всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Литовски

Автентичен език на производството – литовски

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Въвежда ли се с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] задължение за предоставяне на информация за местоположението, когато повикването е направено от мобилно устройство без SIM карта?
Трябва ли по силата на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО, изменена с Директива 2009/136/ЕО, да се дава информация за местоположението на спешното повикване, ако националната правна уредба на държава членка позволява извършване на повиквания до европейския номер за спешни повиквания 112 без SIM карта?
Съвместима ли е с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] — в който се предвижда, че компетентните регулаторни органи трябва да установят критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването — националната правна уредба, съдържаща се в точка 4.5.4 от правилата за достъп на абонати и/или потребители до услугите на [аварийните служби] (в редакцията в сила от 11 ноември 2011 г. до 15 април 2016 г.), в която по-специално се предвижда, че операторите на обществени мобилни мрежи трябва да предоставят информация за местоположението с точност до обхвата на базовата станция (сектор) (Cell-ID), но не се уточнява минималната точност (като разстояние), с която базовите станции трябва да определят местоположението на лицето, осъществяващо повикването, нито плътността (като разстояние) на разположение на базовите станции?
Следва ли — ако отговорите на първия или втория въпрос са в смисъл, че по силата на член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […] държавите членки трябва да гарантират установяването на местоположението, и/или отговорът на третия въпрос е в смисъл, че националната правна уредба е несъвместима с член 26, параграф 5 от Директива 2002/22/ЕО […], в който се предвижда, че компетентните регулаторни органи трябва да установят критерии за точността и надеждността на предоставената информация за определяне на местоположението на лицето, осъществяващо повикването — националният съд при произнасянето си по обезщетението за вреди да установява наличие на пряка причинно-следствена връзка между нарушението на правото на Съюза и претърпените от частноправните субекти вреди, или е достатъчно да установи косвена причинно-следствена връзка между тях, ако по силата на националната правна уредба и/или съдебна практика, за да се ангажира отговорността, е достатъчно да се установи наличието на косвена причинно-следствена връзка между незаконните действия и претърпените от частноправните субекти вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Спазени ли са изискванията за административен контрол върху разумността на разходите, представени от бенефициентите, съгласно член 24, параграф 2, буква д) от Регламент № 65/2011?
Пропорционална ли е наложената финансова корекция и спазени ли са изискванията за контрол върху разходите, свързани с приноси в натура под формата на доброволен труд и недвижими имоти?
Извършен ли е надлежно контролът на място относно наличието на оправдателни документи и спазването на правилата за обществени поръчки при изпълнението на финансираните операции?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Съответстват ли административните проверки на разходите, извършени от бенефициерите, на изискванията за оценка на разумността на разходите по член 24, параграф 2, буква д) от Регламент № 65/2011?
Пропорционална ли е наложената финансова корекция и спазени ли са изискванията за контрол върху разходите, свързани с приноси в натура под формата на доброволен труд и недвижими имоти, съгласно член 24, параграф 2, буква в) от Регламент № 65/2011?
Извършени ли са на място проверки в съответствие с изискванията на член 26, параграф 1, букви а) и д) от Регламент № 65/2011, по отношение на наличието на оправдателни документи и спазването на правилата за обществени поръчки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Приложим ли е член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13 само в случаите, когато приемащата държава членка възнамерява да преустанови излъчването и/или препредаването на телевизионни програми, или е приложим и в случаите, когато приемащата държава членка предприема и други мерки с цел да ограничи по друг начин свободното приемане и препредаване на аудиовизуални медийни услуги?
Трябва ли съображение 8 и член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемащата държава членка — ако установи, че по телевизионен канал, препредаван и/или излъчван в интернет от територията на държава — членка на Европейския съюз, е оповестена, предадена и разгласена информация по член 6 от Директива 2010/13 — да приеме, без да са изпълнени условията по член 3, параграф 2 от посочената директива, решение като предвиденото в член 33, параграф 11 и параграф 12, точка 1 от [Закона за информирането на обществеността], тоест да наложи на излъчващите оператори, осъществяващи дейността си на територията на приемащата държава, и на другите лица, които доставят услуги за излъчване на телевизионни програми в интернет, временно задължение да излъчват и/или да препредават в интернет въпросния канал само в пакети от телевизионни програми, разпространявани срещу допълнително заплащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Приложимо ли е действието на Директива 2004/39/ЕО, Директива 2011/83/ЕС и Директива 2014/65/ЕС към придобивания на облигации на кредит, извършени преди 1 ноември 2007 г.?
Допустими ли са преюдициални въпроси, когато не са предоставени достатъчно сведения за фактическия и правния контекст и необходимостта от отговор във връзка с Директива 2001/34/ЕО, Директива 2003/6/ЕО, Директива 2003/71/ЕО и Регламент (ЕО) № 809/2004?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Прилагат ли се разпоредбите на Директиви 2004/39, 2011/83 и 2014/65 по отношение на придобивания на облигации на кредит, извършени преди 1 ноември 2007 г.?
Допустими ли са преюдициални въпроси, когато националната юрисдикция не е предоставила достатъчни фактически и правни обосновки във връзка с приложимостта на релевантните актове на Европейския съюз към конкретния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли действащата през 2014 г. правна уредба за предоставянето и финансирането (компенсиране) на [УОИЕ] (схемата за УОИЕ) — установена със Закона за електроенергията, Закона за енергията от възобновяеми източници, Закона за интегрирането на литовската електроенергийна система в европейските електроенергийни системи, Закона за изменение и допълнение на членове 2, 11, 13, 14, 16, 20 и 21 от Закона за енергията от възобновяеми източници, както и със съответните подзаконови актове, в частност Правилник за [УОИЕ], приет с Постановление № 916 […], Правилник за управлението на средствата за [УОИЕ], приет с Постановление № 1157 […] — или част от нея да се счита за държавна помощ (схема за държавна помощ) по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], като това включва следните въпроси:
1) При обстоятелства като тези по настоящото дело следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че средствата за УОИЕ сa държавни ресурси?
2) Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато на оператори на мрежи (предприятия) е наложено задължение за закупуване на електроенергия от производители на електроенергия на фиксирана цена (тарифа) и/или за балансиране на електроенергията и понасяните в резултат на това задължение загуби за операторите на мрежи се компенсират със средства, които евентуално могат да произтичат от държавни ресурси, не е налице помощ, предоставена на производителите на електроенергия чрез държавни ресурси?
3) Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело следното подпомагане е селективно и/или може да засегне търговията между държавите членки: подпомагане на предприятие, което изпълнява проект от стратегическо значение като проектът „NordBalt“; подпомагане на предприятия, на които е възложено да гарантират сигурността на електроснабдяването за определен период; подпомагане с цел компенсиране на загубите, които отразяват пазарните условия и които лица като тези в разглеждания случай, които стопанисват слънчеви електроцентрали, действително са понесли поради отказа на държавата да изпълни поетите от нея задължения (в резултат от промени в националната регулация); подпомагане на предприятия (оператори на мрежи) с цел компенсиране на действително понесените от тях загуби при изпълнението на задължението за закупуване на електроенергия на фиксирана цена от предоставящи УОИЕ производители на електроенергия и за балансиране на електроенергията?
4) Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 106, параграф 2 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело разглежданата схема за УОИЕ (или част от нея) се счита за отговаряща на критериите, посочени в точки 88—93 от решение […] от 24 юли 2003 г., Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, [C‑280/00, EU:C:2003:415]?
5) Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело схемата за УОИЕ (или част от нея) нарушава или заплашва да наруши конкуренцията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Предвид обстоятелствата по разглежданото дело, в приложното поле на коя от двете директиви, 2004/18 или 2014/24, попада вътрешната сделка, при положение че процедурите за сключването на спорната вътрешна сделка, по-специално административните процедури, са започнали, когато Директива 2004/18 все още е била в сила, но самият договор за поръчка е сключен на 19 май 2016 г., когато тя вече не е била в сила?
3. Ако се приеме, че вътрешната сделка попада в приложното поле на Директива 2014/24:
a) Като се имат предвид решения на Съда Teckal (C‑107/98), Auroux и др. (C‑220/05), ANAV (C‑410/04) и други, трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 и член 12 от Директивата и тези на член 36 от Хартата, заедно или поотделно (но не само те), да се разбират и тълкуват в смисъл, че понятието „вътрешна сделка“ попада в обхвата на правото на ЕС и че съдържанието и приложението на това понятие не са засегнати от националното право на държавите членки, по-специално посредством ограничения за сключването на такива сделки, като например условието, че договорите за възлагане на обществена поръчка не могат да осигурят качеството, наличността и непрекъснатостта на услугите, които ще бъдат предоставяни?
б) При отрицателен отговор на предходния въпрос, тоест че понятието „вътрешна сделка“ частично или изцяло попада в обхвата на правото на държавите членки, следва ли разпоредбите на член 12 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки разполагат с право на преценка да определят ограничения или допълнителни условия за сключването на вътрешни сделки (в сравнение с правото на ЕС и практиката на Съда, тълкуваща това право), но могат да упражняват това право на преценка само посредством конкретни и ясни позитивни законови разпоредби, уреждащи възлагането на обществени поръчки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Трябва ли членове 282—292 от Директива[та за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като описаните в настоящия случай, когато две стоки са доставени с една и съща сделка, но прагът на годишния оборот (обем на дейност), предвиден в член 287 от Директива[та за ДДС] (и в съответстващата разпоредба от националното право), е надхвърлен поради доставката само на една от тези стоки, данъчнозадълженото лице (доставчик) е длъжно да начислява и плаща данък върху добавената стойност върху цялата стойност на сделката (върху стойността на доставката на двете стоки), или само върху онази част от сделката, с която се надхвърля посоченият праг (обем на дейност) (върху стойността на доставката на едната от стоките)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 2011/64 да се тълкува в смисъл, че понятието „пури или пурети“ обхваща (или не обхваща) случай като разглеждания в главното производство, при който част от покриващия лист от естествен или възстановен тютюн е обвит с допълнителен слой (от хартия)
От значение ли е за отговора на този въпрос обстоятелството, че използването на хартия като допълнителен слой върху покриващия лист на тютюневия продукт (на мястото, където е филтърът) води до визуално сходство с цигара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 191011121324 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form