Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
4) Трябва ли разпоредбите на член 3, букви а), б), з) и п) и член 10, параграфи 1, 4 и 5 от [Регламент 2019/943] във връзка със съображения 22 и 23 от преамбюла на регламента, член 5, параграфи 1, 3 и 4 от [Директива 2019/944], както и член 8 от [Регламент 2022/1854], които уреждат принципите за формирането на цените на пазара за търговия на едро с енергия, да се тълкуват [в смисъл], че не допускат държава членка да въведе допълнително данъчно задължение, като вноската за извършване на търговска дейност, уредена в OUG № 27/2022
Може ли при тълкуването на тези разпоредби да се счита, че вноската е пропорционална, при положение че тя не отчита оперативните разходи на участниците на пазара, които извършват търговска дейност
Може ли при тълкуването на [посочените] разпоредби да се счита, че вноската е недискриминационна, при положение че тя се прилага само за част от участниците на пазара на едро, които извършват дейност по закупуване и препродажба на енергия?
5) Трябва ли разпоредбите на членове 28, 30 и 35 ДФЕС, член 3 от Регламент 2019/943 и член 3 от Директива 2019/944, които предвиждат забрана за въвеждането на законодателни пречки пред трансграничните електроенергийни потоци между държавите членки, да се тълкуват [в смисъл], че не допускат въвеждането от държава членка на допълнително данъчно задължение, като вноската за извършване на търговска дейност, уредена в OUG № 27/2022, която за периода от 1 септември до 16 декември 2022 г. предвижда по-обременителна формула за експортните сделки, при които не се признава никаква печалба, докато при продажбите на вътрешния пазар се признава теоретична печалба от 2 %
При тълкуването на тези разпоредби допуска ли правото на Съюза въвеждането на такава вноска, за която, считано от 16 декември 2022 г., се предвижда събиране само в случай на продажба на количества енергия, предназначени за износ, но не и в случай на внос на енергия?
5) С оглед на тълкуването на [същите разпоредби като посочените в четвъртия преюдициален въпрос по дело C‑251/24] допуска ли правото на Съюза държава членка да установи допълнително данъчно задължение, като вноската върху приходите на производителите на електроенергия
Може ли, съгласно тълкуването на тези разпоредби, вноската да се счита за пропорционална, в случай че не отчита действителните оперативни разходи на производителите на електроенергия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Неправилна транспозиция на член 2, точка 5 и член 4, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/1164 (ATAD) чрез включване на дружествата за секюритизация към списъка на „финансовите предприятия“ с цел тяхното изключване от приложното поле на правилото за ограничаване на лихвите, въпреки че ATAD не предвижда такава възможност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директивата за услугите и Директива 2008/118, национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 3 от Законодателен декрет № 504/1995, която предвижда, че управление в режим на данъчен склад може да бъде разрешено, когато са налице действителни оперативни нужди и нужди за снабдяване на съоръжението, за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет не по-малко от 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет не по-малко от 10 000 кубични метра?
Допуска ли правилното тълкуване на членове 101—106 ДФЕС, както и на правната уредба, установена с Директивата за услугите и Директива 2008/118, национална разпоредба като съдържащата се в член 23, параграф 4, букви a) и b) от Законодателен декрет № 504/1995, която предвижда, че управлението в режим на данъчен склад може да бъде разрешено по-специално за търговски складове за втечнен нефтен газ с капацитет под 400 кубични метра и за търговски складове за други енергийни продукти с капацитет под 10 000 кубични метра, когато в допълнение към посочените в параграф 3 от този член предпоставки е изпълнено поне едно от следните условия:
– складът извършва доставки на стоки, освободени от акциз или с намален акциз, или превоз на енергийни продукти под режим отложено плащане за страни от Европейския съюз или извън Европейския съюз в общ размер, равен на най-малко 30 % от общите добиви за две години,
– складът е помощен на разположен в непосредствена близост данъчен склад, принадлежащ към същата група от дружества, или, ако собственикът е различен, той е трайно предназначен да обслужва посочения склад?
Допуска ли правилното тълкуване и прилагане на принципа на пропорционалност във връзка с членове 101—106 ДФЕС и с правната уредба, установена с Директивата за услугите и Директива 2008/118, и по-специално с член 9, член 14, точка 5 и член 15, параграф 2 от Директивата за услугите, регулаторни мерки (циркулярни писма, правилници или други актове), приети от националния орган с цел изясняване и допълване на посочените условия по член 23, параграф 4, букви а) и b) от Законодателен декрет № 504/1995?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Допускат ли член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и членове 250 и 273 от Директива 2006/112/ЕО […], национална правна уредба като съдържащата се в член 1, параграф 193, буква а) от Закон № 197 от 2022 г. в частта, в която изключва от обхвата на опростеното уреждане единствено споровете, които засягат [дори] само частично данък върху добавената стойност, събиран при внос, но не и споровете, които засягат дори само частично вътреобщностния ДДС или ДДС, предвиден в правото на Съюза, за които опростеното уреждане е допустимо?
2) Допускат ли принципът на данъчен неутралитет и правилното функциониране на общата система на [ДДС] национална правна уредба, като съдържащата се в член 1, параграф 193, буква а) от Закон № 197 от 2022 г. в частта, в която по нелогичен или дискриминационен начин изключва от опростеното уреждане единствено споровете относно ДДС, събиран при внос, но не и споровете, които засягат дори частично [вътреобщностния] ДДС или ДДС, [предвиден] от правото на Съюза, за които опростеното уреждане е допустимо, включително с оглед на принципа, закрепен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, с който националните разпоредби и практики следва да се съобразяват?
3) Противоречи ли опростеното уреждане, предвидено в горепосочените национални разпоредби, в случай че бъде счетено за съвместимо с правото на Европейския съюз, на общия принцип на пропорционалност, доколкото може да предостави на частноправния субект полза в размер до 95 % от избегнатия данък, и съответно да причини икономическа вреда на държавния бюджет, която е от значение и от гледна точка на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допустимо ли е ДДС група да се позовава на освобождаванията по член 132, параграф 1, букви б) и ж) от Директива 2006/112/ЕО, когато доставките на услуги за трети лица са предоставени от член на групата, който сам по себе си не отговаря на всички условия за прилагане на тези освобождавания, включително изискванията за признато медицинско заведение или благотворителна организация?
Достатъчно ли е само един член на ДДС групата да отговаря на всички условия за прилагане на освобождаванията по член 132, параграф 1, букви б) и ж) и член 133, буква а) от Директива 2006/112/ЕО, за да се приложат тези освобождавания към всички доставки на групата за трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 3, буква а), член 4, параграф 1, буква б), член 5, параграф 1, букви а) и д) и член 6, параграф 1, букви а)—в) от Директива 2008/7 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която операцията по учредяване на капиталово дружество — чийто дружествен капитал е изцяло набран от дялови участия, които апортиращото дружество има в други дружества, притежаващи недвижими имоти, и което апортиращо дружество получава като насрещна престация целия дружествен капитал на така учреденото дружество — се облага с данък, чиято основа се определя съобразно данъчната стойност на тези недвижими имоти или евентуално счетоводната балансова стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчна неутралност, на ефективност и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба — в случая член 92, буква b) от Закона за данъчната администрация — или тълкуване и прилагане на тази правна уредба, където се предвижда, че за приключил с ревизия период корекцията и възстановяването на неправилно фактурирания данък върху добавената стойност са възможни само при наличие на нови факти и обстоятелства, с които преди това данъчнозадълженото лице не е разполагало и не е могло да разполага, действайки добросъвестно, или които преди това то не е знаело и не е могло да знае, действайки добросъвестно, въпреки отсъствието на риск от загуба на данъчни приходи, тъй като неправилно фактурираният данък, чиято корекция се иска, е внесен в държавния бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) При обстоятелства като тези по главното производство, съответства ли на целите на антизлоупотребната разпоредба на Директива 2011/96/ЕС национална практика, която изключва в държавата на разпределящото дружество възможността за освобождаване на дивидентите от облагане при източника, когато тези дивиденти се разпределят на дружеството майка на разпределящото дружество, което действително упражнява дейност в друга държава членка и не е, като такова, неавтентично образувание, доколкото упражнява дейност и дивидентите му се разпределят в качеството му на действителен бенефициент, но данъчната администрация го квалифицира като участник във верига от неавтентични операции поради разпределението (трансфера) на дивиденти чрез него към действителния бенефициент на цялата група дружества?
2) В случай на положителен отговор на първия въпрос, позволява ли съответствието или сходството на размерите на дивидентите, прехвърлени в рамките на верига от операции, да се заключи, че има верижен трансфер на дивиденти?
3) При обстоятелства като тези по главното производство, съответства ли на целите на антизлоупотребната разпоредба на Директива 2011/96/ЕС, включително принципа на пропорционалност, посочен в съображенията на Директива 2015/121/ЕС, национална практика, при която данъчната администрация прилага антизлоупотребната разпоредба в държавата на разпределение на дивидентите, докато операциите, въз основа на които веригата от операции е квалифицирана като схема (които данъчната администрация е счела за неавтентични), са извършени в друга държава членка от данъчни резиденти на друга държава членка?
4) Позволява ли антизлоупотребната разпоредба да се облагат дивидентите при източника в държавата на разпределящото дружество независимо от етапа на веригата от операции, на който се получава данъчното предимство
Може ли жалбоподателят да се счита за получил данъчно предимство, противоречащо на предмета или целта на Директива 2011/96/ЕС, ако в края на тази верига от операции действителният бенефициент получи данъчно предимство, използвайки за тази цел разпределените от жалбоподателя дивиденти?
5) При обстоятелства като тези по главното производство, могат ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива 2011/96/ЕС да се тълкуват в смисъл, че прилагането на правилото за „освобождаване на участията“, което транспонира в националното право разпоредбите на член 5 от същата директива, може да бъде изключено поради злоупотреба на основание използването на получените дивиденти, когато получаването и използването на дивидентите (последващо разпределение на печалбата) са се осъществявали непрекъснато за определен период?
6) При обстоятелства като тези по главното производство, съответства ли на целите на антизлоупотребната разпоредба на Директива 2011/96/ЕС национална практика, при която данъчната администрация прилага антизлоупотребната разпоредба към разпределящото дружество, без да е установено, че последното е знаело или е могло да знае за съществуването на верига от фиктивни операции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 32 от Директива 2008/118 и член 32 от Директива 2020/262 да се тълкуват в смисъл, че изключват национално тълкуване, съгласно което, независимо от въведеното количество, не е налице „собствено ползване“, когато тютюневите изделия са придобити с цел да бъдат предадени на друго лице дори и предаването да е безвъзмездно?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 32 от Директива 2008/118 и член 32 от Директива 2020/262 да се тълкуват в смисъл, че като се вземат предвид останалите критерии, по-специално критерият за количество, понятието „собствено ползване“ включва подаръците за близки роднини, но не и подаръците за други лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 2 от [Шеста директива ДДС], в сила към момента на настъпване на фактите, да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член понятие за възмездно предоставяне на услуги обхваща корекция на продажната цена на автомобилите, надлежно установена и материализирана в споразумение, сключено между страните, с цел постигане на минимален марж на печалба, като тази корекция на продажната цена на автомобилите е документирана чрез издаване на кредитно или дебитно известие от европейските производители от групата General Motors на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.