Словенски
Автентичен език на производството – словенски
Дело C-715/23: Farmacija, Заключение от 13 март 2025 г.
1) Може ли услуга, свързана с упражняването на фармацевтична дейност, чиято основна цел е снабдяването на потребителите с лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание и без лекарско предписание, заедно със съвети към потребителите относно правилната и безопасна употреба на тези лекарствени продукти, да се квалифицира като „нестопанска услуга от общ интерес“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2014/23?
2) Може ли услуга, свързана с упражняването на фармацевтична дейност, чиято основна цел е снабдяването на потребителите с лекарствени продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание и без лекарско предписание, заедно със съвети към потребителите относно правилната и безопасна употреба на тези лекарствени продукти, да се квалифицира по критериите за социалните услуги и другите специфични услуги по смисъла на член 19 от Директива 2014/23?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-674/23: AEON NEPREMIČNINE и др., Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли членове 7, 16 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разглеждани във връзка с член 15 от Директива 2006/123/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която максимално допустимото възнаграждение за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот не може да надхвърля 4 % от договорната цена, когато става въпрос за посредничество при покупко-продажба на еднофамилно жилище, апартамент или жилищна единица и купувачът е физическо лице?
Трябва ли членове 7, 16 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разглеждани във връзка с член 15 от Директива 2006/123/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която максимално допустимото възнаграждение за посредничество при договор за наем на същия недвижим имот не може да надвишава 4 % от сумата, получена от умножаването на размера на месечния наем по броя на месеците, за които имотът е предоставен за ползване, и при всички случаи не може да надвишава сума, равна на размера на един месечен наем, когато става въпрос за посредничество при отдаване под наем на еднофамилно жилище, апартамент или жилищна единица и наемателят е физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/23: T – 2, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли член 49, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2018/1972 да се прилага и по отношение на удължаването на индивидуалните права на ползване на радиочестотен спектър, предоставени преди влизането в сила на тази директива, и какви са общите критерии, които се прилагат в такъв случай, за да се определи дали срокът на действие на дадено индивидуално право следва да бъде удължен?
Ясни, безусловни и достатъчно точни ли са разпоредбите на член 49, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2018/1972, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях в производствата пред националните административни органи и националните съдилища?
Дали, за да се прецени подходящата продължителност на действие на индивидуалните права на ползване на радиочестотен спектър, които са били предоставени при действието на Директива 2002/20/ЕО, и следователно във връзка с възможността за тяхното удължаване, следва да се приложи разпоредбата на член 5, параграф 2 от тази директива или член 5, параграф 2, четвърта алинея от изменената Директива 2002/20/ЕО, и дали за целта тези разпоредби са достатъчно ясни, безусловни и точни, за да може въз основа на тях да се прецени дали е адекватна продължителността на действие на дадено индивидуално право на ползване на радиочестотен спектър?
Какви критерии следва да се приложат, за да се прецени адекватността на продължителността на действие на дадено индивидуално право на ползване на радиочестотен спектър или на задължението за удължаването ѝ?
При утвърдителен отговор на въпроси 1), 2) или 3), при вземането на решение относно удължаването трябва ли да се отчете, че възможността за удължаване над 15 години е била изрично изключена от националните правила, които са били в сила към момента на преустановяване на действието на това право на ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/23: KUBERA, Съдебно решение от 15 октомври 2024 г.
1) Допуска ли член 267, трета алинея [ДФЕС] разпоредба на [ZPP], въз основа на която в рамките на производството [по разглеждане на молба] за допускане на ревизионно обжалване, Vrhovno sodišče [(Върховен съд)] не разглежда въпроса дали от искането на една от страните за сезиране на Съда на Европейския съюз по реда на преюдициалното производство произтича задължение за него да отправи преюдициално запитване до [Съда]?
2) [При утвърдителен отговор на първия въпрос, т]рябва ли член 47 от Хартата относно задължението за мотивиране на съдебните решения да се тълкува в смисъл, че определението по движението на делото, с което се отхвърля молбата на една от страните за допускане на ревизионно обжалване […] в съответствие с [ZPP] представлява „[съдебно] решение“, в което трябва да се посочат мотивите, поради които искането на една от страните за сезиране на [Съда] по реда на преюдициалното производство не следва да бъде уважено в разглеждания случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/23: INTERZERO и др., Заключение от 26 септември 2024 г.
1) Може ли юридическо лице, което има изключителното право да упражнява дейност по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите за продукти от същия вид на територията на Република Словения, да се счита за предприятие, на което е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (в светлината на член 14 ДФЕС, Протокол № 26 относно услугите от общ интерес и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98]), като тази дейност включва:
– сключване на договори с производителите на определени продукти, по силата на които те възлагат на юридическото лице да осигури от тяхно име подходящо управление на отпадъците, получени от тези продукти,
– организиране на система за събиране и третиране на отпадъците (сключване на договори с търговски дружества, които от името на организацията събират и третират по подходящ начин всички събрани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя), и
– воденето на регистър на продуктите, за които производителят носи разширена отговорност и които са пуснати на пазара в Република Словения, както и воденето на регистър на събраните и третирани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя, както и предаването на тези данни на министерството,
и при упражняването на тази дейност юридическото лице е длъжно да сключва договори с производителите, които носят задължението за разширена отговорност на производителя, и с търговските дружества, които ще извършват събирането и третирането на отпадъците?
2) Трябва ли членове 16 и 17 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за стоки от същия вид, може законосъобразно да се упражнява само от едно юридическо лице на територията на държавата членка по начин, който няма стопанска цел, което означава, че приходите не надвишават действителните разходи за колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя и че това юридическо лице трябва да използва печалбата единствено и само за извършване на дейностите и за прилагане на мерките за колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
3) При отрицателен отговор на въпрос 2), трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98], да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която държавата членка изменя дейността по колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за продукти от същия вид, като я преобразува от регламентирана пазарно ориентирана дейност със стопанска цел, осъществявана от множество икономически оператори, в дейност, която само една организация има право да упражнява и която трябва да се упражнява от нея с нестопанска цел по смисъла на въпрос 2)?
4) Трябва ли разпоредбите на правото на Съюза, посочени във въпрос 3), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в резултат на влизането в сила на нова правна уредба относно колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по силата на закона (ex lege) се приема, че е налице намеса в индивидуалните отношения, така че се прекратяват всички договори, сключени между икономическите оператори, които са упражнявали дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и производителите, които имат задължение за разширена отговорност на производителя, както и между икономическите оператори, които са участвали в дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и икономическите оператори, които извършват дейност по събиране и третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията по разширената отговорност на производителя?
5) При обстоятелствата по приемането на новата правна уредба, описана във въпроси 3) и 4), трябва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че законодателят трябва да предвиди преходен период и/или да въведе схема за обезщетение
В случай на положителен отговор, какви са критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи разумният характер на преходния период или системата за обезщетение?
6) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които имат задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя и които пускат на пазара 51 % от продуктите от същия вид, за които се прилага задължението за разширена отговорност на производителя, са длъжни да учредят юридическо лице с цел колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и по силата на която производителите на продукти от същия вид трябва при евентуално отнемане на разрешението да учредят отново такова юридическо лице, или посочените разпоредби на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която само производителите могат да притежават дялово участие в това юридическо лице?
7) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които притежават дялово участие в юридическото лице, осигуряващо колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, не могат да бъдат лица, извършващи събиране или третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя в това юридическо лице?
8) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителят, притежаващ дялово участие в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, не могат:
– да имат, пряко или непряко, капиталови връзки с лицето, което осигурява събирането или третирането на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, или да имат права на управление или контрол на това юридическо лице;
– да имат капиталови връзки или родствени връзки с лице, което притежава или контролира правата на глас в управителния или надзорния орган на лицето, посочено в предходното тире, или го представлява?
9) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която ограниченията, посочени във въпроси 7) и 8), се прилагат и по отношение на член на управителния орган на юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по отношение на член на надзорния орган на това юридическо лице или негов представител?
10) Трябва ли член 16 от [Хартата] и членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителите, които имат задължението за разширена отговорност на производителя и които пускат на пазара стоки за домашна употреба, трябва задължително да сключат договор, с който възлагат на юридическото лице, притежател на разрешението да упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, да изпълнява задълженията на тези производители, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/23: KUBERA, Заключение от 18 юни 2024 г.
1. Допуска ли член 267, трета алинея ДФЕС разпоредба на [Гражданския процесуален кодекс], въз основа на която в рамките на производство, свързано с разрешение за подаване на ревизионна жалба, Vrhovno sodišče [(Върховен съд)] не разглежда въпроса дали от искането на една от страните за сезиране на Съда на Европейския съюз по реда на преюдициалното производство произтича задължение за него да отправи преюдициално запитване до Съда
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 2. Трябва ли член 47 от Хартата относно задължението за мотивиране на съдебните решения да се тълкува в смисъл, че определението по движението на делото, с което се отхвърля молбата на една от страните за допускане на ревизионно обжалване […] в съответствие с Гражданския процесуален кодекс, представлява „съдебно решение“, в което трябва да се посочат мотивите, поради които искането на една от страните за сезиране на Съда на Европейския съюз по реда на преюдициалното производство не следва да бъде уважено в разглеждания случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/23: Abboudnam, Определение от 27 септември 2023 г.
Какви са изискванията към националните срокове за обжалване на решения по молби за международна закрила с оглед гарантиране на ефективно упражняване на процесуалните права на кандидата?
Съвместима ли е с правото на ЕС национална правна уредба, която въвежда тридневен срок, включващ празнични и почивни дни, за подаване на жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила в рамките на бързо производство, ако този срок на практика може да възпрепятства достъпа до преводач, правна помощ и информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-725/21: SOMEO, Съдебно решение от 9 март 2023 г.
Необходимо ли е — с оглед на квалификацията на отделна стока като „част“ за седалка на моторно превозно средство по смисъла на глава 94 от Комбинираната номенклатура, в приложимите за главното производство редакции — без тази стока седалката да не може да изпълнява своята съществена и основна функция (в смисъл на функционалното ѝ единство), или е достатъчно отделната част, която е предназначена само за монтиране върху седалки на моторни превозни средства, да може да се идентифицира като част за седалката?
Влияе ли възможността за (не)самостоятелна обща употреба на посочените стоки върху тяхното класиране (или не) в подпозиция 9401 90 80?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-664/21: NEC PLUS ULTRA COSMETICS, Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112, и по-специално член 131 и член 138, параграф 1, както и принципите на правото на ЕС, и по-специално принципите на данъчен неутралитет, ефективност и пропорционалност, национална правна уредба, която забранява представянето и събирането на нови доказателства за изпълнението на материалноправните изисквания по член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС още в първоинстанционното производство по административен ред, и по-специално в становището по ревизионния доклад, издаден преди издаването на ревизионния акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-486/21: SHARENGO, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
Трябва ли член 5, точка 1, буква б) от Директива 2014/23 да се тълкува в смисъл, че представлява „концесия за услуги“ сделката, с която възлагащ орган поверява създаването и управлението на услуга по отдаване под наем и споделяне на електрически автомобили на икономически оператор, чието финансово участие е свързано предимно с придобиването на тези автомобили, и при която приходите на този икономически оператор ще произтичат основно от таксите, заплащани от потребителите на тази услуга?
Трябва ли член 8 от Директива 2014/23 да се тълкува в смисъл, че за да определи дали е достигнат прагът за прилагане на тази директива, възлагащият орган трябва да прецени „общия оборот на концесионера без ДДС за срока на договора“, като вземе предвид таксите, които ползвателите ще платят на концесионера, както и инвестициите и разходите, които ще направи концесионерът и/или възлагащият орган?
Трябва ли член 38, параграф 1 от Директива 2014/23 във връзка с точка 7, буква б) от приложение V към тази директива и със съображение 4 от нея, както и с член 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1986 и с точка III.1.1 от приложение XXI към него, да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да изисква — във връзка с критериите за подбор и оценка на качествата на кандидатите — икономическите оператори да бъдат вписани в търговския регистър или в съответния професионален регистър?
Трябва ли член 38, параграф 1 от Директива 2014/23 във връзка с член 27 от тази директива и с член 1 от Регламент (ЕО) № 2195/2002 да се тълкува в смисъл, че не допуска възлагащ орган, който изисква от икономическите оператори да бъдат вписани в търговския регистър или в съответния професионален регистър на държава — членка на Съюза, да се позове не на Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV), който се състои от кодове по CPV, а на класификацията NACE Rév. 2, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006?
Трябва ли член 38, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/23 във връзка с член 26, параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че възлагащ орган не може, без да наруши принципа на пропорционалност, закрепен в член 3, параграф 1, първа алинея от посочената директива, да изисква всеки от членовете на временно сдружение от предприятия да бъде вписан в търговския регистър или в съответния професионален регистър на държава членка с цел упражняване на дейността по даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили, без водач?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.