Данъчни въпроси

Полски

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

За целите на клаузата standstill по член 28, параграф 3, буква а) и параграф 4 от [Шеста директива] и точка 15 от приложение Д към нея, а понастоящем по член 370 от [Директивата за ДДС] и част А, точка 4 от приложение Х към нея, необходима ли е изрична законова разпоредба, която да дерогира освобождаването на туристическите агенти от ДДС за туристическите услуги извън [Съюза], предвидено в член 26, параграф 3 от [Шеста директива], а понастоящем в член 309 от [Директивата за ДДС]?
Трябва ли член 28, параграф 3, буква а) и параграф 4 от [Шеста директива] и точка 15 от приложение Д към нея, а понастоящем член 370 от [Директивата за ДДС] и част А, точка 4 от приложение Х към нея да се тълкуват в смисъл, че приетото след влизането в сила на [Шеста директива] изменение на съществуващите правни разпоредби, с което изричната законова разпоредба, която е предвиждала облагаемост на предоставяните от туристически агенти туристически услуги извън Европейския съюз, е отменена и е заменена с разпоредби, от които само имплицитно следва, че тези туристически услуги остават облагаеми, трябва да се смята за законодателство, което не е по същество идентично с предходното законодателство и почива на различна логика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Нидерландски

Дело T-*/: *************, Определение от ..2026 г.

Възниква ли задължение за прекратяване на производството при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
На кой орган принадлежи компетентността да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Определения

Шведски

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

Следва ли членове 2, 9 и 13 от Директива 2006/112/ЕО, както и принципът на неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че не допускат публичноправно юридическо лице, организирано под формата на сдружение за изпълнение на определени задачи, чиято дейност се състои в доставка на телематични услуги и свързаната с това доставка на компютърно оборудване на своите членове при условията на прехвърляне на управление, да се счита — с оглед на белгийската данъчна практика, съгласно която тези услуги се считат за предоставени на самия себе си — за данъчно незадължено за ДДС лице, що се отнася до услугите, които то предоставя на своите членове, и дали в това отношение следва да се направи разграничение между членовете на посоченото сдружение в зависимост от статуса им от гледна точка на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Нидерландски

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

Изключват ли членове 40, 41 и 203 от Директива[та за ДДС] и принципите на пропорционалност и на неутралност прилагането на национална разпоредба — а именно на член 3, параграф 8, второ изречение от [приложението към UstG 1994, което съдържа разпоредби относно вътрешния пазар], съгласно която придобиването се счита за извършено на територията на държавата членка, чийто идентификационен номер по ДДС използва лицето, придобиващо стоките, до момента, в който това лице докаже, че придобиването е обложено с ДДС в държавата членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките — в случаите, когато вътреобщностното придобиване е резултат от вътреобщностна доставка, която в Австрия се третира като освободена от облагане, но за която е налице данъчно задължение поради начисляването във фактурата, издадена за тази доставка, на австрийски ДДС?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: възниква ли вътреобщностно придобиване по смисъла на член 41 от Директивата за ДДС, ако ДДС, неправилно начислен във фактурата за освободена от облагане вътреобщностна доставка, отпадне поради това, че впоследствие тази фактура е коригирана от издателя ѝ, и — в случай че е така — в кой момент се счита за извършено това вътреобщностно придобиване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Немски

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

Трябва ли член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директива 2006/112/ЕО, както и принципите на данъчна неутралност, на ефективност и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като член 86, параграф 10b, точка 1 от Закона за ДДС, съгласно която данъчнозадълженото лице не може да упражни правото си на приспадане на ДДС по получени доставки в справка-декларация, подадена за периода, през който е изпълнил материалноправните условия за упражняването на това право, ако през този период все още не е получило фактура, въпреки че я е получило, преди да подаде тази справка-декларация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Полски

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 25, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че носителите на сродни права извършват възмездна доставка на услуги, когато ползвателят извършва публично разгласяване на защитени произведения без да притежава издадено за тази цел разрешение?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че съгласно националното право притежателят на такова сродно право няма възможност да се противопостави на използването, а има право само на еднократно справедливо възнаграждение, или от метода за изчисляване, използван за определяне на дължимите суми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Румънски

Дело T-*/: *************, Заключение от ..2026 г.

Акцизи | Данъчни въпроси

1) Трябва ли член 32 от [Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално тълкуване, съгласно което, независимо от транспортираното количество, не е налице „собствено ползване“ при придобиването на тютюневи изделия с цел предаване на друго лице дори и предаването да е безвъзмездно?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 32 [от Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че като се вземат предвид останалите критерии, по-специално критерият за количество, понятието за „собствено ползване“ включва подаръци за близки роднини, но не и подаръци за други лица?
1) Трябва ли член 32 от [Директива 2020/262] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално тълкуване, съгласно което, независимо от транспортираното количество, не е налице „собствено ползване“ при придобиването на тютюневи изделия с цел предаване на друго лице дори и предаването да е безвъзмездно?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 32 [от Директива 2020/262] да се тълкува в смисъл, че като се вземат предвид останалите критерии, по-специално критерият за количество, понятието за „собствено ползване“ включва подаръци за близки роднини, но не и подаръци за други лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Съд, Съд - четвърти състав

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

1) Отговарят ли статистическите стойности, наречени „прагови стойности“ (threshold values) — „справедливи цени“ (fair prices), които се основават на статистическата база данни Comext на Евростат и произтичат от информационната система на OLAF [(AFIS)], част от която е инструментът за автоматично наблюдение [(AMT)] —, и които са на разположение на националните митнически органи чрез съответните електронни системи, на условието да са достъпни за всички икономически оператори, както е уточнено в решение [на Съда] от 9 юни 2022 г., Fawkes, C‑187/21
Представляват ли съдържащите се в тях данни само агрегирани данни съгласно действащите към момента на настъпване на фактите по спора Регламент (ЕО) № 471/2009 [на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1172/95 на Съвета (ОВ L 152, 2009 г., стр. 23) и Регламент (ЕС) № 113/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на обхвата на търговията, определянето на данните, съставянето на статистиката за търговията по характеристики на стопанската дейност и по валута на фактуриране, както и специфични стоки или движения (ОВ L 37, 2010 г., стр. 1)]?
2) В рамките на последваща проверка, когато не е възможно физически да се проверят внесените стоки, могат ли статистическите стойности в базата данни Comext, доколкото се считат за общодостъпни и не съдържат само агрегирани данни, да бъдат използвани от националните митнически органи само за да се потвърдят основателните им съмнения, че обявената в митническите декларации стойност е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане сума за тези стоки, или те могат да бъдат използвани и за целите на определянето на митническата им стойност на тази основа в съответствие с алтернативния метод, посочен в член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Общността] или в 7[4], параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза], наричан „дедуктивен метод“, или евентуално друг алтернативен метод
Какво значение има за разрешаването на този въпрос обстоятелството, че не може да се установи, че понастоящем се продават идентични или подобни стоки по смисъла на член 152, параграф 1 от [Регламента за прилагане]?
3) Във всеки случай, съвместимо ли е равностойното на прилагането на минимални цени използване на посочените статистически стойности за определянето на митническата стойност на конкретни вносни стоки със задълженията, произтичащи от Международното споразумение за определяне на митническата стойност на [СТО] (наречено също „Споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г.“), по което Европейският съюз е страна, като се има предвид обстоятелството, че това споразумение изрично забранява използването на минимални цени?
4) Във връзка с предходния въпрос, прилага ли се предвиденото в член 31, параграф 1 от [Митническия кодекс на Общността] изискване за спазване на общите принципи и разпоредби на посоченото по-горе международно споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. по отношение на резервния метод за определяне на митническата стойност и съответно на изключването на прилагането на минималните стойности, предвидено в член 31, параграф 2 от [Митническия кодекс на Общността] (но което не се съдържа в съответстващата разпоредба на член 74, параграф 3 от [Митническия кодекс на Съюза]), само когато се използва този метод или те уреждат всички алтернативни методи за определяне на митническата стойност?
5) Ако се установи, че при вноса е било използвано опростяване при класирането чрез групиране на стоките в една тарифна подпозиция по смисъла на член 81 от [Митническия кодекс на Общността] понастоящем член 177 от [Митническия кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013]), възможно ли е да се приложи алтернативният метод по член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Общността] (съответстващ на член 70, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза]), независимо от разнородността на стоките, декларирани под същия код по ТАРИК в същата декларация, и от последващата фиктивна стойност на стоките, които не попадат в този код за тарифно класиране?
6) В заключение, независимо от предходните въпроси, достатъчно ясни ли са в съответствие с изискванията на правото на Съюза разпоредбите на гръцкото законодателство, уреждащи определянето на лицата, които са длъжни да заплатят ДДС при внос, доколкото определят като данъчнозадължено лице „предполагаемият собственик на внасяните стоки“?
1) Ако е налице основателно съмнение относно обстоятелството дали декларираната митническа стойност на внасяните стоки е действителната договорна стойност на стоките, но не е възможно чрез последваща проверка да се определи договорната стойност въз основа на методите, посочени в член 30, параграф 2, букви а) и [б)] (договорна стойност на идентични и сходни стоки) от [Митническия кодекс на Общността] и в член 74, параграф 2, букви а) и [б)] от [Митническия кодекс на Съюза], тъй като, от една страна, стоките не са били иззети и следователно не е възможно да бъдат физически проверени, и от друга страна, описанието на стоките в документите, придружаващи декларацията за внос, е общо и неточно — съвместима ли е с разпоредбите на член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Общността] и на член 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза] административна практика, съгласно която чрез прилагането на предвидения в тези разпоредби „дедуктивен метод“ се използват като основа за определяне на договорната стойност на стоките „праговите стойности“, установени в [(AMT)] на информационната система на Европейския съюз за борба с измамите [AFIS] и определени чрез статистически методи?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допустимо ли е да се използват посочените по-горе „прагови стойности“ чрез прилагане на който е да е от другите методи, описани в членове 30 и 31 от [Митническия кодекс на Общността] и в член 74, параграфи 1—3 от [Митническия кодекс на Съюза], по-специално, като се има предвид, от една страна, разумната гъвкавост, с която трябва да се характеризира прилагането на „резервния метод“ по смисъла на член 31 от [Митническия кодекс на Общността] и на член 74, параграф 3 от [Митническия кодекс на Съюза], и от друга страна, изричната забрана митническата стойност да се определя въз основа на минимални митнически стойности, предвидена в самия „резервен метод“ (член 31, параграф 2, буква е) от [Митническия кодекс на Общността] и член 144, параграф 2, буква е) от [Регламента за изпълнение])?
3) При отрицателен отговор на предходните въпроси, допуска ли правото на Съюза неплатеният ДДС да не бъде начислен на вносител, за когото впоследствие се установи, че е внасял (системно) стоки на цени, по-ниски от определените като минимални рентабилни търговски цени, когато при последващата проверка митническите органи не са в състояние да определят митническата стойност на внасяните стоки по някой от методите, описани в членове 30 и 31 от [Митническия кодекс на Общността] и в член 74, параграфи 1—3 от [Митническия кодекс на Съюза], или в този случай се допуска като крайна мярка той да бъде начислен въз основа на статистически определените [МПЦ], както вече е било допуснато в случая на извършеното от страна на [Европейската комисия] начисляване на загубата на собствени ресурси за сметка на държава членка, която не е упражнила подходящ митнически контрол (вж. решение от 8 март 2022 г., Комисия/Обединено кралство (Борба с измамата чрез занижени цени), C‑213/19, EU:C:2022:167)?
4) При утвърдителен отговор на втория и третия [въпрос], трябва ли статистически определените минимални цени да представляват внос, извършен през същия период като проверявания внос или в близки периоди, и ако това е така, какъв е максималният приемлив период от време между вноса, използван за получаване на статистическия резултат и проверявания внос (могат ли например да се прилагат по аналогия деветдесетте дни, предвидени в член 152, параграф 1, буква б) от [Регламента за прилагане] и в член 142, параграф 2 от [Регламента за изпълнение])?
5) При утвърдителен отговор на поне един от първите три въпроса относно използването на „праговите стойности“ за определяне на договорните стойности на внесените стоки, в случай че при вноса е следвана процедурата по член 81 от [Митническия кодекс на Общността] и член 177 от [Митническия кодекс на Съюза] за опростяване на съставянето на митническите декларации чрез групиране на стоките в една тарифна подпозиция, в съответствие ли е с принципа на забрана за определяне на произволни или фиктивни митнически стойности административната практика, съгласно която митническата стойност на всички стоки, внасяни по всяка декларация за внос, се изчислява въз основа на определената за конкретната стока „прагова стойност“, чийто код по ТАРИК е посочен в декларацията за внос, тъй като митническият орган трябва да се счита за обвързан съгласно член 222, параграф 2, буква б) от [Регламента за изпълнение] от групирането, извършено от вносителя, или напротив, стойността на всяка стока трябва да се определи въз основа на собствената ѝ тарифна позиция, дори ако кодът не е посочен в декларацията за внос, за да се избегне рискът от налагане на произволни мита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Norkus

Гръцки

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2026 г.

Следва ли член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която доставката на услуги, извършвани от самостоятелна група лица, не може да се квалифицира като доставка на „пряко необходими“ услуги по смисъла на посочената разпоредба, когато тези услуги са необходими за освободената от ДДС дейност, осъществявана от посочените лица, но поради общия си характер не са свързани изключително с тази дейност?
Следва ли член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на национална правна уредба, съгласно което по принцип е налице нарушаване на конкуренцията или опасност от нарушаване на конкуренцията, когато поради общия си характер услугите, извършвани от самостоятелна група лица в полза на нейните членове, могат да се използват за каквато и да било облагаема дейност, а не изключително за осъществяваната от тях дейност, освободена от ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Kokott