Литовски
Автентичен език на производството – литовски
Дело C-166/20: Lietuvos Respublikos sveikatos apsaugos ministerija, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.
Следва ли член 10, буква б) от Директива [2005/36] във връзка с член 1, определящ нейния предмет, да се тълкува в смисъл, че е приложим, когато дадено лице не е получило удостоверение за професионална квалификация, тъй като евентуално е изпълнило необходимите изисквания за придобиване на професионална квалификация в няколко държави — членки на Европейския съюз, а не в една-единствена
В такъв случай, когато дадено лице не е получило удостоверение за професионална квалификация, тъй като евентуално е изпълнило необходимите изисквания за придобиване на професионална квалификация в няколко държави — членки на Европейския съюз, а не в една-единствена, трябва ли глава I (Обща система за признаване на удостоверения за обучение) на дял III от Директива [2005/36] да се тълкува в смисъл, че задължава институцията, признаваща квалификациите, да прецени съдържанието на всички документи, представени от лицето, които могат да докажат професионална квалификация, и съответствието [на обучението, което удостоверяват,] с изискванията за придобиване на професионална квалификация, определени в приемащата държава членка, и ако е необходимо, да приложи изравнителни мерки?
В случай като настоящия, в който молителят евентуално е изпълнил необходимите изисквания за придобиване на професионална квалификация на фармацевт за целите на член 44 от [дял III,] глава III, раздел 7 от Директива [2005/36], но тези изисквания са изпълнени в няколко държави — членки на Европейския съюз, а не в една-единствена, и съответно молителят не притежава удостоверение за професионалната квалификация по точка 5.6.2 от приложение V към Директива 2005/36, трябва ли членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС и член 15 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че задължават компетентните органи на приемащата държава членка да преценят професионалното обучение на молителя и да го сравнят с професионалното обучение, изискващо се в приемащата държава, както и да преценят съдържанието на представените документи, които могат да докажат професионална квалификация, и съответствието [на обучението, което удостоверяват,] с изискванията за придобиване на професионална квалификация, определени в приемащата държава членка, и ако е необходимо, да приложат изравнителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/20: Sanresa, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.
Трябва ли член 18, параграф 2, член 56, параграф 1, първа алинея, буква б) и втора алинея, член 58, параграф 1, първа алинея, буква а) и член 58, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/24, както и членове 3—6 и други разпоредби от Регламент № 1013/2006 (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че издадено на икономически оператор съгласие, необходимо за превозване на отпадъци от една държава — членка на Европейския съюз, към друга държава членка, следва да се квалифицира като изискване за изпълнение на поръчка за услуги, а не като изискване относно правото за упражняване на дейност?
Ако в съответствие с членове 49 и 70 от Директива 2014/14 и част В, точка 17 от приложение V към нея посоченото съгласие за превоз на отпадъци следва да се разглежда като изискване за изпълнение на договор за обществена поръчка, трябва ли принципите относно обществените поръчки по член 18 от Директивата и общата процедура за възлагане на поръчките по член 56 от нея да се тълкуват в смисъл, че при процедурите за възлагане на обществени поръчки офертата на непредставил това съгласие участник не може да бъде отхвърлена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/20: Литва/Комисия, Съдебно решение от 17 юни 2021 г.
Тълкувана ли е правилно разпоредбата на член 24, параграфи 1 и 2 от Регламент № 65/2011 и спазено ли е изискването за мотивиране относно критериите за проверка на качеството на МСП на кандидатите?
Нарушени ли са член 256, параграф 2 ДФЕС и принципът на правната сигурност, както и допусната ли е изопачаване на факти във връзка с изискванията за изкуствено създадени условия за допустимост на финансиране?
Тълкувана ли е правилно разпоредбата на член 26 от Регламент № 65/2011 относно обхвата на проверките на място и допусната ли е изопачаване на доказателства относно тези проверки?
Спазени ли са изискванията на членове 263 и 256 ДФЕС и изопачени ли са доказателствата относно проверките на разходите по проектите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/20: Литва/Комисия, Съдебно решение от 17 юни 2021 г.
Допустимо ли е Европейската комисия да изключи от финансиране разходи, направени от Република Литва, поради недостатъчен административен контрол и проверки на място върху качеството на заявителите и изкуствено създадени условия?
Могат ли проверките на място да обхващат и административни аспекти, или те трябва да се ограничават само до физическа проверка на обектите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/20: Lifosa, Съдебно решение от 22 април 2021 г.
Трябва ли член 29, параграф 1 и член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от [Митническия кодекс на Общността], както и член 70, параграф 1 и член 71, параграф 1, буква д), подточка i) от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкуват в смисъл, че договорната стойност трябва да се коригира, за да се включат всички действително направени от […] производителя разходи за транспортирането на стоките до мястото на въвеждането им на митническата територия на Съюза, когато, както в настоящия случай, 1) […] задължението за покриване на тези разходи се поема от […] производителя и 2) тези разходи за транспорт надвишават цената, която е договорена и действително платена […] от вносителя, но 3) цената, която е действително платена […] от вносителя, съответства на реалната стойност на стоките, въпреки че тази цена е недостатъчна за покриване на всички направени от […] производителя разходи за транспорт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-927/19: Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, Заключение от 15 април 2021 г.
4) Следва член 1, параграф 1, трета алинея от Директива 89/665, въвеждащ принципа за ефективност на процедурите по оспорване, член 1, параграфи 3 и 5 от същата директива, член 21 от Директива 2014/24 и Директива 2016/943, по‑специално съображение 18 и член 9, параграф 2, трета алинея (заедно или поотделно, но без ограничение), да се тълкуват в смисъл, че когато националното законодателство, което регламентира обществените поръчки, изисква провеждането на задължителна досъдебна процедура по уреждане на спорове:
a) възлагащият орган е длъжен да предостави на доставчика, инициирал процедурата по оспорване, цялата информация относно офертата на друг доставчик (независимо от поверителното ѝ естество), ако предметът на оспорването е именно законосъобразността на оценката на офертата на другия доставчик и доставчикът, инициирал процедурата, предварително и изрично е поискал предоставянето на тази информация от възлагащия орган;
б) независимо от отговора на предишния въпрос, когато отхвърля претенциите на доставчика относно законосъобразността на оценката на офертата на неговия конкурент, възлагащият орган, във всеки случай следва да даде ясен, изчерпателен и конкретен отговор независимо от риска от разкриване на предоставената му поверителна информация, съдържаща се в офертата?
5) Следва ли член 1, параграф 1, трета алинея, член 1, параграфи 3 и 5 и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665, член 21 от Директива 2014/24 и Директива 2016/943, по-специално съображение 18 (заедно или поотделно, но без ограничение), да се тълкуват в смисъл, че решението на възлагащия орган да не предостави на доставчика достъп до поверителните данни на офертата на друг участник подлежи на самостоятелно обжалване пред съдилищата?
6) Ако отговорът на предишния въпрос е утвърдителен, следва ли член 1, параграф 5 от Директива 89/665 да се тълкува в смисъл, че доставчикът следва да оспори такова решение пред възлагащия орган и, ако е необходимо, да сезира съда?
7) Ако отговорът на предишния въпрос е утвърдителен, следва ли член 1, параграф 1, трета алинея и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че в зависимост от обема на наличната информация относно съдържанието на офертата на другия доставчик доставчикът може да сезира съдилищата единствено по отношение на отказа да му се предостави информация, без отделно да оспорва законосъобразността на други решения на възлагащия орган?
8) Независимо от отговорите на предишните въпроси, следва ли член 9, параграф 2, трета алинея от Директива 2016/943 да се тълкува в смисъл, че съдът, след като получи искането на жалбоподателя да бъде разпоредено представянето на доказателства от другата страна по спора, които да му бъдат предоставени, следва да го уважи независимо от действията на възлагащия орган по време на процедурите по възлагане или оспорване на обществената поръчка?
9) Следва ли член 9, параграф 2, трета алинея от Директива 2016/943 да се тълкува в смисъл, че след като отхвърли искането на жалбоподателя за разкриване на поверителна информация на другата страна по спора, съдът трябва да направи служебно оценка на значението на данните, за които е поискано отпадане на поверителността, и на тяхното отражение върху законосъобразността на процедурата за възлагане на обществена поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/20: Литва/Парламент и Съвет, Определение от 13 април 2021 г.
Налице ли е неотложност, изразяваща се в опасност от значителна и непоправима вреда, която да обоснове спиране на изпълнението по член 278 ДФЕС?
Може ли опасността от накърняване на основни права сама по себе си да се приеме за достатъчно основание за допускане на временни мерки?
Допустимо ли е спиране на изпълнението, когато твърдяната вреда не произтича пряко от влизането в сила на оспорвания акт и не би могла да бъде предотвратена чрез спиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/20: Литва/Парламент и Съвет, Определение от 13 април 2021 г.
Необходимо ли е да се представят конкретни и подробни доказателства за вероятността от настъпване на сериозна и непоправима вреда, за да се уважи искането за временна обезпечителна мярка?
Явява ли се вредата от финансов характер достатъчно основание за приемане на временна мярка, когато липсват изключителни обстоятелства и конкретни доказателства за нейната непоправимост?
Достатъчно ли е абстрактното позоваване на засягане на основна свобода или евентуално нарушение на правото на Съюза, за да се установи необходимостта от временна мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-117/19: Linas Agro, facet-document-type-ARRET
Следва ли за целите на налагането на антидъмпингово мито по отношение на определени изкуствени торове да се презумира съдържание на амониев нитрат над 80 % въз основа на съдържанието на азот, без да са необходими лабораторни изследвания?
Какви са процесуалните изисквания и правила за оборване на тази презумпция, включително относно допустимостта и необходимостта от лабораторни анализи, съгласно националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/19: Valstybinė mokesčių inspekcija (Договор за съвместна дейност), Съдебно решение от 16 септември 2020 г.
Трябва ли член 9, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело не може да се счита, че физическо лице като жалбоподателя е извършвало „независимо“ разглежданата (икономическа) дейност и то само трябва да плати ДДС за разглежданите доставки, т.е. в смисъл, че като данъчнозадължено лице за целите на член 9, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112, отговорно за изпълнението на разглежданите задължения, следва да се счита съвместната дейност (гражданското дружество) (участниците в съвместната дейност, взети заедно; в разглеждания случай жалбоподателят заедно с неговия съдружник) — която/което съгласно националното законодателство не се счита за данъчнозадължено лице и няма правосубектност — а не само физическо лице като жалбоподателя?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 193 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело ДДС се дължи поотделно от всеки от участниците (в разглеждания случай жалбоподателят и неговият съдружник) в съвместната дейност — която не се счита за данъчнозадължено лице съгласно националното право и няма правосубектност — върху частта от всяко плащане, което всеки от тях получава (или трябва да получи) като насрещна престация за облагаемите доставки на недвижимо имущество (принадлежащо на всеки от тях)
Трябва ли член 287 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело годишният оборот, посочен в тази разпоредба, се установява, като се вземат предвид всички доходи от съвместната дейност (получени от участниците в съвместната дейност, взети заедно)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.