Дело C-144/23: KUBERA, Заключение от 18 юни 2024 г.

Текст

... Словения)

„Преюдициално запитване — Член 267, трета алинея ДФЕС — Задължение на националните юрисдикции, действащи като последна инстанция, да отправят преюдициално запитване — Изключения от това задължение — Съдебна практика, произтичаща от решение CILFIT — Механизъм за филтриране — Върховен съд на държава членка — Допускане на ревизионно обжалване — Решение, с което се отхвърля молба за допускане на обжалване — Член 47 от Хартата — Право на справедлив съдебен процес — Мотиви“

I. Въведение 1. Трудностите, които съдебните органи срещат както на национално, така и на международно равнище във връзка с ефективното управление на работния си график поради големия брой спорове, с които са сезирани, със сигурност не са ново явление. По очевидни причини проблемът винаги е стоял по-остро пред юрисдикциите на върха на съдебната система, на които обикновено е отредена задачата да гарантират съгласуваността и точността на съдебната практика ( 2 ).

2. Рисковете, до които може да доведе прекомерната натовареност, са ясни и е достатъчно само накратко да се споменат: по-специално, значително забавяне на разглеждането на делата, по-ниско качество на съдебните решения, продължително състояние на правна несигурност и по-високи съдебни разноски за участниците, и косвено, за обществото като цяло.

3. Един от традиционно използваните механизми, които позволяват на най-висшите юрисдикции да запазят контрола върху работния си график и по този начин да се ограничат горепосочените рискове, е да им се даде възможност, в по-голяма или по-малка степен, да изберат делата (а в някои системи и правните въпроси), които желаят да разгледат и по които да се произнесат ...