрос от мотивите за вземане на решението за ликвидация на данъчнозадълженото лице, и по-специално от факта, че решението за започване на ликвидация е взето поради нарастващи загуби, липса на поръчки и съмнения на едноличния собственик на капитала относно рентабилността на планираната (предвидената) икономическа дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/21: D.V. (Honoraires d’avocat – Principe du tarif horaire), Заключение от 22 септември 2022 г.
5. Обстоятелството, че когато договорната клауза относно цената е обявена за неравноправна договорът за правни услуги няма обвързваща сила съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13, означава ли, че е необходимо да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна
Предполага ли възстановяването на това положение отпадането на задължението на потребителя да плати за вече предоставените услуги?
6. Ако от естеството на възмезден договор за предоставяне на услуги следва, че е невъзможно да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна (когато услугите вече са предоставени), определянето на възнаграждение за предоставяните от адвоката услуги би ли противоречало на целта на член 7, параграф 1 от Директива 93/13
При отрицателен отговор на този въпрос, ще се постигне ли действителното равновесие, чрез което се възстановява равнопоставеността на страните по договора:
i) ако адвокатът получи възнаграждение за предоставените услуги по часовата ставка, предвидена в договора;
ii) ако адвокатът получи възнаграждение по минималната тарифа за правни услуги (посочена например в акт от националното право, а именно Препоръките относно максималния размер на хонорарите за предоставяне на правна помощ от адвокат);
iii) ако адвокатът получи разумно по размер възнаграждение за предоставените услуги, определено от съда, като се вземат предвид сложността на казуса, квалификацията и опитът на адвоката, финансовото състояние на клиента и други релевантни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/21: HA.EN., Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Трябва ли Директивата за ДДС във връзка с принципа на данъчна неутралност да се тълкува в смисъл, че (не) допуска практика на националните органи, съгласно която на данъчнозадължено лице се отказва правото да приспадне платения по получени доставки ДДС, когато при придобиването на недвижими вещи това лице е знаело (или е трябвало да знае), че поради неплатежоспособността си доставчикът няма да внесе (или няма да може да внесе) ДДС по извършени доставки в държавния бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.