Финансови разпоредби
Финансови разпоредби
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, позволяваща за данъчни нарушения, които са предмет на наказателно преследване, да се начисляват и данъчни лихви за забава, съдържащи компонент от наказателноправно естество, без да се предвижда каквото и да било правило, осигуряващо координиране на кумулативното задействане на тези производства, за да се сведе до стриктно необходимото произтичащото от тях допълнително бреме за съответните лица, или позволяващо да се гарантира, че строгостта на всички наложени санкции се ограничава до стриктно необходимото спрямо тежестта на съответното нарушение?
Трябва ли член 325 ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 49, параграф 3 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат процедура за начисляване на данъчни лихви за забава, съгласно която, независимо от естеството и тежестта на нарушението, тези лихви съдържат фиксиран наказателен компонент, без да се предвижда възможност за намаляване на размера на компонента, тоест за прилагане на лихвен процент под предвидения в закона или за отказ да се осчетоводи наказателната част от лихвите за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Чл. 325 [ДФЕС] и чл. 2, пар. 1 от Конвенцията за [ЗФИ] допускат ли национален закон, предвиждащ давност за провеждане на наказателно преследване за деяния, които засягат финансовите интереси на Съюза, съобразно който давностният срок се определя единствено от максималното предвидено наказание за съответното престъпление, но не и от фактическата и правната сложност на делото и не отчита възможността за настъпване на случайно събитие, след което съдебното производство следва да започне отначало, поради което прилагането на този национален закон може да доведе до безнаказаност?
2) Чл. 3, пар. 1, б. „б“ от Рамково решение 2008/841 допуска ли национален закон, съобразно който престъплението по чл. 2, б. „б“ се наказва с наказание лишаване от свобода, което е с по-висока максимална продължителност от наказанието, предвидено за престъплението, извършването на което се цели със сговарянето по чл. 2, б. „б“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Нарушено ли е изискването за спазване на разумен срок при изпращането на дебитна нота от страна на Комисията?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по отношение на определянето на разумния срок?
Правилно ли е тълкувана и приложена разпоредбата на член 98, параграф 2, втори алинея от Финансовия регламент от 2018 г. относно началния момент на петгодишния давностен срок за предявяване на вземания от страна на институциите на Съюза?
Нарушени ли са принципите ne ultra petita и авторитета на пресъдено нещо при тълкуването и прилагането на член 98, параграф 2, втори алинея от Финансовия регламент от 2018 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли — при тълкуването и прилагането на член 325 [ДФЕС], член 1, параграф 1, буква а), член 2 и член 9 от Конвенцията [за ЗФИ], както и на член 49 от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], при липсата на разпоредба в националното право, която определя минимална сума, за да може измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, да се счита за тежка — разпоредбите на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че измамата се счита за тежка само ако се отнася до сума, надвишаваща 50 000 евро?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли разпоредбите на член 2, член 4, параграфи 2 и 3 ДЕС, член 2, параграф 2, член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ, както са тълкувани в решение на Съда [Lin I], както и член 49, параграф 1, член 52, параграф 3 и член 53 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че в рамките на наказателно производство за престъпления, свързани с [данъка върху добавената стойност (ДДС)], националният съд трябва да остави без приложение националния стандарт за защита, отнасящ се до принципа lex mitior, както следва от задължителната съдебна практика на върховната юрисдикция на тази държава членка, според който не водят до прекъсване на давността процесуалните действия, извършени преди обезсилването на националната законова разпоредба, уреждаща основанията за прекъсване на давността, ако:
а) оставянето без приложение на този национален стандарт е несъвместимо със забраната за прилагане на lex tertia — принцип с конституционен ранг,
б) в съответствие с тази национална съдебна практика може да се приеме, че общата давност за наказателно преследване е изтекла преди постановяването на решение Lin [I],
в) оставянето без приложение на този национален стандарт съгласно правото на Съюза води до осигуряване на равнище на защита на закрепените в Хартата основни права, което не е еквивалентно или съпоставимо със защитата, гарантирана от член 7 от Европейската конвенция за правата на човека [наричана по-нататък „ЕКПЧ“)],
г) националното право не предвижда конкретни критерии, позволяващи на съда на държавата членка да прецени предварително системния риск от безнаказаност, произтичащ от прилагането на този национален стандарт в случай на тежка измама, засягаща финансовите интереси на [Съюза]?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно точни и пълни сведения относно фактическата обстановка, приложимото национално законодателство и връзката между разпоредбите на правото на Съюза и националното право?
Ясно ли е дали разглежданите мерки представляват санкции с наказателноправен характер по смисъла на член 49, параграф 3 и член 50 от Хартата?
Изяснено ли е дали мерките са приети в рамките на прилагането на правото на Съюза или на национална правна уредба, транспонираща разпоредби на правото на Съюза, и по какъв начин спорът се отнася до тълкуването или прилагането на норма от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Преюдициалното запитване съдържа ли достатъчно точни и пълни сведения относно фактическата обстановка, приложимото национално законодателство и връзката му с правото на Съюза?
Наложените санкции и мерки имат ли наказателноправен характер по смисъла на член 49, параграф 3 и член 50 от Хартата?
Попадат ли разглежданите мерки в приложното поле на правото на Съюза, включително дали засягат финансовите интереси на Съюза по смисъла на член 325 ДФЕС или се прилагат в рамките на член 51, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допуска ли [Регламент № 2988/95]:
а) национална правна уредба, която по смисъла на член 3, параграф 3 от този регламент предвижда по-дълъг срок за вземане на решение по случая (тук десет години) от срока, който произтича от член 3, параграф 1, четвърта алинея от този регламент, без да предвижда изрично и отделен срок за започване на процедурата, както е предвидено в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95?
б) определянето от държавата членка като начало на срока за приемане на решение — вместо момента на извършване на нередността — първия ден на следващата календарна година?
При утвърдителен отговор на буква а) от първия въпрос, допуска ли Регламент № 2988/95 държава членка, която се е възползвала от възможността по член 3, параграф 3 от този регламент, да започне процедурата в срок, по-дълъг от този, който произтича от член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95
Или, ако националното законодателство не предвижда конкретен срок за започване на процедурата, следва да се процедира съгласно член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 и да се започне процедура в рамките на посочения в него срок?
В случай на нередности по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 2988/95, които са възникнали при финансирането на проекти, отнасящи се до някоя от политиките на Съюза, и във връзка със субсидии, предоставени отчасти с ресурси на Съюза и отчасти от бюджета на държавата членка, необходимо ли е да се процедира единствено в съответствие с Регламент № 2988/95 (включително що се отнася до сроковете и определенията) и следователно да се приложи този регламент към нередността в нейната цялост
Или е необходимо да се процедира по този начин само по отношение на частта от субсидията, предоставена с ресурси на Съюза, докато за отделната част от субсидията, предоставена от бюджета на държавата членка, следва да се процедира в съответствие с националната правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е Съдът да се произнася по преюдициално запитване, когато след промяна на обстоятелствата въпросите по запитването са станали ирелевантни за разрешаването на спора?
Компетентен ли е Съдът да тълкува националното право или да се произнася относно неговото съответствие с правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.