Акцизи
Акцизи
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директивата за услугите и Директива 2008/118, национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1995, която предвижда, че управление в режим на данъчен склад може да бъде разрешено, когато са налице действителни оперативни нужди и нужди за снабдяване на съоръжението, за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет не по-малко от 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет не по-малко от 10 000 кубични метра?
Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директивата за услугите и Директива 2008/118, национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 4, букви a) и b) от Законодателен декрет № 504/1995, която предвижда, че управлението в режим на данъчен склад може да бъде разрешено по-специално за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет под 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет под 10 000 кубични метра, когато в допълнение към посочените в параграф 3 от този член предпоставки е изпълнено поне едно от следните условия:
– складът извършва доставки на стоки, освободени от акциз или с намален акциз, или превоз на енергийни продукти под режим отложено плащане за страни от Европейския съюз или извън Европейския съюз в общ размер, равен на най-малко 30 % от общите добиви за две години,
– складът е помощен на разположен в непосредствена близост данъчен склад, принадлежащ към същата група от дружества, или, ако собственикът е различен, той е трайно предназначен да обслужва посочения склад?
Допуска ли правилното тълкуване и прилагане на принципа на пропорционалност във връзка с членове 101—106 ДФЕС и с правната уредба, установена с Директивата за услугите и Директива 2008/118, и по-специално с член 9, член 14, точка 5 и член 15, параграф 2 от Директивата за услугите, регулаторни мерки (циркулярни писма, правилници или други актове), приети от националния орган с цел изясняване и допълване на посочените условия по член 23, параграф 4, букви а) и b) от Законодателен декрет № 504/1995?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 32 от Директива 2008/118 и член 32 от Директива 2020/262 да се тълкуват в смисъл, че изключват национално тълкуване, съгласно което, независимо от въведеното количество, не е налице „собствено ползване“, когато тютюневите изделия са придобити с цел да бъдат предадени на друго лице дори и предаването да е безвъзмездно?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 32 от Директива 2008/118 и член 32 от Директива 2020/262 да се тълкуват в смисъл, че като се вземат предвид останалите критерии, по-специално критерият за количество, понятието „собствено ползване“ включва подаръците за близки роднини, но не и подаръците за други лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли изразът „тютюн, който […] може да се пуши“, използван в член 5, параграф 1, буква а) от [Директива 2011/64], да се тълкува в смисъл, че такова свойство имат само изделия, които според общоприетото схващане се пушат?
Трябва ли изразът „без да е необходима допълнителна индустриална обработка“, използван в член 5, параграф 1, буква а) от [Директива 2011/64], да се тълкува в смисъл, че включва и по-сложни методи, които обаче потребителите могат да извършат в домашни условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2011/64/ЕС да се тълкува въз основа на тарифните позиции от Комбинираната номенклатура и на Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
1) Следва ли член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2011/64/ЕС да се тълкува в смисъл, че този тютюн трябва да се счита за „тютюн за пушене“, дори ако тютюнът е класиран в позиция 2403 от Комбинираната номенклатура (обработен тютюн) съгласно Регламент за изпълнение 2017/1925, без да са изпълнени условията за изпитването за пушене, описани в приложението към Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, както в настоящия случай?
2) Как следва да се тълкува позиция 2401 от Комбинираната номенклатура (суров тютюн) за целите на класирането на тютюна съгласно Регламент за изпълнение 2017/1925, когато резултатът от изпитването за пушене, извършено в съответствие с Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, е отрицателен, но тютюнът се счита за обработен тютюн за целите на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2011/64/ЕС?
При отрицателен отговор на първия въпрос, противоречи ли на общия принцип на правна сигурност и принципа nulla poena sine lege, залегнал в член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, правна уредба, съгласно която тютюнът за пушене се определя по същество по един и същ начин, но се класифицира по различен начин съгласно член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2011/64/ЕС и съгласно Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Допустимо ли е националното право да обвърже правото на възстановяване на недължимо платени акцизи с доказване на имуществена вреда за данъчния субект, когато данъчната тежест е изцяло прехвърлена върху крайния потребител?
Включва ли понятието „имуществена вреда“ и вреди, произтичащи от пропуснати ползи, като например намаление на обема на продажбите, при връщане на недължимо платен акциз съгласно правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Противопоставят ли се принципът на възстановяване на данъци, събрани в нарушение на правото на Съюза, както и принципите на равностойност и ефективност, на национална съдебна практика, която обвързва възстановяването на акциз върху електроенергия с доказване на имуществена вреда от страна на данъчнозадълженото лице, когато тежестта на данъка е изцяло прехвърлена върху крайния потребител?
Следва ли като имуществена вреда да се зачита и вредата, произтичаща от евентуален пропуснат доход, като намаляване на обема на продажбите?
Съвместима ли е с изискванията на правото на Съюза национална уредба, според която доказателствената тежест относно липсата на неоснователно обогатяване или за съществуването и размера на неблагоприятните последици лежи върху данъчнозадълженото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли член 32 от [Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално тълкуване, съгласно което, независимо от транспортираното количество, не е налице „собствено ползване“ при придобиването на тютюневи изделия с цел предаване на друго лице дори и предаването да е безвъзмездно?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 32 [от Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че като се вземат предвид останалите критерии, по-специално критерият за количество, понятието за „собствено ползване“ включва подаръци за близки роднини, но не и подаръци за други лица?
1) Трябва ли член 32 от [Директива 2020/262] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално тълкуване, съгласно което, независимо от транспортираното количество, не е налице „собствено ползване“ при придобиването на тютюневи изделия с цел предаване на друго лице дори и предаването да е безвъзмездно?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 32 [от Директива 2020/262] да се тълкува в смисъл, че като се вземат предвид останалите критерии, по-специално критерият за количество, понятието за „собствено ползване“ включва подаръци за близки роднини, но не и подаръци за други лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 10, параграф 2 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че условията по тази разпоредба са изпълнени, когато стоките, движещи се под режим отложено плащане на акциз, не пристигнат или не всички пристигнат на мястото на получаване и тези липси са установени едва при разтоварването на превозното средство, от което да следва, че установяването на такива липси представлява допуснатата нередовност и поради това държавата членка на пристигане е компетентна да начисли акциз
Или напротив, неизвестното предходно събитие, довело до липсите, трябва да се счита за допуснатата нередовност по смисъла на член 10, параграф 4 от Директива 2008/118, от което да следва, че държавата членка на изпращане е компетентна да начисли акциз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какъв е обхватът на понятието „двойна употреба“ по смисъла на член 2, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2003/96 и как това се отразява на прилагането на директивата спрямо енергийните продукти?
Какви са правомощията на държавите членки по отношение на данъчното облагане на енергийните продукти, изключени от приложното поле на Директива 2003/96 поради „двойна употреба“, и по-специално относно определянето на периода за дължимите лихви при възстановяване на неправомерно събран данък?
Изисква ли правото на Съюза начисляване на лихви върху възстановената сума от датата на неправомерното плащане, когато използването е било с „двойна употреба“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Съвместимо ли е условие за освобождаването на ароматичните вещества (ароматизанти, съдържащи етилов алкохол, попадащи в код по КН 3302) да е доказано, че тези ароматизанти са били използвани за приготвянето на хранителни продукти и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание, не по-високо от 1,2 % vol, а не само да са предназначени за тази цел, със задължението на държавата членка да прилага освобождаването от акциз, предвидено в член 27, параграф 1, буква д) от Директива [92/83]?
Може ли съгласно член 27, параграф 1 от Директива 92/83/ЕИО държава членка да предвиди условия за прилагане на освобождаването от акциз, за да осигури точното и опростено прилагане на такова освобождаване и да предотврати всяко отклонение от акцизно облагане, избягване на акцизи или злоупотреба, ако тези условия предполагат, че освобождаването може да бъде поискано само от първия приобретател на ароматизантите при извеждането им от режим отложено плащане на акциз, ако е доказано, че самият той е използвал ароматизантите за приготвяне на хранителни продукти и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание, не по-високо от 1,2 % vol?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.