Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Некомпетентност на съдебния орган, който контролира законосъобразността на задържането, да проверява служебно дали при приемането на решението за връщане е извършена преценка относно съответствието с принципа на забрана за връщане и при липса на такава преценка да прави извод, че не е спазено специфично изискване на това решение, поради което решението за връщане не може да се счита за правно основание за налагане на мярка за задържане.
Задължение на компетентните органи, както при налагането на мярка за задържане с цел изпълнение на решение за връщане, което посочва повече от една държава на местоназначение, така и при контрола на законосъобразността на задържането, да преценят дали принципът на забрана за връщане препятства връщането на гражданин на трета държава в която и да е от тези държави и да установят, че този принцип препятства задържането, когато връщането във всяка от посочените държави би довело до нарушение на този принцип, независимо от това дали посочването на повече от една държава на местоназначение в решението за връщане е резултат от липсата на съдействие от страна на съответния гражданин на трета държава.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли нормите на чл. 39 и чл. 38, § 1 от [Решение ШИС II] във връзка със Съображение (34) от [него] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не регламентира участието на регистрирания по националното законодателство собственик на вещ по чл. 38, § 1 [от това решение] в административното и съдебно производство по прилагане на мерките [за връщане, който] е засегнат от тези мерки за връщане на вещта по подаден сигнал по чл. 39, § 1 от [посоченото решение] предвид защитата на основните права, дадена в [Хартата], която е гарантирана и със Съображение (34) от [същото решение]?
Целта на [ШИС], така както е посочена в чл. 1 от [Решение ШИС II], изключва ли приложението на принципа на ефективна съдебна защита, закрепен в чл. 47 от Хартата, когато в резултат на предприетите мерки в съответствие с националното законодателство от органите на държавата членка, която е открила вещта, се засягат права и законни интереси на лицето, при което вещта е намерена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Нарушение на принципа на субсидиарност чрез въвеждането на задължителен механизъм за солидарност, без да е доказано, че държавите членки не могат самостоятелно или в сътрудничество да постигнат целите по-ефективно от Съюза.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от [Регламент 2015/848] да се тълкува в смисъл, че по отношение на признаването на чуждестранни производства по несъстоятелност той съдържа мълчалив отказ на държавите членки […] от принципа на държавния имунитет по отношение на искове, с които в съответствие с приложимото право в областта на несъстоятелността синдикът претендира, че правни актове, извършени спрямо държава членка, са унищожаеми, тъй като са във вреда на кредиторите на несъстоятелността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентният орган на приемащата държава членка да приеме решение, с което се отказва предоставянето на производно право на пребиваване на негова територия на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, което никога не е пребивавало в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с мотива че гражданинът на трета държава има право на пребиваване в друга държава членка, когато този орган не е проверил предварително дали семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, би могъл да продължи в другата държава членка и дали преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес, и налага ли тази разпоредба на въпросния гражданин на трета държава да бъде признато производно право на пребиваване на територията на държавата членка, на която е гражданин детето и в която то пребивава с двамата си родители, когато семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, не би могъл да продължи в посочената друга държава членка и/или преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по „дело, свързано с договор“?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на [липсващото] приемане на проекта на ищеца [в главното производство] на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по дело относно „непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“?
Трябва ли член 24, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че е приложим и в спора в главното производство, тъй като ищецът [в главното производство] иска от съда като предварителен въпрос да разгледа оплакването му, че решението на общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на акциите на останалите акционери (включително акциите на ищеца [в главното производство]) в полза на ответника [в главното производство], е несъществуващо или нищожно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че от една страна, предоставя на първоинстанционен съд, сезиран с жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, правомощието да се произнася по обвързващ начин относно достоверността на обосновката на тази молба, относно правдоподобността на опасенията на кандидата от преследване или на реалната опасност за него от тежки посегателства в случай на връщане в държавата на произход, както и относно основателността на посочената молба, като отчита обстоятелствата, представени в производството по обжалване, и от друга страна, дали държавите членки могат да ограничават това правомощие, така че само решаващият орган по смисъла на член 2, буква е) от тази директива да има правомощието да преценява молбите за международна закрила и да се произнася по тяхната основателност?
Следва ли член 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че изразът „основателни опасения от преследване“ се отнася до положение, при което е налице разумна степен на вероятност кандидатът за международна закрила да бъде преследван в случай на връщане в държавата на произход, и евентуално според какви критерии трябва да се установи наличието на такава разумна степен на вероятност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане за признаване на влязла в сила чуждестранна осъдителна присъда, има дискреционното правомощие, а не чак задължението, да откаже да признае присъдата, когато установи, че съдебният процес, вследствие на който е постановена тази присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909?
Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане да разпореди предаване въз основа на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на присъда, когато са налице едновременно условията да се разпореди предаване на осъденото лице на осъждащата държава, и предпоставките да се откаже предаване, като се разпореди изпълнение на наказанието на територията на изпълняващата държава, има правомощието да откаже предаването, да признае присъдата и да разпореди изпълнението ѝ на своя територия, дори ако съдебният процес, вследствие на който е постановена признатата присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
4) Следва ли чл. 2, параграф първи, буква а) и буква б), чл. 4, параграф 1 и параграф 4 във връзка със съображение 8 и съображение 17 от Директива [2016/1919] да се тълкуват в смисъл, че задържаните обвиняеми и подсъдими лица, независимо от това дали разполагат с достатъчно средства, за да платят за помощ от адвокат, са приравнени на заподозрени и обвиняеми, които не разполагат с такива средства и на които се предоставя правна помощ, тъй като интересът на правосъдието изисква това?
5) При положителен отговор на въпрос 4, съответства ли тогава на съображение 8 от Директива [2016/1919] национална разпоредба, според която, когато правната помощ е предоставена по силата на закон, който задължително предвижда адвокатска защита, какъвто е случаят, когато обвиняемият или подсъдимият е задържан, той дължи възстановяването на разноските за предоставената правна помощ, без да се проверява дали е разполагал с достатъчно средства, за да плати за помощ от адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли разпоредбата на член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014 да се тълкува в смисъл, че национален съд, сезиран с молба за издаване на европейска заповед за запор, може да вземе предвид, за да определи дали е налице спешна необходимост от издаването на тази заповед, от една страна, поведението на длъжника, настъпило няколко години преди подаването на молбата, и от друга страна, наличието в държавата членка, в която е установен длъжникът, на закон, който може да възпрепятства събирането на съответното вземане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.