Литовски
Автентичен език на производството – литовски
Дело C-674/19: Skonis ir kvapas, Съдебно решение от 16 септември 2020 г.
Трябва ли член 2, параграф 2 от Директива 2011/64 да се тълкува в смисъл, че тютюн за наргиле като разглеждания в главното производство — съставен от 24 % тютюн и от други вещества като захарен сироп, глицерин, ароматизиращи вещества и консервант — трябва да се квалифицира като „изделие, съставено частично от вещества, различни от тютюн“ и като „тютюн за пушене“ по смисъла на тези разпоредби и съответно трябва — целият и независимо от различните от тютюн вещества в неговия състав — да се счита за тютюн за пушене, подлежащ на облагане с акциза върху тютюна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/19: E. E. (Съдебна компетентност и приложим закон при наследяване), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Следва ли положение като това в разглежданото дело — при което литовска гражданка, чието обичайно местопребиваване към деня на смъртта ѝ вероятно е било в друга държава членка, но която при всички положения никога не е прекъсвала връзките с държавата си на произход и която освен това е изготвила преди смъртта си завещание в Литва, с което е оставила цялото си имущество на своя наследник, литовски гражданин, и към момента на откриване на наследството е установено, че цялото наследствено имущество се състои от един недвижим имот, намиращ се в Литва, и преживелият съпруг, гражданин на другата държава членка, е изразил ясно намерението си да се откаже от всякакви претенции към наследственото имущество на починалата, не е участвал в образуваното в Литва съдебно производство и се е съгласил с компетентността на литовските съдилища и приложението на литовското право — да се счита за наследяване с трансгранични последици по смисъла на Регламент № 650/2012, по отношение на което се прилага този регламент?
Следва ли литовски нотариус, който започва производство във връзка с наследяване, издава удостоверение за наследствени права и извършва други действия, необходими за да може наследникът да упражни правата си, да се разглежда като „съд“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент № 650/2012, като се има предвид фактът, че при извършване на дейността си нотариусите спазват принципите на безпристрастност и независимост, решенията им са обвързващи за тях или за съдебните органи и техните действия подлежат на съдебен контрол?
Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, следва ли издаваните от литовски нотариуси удостоверения за наследствени права да се считат за решения по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 650/2012 и с оглед на това трябва ли да се установи наличието на компетентност за издаването им?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли разпоредбите на членове 4 и 59 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват в смисъл, че литовските нотариуси имат право да издават удостоверения за наследствени права, без да следват общите правила относно компетентността, както и че тези удостоверения трябва да се считат за автентични актове, които пораждат правни последици в други държави членки?
Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 (или които и да е други разпоредби от този регламент) да се тълкува в смисъл, че обичайното местопребиваване на починалия може да бъде само в една конкретна държава членка?
Следва ли разпоредбите на членове 4, 5, 7 и 22 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват и прилагат по такъв начин, че в настоящия случай с оглед на обстоятелствата, изложени в първия въпрос, трябва да се заключи, че заинтересованите страни са се съгласили, че съдилищата в Литва са компетентни и се прилага литовското право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/19: E. E. (Съдебна компетентност и приложим закон при наследяване), Заключение от 26 март 2020 г.
5) Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 (или които и да е други разпоредби от този регламент) да се тълкува в смисъл, че обичайното местопребиваване на починалия може да бъде само в една конкретна държава членка?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли разпоредбите на членове 4 и 59 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват в смисъл, че литовските нотариуси имат право да издават удостоверения за наследствени права, без да следват общите правила относно компетентността, както и че тези удостоверения трябва да се считат за автентични актове, които пораждат правни последици в други държави членки?
6) Следва ли разпоредбите на членове 4, 5, 7 и 22 от Регламент № 650/2012 (заедно или поотделно, а и не само на тези членове) да се тълкуват и прилагат по такъв начин, че в настоящия случай с оглед на обстоятелствата, изложени в първия въпрос, трябва да се заключи, че заинтересованите страни са се съгласили, че съдилищата в Литва са компетентни и се прилага литовското право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/19: Литва/Комисия, Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.
Тълкуван ли е и приложен правилно член 33м, параграф 1 от Регламент № 1257/1999 по отношение на това дали притежаването на квота за мляко представлява достатъчно доказателство за упражняване на търговска селскостопанска дейност от литовски земеделски стопанин?
Изопачени ли са доказателствата от Общия съд при преценката дали притежаването на квота за мляко е доказателство за упражняване на търговска селскостопанска дейност от литовски земеделски стопанин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-803/18: BALTA, Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.
Трябва ли член 15, параграф 5 и член 16, параграф 5 от Регламент № 1215/2012 да се разбират в смисъл, че при застраховка „големи рискове“ споразумение за предоставяне на компетентност, включено в застрахователния договор между притежателя на полицата и застрахователя, може да се противопостави на застраховано по този договор лице, което не се е съгласило изрично с тази клауза и което обичайно пребивава или е установено в държава членка, различна от тази по местоживеенето на притежателя на полицата и на застрахователя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/19: TV Play Baltic, Съдебно решение от 11 декември 2019 г.
Следва ли член 2, буква м) от [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че „предоставяне на електронна съобщителна мрежа“ не обхваща дейностите по повторно излъчване на телевизионни програми чрез спътникови мрежи, собственост на трети лица, като извършваните от жалбоподателя [в главното производство]?
Следва ли член 31, параграф 1 от [Директивата за универсалната услуга] да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да налагат задължение за „наложителен пренос“ (за излъчване на телевизионен канал чрез спътникови мрежи, собственост на трети лица, и за предоставяне на достъп до това излъчване на крайните ползватели) на икономическите оператори като жалбоподателя [в главното производство], които: [първо,] излъчват телевизионен канал, защитен от система за условен достъп през спътникови мрежи, притежавани от трети лица, като за целта приемат сигнали от телевизионни програми (канали), излъчвани по това време, конвертират ги, кодират ги и ги препращат към изкуствен сателит на Земята, от който те непрекъснато се предават обратно към Земята, и [второ,] предлагат пакети от телевизионни канали на клиенти, като за целта предоставят достъп до защитеното телевизионно предаване (или до част от него) чрез устройства за условен достъп срещу възнаграждение?
Следва ли член 31, параграф 1 от [Директивата за универсалната услуга] да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагане на тази разпоредба, следва да се приеме, че значителен брой крайни ползватели не използват електронни съобщителни мрежи (в конкретния случай сателитна телевизионна мрежа) като основен източник (средство) за получаване на телевизионни предавания, когато тези мрежи се използват като основен източник (средство) от само около 6 % от всички крайни ползватели (в конкретния случай, домакинства)?
Следва ли при анализа дали приложението на член 31, параграф 1 от [Директивата за универсалната услуга] е обосновано, да се вземат предвид интернет потребителите, които могат безплатно да гледат въпросните телевизионни програми (или част от тях) на живо онлайн?
Следва ли член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува като забраняващ на държавите членки да налагат задължение за икономическите оператори, като жалбоподателя [в главното производство], да излъчват повторно телевизионен канал по електронни съобщителни мрежи безплатно, когато операторът, в полза на когото е предвидено това задължение, е напълно способен самият той да излъчва тези телевизионни канали чрез същата мрежа със свои собствени средства?
Следва ли член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува като забраняващ на държавите членки да налагат задължение за икономическите оператори, като жалбоподателя [в главното производство], да излъчват повторно телевизионен канал по електронни съобщителни мрежи безплатно, когато това задължение би обхванало само около 6 % от всички домакинства, като тези домакинства имат възможността да гледат телевизионния канал чрез мрежата за наземно разпространение или интернет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/18: Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė, Съдебно решение от 13 ноември 2019 г.
Може ли член 148, параграф 4 от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че с цел укрепване на възможността за договаряне на производителите на сурово мляко и предотвратяване на нелоялни търговски практики, както и с оглед на някои специфични структурни характеристики на сектора на млякото и млечните продукти на държавата членка и промените на пазара на млякото, този член не забранява приемането на национална правна уредба, която ограничава свободата на договарящите страни да договарят изкупната цена за суровото мляко, като забранява на изкупвача на сурово мляко да плаща на продавачите на сурово мляко от една и съща група, които са групирани в зависимост от количеството на продаденото мляко и не принадлежат към признати организации на млекопроизводители, различни цени за сурово мляко с едно и също качество и състав, доставяно на изкупвача при едни и същи ред и условия, поради което страните не могат да се споразумеят за различна изкупна цена за сурово мляко, като вземат предвид някакви други фактори?
Може ли член 148, параграф 4 от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че с цел укрепване на възможността за договаряне на производителите на сурово мляко и предотвратяване на нелоялни търговски практики, както и с оглед на някои специфични структурни характеристики на сектора на млякото и млечните продукти на държавата членка и промените на пазара на млякото, този член не забранява приемането на национална правна уредба, която ограничава свободата на договарящите страни да договарят изкупната цена за суровото мляко, като забранява на изкупвача на сурово мляко необосновано да намалява изкупната цена на суровото мляко, а намаляването на цената с повече от 3 % е възможно само ако държавна институция признае такова намаляване за обосновано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/18: Irgita, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
1) Предвид обстоятелствата по разглежданото дело, в приложното поле на коя от двете директиви, 2004/18 или 2014/24, попада вътрешната сделка (in house), при положение че процедурите за сключването на спорната вътрешна сделка, по-специално административните процедури, са започнали, когато Директива 2004/18 все още е била в сила, но самият договор е сключен на 19 май 2016 г., а именно след [отмяната] на [посочената] директива?
3а) Следва ли член 12, параграф 1 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална норма, с която държава членка поставя сключването на вътрешни сделки в зависимост от условието по-конкретно възлагането на обществена поръчка да не може да осигури качеството, наличността или непрекъснатостта на извършваните услуги?
3б) Следва ли член 12, параграф 1 от Директива 2014/24, преценяван с оглед на принципа на прозрачност, да се тълкува в смисъл, че условията, които държавите членки поставят за сключването на вътрешни сделки, трябва да бъдат посочени посредством точни и ясни разпоредби на позитивното право относно обществените поръчки?
4) Следва ли сключването на вътрешна сделка, която отговаря на условията по член 12, параграф 1, букви а)—в) от Директива 2014/24, да се счита само по себе си за съответстващо на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-417/18: AW и др. (Повиквания към 112), Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Въвежда ли се с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] задължение за предоставяне на информация за местоположението, когато повикването е направено от мобилно устройство без SIM карта?
Трябва ли по силата на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО, да се дава информация за местоположението на спешното повикване, ако националната правна уредба на държава членка позволява извършване на повиквания до европейския номер за спешни повиквания 112 без SIM карта?
Съвместима ли е с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] — в който се предвижда, че компетентните регулаторни органи трябва да установят критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването — националната правна уредба, съдържаща се в точка 4.5.4 от правилата за достъп на абонати и/или потребители до услугите на [аварийните служби] (в редакцията в сила от 11 ноември 2011 г. до 15 април 2016 г.), в която по-специално се предвижда, че операторите на обществени мобилни мрежи трябва да предоставят информация за местоположението с точност до обхвата на базовата станция (сектор) (Cell-ID), но не се уточнява минималната точност (като разстояние), с която базовите станции трябва да определят местоположението на лицето, осъществяващо повикването, нито плътността (като разстояние) на разположение на базовите станции?
Следва ли — ако отговорите на първия или втория въпрос са в смисъл, че по силата на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] държавите членки трябва да гарантират установяването на местоположението, и/или отговорът на третия въпрос е в смисъл, че националната правна уредба е несъвместима с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […], в който се предвижда, че компетентните регулаторни органи трябва да установят критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването — националният съд при произнасянето си по обезщетението за вреди да установява наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението на правото на Съюза и претърпените от частноправните субекти вреди, или е достатъчно да установи косвена причинно-следствена връзка между тях, ако по силата на националната правна уредба и/или съдебна практика, за да се ангажира отговорността, е достатъчно да се установи наличието на косвена причинно-следствена връзка между незаконните действия и претърпените от частноправните субекти вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-622/17: Baltic Media Alliance, Съдебно решение от 4 юли 2019 г.
Приложим ли е член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13 само в случаите, когато приемащата държава членка възнамерява да преустанови излъчването и/или препредаването на телевизионни програми, или е приложим и в случаите, когато приемащата държава членка предприема и други мерки с цел да ограничи по друг начин свободното приемане и препредаване на аудиовизуални медийни услуги?
Трябва ли съображение 8 и член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемащата държава членка — ако установи, че по телевизионен канал, препредаван и/или излъчван в интернет от територията на държава — членка на Европейския съюз, е оповестена, предадена и разгласена информация по член 6 от Директива 2010/13 — да приеме, без да са изпълнени условията по член 3, параграф 2 от посочената директива, решение като предвиденото в член 33, параграф 11 и параграф 12, точка 1 от [Закона за информирането на обществеността], тоест да наложи на излъчващите оператори, осъществяващи дейността си на територията на приемащата държава, и на другите лица, които доставят услуги за излъчване на телевизионни програми в интернет, временно задължение да излъчват и/или да препредават в интернет въпросния канал само в пакети от телевизионни програми, разпространявани срещу допълнително заплащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.