всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Saugmandsgaard Oe

Генерален адвокат – Saugmandsgaard Øe

Дело C-573/19: Комисия/Италия (Valeurs limites – NO2), Съдебно решение от 12 май 2022 г.

Нарушени ли са системно и трайно задълженията на държавата членка да не допуска превишаване на годишната пределна стойност за азотен диоксид (NO2) съгласно член 13, параграф 1 и приложение XI от Директива 2008/50/ЕО?
Изпълнила ли е държавата членка задължението си да приеме подходящи мерки и планове за качество на въздуха, които да гарантират, че периодът на превишаване на пределната стойност за NO2 е възможно най-кратък, съгласно член 23, параграф 1 и приложение XV, раздел А от Директива 2008/50/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-401/19: Полша/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 26 април 2022 г.

Съвместимо ли е задължението за предварителен автоматичен контрол (филтриране) на съдържанието, наложено на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание съгласно член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива 2019/790, с правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, гарантирано от член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-368/20: Landespolizeidirektion Steiermark (Durée maximale du contrôle aux frontières intérieures), Съдебно решение от 26 април 2022 г.

Трябва ли член 25, параграф 4 от Кодекса на шенгенските граници да се тълкува в смисъл, че не допуска временно повторно въвеждане от държава членка на граничен контрол на вътрешните граници на основание членове 25 и 27 от този кодекс, когато продължителността на това повторно въвеждане, произтичаща от последователното прилагане на предвидените в член 25 от посочения кодекс периоди, надвишава максималната обща продължителност от шест месеца, определена във въпросния член 25, параграф 4, и когато не е налице нова заплаха, която да обосновава ново прилагане на сроковете, предвидени в посочения член 25?
Допуска ли член 25, параграф 4 от Кодекса на шенгенските граници национална правна уредба, с която под страх от налагане на санкция държава членка задължава дадено лице да представи паспорт или лична карта при влизане на територията на тази държава членка през вътрешна граница, когато повторното въвеждане на граничния контрол на вътрешните граници, във връзка с който е наложено това задължение, противоречи на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-342/20: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Exonération des fonds d’investissement contractuels), Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Трябва ли членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която само учредените с договор чуждестранни инвестиционни фондове от отворен тип могат да се приравняват на освободен от данък върху доходите финландски инвестиционен фонд, така че чуждестранни инвестиционни фондове, които по своята правна форма не са учредени с договор, подлежат на облагане с данък при източника във Финландия, въпреки че не съществуват други съществени обективни разлики между тяхното положение и това на финландските инвестиционни фондове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-385/20: Caixabank, Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Противоречи ли член 394, параграф 3 от LEC на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и прави ли този член сам по себе си невъзможно или прекомерно трудно упражняването пред съда на правата, които посочената директива предоставя на потребителите, тъй като ограничението, което този член налага на потребителите, тоест да поемат част от направените от тях съдебни разноски, означава невъзможност за връщането им в правното и фактическо положение, в което те биха се намирали при липсата на тази клауза, въпреки установяването по съдебен ред в тяхна полза на неравноправния характер на същата, и тъй като с този член се запазва неразумно процесуално изискване, свързано с ограничаване на разходите, чието премахване би гарантирало на потребителите най-подходящите и ефективни средства за законното упражняване на техните права?
Противоречи ли даденото в определение от 1 октомври 2019 г. тълкуване на членове 251, 394, параграф 3 и 411 от [LEC] — съгласно което цената на иска се приравнява на материалния интерес от делото, което води до намаляване на платения от потребителя адвокатски хонорар въз основа на фиксирана сума (18 000 EUR), предвидена в закона единствено за неоценяем иск, а не за иск с неопределена цена — на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива [93/13], доколкото потребителите не се връщат в правното и фактическо положение, в което биха се намирали при липсата на тази клауза, въпреки установяването по съдебен ред в тяхна полза на неравноправния характер на същата, а се запазва едно неразумно процесуално изискване, свързано с ограничаване на разходите, чието премахване би гарантирало на потребителите най-подходящите и ефективни средства за законното упражняване на техните права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-429/20: Solar Ileias Bompaina/Комисия, Съдебно решение от 7 април 2022 г.

Допустимо ли е Общият съд да откаже да признае качеството „заинтересована страна“ на жалбоподателя по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, при положение че жалбоподателят твърди, че интересите му са засегнати от предоставянето на държавна помощ?
Следва ли за признаване на качеството „заинтересована страна“ да се изисква жалбоподателят да докаже конкретно въздействие на предполагаемата помощ върху своето положение на пазара или е достатъчно да не може да се изключи възможността за такова въздействие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-130/21: Wagenknecht/Комисия, Съдебно решение от 24 март 2022 г.

Спазено ли е изискването за обективна безпристрастност на състава на Общия съд, постановил обжалваното определение?
Може ли писмото на Европейската комисия от 25 март 2020 г. да се квалифицира като произнасяне по смисъла на член 265 ДФЕС, с което се слага край на твърдяното неправомерно бездействие?
Правилно ли е преценено, че жалбоподателят няма активна процесуална легитимация и правен интерес да предяви иска за установяване на неправомерно бездействие?
Нарушени ли са член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, членове 2, 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 2 ДЕС поради начина, по който Общият съд е разгледал допустимостта на иска?
Правилно ли е Общият съд да не вземе предвид пасажите от исковата молба, отнасящи се до правното становище на правната служба на Комисията от 19 ноември 2018 г.?
Нарушен ли е принципът на предвидимост на закона по отношение на съдебните разноски, присъдени на жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-451/20: Airhelp (Retard de vol de réacheminement), Съдебно решение от 24 февруари 2022 г.

Следва ли член 3, параграф 1 от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че този регламент трябва да се приложи и за въздушен превоз, за който е направена една-единствена резервация и който се състои от два полета, като и двата полета трябва да се изпълнят от един (и същ) превозвач от Общността, ако както мястото на излитане на първия полет, така и мястото на пристигане на втория полет са в трета държава, а само мястото на пристигане на първия полет и мястото на излитане на втория полет са на територията на държава членка?
Следва ли член 5, параграф 1, буква в), подточка iii) от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че пътникът има право на обезщетение по член 7, параграф 1 от посочения регламент и тогава, когато съгласно предложеното му премаршрутиране би стигнал по разписание до крайния пункт на пристигане не повече от два часа след часа на пристигане по разписание на отменения полет, но всъщност не достига крайния пункт на пристигане в този времеви диапазон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-160/20: Stichting Rookpreventie Jeugd и др., Съдебно решение от 22 февруари 2022 г.

Налице ли е съвместимост с член 297, параграф 1 ДФЕС и Регламент № 216/2013 и със залегналия в основата му принцип на прозрачност, при положение че методът за измерване по член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 се основава на стандарти ISO, които не са свободно достъпни?
Трябва ли стандарти ISO 4387, 10315, 8454 и 8243, към които препраща член 4, параграф 1 от Директива 2014/40, да се тълкуват и прилагат в смисъл, че за целите на тълкуването и прилагането на член 4, параграф 1 от тази директива емисиите на катран, никотин и въглероден оксид не следва да бъдат измервани (и проверявани) само по предписания начин, но могат или трябва да бъдат измервани (и проверявани) и по друг начин и с различен интензитет?
В разрез ли е член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 с основните постановки на тази директива, с член 4, параграф 2 от нея и с член 5, параграф 3 от РККТ, предвид обстоятелството, че тютюневата промишленост е участвала при създаването на стандартите ISO, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2014/40?
В разрез ли е член 4, параграф 1 от Директива 2014/40 с основните постановки на тази директива, с член 114, параграф 3 ДФЕС, с целта на РККТ и с членове 24 и 35 от Хартата, предвид обстоятелството, че с предвидения с тази разпоредба метод за измерване не се измерват емисиите от цигарите с филтър при употреба по предназначение, тъй като при прилагането на този метод не се отчита фактът, че малките дупчици за вентилация във филтрите в значителна степен се запушват с устните и пръстите на пушачите при употреба на цигарите по предназначение?
Какъв алтернативен метод за измерване (и за проверка) може или трябва да се прилага, в случай че Съдът:
– отговори отрицателно на въпрос 1,
– отговори утвърдително на въпрос 2,
– отговори утвърдително на въпрос 3а и/или на въпрос 3б?
Ако Съдът не може да отговори на въпрос 4а, при временната липса на метод за измерване налице ли е случай, който да бъде подведен под хипотезата на член 24, параграф 3 от Директива 2014/40?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-499/20: DIMCO Dimovasili M.I.K.E., Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.

Трябва ли член 4, параграф 1, точка 1.1, член 7, параграф 4, член 8 и приложение I към Директива 97/23 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като параграф 1.2.4 и точки P9.5.6.9 и P9.5.8.2 от приложение 9 към регламент от 20 март 2012 г. за вътрешните инсталации за природен газ с работно налягане до 500 mbar, които определят по съображения за защита на лицата предимно в случаи на земетресения условия и ограничения (задължение за вентилация, забрана за заземено пресичане), що се отнася до начина за инсталиране на съоръжения под налягане (газови тръбопроводи), като се има предвид, че посочените условия и ограничения се прилагат без разлика и по отношения на тръбопроводи, които подобно на разглежданите в случая имат маркировка „CE“ и са сертифицирани от производителя като подлежащи на безопасно инсталиране и използване, без да съответстват на посочените по-горе условия и ограничения или напротив?
Горепосочените разпоредби на Директива 97/23 във връзка с член 2 от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат условия и ограничения, като разглежданите в случая, относно начините за инсталация на съоръжения под налягане (газови тръбопроводи)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

12350 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form