Данъчни въпроси
Данъчни въпроси
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Счита ли се „пътуване, организирано от търговеца извън търговския обект“ по смисъла на член 1, параграф 1, първо тире от Директива 85/577/ЕИО за „сделки, извършвани от туристическия агент във връзка с дадено пътуване“ по смисъла на член 26, параграф 2, първо изречение от Директива [77/388]?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли да се прилага специалният режим за туристическите агенти по член 26 от Директива [77/388] дори ако маржът, валиден като данъчна основа съгласно член 26, параграф 2, трето изречение, е отрицателен, тъй като фактическите разходи са по-големи от платимата от пътуващото лице „обща сума, без ДДС“?
3) Ако отговорът на първия и на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли към валидния като данъчна основа марж по смисъла на член 26, параграф 2, трето изречение от Директива [77/388] да се прилага член 12, параграф 1, първо изречение от същата директива дори ако маржът е отрицателен, в резултат от което отрицателен марж да води до възстановяване в полза на данъчнозадълженото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Приложим ли е член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, в частта, отнасяща се до израза „договаряне на кредити“, за предоставянето на услуги за привличане на клиенти на [жилищни] кредити за кредитна институция от данъчнозадължено лице - обвързан кредитен посредник, учреден и действащ съгласно правния режим за достъп и упражняване на дейността на кредитен посредник, когато тези услуги включват кумулативно:
a) проактивно търсене на потенциални клиенти за [жилищни] кредити чрез мрежа от агенции за недвижими имоти (REMAX);
б) предоставяне на потенциалните клиенти на проспекти, предоставени от Банката, с финансова информация за кредитни продукти за недвижими имоти;
в) съдействие на тези потенциални клиенти при установяването на документацията, необходима за запитването за оферта за отпускане на кредит, събиране и преглеждане на тази документация;
г) подаване на запитване за оферта до банката;
д) получаване на отговорите на банката;
е) изготвяне на сравнителни таблици с предлаганите от различните банки условия и срещи с потенциални клиенти за обсъждане и предоставяне на разяснения по тях и по съществени спекти на финансирането (напр. спредове, ГПР, процент на [натоварване]);
ж) съобщаване на решението на банката на потенциалните клиенти и
з) схема на възнаграждение за „резултат“, при която възнаграждението се дължи само при действително сключване на договори за кредит според обема на договорения чрез посредничество кредит?
Запазва ли се наименованието „договаряне на кредит“, дори когато посредникът няма правомощия да действа от името на банката, нито каквото и да било влияние при определянето на условията, представени в проспектите и предложенията за кредит, а потенциалният клиент на кредит е свободен да сключи или да не сключи договор за финансиране, както и да избере субекта, с който ще сключи договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 10, параграф 2 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че условията по тази разпоредба са изпълнени, когато стоките, движещи се под режим отложено плащане на акциз, не пристигнат или не всички пристигнат на мястото на получаване и тези липси са установени едва при разтоварването на превозното средство, от което да следва, че установяването на такива липси представлява допуснатата нередовност и поради това държавата членка на пристигане е компетентна да начисли акциз
Или напротив, неизвестното предходно събитие, довело до липсите, трябва да се счита за допуснатата нередовност по смисъла на член 10, параграф 4 от Директива 2008/118, от което да следва, че държавата членка на изпращане е компетентна да начисли акциз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Попада ли в обхвата на член 8, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2008/118] във връзка с параграф 2 от същия [член 8], който се отнася до понятието за лице, отговорно за плащането на акциза, също и юридическо лице, което за целите на получаването на разрешение като данъчен складодържател е извършвало дейност по производство на етилов алкохол в режим на технически изпитвания под контрола на териториалния митнически орган и от чиито активи е установена липса на 21909 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание 96,16 %?
[В случай че] след издаването на ревизионен акт — с който на това юридическо лице е наложено плащането на допълнителен акциз и ДДС върху количеството липсващ етилов алкохол — който не е бил обжалван по административен ред, е установено с влязла в сила присъда, че единственото лице, отговорно за причиняването на вреди на държавната хазна, е фактическият ръководител (генерален директор) на това дружество, който в периода февруари—юни 2013 г., при еднородност на вината, е продал количеството от 21909 литра двойно рафиниран алкохол, собственост на дружеството, на което е бил служител, за сумата от 219090 RON, като е извършил престъплението „присвояване“, предвидено в член 295, алинея 1 от Наказателния кодекс, и не е осчетоводил приходите от продажбата на алкохола, причинявайки на държавната хазна вреди в размер на 915562,74 RON, деяние, което осъществява състава на престъплението „данъчна измама“, предвидено в член 9, алинея 1, буква b) и параграф 2 от Закон № 241/2005, представлява ли сериозна и явна грешка при прилагането на хармонизираното право на Съюза в областта на акцизите и ДДС […] налагането на тези данъци и на юридическото лице с ревизионен акт № F-BN 77 от 4.3.2016 г., който не е оспорен чрез предвиденото в Данъчно-процесуалния кодекс производство?
Допуска ли правото на Съюза в рамките на данъчен спор, свързан с акцизи и ДДС, национална юрисдикция да приложи принципа на силата на пресъдено нещо на дадена присъда, когато прилагането на този принцип не позволява да се вземат предвид разпоредбите на Съюза в областта на акцизите и ДДС, които предвиждат и солидарна отговорност на юридическото лице — разпоредби, които не са били разгледани от наказателните съдилища във влезлите в сила присъди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 49, параграф 3 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат процедура за начисляване на лихви за забава върху данъци, в която, независимо от естеството и тежестта на нарушенията, се установява фиксирана санкционна част на лихвата за забава върху данъци, без да се дава възможност за намаляване на тази санкционна част, тоест за налагане на по-нисък от предвидения в закона размер на лихвата за забава или за освобождаване от санкционната част на лихвата за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какви са условията и доказателствените изисквания, които данъчнозадълженото лице трябва да изпълни, за да упражни правото си на приспадане на ДДС съгласно Директива 2006/112/ЕО?
При какви обстоятелства данъчната администрация и националният съд могат да използват доказателства, събрани в свързани наказателни производства, за да откажат правото на приспадане на ДДС, и какви процесуални гаранции трябва да бъдат спазени в този контекст?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какъв е обхватът на понятието „двойна употреба“ по смисъла на член 2, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2003/96 и как това се отразява на прилагането на директивата спрямо енергийните продукти?
Какви са правомощията на държавите членки по отношение на данъчното облагане на енергийните продукти, изключени от приложното поле на Директива 2003/96 поради „двойна употреба“, и по-специално относно определянето на периода за дължимите лихви при възстановяване на неправомерно събран данък?
Изисква ли правото на Съюза начисляване на лихви върху възстановената сума от датата на неправомерното плащане, когато използването е било с „двойна употреба“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 141, буква в) от Директивата за ДДС, от който съгласно членове 42 и 197 от нея зависи неприлагането на член 41, първа алинея от същата директива, да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба условие е изпълнено, когато въпросните стоки са доставени (т.е. предоставени или предадени в собственост) само с един превоз на клиента на купувача (а не на третия оператор по веригата на доставки), който е регистриран за целите на ДДС в същата държава членка като третия оператор по веригата на доставките?
Релевантен ли е за изпълнението на предвиденото в член 141, буква в) от Директивата за ДДС условие фактът, че лицето, което иска опростяване за тристранни операции, разполага с информация за последващата доставка?
При обстоятелствата в конкретния случай трябва ли член 41, първа алинея от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че ДДС може да бъде начислен в държавата по идентификация на данъчнозадълженото лице, което е второ по веригата на доставките (а именно, в Словения), без да се намалява данъчната основа на основание член 41, втора алинея от същата директива, ако се установи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в сделки, представляващи злоупотреба със системата на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
1) Ако факторинг дружество купува от клиент фактурирани вземания с падеж в бъдещ момент по такъв начин, че рискът от неизпълнение на тези вземания се прехвърля от клиента върху това дружество (факторинг под формата на продажба на вземания),
а) трябва ли комисионата за финансиране, начислена от дружеството в проценти за всяко вземане — предмет на договора, да се разглежда като корекция на покупната цена на вземанията, респ. като някакъв друг елемент, който не попада в приложното поле на Директивата [за ДДС], или
б) член 2, параграф 1, буква в) и член 9 от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкуват в смисъл, че срещу комисионата за финансиране по точка 1, буква а) дружеството възмездно доставя на клиентите си услуги, които попадат в приложното поле на Директивата [за ДДС]?
2) Трябва ли фиксираната първоначална такса, която при факторинга под формата на продажба на вземания се начислявана на клиента за установяването и задействането на процедурата за факторинг, да се разглежда като насрещна престация за доставката на клиента на услуга, която попада в приложното поле на Директивата за [за ДДС]?
3) Ако посочените в [първия и втория въпрос] възнаграждения, начислени при факторинга под формата на продажба на вземания, трябва да се разглеждат като насрещна престация за доставката на услуга, която попада в приложното поле на Директивата [за ДДС],
а) трябва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директивата [за ДДС] относно отпускането на кредит или член 135, параграф 1, буква г) от тази директива относно сделките, засягащи плащания или дългове, да се тълкуват в смисъл, че начислените на клиента комисиона за финансиране или първоначална такса трябва да се разглеждат като насрещна престация за освободената от ДДС доставка на услуга, или
б) член 135, параграф 1, буква г) от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкува в смисъл, че това е насрещната престация за събиране на вземания, разглеждано като подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, респ. насрещната престация за друга подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга?
4) Ако факторинг дружество предоставя финансиране на своите клиенти чрез отпускане на кредит по такъв начин, че фактурираните вземания на клиента да служат като обезпечение за предоставеното от дружеството финансиране (факторинг под формата на финансиране на фактури),
a) трябва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директивата [за ДДС] относно отпускането на кредит или член 135, параграф 1, буква г) от тази директива относно сделките, засягащи плащания или дългове, да се тълкуват в смисъл, че комисионата за финансиране, начислявана на клиента за всяко вземане — предмет на договора, и фиксираната първоначална такса за установяването и задействането на договора за факторинг трябва да се разглеждат, поне отчасти, като насрещна престация за доставката на освободена от ДДС услуга, или
б) член 135, параграф 1, буква г) от Директивата [за ДДС] трябва да се тълкува в смисъл, че това е насрещната престация за събиране на вземания, разглеждано като подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, респ. насрещната престация за друга подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга?
5) Ако комисионата за финансиране или първоначалната такса, начислявани при факторинга под формата на продажба на вземания или при факторинга под формата на финансиране, трябва съгласно [третия и четвъртия въпрос] да се разглеждат в пълен обхват като насрещна престация за подлежаща на облагане с ДДС доставка на услуга, дали основаната на директивата облагаемост с ДДС на услугата е дотолкова ясна и безусловна, че да трябва по искане на данъчнозадълженото лице да ѝ се признае непосредствено действие, дори ако предвиденото в националното право относно ДДС освобождаване от ДДС включва не само отпускането на кредит, но и други форми на финансиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.