всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-24/26: Casotta, Заключение от 16 април 2026 г.

Непредвиждане на участие или информиране на жертвата в производството по отмяна на осъдителна присъда, когато тя не се е конституирала като граждански ищец
Изключване на възможността националният съд да вземе предвид поведението на обвиняемия и косвени доказателства при преценката дали той доброволно се е поставил в невъзможност да узнае за съдебното производство

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-68/26: Kilyanov, Определение от 27 март 2026 г.

В обхвата на член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/343 попада ли национална правна уредба, която допуска задържане на обвиняем единствено с цел да се гарантира ефективното упражняване на правото му да присъства на съдебния процес, след като той се е възползвал от възможността да не се явява на съдебните заседания?
Подлежи ли подобна национална правна уредба на контрол за съответствие с разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-239/24: Aurnois, Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Следва ли — с оглед на Международната конвенция за защита на всички хора от насилствено изчезване [от 20 декември 2006 г.] и Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание [от 10 декември 1984 г.] — член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2012/29] да се тълкува в смисъл, че в понятието „жертва“ се включват и близките членове на семейството на лице, което в рамките на тежко нарушение на международното хуманитарно право е било подложено на насилствено изчезване или изтезания, и по този начин им се предоставя достъп до определените в тази директива права?
Следва ли член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2012/29] да се тълкува в смисъл, че в понятието „жертва“ се включват и членовете на семейството, които са претърпели душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от тежко нарушение на международното хуманитарно право, насочено основно срещу близък член на семейството, и по този начин им се предоставя достъп до определените в тази директива права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-202/25: Tadmur, Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Следва ли член 6 от Директива 2008/115 във връзка с членове 3, 5 и 8 и член 9, параграф 1, буква a) от тази директива, както и във връзка с член 17 и член 19, параграф 2 и параграф 3, буква a) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при спазване на изключенията, посочени в член 6, параграфи 2—5 от Директива 2008/115, държавите членки са длъжни да издадат решение за връщане на гражданин на трета държава, който пребивава незаконно на тяхната територия и е изключен от кръга на лицата, ползващи се със субсидиарна закрила, и ако извеждането в държавата по местоназначение е несъвместимо с принципа на забрана за връщане — едновременно с издаването на решението за връщане да потвърдят писмено, че извеждането на този гражданин на трета държава се отлага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-819/25: Gonrieh, Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Задължен ли е държавата членка, която е издала виза за събиране на семейство при условие за последващо удостоверяване на самоличността и автентичността на документите, да организира и осигури преместването на лицето до дипломатическо или консулско представителство, когато лицето няма възможност да се яви лично?
Следва ли държавата членка да предприеме дипломатически или консулски действия, включително контакт с трети държави, за да улесни преместването на лицето, на което е издадена виза за събиране на семейство, когато то не може да се яви лично за удостоверяване на самоличността си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-618/24: Isergartler, Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че е налице „въпрос, свързан с наследяването“, когато е предявена претенция за признаване на завет за полагане на грижи (Pflegevermächtnis) съгласно член 677 от ABGB?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-431/24: Multan, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.

Трябва ли член 23, параграф 1 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 46, параграф 1 от тази директива и с оглед на членове 4 и 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че информацията, която е събрана в досието на кандидата, въз основа на която се взема или ще бъде взето решение, включва и информацията за начина на събиране и получаване на тази информация?
Длъжен ли е съдът, който разглежда законосъобразността на решение за връщане, съгласно член 5 от Директива 2008/115, разглеждан във връзка с член 13, параграф 1 от тази директива и с оглед на член 4, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата да се увери как е събрана и получена посочената в член 23, параграф 1 от Директива 2013/32 информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-562/24: Munik, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.

Трябва ли член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783 и член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че ипотекарните кредитори по съдебни ипотеки, вписани преди признаването на решение на съд на друга държава членка или преди замразяването на имущество за целите на принудителното изпълнение, също се считат за трети лица, чиито права трябва да се вземат предвид в производството по изпълнение на решението за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/24: Koda, Заключение от 29 януари 2026 г.

1) Трябва ли член 83, параграфи 3 и 4 във връзка с член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че понятието „разпореждане с имущество в случай на смърт“ включва и декларация за лишаване от наследство?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли член 83, параграф 4 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че ако преди 17 август 2015 г. наследодателят е направил няколко разпореждания с имущество в случай на смърт, които са били в съответствие с национално право, което наследодателят би могъл да избере за приложимо в съответствие с Регламент № 650/2012, правото, което се счита за избрано като приложимо към наследяването, е правото, в съответствие с което наследодателят е направил последното разпореждане с имущество в случай на смърт преди 17 август 2015 г.?
3) Трябва ли член 26, параграф 2 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че ако завещателната дееспособност на наследодателя е била ограничена поради разпореждане в случай на смърт, извършено преди 17 август 2015 г. съгласно правото, което е уреждало наследяването като цяло, и ако последваща промяна на това право е изменила условията за извършване на разпореждане в случай на смърт, наследодателят продължава да бъде ограничен в завещателната си дееспособност съгласно правото, което би било приложимо към наследяването му в случай на смърт към датата на сключване на договора за наследство, независимо от факта, че съгласно приложимото към наследяването като цяло право към момента на смъртта на наследодателя, той е имал право да прекрати (развали или измени) договора за наследство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-335/25: Osswicz, Определение от 27 януари 2026 г.

Съставляват ли големият брой засегнати лица или правни ситуации, както и възможността множество производства да бъдат спрени, изключителни обстоятелства, които да оправдаят прилагането на ускорена преюдициална процедура?
Може ли значимостта на спора за съдебната организация на държава членка да обоснове необходимостта от ускорено производство?
Представлява ли потенциалът решението на Съда да предотврати бъдещи нарушения на правото на Съюза основание за прилагане на ускорена процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form