Обща търговска политика

1) Отговарят ли статистическите стойности, наречени „прагови стойности“ (threshold values) — „справедливи цени“ (fair prices), които се основават на статистическата база данни Comext на Евростат и произтичат от информационната система на OLAF [(AFIS)], част от която е инструментът за автоматично наблюдение [(AMT)] —, и които са на разположение на националните митнически органи чрез съответните електронни системи, на условието да са достъпни за всички икономически оператори, както е уточнено в решение [на Съда] от 9 юни 2022 г., Fawkes, C‑187/21
Представляват ли съдържащите се в тях данни само агрегирани данни съгласно действащите към момента на настъпване на фактите по спора Регламент (ЕО) № 471/2009 [на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1172/95 на Съвета (ОВ L 152, 2009 г., стр. 23) и Регламент (ЕС) № 113/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни по отношение на обхвата на търговията, определянето на данните, съставянето на статистиката за търговията по характеристики на стопанската дейност и по валута на фактуриране, както и специфични стоки или движения (ОВ L 37, 2010 г., стр. 1)]?
2) В рамките на последваща проверка, когато не е възможно физически да се проверят внесените стоки, могат ли статистическите стойности в базата данни Comext, доколкото се считат за общодостъпни и не съдържат само агрегирани данни, да бъдат използвани от националните митнически органи само за да се потвърдят основателните им съмнения, че обявената в митническите декларации стойност е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане сума за тези стоки, или те могат да бъдат използвани и за целите на определянето на митническата им стойност на тази основа в съответствие с алтернативния метод, посочен в член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Общността] или в 7[4], параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза], наричан „дедуктивен метод“, или евентуално друг алтернативен метод
Какво значение има за разрешаването на този въпрос обстоятелството, че не може да се установи, че понастоящем се продават идентични или подобни стоки по смисъла на член 152, параграф 1 от [Регламента за прилагане]?
3) Във всеки случай, съвместимо ли е равностойното на прилагането на минимални цени използване на посочените статистически стойности за определянето на митническата стойност на конкретни вносни стоки със задълженията, произтичащи от Международното споразумение за определяне на митническата стойност на [СТО] (наречено също „Споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г.“), по което Европейският съюз е страна, като се има предвид обстоятелството, че това споразумение изрично забранява използването на минимални цени?
4) Във връзка с предходния въпрос, прилага ли се предвиденото в член 31, параграф 1 от [Митническия кодекс на Общността] изискване за спазване на общите принципи и разпоредби на посоченото по-горе международно споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. по отношение на резервния метод за определяне на митническата стойност и съответно на изключването на прилагането на минималните стойности, предвидено в член 31, параграф 2 от [Митническия кодекс на Общността] (но което не се съдържа в съответстващата разпоредба на член 74, параграф 3 от [Митническия кодекс на Съюза]), само когато се използва този метод или те уреждат всички алтернативни методи за определяне на митническата стойност?
5) Ако се установи, че при вноса е било използвано опростяване при класирането чрез групиране на стоките в една тарифна подпозиция по смисъла на член 81 от [Митническия кодекс на Общността] понастоящем член 177 от [Митническия кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013]), възможно ли е да се приложи алтернативният метод по член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Общността] (съответстващ на член 70, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза]), независимо от разнородността на стоките, декларирани под същия код по ТАРИК в същата декларация, и от последващата фиктивна стойност на стоките, които не попадат в този код за тарифно класиране?
6) В заключение, независимо от предходните въпроси, достатъчно ясни ли са в съответствие с изискванията на правото на Съюза разпоредбите на гръцкото законодателство, уреждащи определянето на лицата, които са длъжни да заплатят ДДС при внос, доколкото определят като данъчнозадължено лице „предполагаемият собственик на внасяните стоки“?
1) Ако е налице основателно съмнение относно обстоятелството дали декларираната митническа стойност на внасяните стоки е действителната договорна стойност на стоките, но не е възможно чрез последваща проверка да се определи договорната стойност въз основа на методите, посочени в член 30, параграф 2, букви а) и [б)] (договорна стойност на идентични и сходни стоки) от [Митническия кодекс на Общността] и в член 74, параграф 2, букви а) и [б)] от [Митническия кодекс на Съюза], тъй като, от една страна, стоките не са били иззети и следователно не е възможно да бъдат физически проверени, и от друга страна, описанието на стоките в документите, придружаващи декларацията за внос, е общо и неточно — съвместима ли е с разпоредбите на член 30, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Общността] и на член 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза] административна практика, съгласно която чрез прилагането на предвидения в тези разпоредби „дедуктивен метод“ се използват като основа за определяне на договорната стойност на стоките „праговите стойности“, установени в [(AMT)] на информационната система на Европейския съюз за борба с измамите [AFIS] и определени чрез статистически методи?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допустимо ли е да се използват посочените по-горе „прагови стойности“ чрез прилагане на който е да е от другите методи, описани в членове 30 и 31 от [Митническия кодекс на Общността] и в член 74, параграфи 1—3 от [Митническия кодекс на Съюза], по-специално, като се има предвид, от една страна, разумната гъвкавост, с която трябва да се характеризира прилагането на „резервния метод“ по смисъла на член 31 от [Митническия кодекс на Общността] и на член 74, параграф 3 от [Митническия кодекс на Съюза], и от друга страна, изричната забрана митническата стойност да се определя въз основа на минимални митнически стойности, предвидена в самия „резервен метод“ (член 31, параграф 2, буква е) от [Митническия кодекс на Общността] и член 144, параграф 2, буква е) от [Регламента за изпълнение])?
3) При отрицателен отговор на предходните въпроси, допуска ли правото на Съюза неплатеният ДДС да не бъде начислен на вносител, за когото впоследствие се установи, че е внасял (системно) стоки на цени, по-ниски от определените като минимални рентабилни търговски цени, когато при последващата проверка митническите органи не са в състояние да определят митническата стойност на внасяните стоки по някой от методите, описани в членове 30 и 31 от [Митническия кодекс на Общността] и в член 74, параграфи 1—3 от [Митническия кодекс на Съюза], или в този случай се допуска като крайна мярка той да бъде начислен въз основа на статистически определените [МПЦ], както вече е било допуснато в случая на извършеното от страна на [Европейската комисия] начисляване на загубата на собствени ресурси за сметка на държава членка, която не е упражнила подходящ митнически контрол (вж. решение от 8 март 2022 г., Комисия/Обединено кралство (Борба с измамата чрез занижени цени), C‑213/19, EU:C:2022:167)?
4) При утвърдителен отговор на втория и третия [въпрос], трябва ли статистически определените минимални цени да представляват внос, извършен през същия период като проверявания внос или в близки периоди, и ако това е така, какъв е максималният приемлив период от време между вноса, използван за получаване на статистическия резултат и проверявания внос (могат ли например да се прилагат по аналогия деветдесетте дни, предвидени в член 152, параграф 1, буква б) от [Регламента за прилагане] и в член 142, параграф 2 от [Регламента за изпълнение])?
5) При утвърдителен отговор на поне един от първите три въпроса относно използването на „праговите стойности“ за определяне на договорните стойности на внесените стоки, в случай че при вноса е следвана процедурата по член 81 от [Митническия кодекс на Общността] и член 177 от [Митническия кодекс на Съюза] за опростяване на съставянето на митническите декларации чрез групиране на стоките в една тарифна подпозиция, в съответствие ли е с принципа на забрана за определяне на произволни или фиктивни митнически стойности административната практика, съгласно която митническата стойност на всички стоки, внасяни по всяка декларация за внос, се изчислява въз основа на определената за конкретната стока „прагова стойност“, чийто код по ТАРИК е посочен в декларацията за внос, тъй като митническият орган трябва да се счита за обвързан съгласно член 222, параграф 2, буква б) от [Регламента за изпълнение] от групирането, извършено от вносителя, или напротив, стойността на всяка стока трябва да се определи въз основа на собствената ѝ тарифна позиция, дори ако кодът не е посочен в декларацията за внос, за да се избегне рискът от налагане на произволни мита?