Отпадъци
Отпадъци
Дело C-221/24: Naturvårdsverket (Traitement des déchets après reprise), Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Включва ли обратното вземане съгласно член 24, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1013/2006 задължение или право за органа по изпращането да оползотвори или обезвреди отпадъците след обратното вземане, когато за обратния превоз са изготвени документ за нотификация и документ за превоз, в които се посочва как ще се третират отпадъците в страната по местоназначение?
При какви обстоятелства член 24, параграф 2, първа алинея, буква г) от Регламент № 1013/2006 може да бъде приложен от органа по изпращането за оползотворяване или обезвреждане на отпадъци при незаконен превоз на отпадъци в страната изпращач
Как се отнася член 24, параграф 2, първа алинея, буква г) към член 24, параграф 2, първа алинея, буква в) от този регламент
Например могат ли обратното вземане и оползотворяването/обезвреждането да се извършат съгласно букви в) и г) заедно, или за да се приложи едната буква, е необходимо да не е било възможно до се проведе процедурата по непосредствено предходната буква?
Ако член 24, параграф 2 от Регламент № 1013/2006 може да се тълкува в смисъл, че след обратното вземане на отпадъците органът по изпращането има право окончателно да се разпореди с тях дори когато първоначалният изпращач желае да ги получи обратно, съвместимо ли е това тълкуване със защитата на правото на собственост съгласно член 17 от Хартата и член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-224/24: Società Eredi Raimondo Bufarini – II, Заключение от 23 октомври 2025 г.
1) Допуска ли определението за „наличие на опасни вещества“ в член 3, точка 12 от Директива [2012/18] практика, при която определянето на количествата опасни вещества, налични в инсталация за третиране на отпадъци, се извършва по оперативна процедура, прилагана от оператора (и евентуално възприета от разрешението, посочено в член 23 от Директива [2008/98] или в член 4 от Директива [2010/75]), която при класифицирането на отпадъците като „смеси“ по смисъла на член 3, точка 11 от Директива [2012/18] предвижда непрекъснат мониторинг на количеството опасни вещества, налични в инсталацията, и гарантира, че не се превишават праговете за нисък и висок рисков потенциал, определени съответно в колона 2 и колона 3 от приложение I към Директива [2012/18]?
2) Допуска ли член 7 от Директива [2012/18], който предвижда, че операторът е длъжен да изпрати „на компетентния орган уведомление“, съдържащо данните, изброени в член 7, параграф 1 от тази директива, тълкуван в светлината на принципите на конкуренцията и свободата на установяване, разпоредба като член 13, параграфи 1, 2 и 5 от [Законодателен декрет № 105/2015], която предвижда, че докладването на информация трябва да се извършва изключително чрез „уведомление, изготвено в съответствие с формуляра, посочен в приложение 5“ (параграф 1), „подписано под формата на лична декларация, както е установено от действащите разпоредби“ (параграф 2), „предадено от оператора на получателите, посочени в параграф 1, в електронен формат, като се използват услугите и средствата за пренос на данни, предоставени чрез списъка на предприятията, които могат да причинят голяма авария, посочен в член 5, параграф 3“, или „единствено чрез цифрово подписана сертифицирана електронна поща“ (параграф 5), като изключва начин на комуникация с помощта на „оперативна процедура, прилагана от оператора“, която предвижда непрекъснат мониторинг на количеството опасни вещества, налични в инсталацията, и гарантира, че не се превишават праговете за нисък и висок рисков потенциал, определени съответно в колона 2 и колона 3 от приложение I към Директива [2012/18]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/23: INTERZERO и др., Съдебно решение от 10 юли 2025 г.
Може ли юридическо лице, което има изключителното право да упражнява дейност по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите за продукти от същия вид на територията на Република Словения, да се счита за предприятие, на което е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 [ДФЕС] (в светлината на член 14 ДФЕС, [Протокол № 26] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98]), като тази дейност включва:
– сключване на договори с производителите на определени продукти, по силата на които те възлагат на юридическото лице да осигури от тяхно име подходящо управление на отпадъците, получени от тези продукти;
– организиране на система за събиране и третиране на отпадъците (сключване на договори с търговски дружества, които от името на [единствената] организация[…] събират и третират по подходящ начин всички събрани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя), и
– воденето на регистър на продуктите, за които производителят носи разширена отговорност и които са пуснати на пазара в Словения, както и воденето на регистър на събраните и третирани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя, както и предаването на тези данни на министерството,
и при упражняването на тази дейност юридическото лице е длъжно да сключва договори с производителите, които носят задължението за разширена отговорност на производителя, и с търговските дружества, които ще извършват събирането и третирането на отпадъците?
Трябва ли членове 16 и 17 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за стоки от същия вид, може законосъобразно да се упражнява само от едно юридическо лице на територията на държавата членка по начин, който няма стопанска цел, което означава, че приходите не надвишават действителните разходи за колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя и че това юридическо лице трябва да използва печалбата единствено и само за извършване на дейностите и за прилагане на мерките за колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
При отрицателен отговор на въпрос 2), трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98], да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която държавата членка изменя дейността по колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за продукти от същия вид, като я преобразува от регламентирана пазарно ориентирана дейност със стопанска цел, осъществявана от множество икономически оператори, в дейност, която само една организация има право да упражнява и която трябва да се упражнява от нея с нестопанска цел по смисъла на въпрос 2)?
Трябва ли разпоредбите на правото на Съюза, посочени във въпрос 3), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в резултат на влизането в сила на нова правна уредба относно колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по силата на закона (ex lege) се приема, че е налице намеса в индивидуалните отношения, така че се прекратяват всички договори, сключени между икономическите оператори, които са упражнявали дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и производителите, които имат задължение за разширена отговорност на производителя, както и между икономическите оператори, които са участвали в дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и икономическите оператори, които извършват дейност по събиране и третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията по разширената отговорност на производителя?
При обстоятелствата по приемането на новата правна уредба, описана във въпроси 3) и 4), трябва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че законодателят трябва да предвиди преходен период и/или да въведе схема за обезщетение
В случай на положителен отговор, какви са критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи разумният характер на преходния период или системата за обезщетение?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които имат задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя и които пускат на пазара 51 % от продуктите от същия вид, за които се прилага задължението за разширена отговорност на производителя, са длъжни да учредят юридическо лице с цел колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и по силата на която производителите на продукти от същия вид трябва при евентуално отнемане на разрешението да учредят отново такова юридическо лице, или посочените разпоредби на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която само производителите могат да притежават дялово участие в това юридическо лице?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които притежават дялово участие в юридическото лице, осигуряващо колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, не могат да бъдат лица, извършващи събиране или третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя в това юридическо лице?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителят, притежаващ дялово участие в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, не могат:
– да имат, пряко или непряко, капиталови връзки с лицето, което осигурява събирането или третирането на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, или да имат права на управление или контрол на това юридическо лице;
– да имат капиталови връзки или родствени връзки с лице, което притежава или контролира правата на глас в управителния или надзорния орган на лицето, посочено в предходното тире, или го представлява?
Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, Директива [2006/123] и членове 8 и 8а от Директива [2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която ограниченията, посочени във въпроси 7) и 8), се прилагат и по отношение на член на управителния орган на юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по отношение на член на надзорния орган на това юридическо лице или негов представител?
Трябва ли член 16 от [Хартата] и членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителите, които имат задължението за разширена отговорност на производителя и които пускат на пазара стоки за домашна употреба, трябва задължително да сключат договор, с който възлагат на юридическото лице, притежател на разрешението да упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, да изпълнява задълженията на тези производители, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/24: Naturvårdsverket (Traitement des déchets après reprise), Заключение от 22 май 2025 г.
1) Включва ли обратното вземане съгласно член 24, параграф 2, буква в) от Регламента относно превозите на отпадъци задължение или право за органа по изпращането да оползотвори или обезвреди отпадъците след обратното вземане, когато за обратния превоз са изготвени документ за нотификация и документ за превоз, в които се посочва как ще се третират отпадъците в страната по местоназначение?
2) При какви обстоятелства член 24, параграф 2, буква г) може да бъде приложен от органа по изпращането за оползотворяване или обезвреждане на отпадъци при незаконен превоз на отпадъци в страната изпращач
Как се отнася буква г) към буква в), например могат ли обратното вземане и оползотворяването/обезвреждането да се извършат съгласно букви в) и г) заедно, или за да се приложи едната буква, е необходимо да не е било възможно до се проведе процедурата по непосредствено предходната буква?
3) Ако член 24, параграф 2 от Регламента относно превозите на отпадъци може да се тълкува в смисъл, че след обратното вземане на отпадъците органът по изпращането има право окончателно да се разпореди с тях дори когато първоначалният изпращач желае да ги получи обратно, съвместимо ли е това тълкуване със защитата на правото на собственост съгласно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)] и член 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция [за правата на човека]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/23: INTERZERO и др., Заключение от 26 септември 2024 г.
1) Може ли юридическо лице, което има изключителното право да упражнява дейност по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите за продукти от същия вид на територията на Република Словения, да се счита за предприятие, на което е възложено извършването на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (в светлината на член 14 ДФЕС, Протокол № 26 относно услугите от общ интерес и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98]), като тази дейност включва:
– сключване на договори с производителите на определени продукти, по силата на които те възлагат на юридическото лице да осигури от тяхно име подходящо управление на отпадъците, получени от тези продукти,
– организиране на система за събиране и третиране на отпадъците (сключване на договори с търговски дружества, които от името на организацията събират и третират по подходящ начин всички събрани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя), и
– воденето на регистър на продуктите, за които производителят носи разширена отговорност и които са пуснати на пазара в Република Словения, както и воденето на регистър на събраните и третирани отпадъци от продукти, за които се прилага разширената отговорност на производителя, както и предаването на тези данни на министерството,
и при упражняването на тази дейност юридическото лице е длъжно да сключва договори с производителите, които носят задължението за разширена отговорност на производителя, и с търговските дружества, които ще извършват събирането и третирането на отпадъците?
2) Трябва ли членове 16 и 17 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за стоки от същия вид, може законосъобразно да се упражнява само от едно юридическо лице на територията на държавата членка по начин, който няма стопанска цел, което означава, че приходите не надвишават действителните разходи за колективно изпълнение на задълженията за разширена отговорност на производителя и че това юридическо лице трябва да използва печалбата единствено и само за извършване на дейностите и за прилагане на мерките за колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
3) При отрицателен отговор на въпрос 2), трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98], да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която държавата членка изменя дейността по колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя за продукти от същия вид, като я преобразува от регламентирана пазарно ориентирана дейност със стопанска цел, осъществявана от множество икономически оператори, в дейност, която само една организация има право да упражнява и която трябва да се упражнява от нея с нестопанска цел по смисъла на въпрос 2)?
4) Трябва ли разпоредбите на правото на Съюза, посочени във въпрос 3), да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в резултат на влизането в сила на нова правна уредба относно колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по силата на закона (ex lege) се приема, че е налице намеса в индивидуалните отношения, така че се прекратяват всички договори, сключени между икономическите оператори, които са упражнявали дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и производителите, които имат задължение за разширена отговорност на производителя, както и между икономическите оператори, които са участвали в дейността по колективно изпълнение на разширената отговорност на производителя в съответствие с предходната правна уредба, и икономическите оператори, които извършват дейност по събиране и третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията по разширената отговорност на производителя?
5) При обстоятелствата по приемането на новата правна уредба, описана във въпроси 3) и 4), трябва ли принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че законодателят трябва да предвиди преходен период и/или да въведе схема за обезщетение
В случай на положителен отговор, какви са критериите, които трябва да бъдат изпълнени, за да се определи разумният характер на преходния период или системата за обезщетение?
6) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които имат задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя и които пускат на пазара 51 % от продуктите от същия вид, за които се прилага задължението за разширена отговорност на производителя, са длъжни да учредят юридическо лице с цел колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и по силата на която производителите на продукти от същия вид трябва при евентуално отнемане на разрешението да учредят отново такова юридическо лице, или посочените разпоредби на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която само производителите могат да притежават дялово участие в това юридическо лице?
7) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която производителите, които притежават дялово участие в юридическото лице, осигуряващо колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, не могат да бъдат лица, извършващи събиране или третиране на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя в това юридическо лице?
8) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителят, притежаващ дялово участие в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, и юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, не могат:
– да имат, пряко или непряко, капиталови връзки с лицето, което осигурява събирането или третирането на отпадъци от продукти, за които се прилага колективно изпълнение на задълженията в юридическото лице, което осигурява колективното изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, или да имат права на управление или контрол на това юридическо лице;
– да имат капиталови връзки или родствени връзки с лице, което притежава или контролира правата на глас в управителния или надзорния орган на лицето, посочено в предходното тире, или го представлява?
9) Трябва ли член 16 от [Хартата], членове 49, 56 и 106 ДФЕС, [Директива 2006/123] и членове 8 и 8а от [Директива 2008/98] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която ограниченията, посочени във въпроси 7) и 8), се прилагат и по отношение на член на управителния орган на юридическото лице, което упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, по отношение на член на надзорния орган на това юридическо лице или негов представител?
10) Трябва ли член 16 от [Хартата] и членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която производителите, които имат задължението за разширена отговорност на производителя и които пускат на пазара стоки за домашна употреба, трябва задължително да сключат договор, с който възлагат на юридическото лице, притежател на разрешението да упражнява дейността по колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, да изпълнява задълженията на тези производители, произтичащи от разширената отговорност на производителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/22: Associazione Raggio Verde, Определение от 27 април 2023 г.
Може ли национален съд, чиито решения не подлежат на обжалване, да се въздържи от отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуването на правото на Съюза, когато счита, че тълкуването е очевидно и не поражда разумно съмнение?
Какви критерии следва да вземе предвид националният съд при преценката дали тълкуването на правото на Съюза е достатъчно очевидно, за да не се изисква преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-482/22: Associazione Raggio Verde, Определение от 27 април 2023 г.
Допуска ли член 267 ДФЕС националната юрисдикция да не отправя преюдициално запитване, когато тълкуването на правото на Съюза е очевидно и без разумно съмнение?
Какви критерии следва да вземе предвид националната юрисдикция при преценката за очевидността на тълкуването на правото на Съюза?
Кога преюдициалните въпроси се считат за недопустими поради тяхната ирелевантност, хипотетичен характер или липса на връзка с предмета на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/21: Porr Bau, Съдебно решение от 17 ноември 2022 г.
Трябва ли член 3, точка 1, член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2008/98 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която незамърсените изкопани материали, които съгласно националното право попадат в най-високия клас за качество, от една страна, трябва да бъдат квалифицирани като „отпадъци“ дори ако се установи, че тези материали попадат в обхвата на понятието за „странични продукти“, и от друга страна, губят този статус на отпадък само когато се използват пряко като заместители и когато техният притежател е изпълнил формални критерии, които не са от значение за целите на опазването на околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/21: Porr Bau, Заключение от 22 юни 2022 г.
1. Противоречи ли на член 6, параграф 1 от [Директива 2008/98] национална правна уредба, съгласно която статусът за край на отпадъка настъпва само когато отпадъците, съществуващите вещества или получените от тях вещества се използват пряко като заместители на суровини или произведени от първични суровини продукти или са подготвени за повторна употреба?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
2. Противоречи ли на член 6, параграф 1 от [Директива 2008/98] национална правна уредба, съгласно която статусът за край на отпадъка за изкопани материали може да настъпи най-рано чрез замяната на суровини или произведени от първични суровини продукти?
В случай че на първия и/или на втория въпрос се отговори отрицателно:
3. Противоречи ли на член 6, параграф 1 от [Директива 2008/98] национална правна уредба, която предвижда, че статусът за край на отпадъка за изкопани материали не може да настъпи, ако формалните критерии (по-специално задълженията за регистрация и документиране), които нямат никакво свързано с околната среда отражение върху извършената мярка, не са изпълнени или не са изпълнени изцяло, макар да е установено, че изкопаните материали не надвишават предвидените за конкретното предназначение пределни допустими стойности (клас за качество), които следва да се спазват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-315/20: Regione Veneto (Transfert de déchets municipaux en mélange), Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.
Може ли компетентният орган по изпращането на основание Регламент № 1013/2006 и Директива 2008/98 да се противопостави на превоза на смесени битови отпадъци, предназначени за оползотворяване, които след механично третиране с оглед на енергийното им оползотворяване — без обаче това третиране да е променило съществено първоначалните им свойства — са били класирани в позиция 19 12 12 от Европейския каталог на отпадъците (ЕКО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.