всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Saugmandsgaard Oe

Генерален адвокат – Saugmandsgaard Øe

Дело C-461/20: Advania Sverige и Kammarkollegiet, Съдебно решение от 3 февруари 2022 г.

Когато нов изпълнител е поел правата и задълженията на първоначалния изпълнител по дадено рамково споразумение, след като спрямо първоначалния изпълнител е било открито производство по несъстоятелност и синдикът е прехвърлил съответното рамково споразумение, предполага ли това обстоятелство да се приеме, че новият изпълнител е встъпил в положението на първоначалния изпълнител при условията по член 72, параграф 1, буква г), подточка ii) от Директива 2014/24?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-788/19: Комисия/Испания (Obligation d’information en matière fiscale), Съдебно решение от 27 януари 2022 г.

Пропорционални ли са последиците от квалифицирането на притежаваните в чужбина активи като неоправдани имуществени приходи, когато не е възможно позоваване на погасителна давност?
Съвместима ли е с правото на Съюза автоматичната санкция с пропорционална глоба в размер на 150 % при неизпълнение или забавено изпълнение на задължението за предоставяне на информация относно имущество или права в чужбина?
Пропорционални ли са глобите с фиксиран размер, предвидени за неизпълнение или забавено изпълнение на задължението за предоставяне на информация относно имущество или права в чужбина, спрямо аналогичните санкции при чисто вътрешни случаи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-524/20: VÍTKOVICE STEEL, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.

Трябва ли член 1, параграф 1 и параграф 2, трета алинея от Решение 2013/448 да се тълкува в смисъл, че допуска да се разпределят безплатно квоти за емисии на спорната в главното производство инсталация за продуктовия показател „течни черни метали“ въз основа на ново искане на Чешката република, стига да е изключен рискът от двойно отчитане на емисиите и двойно разпределяне на квотите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-242/20: HRVATSKE ŠUME, Съдебно решение от 9 декември 2021 г.

Попадат ли исковете за връщане на неоснователно платена сума, при които се претендира неоснователно обогатяване, в обхвата на компетентността по Регламент № 44/2001 относно „квазиделиктите“, като се има предвид, че в разпоредбата на член 5, точка 3 от този регламент по-специално се предвижда, че „[с]рещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка: […] 3) по дела относно […] квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“?
Попадат ли исковите производства, започнати поради наличието на срок, в който връщането на неоснователно платените суми в производство по принудително изпълнение може да се поиска в същото съдебно изпълнително производство, в обхвата на изключителната компетентност по член 22, точка 5 от Регламент № 44/2001, където се предвижда, че по дела във връзка с изпълнението на съдебни решения изключителна компетентност притежават съдилищата на държавата членка, в която съдебното решение е било или трябва да бъде изпълнено, независимо от местоживеенето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-358/20: Promexor Trade, Съдебно решение от 18 ноември 2021 г.

Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО и принципът на данъчна неутралност национални разпоредби, съгласно които държавата членка задължава за неопределено време местно лице да събира и заплаща ДДС на държавата, без обаче съответно да му признава правото на приспадане на ДДС, тъй като номерът му по ДДС е служебно заличен, след като в декларациите по ДДС, подадени за шест последователни месеца/две последователни календарни тримесечия, не са посочени сделки, подлежащи на облагане с ДДС?
Съвместими ли са предвид обстоятелствата по главния спор принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания, на пропорционалност и на лоялно сътрудничество, произтичащи от Директива 2006/112/ЕО, с национална разпоредба или практика на данъчната администрация, според която, въпреки че държавата членка обикновено допуска юридическо лице при поискване отново да бъде регистрирано за целите на ДДС след служебното заличаване на номера по ДДС, при определени конкретни обстоятелства данъчнозадълженото лице поради чисто формални причини не може да поиска нова регистрация за целите на ДДС, като е длъжно да събира и заплаща ДДС на държавата за неопределено време, без обаче да му бъде съответно признато правото на приспадане на ДДС?
Трябва ли предвид обстоятелствата по главния спор принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания, на пропорционалност и на лоялно сътрудничество, произтичащи от Директива 2006/112/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат установяването на задължение за данъчнозадълженото лице да събира и плаща ДДС за неопределено време и без да се признава правото на приспадане на ДДС, без данъчният орган да провери в този случай спазването на съществените изисквания, свързани с правото на приспадане на ДДС, и без да е налице измама от страна на данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-107/20: Гърция/Комисия, Съдебно решение от 18 ноември 2021 г.

Тълкувано ли е правилно и приложено ли е коректно изискването на член 52, параграф 4 от Регламент 1306/2013 относно допустимостта на финансови корекции за разходи по програми на ЕГТAА, когато окончателното плащане е извършено в рамките на 24-месечния срок?
Нарушена ли е принципът ne bis in idem и следва ли да се прилага при финансови корекции на разходи, за които вече е наложена корекция, както и спазени ли са принципите на правната сигурност, доброто управление, защита на оправданите правни очаквания и пропорционалност?
Тълкувани и приложени ли са правилно разпоредбите на член 71, параграфи 2 и 3 и член 75 от Регламент 1698/2005, член 43 от Регламент 1974/2006 и член 24, параграф 2, буква б) от Регламент 65/2011 относно избора и контрола на допустимите разходи по мярка 125A?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС във връзка с членове 36 и 40 от Регламент 908/2014 относно обосновката на финансовите корекции и разглеждането на становището на органа по помирение?
Длъжно ли е Общият съд да се произнесе по твърдения за нарушение на принципа на пропорционалност при налагане на финансови корекции по мерки 321, 322 и 123A, съгласно член 76 от Процедурния правилник?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС по отношение на корекциите по ЕГТЕ и дали е налице изопачаване на съдържанието на обобщения доклад и недостатъчна мотивировка на решението на Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-933/19: Autostrada Wielkopolska/Комисия и Полша, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Нарушени ли са процесуалните права на получателя на помощта поради липса на възможност да представи становище по доводите на държавата членка и поради изопачаване на доказателствата и липса на мотиви?
Правилно ли е приложен критерият за частния оператор при преценката дали компенсацията представлява държавна помощ, включително по отношение на рисковете от инфлация, валутен курс, риска от неуспех на преговорите и съдебни спорове, както и избора на релевантни варианти и доказателства?
Спазено ли е задължението за мотивиране и упражнен ли е достатъчен съдебен контрол при анализа на равнището на възвръщаемостта (ВНВ) и доказателствената стойност на използваните проучвания?
Правилно ли е изчислен размерът на държавната помощ и изопачени ли са доказателствата относно методиката за определяне на компенсацията преди и след проверката от 2007 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-938/19: Energieversorgungscenter Dresden-Wilschdorf, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Трябва ли член 2, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба като член 2, параграф 4, изречение 1 от [TEHG], в съответствие с която и спрямо инсталация, получила разрешително съгласно [BImSchG], се прилага [СТЕ], доколкото това разрешително се отнася и за спомагателни съоръжения, които не отделят емисии на парникови газове?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
Следва ли от предвидените в изготвения от Комисията [образец за събиране на данни] и зададени на държавите членки критерии за изчисляване на коригираната квота [...] за топлинна енергия, внасяна от инсталации, за които не се прилага схемата за търговия с квоти за емисии, че същата тази квота следва да се прилага към общата топлинна енергия, произведена в инсталацията, за която се прилага [СТЕ], дори когато ясно може да се установи, че внасяната топлинна енергия е от един или няколко отделно отчитани топлинни потоци, които могат да бъдат идентифицирани, и/или от вътрешно потребление на топлинна енергия в инсталацията?
Трябва ли член 6, параграф 1, трета алинея от Решение 2011/278/ЕО да се тълкува в смисъл, че определящият топлинен процес на подинсталацията с топлинен показател се отнася до отрасъл или подотрасъл, за който в съответствие с Решение 2010/2/ЕС се счита, че е изложен на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, когато тази топлинна енергия се използва за производството на охладителна енергия, а охладителната енергия се потребява от инсталация, за която не се прилага схемата за търговия с квоти за емисии, в отрасъл или подотрасъл, който е изложен на значителен риск от изместване на въглеродни емисии?
Зависи ли приложимостта на член 6, параграф 1, трета алинея от Решение 2011/278/ЕО на Комисията от това дали охладителната енергия се произвежда в границите на инсталацията, за която се прилага схемата за търговия с квоти за емисии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-106/20: Гърция/Комисия, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като недопустимо основание за отмяна, изтъкнато за първи път в съдебното заседание, относно неправилното тълкуване на понятието „постоянно пасище“?
Изкривил ли е Общият съд доказателствата, представени от жалбоподателя, и спазил ли е изискванията за мотивиране при преценката на тези доказателства?
Правилно ли е Общият съд тълкувал и приложил разпоредбите относно условията за прилагане на еднократна корекция, принципите non venire contra factum proprium, ne bis in idem и принципа на пропорционалност, както и правилата за разпределение на доказателствената тежест и мотивиране на актовете на институциите на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-123/20: Ferrari, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.

Следва ли член 11, параграф 2 от Регламент № 6/2002 да се тълкува в смисъл, че публичното оповестяване на изображения на даден продукт, като публикуването на снимки на автомобил, може да доведе до публичното оповестяване на промишлен дизайн за част или компонент на този продукт, и — при утвърдителен отговор — доколко видимият външен вид на част от продукт по смисъла на член 3, буква а) от този регламент или на компонент на съставен продукт по смисъла на член 3, буква в) и член 4, параграф 2 от този регламент трябва да е самостоятелен спрямо продукта, разглеждан като цяло, за да може да се провери дали този видим външен вид е оригинален по смисъла на член 6, параграф 1 от същия регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 123450 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form