Литовски
Автентичен език на производството – литовски
Дело C-89/21: Romega, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Трябва ли член 1 от Регламент [№ 2073/2005] и член 14, параграф 8 от Регламент [№ 178/2002] да се тълкуват в смисъл, че предоставят на компетентните надзорни органи на държава членка свободата да преценяват, че прясно месо от домашни птици, което отговаря на изискванията, посочени в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, не отговаря на изискванията на член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 178/2002 в случаите, когато хранителен продукт от тази категорията храни е замърсен от серотипове на салмонела, различни от посочените в глава 1, ред 1.28 от приложение I към Регламент № 2073/2005, както е установено в настоящия случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-489/20: Kauno teritorinė muitinė, Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Следва ли член 124, параграф 1, буква д) от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че митническото задължение се погасява, когато в случай като разглеждания контрабандни стоки са задържани и впоследствие отнети, след като вече са били неправомерно въведени (освободени за потребление) на митническата територия на Съюза?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 2, буква б) и член 7, параграф 1 от [Директива 2008/118], както и член 2, параграф 1, буква г) и член 70 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че задължението за заплащане на акциз и/или ДДС не се погасява, когато в случай като разглеждания контрабандни стоки са задържани и впоследствие отнети, след като са били неправомерно въведени (освободени за потребление) на митническата територия на Съюза, дори когато митническото задължение е било погасено на основанието, предвидено в член 124, параграф 1, буква д) от [Митническия кодекс на Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-536/20: Tiketa, Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.
Следва ли понятието за търговец, така както е определено в член 2, точка 2 от Директива 2011/83, да се тълкува в смисъл, че лице, което действа като посредник при закупуването на билет [за спектакъл] от потребител, може да се разглежда като търговец, обвързан с предвидените в [тази директива] задължения, и съответно като страна по договора за продажба или за услуга, срещу която потребителят може да подаде жалба или да предяви иск?
Следва ли изискването за предоставяне на определена информация на потребителя и за съставяне на тази информация на ясен и разбираем език, предвидено в член 8, параграф 1 от Директива 2011/83, да се тълкува и прилага в смисъл, че задължението за информиране на потребителя се счита за надлежно изпълнено, ако информацията е предоставена в общите условия за ползване на услугите на посредника, с които потребителят се е запознал на уебсайта tiketa.lt, като преди плащането активно е потвърдил чрез кликване върху предвиденото за целта поле и натискане на съответната връзка, че е прочел общите условия за ползване на услугите на посредника и че се задължава да ги спазва като част от договорните условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/20: Baltic Master, Заключение от 20 януари 2022 г.
1. Трябва ли член 29, параграф 1, буква г) от [Регламент № 2913/92] и член 143, параграф 1, букви б), д) или е) от [Регламент № 2454/93] да се тълкуват в смисъл, че купувачът и продавачът се смятат за свързани лица в случаи като разглеждания, когато при липса на документи (официални данни), доказващи търговско партньорство или контрол, въз основа на обективни доказателства обстоятелствата във връзка със сключването на сделки са характерни не за извършване на икономически дейности при нормални условия, а по-скоро за случаи, в които: 1) са налице особено тесни търговски отношения, основани на висока степен на взаимно доверие между страните по сделката; или 2) една от страните по сделката контролира другата страна или и двете страни по сделката се контролират от трета страна?
2. Трябва ли член 31, параграф 1 от [Регламент № 2913/92] да се тълкува в смисъл, че не допуска определянето на митническата стойност въз основа на информацията, съдържаща се в национална база данни относно една-единствена митническа стойност на стоки с един и същ произход, които са класирани в една и съща позиция по ТАРИК, макар и да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от [Регламент № 2454/93]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/20: Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, Заключение от 9 декември 2021 г.
1) Трябва ли условието по член 6, параграф 1, буква д) от [ОРЗД] — а именно обработването [на личните данни] да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или свързана с упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора — предвид изискванията по член 6, параграф 3 от [ОРЗД], по-специално изискването правото на държавите членки да отговаря на цел от обществен интерес и да е пропорционално на преследваната легитимна цел, и предвид членове 7 и 8 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данните, съдържащи се в декларации за частни интереси, и публикуването им на уебсайта на администратора, [а именно Главната комисия], като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?
2) Трябва ли забраната по член 9, параграф 1 от [ОРЗД] да се обработват някои категории лични данни, предвид условията по член 9, параграф 2 от [ОРЗД], по-специално условието [по буква ж) от тази разпоредба] — а именно обработването [на личните данни] да е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което трябва да е пропорционално на преследваната цел, да зачита същността на правото на защита на данните и да предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните — и предвид членове 7 и 8 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че националното право не може да изисква разкриването на данни, съдържащи се в декларации за частни интереси, чрез които могат да станат известни лични данни, включително данни, позволяващи да се узнаят политическите възгледи на лице, членството му в синдикални организации, сексуалната му ориентация или друга лична информация, и публикуването на тези данни на уебсайта на администратора, [а именно Главната комисия], като по този начин тези данни стават достъпни за всички, които имат възможност да използват интернет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/20: Visma Enterprise, Съдебно решение от 18 ноември 2021 г.
Може ли разглежданото в настоящия случай споразумение между производител и дистрибутори (съгласно което за период от 6 (шест) месеца, считано от регистрацията на потенциална сделка, дистрибуторът, който пръв е регистрирал потенциалната сделка, има предимство за осъществяването на продажбата със съответния краен потребител, освен ако последният не възрази) да се счита при правилно тълкуване на Договора за функционирането на [ЕС] за споразумение между предприятия, което има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 [ДФЕС]?
Съдържа ли разглежданото в настоящия случай споразумение между производител и дистрибутори, тълкувано в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на [ЕС], индиции, позволяващи да се прецени дали за това споразумение е приложима общата забрана на картелите?
Може ли да се приеме, че разглежданото в настоящия случай споразумение между производител и дистрибутори, тълкувано в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на [ЕС], представлява изключение
Само за изключителните дистрибуторски системи ли се прилага изключението, което допуска сключването на вертикални споразумения, предвиждащи ограничаване на активните продажби към изключителната територия или изключителните клиенти, които доставчикът е запазил за себе си или е предоставил на друг купувач, когато такова ограничение не се отнася до продажбите от страна на клиентите на купувача и когато пазарният дял на доставчика (жалбоподателя) не надвишава 30 %?
Може ли съставомерен признак на разглежданото в настоящия случай споразумение между производител и дистрибутори, тълкувано в съответствие с Договора за функционирането на [ЕС], да е единствено неправомерното поведение на само един икономически оператор
При обстоятелствата в настоящия случай, тълкувани в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на [ЕС], налице ли са улики за участие на само един икономически оператор в картел?
При обстоятелствата в настоящия случай, тълкувани в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на [ЕС], налице ли са улики за намаляване (нарушаване) на конкуренцията в рамките на дистрибуторската система, за преимущество в полза на [Visma Enterprise] или за отрицателна последица за конкуренцията?
При обстоятелствата в настоящия случай, тълкувани в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на [ЕС], ако пазарният дял на дистрибуторската мрежа не надвишава 30 % ([Visma Enterprise] е производител, поради което неговият пазарен дял включва и обема на продажбите на дистрибуторите му), налице ли са улики за отрицателни последици за конкуренцията в дистрибуторската система и/или извън нея и прилага ли се забраната на картелите по отношение на това споразумение?
Съгласно член 101, параграф 3 [ДФЕС] и член 2 от Регламент № 330/2010 във връзка с член 4, буква б) от него:
– освобождаването прилага ли се за дистрибуторска система, при която: i) самият дистрибутор (търговец) избира потенциалния клиент, с когото ще си сътрудничи; ii) доставчикът не е определил предварително въз основа на обективни, добре известни и проверими критерии конкретна клиентска група, за да може всеки дистрибутор да предлага услугите си; iii) по искане на дистрибутора (търговеца) доставчикът запазва потенциални клиенти за него; iv) останалите дистрибутори не знаят или не са информирани предварително за запазването на потенциалния клиент; или при която v) единственият критерий за запазването на потенциален клиент и за установяването на съответната изключителна дистрибуторска система в полза на конкретен дистрибутор е искането на последния, а не някакво решение на доставчика; или при която iv) периодът на запазване е 6 (шест) месеца, считано от регистрацията на потенциалната сделка (след изтичането на които изключителната дистрибуция се прекратява),
– може ли да се приеме, че пасивните продажби не са ограничени, ако сключеното между доставчика и дистрибутора споразумение съдържа уговорка, че купувачът (крайният потребител) може да възрази срещу посоченото запазване, но същият не е информиран за такава уговорка
Може ли поведението на купувача (крайния потребител) да окаже влияние върху (да обоснове) условията на споразумението между доставчика и дистрибутора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-489/20: Kauno teritorinė muitinė, Заключение от 6 октомври 2021 г.
1. Следва ли член 124, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза […] да се тълкува в смисъл, че митническото задължение се погасява, когато в случай като разглеждания контрабандни стоки са задържани и впоследствие отнети, след като вече са били неправомерно въведени (освободени за потребление) на митническата територия на Европейския съюз
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 2, буква б) и член 7, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО, както и член 2, параграф 1, буква г) и член 70 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкуват в смисъл, че задължението за заплащане на акциз и/или ДДС не се погасява, когато в случай като разглеждания контрабандни стоки са задържани и впоследствие отнети, след като са били неправомерно въведени (освободени за потребление) на митническата територия на Европейския съюз, дори когато митническото задължение е било погасено на основанието, предвидено в член 124, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-927/19: Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, Съдебно решение от 7 септември 2021 г.
1) Попада ли в обхвата на член 58, параграфи 3 и 4 от Директива [2014/24] условие на обществена поръчка, според което доставчиците са длъжни да докажат определен среден годишен оборот, получен от извършване на дейности по доставянето само на точно определени услуги (управление на смесени битови отпадъци)?
2) Зависи ли методът за оценка на капацитета на доставчика, така както е определен в решението на Съда от 4 май 2017 г., Esaprojekt (C‑387/14, EU:C:2017:338), от отговора на първия въпрос?
3) Попада ли в обхвата на а) член 58, параграф 4; б) член 42 във връзка с разпоредбите на приложение VII; в) член 70 от Директива 2014/24 условие на обществена поръчка, според което доставчиците са длъжни да докажат, че превозните средства, необходими за предоставянето на услуги [за управление на отпадъците], отговарят на специфичните технически изисквания, сред които изискванията за намаляване на замърсяващите емисии (Eвро 5), за инсталиране на GPS предавател, за подходящ капацитет и т.н.?
4) Следва ли член 1, параграф 1, [четвърта] алинея от Директива [89/665], въвеждащ принципа за ефективност на процедурите по обжалване, член 1, параграфи 3 и 5 от същата директива, член 21 от Директива 2014/24 и Директива [2016/943], по‑специално съображение 18 и член 9, параграф 2, трета алинея (заедно или поотделно, но без ограничение), да се тълкуват в смисъл, че когато националното законодателство, което регламентира обществените поръчки, изисква провеждането на задължителна досъдебна процедура по уреждане на спорове:
a) възлагащият орган е длъжен да предостави на доставчика, инициирал процедурата по обжалване, цялата информация относно офертата на друг доставчик (независимо от поверителното ѝ естество), ако предметът на жалбата е именно законосъобразността на оценката на офертата на другия доставчик и доставчикът, инициирал процедурата, предварително и изрично е поискал предоставянето на тази информация от възлагащия орган;
б) независимо от отговора на предишния въпрос, когато отхвърля претенциите на доставчика относно законосъобразността на оценката на офертата на неговия конкурент, възлагащият орган във всеки случай следва да даде ясен, изчерпателен и конкретен отговор независимо от риска от разкриване на предоставената му поверителна информация, съдържаща се в офертата?
5) Следва ли член 1, параграф 1, [четвърта] алинея, член 1, параграфи 3 и 5 и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665, член 21 от Директива 2014/24 и Директива 2016/943, по-специално съображение 18 (заедно или поотделно, но без ограничение), да се тълкуват в смисъл, че решението на възлагащия орган да не предостави на доставчика достъп до поверителните данни на офертата на друг участник, подлежи на самостоятелно обжалване пред съдилищата?
6) Ако отговорът на предишния въпрос е утвърдителен, следва ли член 1, параграф 5 от Директива 89/665 да се тълкува в смисъл, че доставчикът следва да подаде жалба до възлагащия орган срещу такова решение и ако е необходимо, да сезира съда?
7) Ако отговорът на предишния въпрос е утвърдителен, следва ли член 1, параграф 1, [четвърта] алинея и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че в зависимост от обема на наличната информация относно съдържанието на офертата на другия доставчик доставчикът може да сезира съдилищата единствено по отношение на отказа да му се предостави информация, без отделно да оспорва законосъобразността на други решения на възлагащия орган?
8) Независимо от отговорите на предишните въпроси, следва ли член 9, параграф 2, трета алинея от Директива 2016/943 да се тълкува в смисъл, че съдът, след като получи искането на жалбоподателя да бъде разпоредено представянето на доказателства от другата страна по спора, които да му бъдат предоставени, следва да го уважи независимо от действията на възлагащия орган по време на процедурите по възлагане или обжалване на обществената поръчка?
9) Следва ли член 9, параграф 2, трета алинея от Директива 2016/943 да се тълкува в смисъл, че след като отхвърли искането на жалбоподателя за разкриване на поверителна информация на другата страна по спора, съдът трябва да направи служебно оценка на значението на данните, за които е поискано отпадане на поверителността, и на тяхното отражение върху законосъобразността на процедурата за възлагане на обществена поръчка?
10) Може ли основанието за изключване на доставчици, установено в член 57, параграф 4, буква з) от Директива 2014/24, като се има предвид решението на Съда от 3 октомври 2019 г., Delta Antrepriză de Construcţii şi Montaj 93 (C‑267/18, EU:C:2019:826), да се прилага така, че при разглеждане на спор между доставчик и възлагащ орган съдът да може да реши служебно и независимо от оценката на възлагащия орган, че съответният оферент умишлено или поради небрежност е представил на възлагащия орган подвеждаща и фактически неточна информация и поради това е следвало да бъде изключен от процедурите за възлагане на обществени поръчки?
11) Следва ли член 57, параграф 4, буква з) от Директива 2014/24 във връзка с принципа на пропорционалност, установен в член 18, параграф 1 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че когато националното законодателство предвижда допълнителни санкции (в допълнение към изключване от процедурите за възлагане на обществени поръчки) за представянето на невярна информация, тези санкции могат да се прилагат само въз основа на лична отговорност, по-специално когато е представена фактически неточна информация само от част от [операторите] в процедурата за възлагане на обществена поръчка (например от един от няколко партньори)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.