Литовски
Автентичен език на производството – литовски
Дело C-389/17: Paysera LT, Съдебно решение от 16 януари 2019 г.
Трябва ли член 5, параграф 2 във връзка с член 6, параграф 1, буква а) от Директива [2009/110] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело следните трансакции се считат за платежни услуги, свързани (или не) с издаването на електронни пари:
а) платежна трансакция, при която по искане (нареждане) на държателя на електронни пари към институцията за електронни пари (издателя) електронните пари (средства, които могат да бъдат обратно изкупени) се прехвърлят по номинална стойност по банкова сметка на трето лице; и
б) платежна трансакция, при която по нареждане на продавача купувачът (платецът) на стоки и/или услуги плаща за стоките и/или услугите, като извършва прехвърляне/плащане на средства към институция за електронни пари (издател на електронни пари), която при получаване на средствата издава електронни пари в полза на продавача (държателя на електронни пари) по номинална стойност на получените средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/17: Bene Factum, Заключение от 28 ноември 2018 г.
1) Трябва ли член 27, параграф 1, буква б) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки да се тълкува в смисъл, че се прилага за каквито и да са продукти, които не са предназначени за потребление от хора, в съответствие с тяхната основна (пряка) целяна употреба (потребление), независимо от факта, че някои лица потребяват козметични продукти и продукти за лична хигиена като разглежданите по настоящото дело като алкохолни напитки с цел да предизвикат състояние на опиянение?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че лицето, извършило вноса на разглежданите продукти от държава членка, е знаело, че съдържащите денатуриран етилов алкохол продукти, произвеждани по негова поръчка и доставяни (продавани) на крайни потребители в Литва от трети лица, се потребяват от някои лица като алкохолни напитки, и при производството и етикетирането на тези продукти съответно е взело предвид този факт с цел да продаде възможно най-много от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/17: Renerga, Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.
Следва ли предвидената в член 36, буква е) от Директива 2009/72 цел за „осигуряване на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за операторите и ползвателите на системи, така че да се увеличи ефикасността на системите и да се насърчи интеграцията на пазарите“ за регулаторния орган, извършващ посочените в тази директива регулаторни функции, да се разбира и тълкува в смисъл, че забранява непредоставянето на стимули (неплащане на компенсация за услуга в обществен интерес) или тяхното ограничаване?
Като се има предвид, че съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2009/72 задълженията за услуги в обществен интерес трябва да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, а съгласно член 3, параграф 6 от същата директива финансовата компенсация за лица, предоставящи услуги в обществен интерес, трябва да е определена по недискриминационен и прозрачен начин, необходимо е да се изясни следното:
Трябва ли разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че забраняват ограничаването на стимулирането на [доставчиците на услуги в обществен интерес], ако те надлежно изпълняват поетите от тях задължения във връзка с предоставянето на услуги в обществен интерес?
Следва ли установено в националното право задължение за спиране на плащането на финансова компенсация, получавана от доставчици на услуги в обществен интерес, независимо от извършваните от доставчика на услуги в обществен интерес дейности за предоставяне на услуги в обществен интерес и от изпълнението на поетите от него задължения, но свързващо основанието за ограничаване (спиране) на плащането на компенсация за услуги в обществен интерес и поставящо го в зависимост от изпълнението на дейности и задължения от страна на свързано с доставчика на услуги в обществен интерес лице (в което контролиращото дялово участие принадлежи на същото предприятие, което има контролиращо дялово участие и в доставчика на услуги в обществен интерес) при отчитането на средствата за потребление на услуги в обществен интерес, изчислени за това предприятие, да се счита за дискриминационно, неясно и ограничаващо лоялната конкуренция за целите на разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72?
Следва ли установеното в националното право задължение за спиране на плащането на получавана от доставчици на услуги в обществен интерес финансова компенсация, докато доставчиците на услуги в обществен интерес остават задължени да продължат да изпълняват изцяло задълженията си за предоставяне на услуги в обществен интерес и свързаните договорни задължения към предприятия, изкупуващи електроенергия, да се счита за дискриминационно, неясно и ограничаващо лоялната конкуренция за целите на разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72?
Задължава ли член 3, параграф 15 от Директива 2009/72 — който изисква държавите членки да информират Европейската комисия на всеки две години за всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за универсална услуга и за обществени услуги — държава членка, която е установила в приетите национални мерки правна уредба, предвиждаща основания, правила и механизъм за ограничаване на компенсацията, платима на доставчици на услуги в обществен интерес, да информира Европейската комисия за тази нова правна уредба?
Нарушава ли целите на изпълнението на Директива 2009/72 и общите принципи на правото на Съюза (правна сигурност, легитимни очаквания, пропорционалност, прозрачност и забрана на дискриминацията) въвеждането от държава членка в националното право на основания, правила и механизъм за ограничаване на компенсацията, платима на доставчиците на услуги в обществен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-413/17: Roche Lietuva, Съдебно решение от 25 октомври 2018 г.
Следва ли разпоредбите на членове 2 и 23, както и на приложение VI към Директива 2004/18 (заедно или поотделно, но не непременно самостоятелно) да се тълкуват и разбират в смисъл, че ако възлагащ орган — хуманно лечебно заведение — възнамерява да се снабдява с доставки (медицинско диагностично оборудване и материали) или с обособени права във връзка с тях в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, за да може да извършва изследвания от свое име, правото му на преценка съдържа и възможност в техническите спецификации да включи единствено такива изисквания по отношение на доставките, които не описват изолирано отделните оперативни (технически) и свързвани с начина на използване (функционални) характеристики на оборудването и/или материалите, а вместо това дефинират качествените параметри на изследванията, които ще се провеждат, както и работните характеристики на изследователската лаборатория, чието съдържание трябва да бъде описано отделно в спецификациите за въпросната процедура за възлагане на обществена поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/18: UF/Парламент и Съвет, Определение от 11 октомври 2018 г.
ORDONNANCE DE LA COUR (dixième chambre) 11 octobre 2018 (*) « Pourvoi – Article 181 du règlement de procédure de la Cour – Procédure juridictionnelle – Requête introductive d’instance – Exigences de forme – Identification de la partie défenderesse – Recours dirigé contre une décision de l’Office européen de sélection du personnel (EPSO) – Désignation erronée de la partie défenderesse » Dans l’affaire C‑300/18 P, ayant pour objet un pourvoi au titre de l’article 56 du statut de la Cour de justice de l’Union européenne, introduit le 3 mai 2018, UF, représenté par Me L. Gudaitė, advokatė, partie requérante, les autres parties à la procédure étant : Parlement européen, Conseil de l’Union européenne, parties défenderesses en première instance, LA COUR (dixième chambre), composée de M. F. Biltgen (rapporteur), président de la huitième chambre, faisant fonction de président de la dixième chambre, M. E. Levits et Mme M. Berger, juges, avocat général : Mme J. Kokott, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la décision prise, l’avocat général entendu, de statuer par voie d’ordonnance motivée, conformément à l’article 181 du règlement de procédure de la Cour, rend la présente Ordonnance 1. Par son pourvoi, UF demande l’annulation de l’ordonnance du Tribunal de l’Union européenne du 7 mars 2018, UF/Parlement et Conseil (T‑422/17, non publiée, EU:T:2018:142), par laquelle celui-ci a rejeté son recours tendant à l’annulation de la décision du jury du concours général sur épreuves EPSO/AD/335/16 – Juristes linguistes (AD 7) de langue lituanienne (LT), du 4 avril 2017, de ne ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/18: UF/Парламент и Съвет, Определение от 11 октомври 2018 г.
Определение на Съда (десети състав) от 11 октомври 2018 г. — UF/Парламент и Съвет (Дело C‑300/18 P) „Обжалване — Член 181 от Процедурния правилник на Съда — Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на ответника — Жалба срещу решение на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) — Погрешно посочване на ответника“ Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Погрешно посочване на ответника — Недопустимост (член 21 от Статута на Съда) (вж. т. 5) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като явно неоснователна. 2) UF понася направените от него съдебни разноски.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-389/17: Paysera LT, Заключение от 4 октомври 2018 г.
Трябва ли член 5, параграф 2 във връзка с член 6, параграф 1, буква а) от [Директива ДЕП II] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело следните трансакции се считат за платежни услуги, свързани (или не) с издаването на електронни пари:
a) платежна трансакция, при която по искане (нареждане) на държателя на електронни пари към институцията за електронни пари (издателя) електронните пари (средства, които могат да бъдат обратно изкупени) се прехвърлят по номинална стойност по банкова сметка на трето лице; и
б) платежна трансакция, при която по нареждане на продавача купувачът (платецът) на стоки и/или услуги плаща за стоките и/или услугите, като извършва прехвърляне/плащане на средства към институция за електронни пари (издател на електронни пари), която при получаване на средствата издава електронни пари в полза на продавача (държателя на електронни пари) по номинална стойност на получените средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/17: AVIABALTIKA, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Трябва ли член 4, параграф 5 от Директива 2002/47 да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да установят правни норми, които предвиждат, че след обявяването в несъстоятелност на обезпеченото лице (банка в производство по ликвидация) финансовото обезпечение не се включва в масата на несъстоятелността
С други думи, длъжни ли са държавите членки да приемат правни норми, съгласно които обезпеченото лице (банката) да може де факто да удовлетвори вземането си, гарантирано с финансово обезпечение (по-точно паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), дори ако изпълнителното събитие за финансовото обезпечение е настъпило след започването на производството по ликвидация на обезпеченото лице (банката)?
С оглед на структурата на Директива 2002/47 трябва ли член 4, параграфи 1 и 5 да се тълкува в смисъл, че предоставя на обезпечителя правото да изисква вземането на обезпеченото лице (банката), гарантирано с финансовото обезпечение (паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), да се удовлетвори първо посредством финансовото обезпечение, и налага на обезпеченото лице съответното задължение по отношение на удовлетворяването на неговото вземане, независимо от започналото спрямо него производство по ликвидация?
При отрицателен отговор на втория въпрос и ако обезпечителят удовлетвори чрез използване на други свои активи гарантираното с финансово обезпечение вземане на обезпечения, трябва ли разпоредбите на Директива 2002/47, и по-специално членове 4 и 8, да се тълкуват в смисъл, че в полза на обезпечителя трябва да се дерогират правилата за равно третиране на кредиторите на обявеното в несъстоятелност обезпечено лице (банката) и че обезпечителят трябва да се ползва с предимство пред другите кредитори в производството по несъстоятелност, за да получи обратно финансовото обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/16: Spika и др., Съдебно решение от 12 юли 2018 г.
Трябва ли член 17 и член 2, параграф 5, буква в) от Регламент [№ 1380/2013] във връзка с членове 16 и 20 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че когато държава членка упражнява правото на преценка по член 16, параграф 6 от посочения регламент, тя не може да избере метод за разпределяне на разпределените ѝ възможности за риболов, който създава неравни условия за [оператори], които са в конкуренция с цел получаване на по-големи възможности за риболов, дори този метод да се основава на прозрачен и обективен критерий?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/17: Renerga, Заключение от 12 юли 2018 г.
„(1) Следва ли предвидената в член 36, буква е) от Директива 2009/72 цел за „осигуряване на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за операторите и ползвателите на системи, така че да се увеличи ефикасността на системите и да се насърчи интеграцията на пазарите“ за регулаторния орган, извършващ посочените в тази директива регулаторни функции, да се разбира и тълкува в смисъл, че забранява непредоставянето на стимули (неплащане на компенсация за услуга в обществен интерес) или тяхното ограничаване?
(2) Като се има предвид, че съгласно член 3, параграф 2 от Директива 2009/72 задълженията за услуги в обществен интерес трябва да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и да подлежат на проверка, а съгласно член 3, параграф 6 от същата директива финансовата компенсация за лица, предоставящи услуги в обществен интерес, трябва да е определена по недискриминационен и прозрачен начин, необходимо е да се изясни следното:
(2.1) Трябва ли разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че забраняват ограничаването на стимулирането на доставчиците на услуги в обществен интерес, ако те надлежно изпълняват поетите от тях задължения във връзка с предоставянето на услуги в обществен интерес?
(2.2) Следва ли установено в националното право задължение за спиране на плащането на финансова компенсация, получавана от доставчици на услуги в обществен интерес, независимо от извършваните от доставчика на услуги в обществен интерес дейности за предоставяне на услуги в обществен интерес и от изпълнението на поетите от него задължения, но свързващо основанието за ограничаване (спиране) на плащането на компенсация за услуги в обществен интерес и поставящо го в зависимост от изпълнението на дейности и задължения от страна на свързано с доставчика на услуги в обществен интерес лице (в което контролиращото дялово участие принадлежи на същото предприятие, което има контролиращо дялово участие и в доставчика на услуги в обществен интерес) при отчитането на средствата за потребление на услуги в обществен интерес, изчислени за това предприятие, да се счита за дискриминационно, неясно и ограничаващо лоялната конкуренция за целите на разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72?
(2.3) Следва ли установеното в националното право задължение за спиране на плащането на получавана от доставчици на услуги в обществен интерес финансова компенсация, докато доставчиците на услуги в обществен интерес остават задължени да продължат да изпълняват изцяло задълженията си за предоставяне на услуги в обществен интерес и свързаните договорни задължения към предприятия, изкупуващи електроенергия, да се счита за дискриминационно, неясно и ограничаващо лоялната конкуренция за целите на разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 6 от Директива 2009/72?
(3) Задължава ли член 3, параграф 15 от Директива 2009/72 — който изисква държавите членки да информират Европейската комисия на всеки две години за всички мерки, приети за изпълнение на задълженията за универсална услуга и за обществени услуги — държава членка, която е установила в приетите национални мерки правна уредба, предвиждаща основания, правила и механизъм за ограничаване на компенсацията, платима на доставчици на услуги в обществен интерес, да информира Европейската комисия за тази нова правна уредба?
(4) Нарушава ли целите на изпълнението на Директива 2009/72 и общите принципи на правото на Съюза (правна сигурност, легитимни очаквания, пропорционалност, прозрачност и забрана на дискриминацията) въвеждането от държава членка в националното право на основания, правила и механизъм за ограничаване на компенсацията, платима на доставчиците на услуги в обществен интерес?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.