Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-722/23: Rugu, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Когато съдилищата на изпълняващата европейска заповед за арест държава членка констатират, че при предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува риск от нарушаване на основните права на това лице във връзка с изпълнението на чуждестранното наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест, член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] допуска ли съдилищата на изпълняващата държава членка, които констатират, че издирваното лице пребивава в последната държава, да решат впоследствие, че в съответствие с разпоредбата, която транспонира член 4, точка 6 от [това] рамково решение в националния правен ред, наказанието лишаване от свобода, което е наложено в държавата членка, издала европейска заповед за арест, и е посочено в тази заповед за арест, следва да бъде изпълнено в изпълняващата държава членка?
Трябва ли член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкува в смисъл, че когато съдилищата на държавата членка, изпълняваща европейска заповед за арест, са установили, че в случай на предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува опасност от засягане на основните права на това лице вследствие на изпълнението на наложеното в чужбина наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест, той задължава съдилищата на изпълняващата държава да проверят, за да се избегне [възможността] да остане ненаказано издирваното лице, което е гражданин на тази държава или пребивава в нея, дали е целесъобразно да се разпореди в съответствие с разпоредбата, която транспонира в националния правен ред посочения член 4, точка 6, изпълнението в изпълняващата държава членка на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответното лице в държавата членка, издала европейската заповед за арест, което наказание е посочено в този акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/25: Quotal, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че, от една страна, предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и, от друга страна, дали държавите членки могат да ограничават това правомощие така, че само решаващият орган да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/26: Hardeker, Заключение от 4 юни 2026 г.
Некомпетентност на съдебния орган, който контролира законосъобразността на задържането, да проверява служебно дали при приемането на решението за връщане е извършена преценка относно съответствието с принципа на забрана за връщане и при липса на такава преценка да прави извод, че не е спазено специфично изискване на това решение, поради което решението за връщане не може да се счита за правно основание за налагане на мярка за задържане.
Задължение на компетентните органи, както при налагането на мярка за задържане с цел изпълнение на решение за връщане, което посочва повече от една държава на местоназначение, така и при контрола на законосъобразността на задържането, да преценят дали принципът на забрана за връщане препятства връщането на гражданин на трета държава в която и да е от тези държави и да установят, че този принцип препятства задържането, когато връщането във всяка от посочените държави би довело до нарушение на този принцип, независимо от това дали посочването на повече от една държава на местоназначение в решението за връщане е резултат от липсата на съдействие от страна на съответния гражданин на трета държава.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-326/25: 03 Rayonno upravlenie na SDVR, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли нормите на чл. 39 и чл. 38, § 1 от [Решение ШИС II] във връзка със Съображение (34) от [него] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не регламентира участието на регистрирания по националното законодателство собственик на вещ по чл. 38, § 1 [от това решение] в административното и съдебно производство по прилагане на мерките [за връщане, който] е засегнат от тези мерки за връщане на вещта по подаден сигнал по чл. 39, § 1 от [посоченото решение] предвид защитата на основните права, дадена в [Хартата], която е гарантирана и със Съображение (34) от [същото решение]?
Целта на [ШИС], така както е посочена в чл. 1 от [Решение ШИС II], изключва ли приложението на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в чл. 47 от Хартата, когато в резултат на предприетите мерки в съответствие с националното законодателство от органите на държавата членка, която е открила вещта, се засягат права и законни интереси на лицето, при което вещта е намерена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-553/24: Assemblée nationale/Парламент и Съвет, Заключение от 4 юни 2026 г.
Нарушение на принципа на субсидиарност чрез въвеждането на задължителен механизъм за солидарност, без да е доказано, че държавите членки не могат самостоятелно или в сътрудничество да постигнат целите по-ефективно от Съюза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/25: Orsay, Заключение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от [Регламент 2015/848] да се тълкува в смисъл, че по отношение на признаването на чуждестранни производства по несъстоятелност той съдържа мълчалив отказ на държавите членки […] от принципа на държавния имунитет по отношение на искове, с които в съответствие с приложимото право в областта на несъстоятелността синдикът претендира, че правни актове, извършени спрямо държава членка, са унищожаеми, тъй като са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/24: Safi, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентният орган на приемащата държава членка да приеме решение, с което се отказва предоставянето на производно право на пребиваване на негова територия на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, което никога не е пребивавало в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с мотива че гражданинът на трета държава има право на пребиваване в друга държава членка, когато този орган не е проверил предварително дали семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, би могъл да продължи в другата държава членка и дали преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес, и налага ли тази разпоредба на въпросния гражданин на трета държава да бъде признато производно право на пребиваване на територията на държавата членка, на която е гражданин детето и в която то пребивава с двамата си родители, когато семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, не би могъл да продължи в посочената друга държава членка и/или преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-791/24: TERVE Production, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по „дело, свързано с договор“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по дело относно „непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“?
Трябва ли член 24, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че е приложим и в спора в главното производство, тъй като ищецът [в главното производство] иска от съда като предварителен въпрос да разгледа оплакването му, че решението на общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на акциите на останалите акционери (включително акциите на ищеца [в главното производство]) в полза на ответника [в главното производство], е несъществуващо или нищожно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/25: Ebilum, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че от една страна, предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и от друга страна, дали държавите членки могат да ограничават това правомощие, така че само решаващият орган по смисъла на член 2, буква е) от тази директива да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност?
Следва ли член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че изразът „основателни опасения от преследване“ се отнася до положение, при което е налице разумна степен на вероятност кандидатът за международна закрила да бъде преследван в случай на връщане в държавата на произход, и евентуално според какви критерии трябва да се установи наличието на такава разумна степен на вероятност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/24: Landkreis Schweinfurt, Съдебно решение от 4 юни 2026 г.
Покрива ли се минималното ниво, посочено в член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 2013/33, от правна уредба на държава членка, която в рамките на срока за прехвърляне на кандидатите за международна закрила съгласно Регламент № 604/2013 се ограничава да им предоставя, в зависимост от техния статут на лица, които имат задължение да напуснат територията на съответната държава в изпълнение на подлежащ на изпълнение акт, единствено право на жилище, храна, хигиенни и здравни грижи и лечение в случай на заболяване, както и с оглед на обстоятелствата в конкретния случай — на облекло и на потребими и непотребими вещи, използвани в домакинството?
Трябва ли член 20, параграф 1, буква в) от Директива 2013/33 във връзка с член 2, буква р) от Директива 2013/32 да се тълкува в смисъл, че последващата молба се отнася включително и до случаите, когато преди това кандидатът е подал молба за международна закрила в друга държава членка и въз основа на това Федералната служба e отхвърлила молбата като недопустима в приложение на Регламент № 604/2013 и е разпоредила извеждането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.