Собствени ресурси
Собствени ресурси
Дело C-280/25: Lin II, Заключение от 18 декември 2025 г.
1) Трябва ли — при тълкуването и прилагането на член 325 [ДФЕС], член 1, параграф 1, буква а), член 2 и член 9 от Конвенцията [за ЗФИ], както и на член 49 от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], при липсата на разпоредба в националното право, която определя минимална сума, за да може измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, да се счита за тежка — разпоредбите на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че измамата се счита за тежка само ако се отнася до сума, надвишаваща 50 000 евро?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли разпоредбите на член 2, член 4, параграфи 2 и 3 ДЕС, член 2, параграф 2, член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ, както са тълкувани в решение на Съда [Lin I], както и член 49, параграф 1, член 52, параграф 3 и член 53 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че в рамките на наказателно производство за престъпления, свързани с [данъка върху добавената стойност (ДДС)], националният съд трябва да остави без приложение националния стандарт за защита, отнасящ се до принципа lex mitior, както следва от задължителната съдебна практика на върховната юрисдикция на тази държава членка, според който не водят до прекъсване на давността процесуалните действия, извършени преди обезсилването на националната законова разпоредба, уреждаща основанията за прекъсване на давността, ако:
а) оставянето без приложение на този национален стандарт е несъвместимо със забраната за прилагане на lex tertia — принцип с конституционен ранг,
б) в съответствие с тази национална съдебна практика може да се приеме, че общата давност за наказателно преследване е изтекла преди постановяването на решение Lin [I],
в) оставянето без приложение на този национален стандарт съгласно правото на Съюза води до осигуряване на равнище на защита на закрепените в Хартата основни права, което не е еквивалентно или съпоставимо със защитата, гарантирана от член 7 от Европейската конвенция за правата на човека [наричана по-нататък „ЕКПЧ“)],
г) националното право не предвижда конкретни критерии, позволяващи на съда на държавата членка да прецени предварително системния риск от безнаказаност, произтичащ от прилагането на този национален стандарт в случай на тежка измама, засягаща финансовите интереси на [Съюза]?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/25: Lidl Bulgaria, Определение от 8 декември 2025 г.
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно точни и пълни сведения относно фактическата обстановка, приложимото национално законодателство и връзката между разпоредбите на правото на Съюза и националното право?
Ясно ли е дали разглежданите мерки представляват санкции с наказателноправен характер по смисъла на член 49, параграф 3 и член 50 от Хартата?
Изяснено ли е дали мерките са приети в рамките на прилагането на правото на Съюза или на национална правна уредба, транспонираща разпоредби на правото на Съюза, и по какъв начин спорът се отнася до тълкуването или прилагането на норма от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/25: Lidl Bulgaria, Определение от 8 декември 2025 г.
Преюдициалното запитване съдържа ли достатъчно точни и пълни сведения относно фактическата обстановка, приложимото национално законодателство и връзката му с правото на Съюза?
Наложените санкции и мерки имат ли наказателноправен характер по смисъла на член 49, параграф 3 и член 50 от Хартата?
Попадат ли разглежданите мерки в приложното поле на правото на Съюза, включително дали засягат финансовите интереси на Съюза по смисъла на член 325 ДФЕС или се прилагат в рамките на член 51, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-539/24: Mikroregion Porta Bohemica, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
Допуска ли [Регламент № 2988/95]:
а) национална правна уредба, която по смисъла на член 3, параграф 3 от този регламент предвижда по-дълъг срок за вземане на решение по случая (тук десет години) от срока, който произтича от член 3, параграф 1, четвърта алинея от този регламент, без да предвижда изрично и отделен срок за започване на процедурата, както е предвидено в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95?
б) определянето от държавата членка като начало на срока за приемане на решение — вместо момента на извършване на нередността — първия ден на следващата календарна година?
При утвърдителен отговор на буква а) от първия въпрос, допуска ли Регламент № 2988/95 държава членка, която се е възползвала от възможността по член 3, параграф 3 от този регламент, да започне процедурата в срок, по-дълъг от този, който произтича от член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95
Или, ако националното законодателство не предвижда конкретен срок за започване на процедурата, следва да се процедира съгласно член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 и да се започне процедура в рамките на посочения в него срок?
В случай на нередности по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 2988/95, които са възникнали при финансирането на проекти, отнасящи се до някоя от политиките на Съюза, и във връзка със субсидии, предоставени отчасти с ресурси на Съюза и отчасти от бюджета на държавата членка, необходимо ли е да се процедира единствено в съответствие с Регламент № 2988/95 (включително що се отнася до сроковете и определенията) и следователно да се приложи този регламент към нередността в нейната цялост
Или е необходимо да се процедира по този начин само по отношение на частта от субсидията, предоставена с ресурси на Съюза, докато за отделната част от субсидията, предоставена от бюджета на държавата членка, следва да се процедира в съответствие с националната правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/24: Sociedad Civil Catalana, Заключение от 13 ноември 2025 г.
1) Трябва ли Регламент № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, член 325 ДФЕС (принцип на ефективната и възпираща борба с измамата и с всяка незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Европейския Съюз) и член 4, параграф 3 ДЕС (принцип на лоялно сътрудничество) да се тълкуват в смисъл, че не допускат отпадането на отчетна отговорност, въведено в член 1, параграф 1, букви а)[—]c), параграфи 2[—]4, както и в член 2, буква е) от [LOA], като се има предвид, че евентуалната отчетна отговорност, която се търси в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет [reintegro por alcance] № B-180/21, предполага „засягане на финансовите интереси на Съюза“: както (i) ако Съдът на ЕС извърши „ограничително тълкуване“ на понятието „защита на финансовите интереси на ЕС“ (обхващащо само действията по неправомерно управление, извършени с публични средства на Съюза), така и (ii) ако се извърши „широко тълкуване“ на посоченото понятие (обхващащо и действията по неправомерно управление, които са извършени с публични средства на държава членка, но причиняват действителна или потенциална вреда на бюджета на Съюза)?
2) Ако Съдът извърши „ограничително тълкуване“ на понятието „защита на финансовите интереси на ЕС“, трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като член 10 от [LOA] с оглед на евентуалното противоречие на установения в тази разпоредба двумесечен императивен срок за произнасяне на решение с правото на всяко лице на съдебен процес с полагащите се гаранции „в разумен срок“, поради евентуалното наличие на „външен натиск“ върху правораздавателния орган, ако преди произнасянето по прилагането на [LOA] в разглеждания случай за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 трябва да се извършат определен вид заключителни действия по събиране на доказателства за установяване на произхода (национален бюджет или бюджет на ЕС) или предназначението (популяризиране извън Испания на независимостта на Каталуня през финансовите 2011 г.—2017 г.) на публичните средства, използвани за извършването на разходите, за които се отнасят изявленията на ищците?
3) Трябва ли член 325 ДФЕС и Регламент № 2988/95, разглеждани във връзка с член 47 от Хартата и член 6 от [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи], да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, като съдържащата се в член 13, параграф 3 in fine от [LOA], като се има предвид, че в нея не се предвижда никаква възможност (процесуално действие, извънреден способ и т.н.) страните, които са предявили иска за търсене на отчетна отговорност (в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 — субектът SCC и прокуратурата), да възразят срещу освобождаването от отчетната отговорност в съдебното производство, а се изисква единствено да не възразяват засегнатите публичноправни субекти (в настоящото производство за търсене на отчетна отговорност това е Generalitat de Catalunya (Управително тяло на Каталуня), което дори не е предявило такъв иск, поради което не е конституирано като страна)?
4) Трябва ли принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания, разглеждани във връзка с член 325 ДФЕС и Регламент № 2988/95, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби, като съдържащите се в член 1, параграф 1 букви а)[—]c) от [LOA], разглеждани във връзка с параграфи 2[—]4 от същия член, поради липсата на яснота и точност при определянето на обективното, субективното и времевото приложно поле на посочения закон, което в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 би могло да доведе до обявяване от [запитващата юрисдикция] на отпадането на отчетна отговорност, произтичаща от действия, които засягат финансовите интереси на Съюза и на практика не са включени в приложното поле на [LOA]?
5) Трябва ли членове 20 и 21 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби, като съдържащите се в член 1, параграф 1 букви а)[—]c) от [LOA], разглеждани във връзка с разпоредбите на параграфи 2[—]4 от същия член и преамбюла на посочения закон, след като описаната по-горе липса на яснота и точност при определянето на приложното поле на този закон, която би могла да доведе до необосновано отпадане на отчетна отговорност, може да породи и дискриминация или неравенство спрямо лица, които са осъдени като носещи отчетна отговорност в други производства за възстановяване на средства по акт за начет, отнасящи се за деяния, извършени на същата територия (Автономна област Каталуня) и в периода, попадащ във времевото приложно поле на [LOA]?
6) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като съдържащата се в член 8, параграф 3 от [LOA], която предвижда еднопосочно и задължително вдигане на обезпечителните мерки, без да предоставя на правораздавателния орган каквото и да било право на преценка, за разлика от предвиденото за останалите производства по възстановяване на средства по акт за начет, в които по силата на препратка в [LFTCU], се прилага общата правна уредба по [LEC] относно обезпечителните мерки?
7) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от Хартата и член 6 от Европейската конвенция за правата на човека да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като съдържащата се в член 13, параграф 3 от [LOA] (освобождаване от отчетна отговорност в съдебното производство), след като в нея не се предвижда действие по предварително изслушване на страната, предявила actio popularis (въпреки активна ѝ легитимация ex lege в производството за търсене на отчетна отговорност), нито се дава възможност на правораздавателния орган да се произнесе, когато ответник твърди, че не е участвал в извършването на вменените му деяния, като се има предвид, че в разглежданото производство за възстановяване на средства по акт за начет № B-180/21 като съищец е конституирана страна, предявила actio popularis, и че някои от ответниците твърдят, че не са участвали в извършването на деянията?
8) Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и член 47 от Хартата, разглеждани по-специално във връзка с член 267 ДФЕС и член 23, параграф 1 от Протокол № 3 относно статута на Съда [на Европейския съюз]), да се тълкува в смисъл, че суспензивното действие на отправянето на преюдициалното запитване и ефективността на окончателното решение на Съда на ЕС не допускат разпоредби като съдържащите се в член 8, параграф 3, член 10 и член 13, параграф 3 от [LOA], разглеждани във връзка с изложеното в преамбюла на този закон (вж. параграф V, точки 10 и 11), които налагат неговото абсолютно ефективно приложение, лишавайки от полезно действие решението по отправеното преюдициално запитване и нарушавайки принципите на предимство и на директен ефект на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/25: Lin II, Определение от 17 юни 2025 г.
Следва ли националният стандарт за защита, свързан с принципа lex mitior, да бъде оставен неприложен при наличие на противоречие с правото на Съюза, включително по отношение на престъпления, които може да са погасени по давност според този стандарт, и независимо от евентуален конфликт с националната конституционна забрана за прилагане на „lex tertia“?
Може ли липсата на национални критерии за преценка на системния риск от безнаказаност и невъзможността за гарантиране на равностойно ниво на защита на основните права спрямо член 7 от Европейската конвенция за правата на човека да обосноват оставянето на националния стандарт за защита неприложен?
Обосновават ли сериозната и трайна несигурност относно тълкуването и прилагането на правото на Съюза, както и рискът от безнаказаност в значителен брой наказателни производства, наличие на изключителни обстоятелства за прилагане на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/24: Emporiki Serron – Emporias kai Diathesis Agrotikon Proionton, Съдебно решение от 6 февруари 2025 г.
Съвместима ли е с разпоредбите на член 3 от Регламент № 2988/95 и с общия принцип на правната сигурност национална разпоредба като тази на член 103 от Закон № 2362/1995, която не само установява петгодишен давностен срок за възстановяването на недължимите плащания за икономическите оператори след действие или бездействие от тяхна страна, което има или би имало за резултат нанасянето на вреда на общия бюджет на [Съюза] или на управляваните от [него] бюджети, но и предвижда, че този срок започва да тече от момента на констатирането на недължимото или неправомерното получаване на помощта, а не от момента на извършването на нередността?
В случай че съгласно член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 националното законодателство предвижда по-дълъг давностен срок от четиригодишния срок по член 3, параграф 1 от този регламент, трябва ли член 3, параграф 1, четвърта алинея да се тълкува в смисъл, че установява максимален давностен срок от осем години за възстановяването на недължимо или неправомерно изплатената помощ, считано от момента на извършване на нередността, или трябва да се тълкува в смисъл, че установява максимален давностен срок, който е равен на двукратния размер на по-дългия срок, предвиден в националното законодателство?
В случай че отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втория въпрос е, че член 3, параграф 1, последна алинея от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че установява максимален давностен срок, който е равен на двукратния размер на по-дългия срок, предвиден в националното законодателство, Съдът е сезиран и със следния въпрос: ако националната правна уредба установява по-дълъг давностен срок от предвидения в член 3, параграф 1 от Регламент № 2988/95 и същевременно предвижда, че този срок започва да тече от датата на констатирането на нередността, от кой момент започва да тече максималният давностен срок — от датата на извършването или от датата на констатирането на нередността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-781/22: LE/Комисия, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт и за отговор на всички основания и искания на страните?
Нарушени ли са правото на изслушване, принципът на равно третиране и принципът за защита на оправданите правни очаквания?
Спазени ли са принципът за предприемане на действия в разумен срок и принципът на добра администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-781/22: LE/Комисия, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт и за отговор на всички основания и искания на страните?
Нарушени ли са правото на изслушване, принципът на равно третиране и принципът за защита на оправданите правни очаквания?
Спазени ли са принципът за действие в разумен срок и принципът на добра администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-494/22: Комисия/Чешка република (Briquets de poche), Съдебно решение от 5 септември 2024 г.
Редовно ли е вписването на права върху собствени ресурси в сметка Б, когато тези права са констатирани със закъснение, и може ли държавата членка при такива обстоятелства да се позове на освобождаване от задължението за предоставяне на разположение на тези ресурси?
Длъжна ли е държавата членка да констатира права върху собствени ресурси веднага след като разполага с необходимите доказателства, или може да изчака изпращането на доклад от OLAF, когато разследването е проведено с нейно участие, за да пристъпи към констатиране и събиране на вземанията по митнически задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.