Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Следва ли член 8, параграф 1 от Регламент Рим II да се тълкува в смисъл, че правото на държавата, за която се иска закрила, се прилага и по въпроса за (формалната) действителност на прехвърлянето на изключителни права за използване на фотографии от автора на приобретателя
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, подчинен ли е въпросът за (формалната) действителност на прехвърлянето на изключителни права за използване на фотографии от автора на приобретателя на lex loci contractus и съответно приложими ли са членове 4 и 11 от Регламент Рим I?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 3, точка 6 и член 11, параграф 2 от Директива 2008/115 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която по принцип предвижда налагане на забрана за влизане с неограничена продължителност на лице, чието право на пребиваване е прекратено и по отношение на което е издадено решение за връщане, тъй като лицето представлява терористична заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Противоречи ли на членове 6, 10 и 18 от Директива 2012/29/ЕС, тълкувани във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална правна уредба, която не предвижда задължение за информиране на жертвата на престъплението, която не се е конституирала като граждански ищец, за подаването на извънреден правен способ от осъдения задочно, нито ѝ предоставя възможност да участва в производството по този способ?
Противоречи ли на членове 8 и 9 от Директива (ЕС) 2016/343, тълкувани във връзка с членове 47 и 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз, национална правна уредба, която изисква съдът да уважи извънреден правен способ за отмяна на влязла в сила осъдителна присъда, постановена в отсъствие на подсъдимия, при липса на преки доказателства, че лицето съзнателно се е отклонило от узнаване за наказателното производство срещу него, и не допуска извеждане на такова съзнателно отклонение въз основа на косвени доказателства или тежка небрежност от страна на осъдения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да съществува „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между, от една страна, иск срещу привързващ ответник, който не е бил посочен като отговорен за установено от Комисията или от национален орган за защита на конкуренцията нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, и от друга страна, искове срещу дружества, за които има сериозни косвени доказателства, че са част от предприятия по смисъла на конкурентното право на Съюза, подведени под отговорност за това нарушение?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, предвидимостта на възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд, е самостоятелен критерий?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, трябва да се взема предвид вероятността от уважаване на иска срещу привързващия ответник, по-специално когато с този иск се цели поправяне на вреди, настъпили извън ЕИП, както и прилагането на презумпцията за решаващо влияние на дружествата майки и наличието на конкретна връзка между икономическата дейност на междинен холдинг и предмета на нарушението?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че определя както международната, така и местната компетентност на съда на държава членка, в чийто район е местоживеенето на привързващия ответник?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че допуска съд на държава членка, който първоначално е сезиран на основание на тази разпоредба, но смята, че не е местно компетентен да разгледа иска срещу привързващия ответник, да се откаже от компетентност в полза на друг съд на същата държава членка, който е компетентен да го разгледа, стига отказът от компетентност да е в съответствие с националните процесуални норми и да не накърнява полезното действие на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Противоречи ли на следните принципи на Договорите: a) правова държава и зачитане на правата на човека (член 2 и член 6, параграф 3 [ДЕС]); б) пропорционалност (член 52, параграф 1 в светлината на член 51, параграф 1 от Хартата във връзка с член 6, параграф 1 ДЕС); в) предимство на правото на Съюза и ефективност на същото (член 4, параграф 3 ДЕС); г) „право на добра администрация“ (разглеждано като принцип на Европейския съюз: член 41, параграфи 1—4 във връзка с член 51, параграф 1 от Хартата и член 6, параграф 1 ДЕС, както и практиката на Съда), продължителното и многократно удължавано изключване в националното право по административни или икономически причини на правото на чужденците (граждани на трети държави) да използват ефективни правни средства за защита срещу бавността на органите на публичната администрация (напомнителни писма, оспорване на бездействие или на прекомерната продължителност на производството), по-специално в контекста на изискванията на член 34, параграфи 1 и 3 от Директива [2016/801]?
2) Трябва ли описаното в първия въпрос продължително и многократно удължавано изключване в националното право на възможността за чужденците — граждани на трети държави, да използват ефективно правно средство за защита срещу бавността на публичните органи, както и изключването на възможността националният административен съд да присъди подходяща парична сума като обезщетение за нарушението на правото органите да действат без неоправдано забавяне, и изключването на възможността да се наложи издаването на административен акт в определен от съда срок, при положение че полските граждани не са лишени от тези права по собствените си административни преписки и дела, да се тълкуват като: a) неотговарящи на изискванията на общия интерес и ограничаващи прекомерно сферата на основните права на Европейския съюз (член 2 и член 6, параграфи 1 и 3 ДЕС във връзка с член 52, параграфи 1—3 от Хартата); б) дискриминационни спрямо чужденците — граждани на трети държави (член 2 ДЕС, членове 10 и 18 ДФЕС, член 20 и член 21, параграфи 1 и 2 от Хартата); в) нарушаващи принципа на справедливост (член 2 ДЕС); г) възпрепятстващи реалния и ефективен достъп до правосъдие (член 2 ДЕС, член 67, параграф 4 ДФЕС, член 47 във връзка с член 51, параграф 1 от Хартата)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
1) Попада ли в приложното поле на член 43 от Директива [2013/32] процедура за разглеждане на молба за международна закрила, подадена на границата или в транзитна зона от кандидат, който в хода на тази процедура е задържан в място, което географски се намира на територията на страната, но което по силата на нормативен текст e приравнено на място, което се намира на границата?
2) Продължава ли да попада в приложното поле на член 43 от Директива [2013/32] разглеждането на такава молба за международна закрила на кандидат, който след изтичането на срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32], съгласно националното право се допуска автоматично на територията на страната, но продължава да бъде задържан на основание на ново решение за задържане в същото място за задържане, което първоначално е считано за място, което се намира на границата, но вече се класифицира от властите като място, което се намира на територията на страната?
– Може ли в рамките на една и съща процедура за международна закрила едно и също място за задържане първоначално да бъде приравнено по силата на нормативен текст на място, което се намира на границата, а след като кандидатът получи разрешение за влизане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици или вследствие на решение за допълнително разглеждане, да се счита за място, което се намира на територията на страната?
– Каква е последицата от задържането на кандидата на същото място, което географски се намира на територията на страната, но което първоначално е приравнено на място, което се намира на границата, и което впоследствие е класифицирано от белгийските власти като място за задържане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици, за компетентността във времето и за материалната компетентност на решаващия орган?
3) a) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, въпреки че всички действия по разследването, включително личното интервю, са проведени преди изтичането на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
б) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, без да проведе лично интервю с кандидата в рамките на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
4) Съвместимо ли е такова прилагане на националната правна уредба с изключителния характер на задържането на кандидата, който произтича от член 8 от Директива [2013/33] и от общата цел на Директива [2013/32]?
5) Трябва ли член 31, параграфи 7 и 8, член 43 и член 46 от Директива [2013/32] във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че когато [Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия)] е сезиран с жалба срещу решение, взето в рамките на процедура, започнала на границата, той трябва да разгледа служебно въпроса за превишаване на срока от четири седмици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли член 17, параграф 2 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба позволява на държавите членки да спрат разглеждането на молба за международна закрила, подадена от лице, ползващо се с временна закрила, за срока на временната закрила?
2) Трябва ли сроковете за произнасяне, предвидени в член 31 от Директива [2013/32], да се тълкуват в смисъл, че когато молба за международна закрила е подадена от лице, ползващо се със закрила съгласно Директива 2001/55, преди началото или докато тече срокът на временната закрила, сроковете за произнасяне започват едва след края на временната закрила или те продължават да текат след края на тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Непредвиждане на участие или информиране на жертвата в производството по отмяна на осъдителна присъда, когато тя не се е конституирала като граждански ищец
Изключване на възможността националният съд да вземе предвид поведението на обвиняемия и косвени доказателства при преценката дали той доброволно се е поставил в невъзможност да узнае за съдебното производство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
В обхвата на член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/343 попада ли национална правна уредба, която допуска задържане на обвиняем единствено с цел да се гарантира ефективното упражняване на правото му да присъства на съдебния процес, след като той се е възползвал от възможността да не се явява на съдебните заседания?
Подлежи ли подобна национална правна уредба на контрол за съответствие с разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 6 от Директива 2008/115 във връзка с членове 3, 5 и 8 и член 9, параграф 1, буква a) от тази директива, както и във връзка с член 17 и член 19, параграф 2 и параграф 3, буква a) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при спазване на изключенията, посочени в член 6, параграфи 2—5 от Директива 2008/115, държавите членки са длъжни да издадат решение за връщане на гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на тяхната територия и е изключен от кръга на лицата, ползващи се със субсидиарна закрила, и ако извеждането в държавата по местоназначение е несъвместимо с принципа на забрана за връщане — едновременно с издаването на решението за връщане да потвърдят писмено, че извеждането на този гражданин на трета държава се отлага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.