Дело C-938/19: Energieversorgungscenter Dresden-Wilschdorf, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Трябва ли член 2, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба като член 2, параграф 4, изречение 1 от [TEHG], в съответствие с която и спрямо инсталация, получила разрешително съгласно [BImSchG], се прилага [СТЕ], доколкото това разрешително се отнася и за спомагателни съоръжения, които не отделят емисии на парникови газове?

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
Следва ли от предвидените в изготвения от Комисията [образец за събиране на данни] и зададени на държавите членки критерии за изчисляване на коригираната квота [...] за топлинна енергия, внасяна от инсталации, за които не се прилага схемата за търговия с квоти за емисии, че същата тази квота следва да се прилага към общата топлинна енергия, произведена в инсталацията, за която се прилага [СТЕ], дори когато ясно може да се установи, че внасяната топлинна енергия е от един или няколко отделно отчитани топлинни потоци, които могат да бъдат идентифицирани, и/или от вътрешно потребление на топлинна енергия в инсталацията?

Трябва ли член 6, параграф 1, трета алинея от Решение 2011/278/ЕО да се тълкува в смисъл, че определящият топлинен процес на подинсталацията с топлинен показател се отнася до отрасъл или подотрасъл, за който в съответствие с Решение 2010/2/ЕС се счита, че е изложен на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, когато тази топлинна енергия се използва за производството на охладителна енергия, а охладителната енергия се потребява от инсталация, за която не се прилага схемата за търговия с квоти за емисии, в отрасъл или подотрасъл, който е изложен на значителен риск от изместване на въглеродни емисии?

Зависи ли приложимостта на член 6, параграф 1, трета алинея от Решение 2011/278/ЕО на Комисията от това дали охладителната енергия се произвежда в границите на инсталацията, за която се прилага схемата за търговия с квоти за емисии?