Словенски
Автентичен език на производството – словенски
Дело C-164/25: Telekom Slovenije, Заключение от 23 април 2026 г.
1) Трябва ли Директива [2014/61] — по-специално изразът „като не се засяга възможността всяка от страните да отнесе случая до съда“ в член 3, параграф 5, втора алинея от тази директива — да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която мрежовият оператор има право да подаде искане за уреждане на спор относно достъпа до съществуваща физическа инфраструктура или пред [ОУС], или пред съд (с обща компетентност)?
2) Трябва ли член 3, параграф 5, втора алинея от Директива [2014/61], предвид принципите на равностойност и ефективност и член 47 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална процесуална разпоредба, съгласно която процедурата за разрешаване на спор пред националния [ОУС] се прекратява, ако в хода на процедурата за разрешаване на спор пред този орган една от страните предяви иск със същия предмет пред компетентния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/24: Munik, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.
Трябва ли член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783 и член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че ипотекарните кредитори по съдебни ипотеки, вписани преди признаването на решение на съд на друга държава членка или преди замразяването на имущество за целите на принудителното изпълнение, също се считат за трети лица, чиито права трябва да се вземат предвид в производството по изпълнение на решението за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/24: Svema Trade, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
Трябва ли член 15, параграф 5, трета алинея от Директива [2004/25] да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба на Директивата презумпция трябва да се разглежда като необорима, или тя е оборима?
Ако посочената презумпция за справедливост на престацията трябва да се разглежда като оборима, неограничена ли е нейната оборимост, или евентуално е ограничена до определени обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-715/23: Farmacija, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.
Може ли услуга, свързана с упражняването на фармацевтична дейност, чиято основна цел е снабдяването на потребителите с лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание и без лекарско предписание, заедно със съвети към потребителите относно правилната и безопасна употреба на тези лекарствени продукти, да се квалифицира като „неикономическа услуга от общ интерес“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2014/23?
Може ли услуга, свързана с упражняването на фармацевтична дейност, чиято основна цел е снабдяването на потребителите с лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание и без лекарско предписание, заедно със съвети към потребителите относно правилната и безопасна употреба на тези лекарствени продукти, да се квалифицира като социална и друга специфична услуга по смисъла на член 19 от Директива 2014/23?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/23: INTERZERO и др., Съдебно решение от 10 юли 2025 г.
Може ли юридическо лице, което има изключителното право да упражнява дейност по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите за продукти от същия вид на територията на Република Словения, да се счита за предприятие, на което е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 [ДФЕС] (в светлината на член 14 ДФЕС, [Протокол № 26] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98]), като тази дейност включва:
– сключване на договори с производителите на определени продукти, по силата на които те възлагат на юридическото лице да осигури от тяхно име подходящо управление на отпадъците, получени от тези продукти;
– организиране на система за събиране и третиране на отпадъците (сключване на договори с търговски дружества, които от името на [единствената] организация[…] събират и третират по подходящ начин всички събрани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя), и
– воденето на регистър на продуктите, за които производителят носи разширена отговорност и които са пуснати на пазара в Словения, както и воденето на регистър на събраните и третирани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя, както и предаването на тези данни на министерството,
и при упражняването на тази дейност юридическото лице е длъжно да сключва договори с производителите, които носят задължението за разширена отговорност на производителя, и с търговските дружества, които ще извършват събирането и третирането на отпадъците?
Трябва ли членове 16 и 17 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за стоки от същия вид, може законосъобразно да се упражнява само от едно юридическо лице на територията на държавата членка по начин, който няма стопанска цел, което означава, че приходите не надвишават действителните разходи за колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя и че това юридическо лице трябва да използва печалбата единствено и само за извършване на дейностите и за прилагане на мерките за колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
При отрицателен отговор на въпрос 2), трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98], да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която държавата членка изменя дейността по колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за продукти от същия вид, като я преобразува от регламентирана пазарно ориентирана дейност със стопанска цел, осъществявана от множество икономически оператори, в дейност, която само една организация има право да упражнява и която трябва да се упражнява от нея с нестопанска цел по смисъла на въпрос 2)?
Трябва ли разпоредбите на правото на Съюза, посочени във въпрос 3), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в резултат на влизането в сила на нова правна уредба относно колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по силата на закона (ex lege) се приема, че е налице намеса в индивидуалните отношения, така че се прекратяват всички договори, сключени между икономическите оператори, които са упражнявали дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и производителите, които имат задължение за разширена отговорност на производителя, както и между икономическите оператори, които са участвали в дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и икономическите оператори, които извършват дейност по събиране и третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията по разширената отговорност на производителя?
При обстоятелствата по приемането на новата правна уредба, описана във въпроси 3) и 4), трябва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че законодателят трябва да предвиди преходен период и/или да въведе схема за обезщетение
В случай на положителен отговор, какви са критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи разумният характер на преходния период или системата за обезщетение?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които имат задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя и които пускат на пазара 51 % от продуктите от същия вид, за които се прилага задължението за разширена отговорност на производителя, са длъжни да учредят юридическо лице с цел колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и по силата на която производителите на продукти от същия вид трябва при евентуално отнемане на разрешението да учредят отново такова юридическо лице, или посочените разпоредби на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която само производителите могат да притежават дялово участие в това юридическо лице?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които притежават дялово участие в юридическото лице, осигуряващо колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, не могат да бъдат лица, извършващи събиране или третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя в това юридическо лице?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителят, притежаващ дялово участие в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, не могат:
– да имат, пряко или непряко, капиталови връзки с лицето, което осигурява събирането или третирането на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, или да имат права на управление или контрол на това юридическо лице;
– да имат капиталови връзки или родствени връзки с лице, което притежава или контролира правата на глас в управителния или надзорния орган на лицето, посочено в предходното тире, или го представлява?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която ограниченията, посочени във въпроси 7) и 8), се прилагат и по отношение на член на управителния орган на юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по отношение на член на надзорния орган на това юридическо лице или негов представител?
Трябва ли член 16 от [Хартата] и членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителите, които имат задължението за разширена отговорност на производителя и които пускат на пазара стоки за домашна употреба, трябва задължително да сключат договор, с който възлагат на юридическото лице, притежател на разрешението да упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, да изпълнява задълженията на тези производители, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/24: Orelčar, Определение от 8 юли 2025 г.
Подлежи ли очевидна писмена грешка в съдебна заповед на служебна поправка по реда на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Следва ли коригираната заповед да бъде съпроводена с протокола на заповедта за поправка и да се прави съответна бележка в протокола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/24: Svema Trade, Заключение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 15, параграф 5, трета алинея от Директива 2004/25/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба на директивата презумпция трябва да се разглежда като необорима или като оборима?
Ако посочената презумпция за справедлива престация трябва да се разглежда като оборима, този оборим характер неограничен ли е или евентуално е ограничен до определени обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/23: Комисия/Словения (Décharge de Bukovžlak), Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Решение на Съда (осми състав) от 8 май 2025 г. — Комисия/Словения (Депо за отпадъци в Буковжлак) (Дело C‑318/23) „ Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Директива 1999/31/ЕО — Депониране на отпадъци — Директива 2008/98/ЕО — Управление на отпадъците — Решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения — Частично неизпълнение — Член 260, параграф 2 ДФЕС — Имуществени санкции — Еднократно платима сума “ 1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение — Срок за изпълнение — Изпълнение, което трябва да започне незабавно и да приключи във възможно най-кратки срокове — Забава при изпълнението на съдебно решение относно депониране на отпадъци — Обосноваване — Липса (член 260, параграф 1 ДФЕС; Директива 2008/98 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 1999/31 на Съвета) (вж. т. 35, 38—43 и 79) 2. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение — Срок за изпълнение — Дата, към която се преценява наличието на неизпълнение на задължения — Дата на изтичане на срока, определен в официалното уведомително писмо (член 260, параграф 2 ДФЕС) (вж. т. 36 и 37) 3. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение — Неспазване на задължението за изпълнение на съдебното решение — Имуществени санкции — Цел — Предотвратяване на повторението на аналогични нарушения (член 260, параграф 2 ДФЕС) (вж. т. 62 и 63) 4. Иск за установяване на неизпълнение на задължения ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/24: Orelčar, Определение от 14 април 2025 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция оттегли преюдициалното си запитване?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски по главното производство при прекратяване на производството пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.