Дело C-539/24: Mikroregion Porta Bohemica, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.

Допуска ли [Регламент № 2988/95]:

а) национална правна уредба, която по смисъла на член 3, параграф 3 от този регламент предвижда по-дълъг срок за вземане на решение по случая (тук десет години) от срока, който произтича от член 3, параграф 1, четвърта алинея от този регламент, без да предвижда изрично и отделен срок за започване на процедурата, както е предвидено в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95?

б) определянето от държавата членка като начало на срока за приемане на решение — вместо момента на извършване на нередността — първия ден на следващата календарна година?

При утвърдителен отговор на буква а) от първия въпрос, допуска ли Регламент № 2988/95 държава членка, която се е възползвала от възможността по член 3, параграф 3 от този регламент, да започне процедурата в срок, по-дълъг от този, който произтича от член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95

Или, ако националното законодателство не предвижда конкретен срок за започване на процедурата, следва да се процедира съгласно член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 и да се започне процедура в рамките на посочения в него срок?

В случай на нередности по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 2988/95, които са възникнали при финансирането на проекти, отнасящи се до някоя от политиките на Съюза, и във връзка със субсидии, предоставени отчасти с ресурси на Съюза и отчасти от бюджета на държавата членка, необходимо ли е да се процедира единствено в съответствие с Регламент № 2988/95 (включително що се отнася до сроковете и определенията) и следователно да се приложи този регламент към нередността в нейната цялост

Или е необходимо да се процедира по този начин само по отношение на частта от субсидията, предоставена с ресурси на Съюза, докато за отделната част от субсидията, предоставена от бюджета на държавата членка, следва да се процедира в съответствие с националната правна уредба?