Regan
Съдия докладчик – Regan
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
1) В случай че при изпълнението на функциите си съдът извършва самостоятелна дейност по обработване, която попада в обхвата на член 6, параграф 1, буква д) и член 6, параграф 3 от ОРЗД, отговарят ли разпоредбите на член 92 от Основния закон [на Федерална република Германия] и на членове 138, 286, 355 и сл. от Гражданския процесуален кодекс) [в приложимата към спора по главното производство редакция] на изискването за законоустановеност, което следва от член 8, параграф 2 и член 52, параграф 1 от [Хартата] и от член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД, ако дейността по обработване при изпълнението на съдебни функции е свързана с намеса в основни права на една от страните или на трето лице?
2) а) Може ли при обработването на данни, и по-специално на лични данни, национален съд да се позове на обстоятелството, че това обработване му е разрешено на основание член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД, или единственото основание за дейност по обработване при изпълнението на съдебни функции са членове 6 и 9 от ОРЗД?
б) Ако член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД по принцип може да бъде правно основание за дейност по обработване при изпълнението на съдебни функции,
aa) важи ли това и в случаите, в които първоначалното събиране на тези данни не е извършено по законосъобразен начин от едната страна в производството или от трето лице?
бб) води ли, в съответствие с общо приложимия принцип на добросъвестност (член 5, параграф 1, буква а) от ОРЗД), обработването на първоначално незаконосъобразно събрани данни до ограничаване, чрез вторичното право, на обработването при изпълнението на съдебни функции в смисъл, че член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД е приложим само при определени условия или в определени граници?
вв) трябва ли разпоредбата на член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД да се разбира в смисъл, че е изключена забраната съдът да използва първоначално незаконосъобразно получени данни — т.е. че тези данни трябва да се използват от съда — винаги, когато първоначалното събиране на данни не е извършено по прикрит начин и е използвано, за да се докаже умишлено неизпълнение на задължения?
3) Независимо дали обработването на данни при изпълнението на съдебни функции попада в обхвата на член 17, параграф 3, буква д) от ОРЗД или на член 6, параграф 1, първа алинея, буква в), респ. д), член 6, параграф 3 и член 9 от ОРЗД, или на други разпоредби от правото на Съюза:
а) трябва ли необходимостта съдилищата да извършват цялостна проверка на пропорционалността и претегляне на критериите, да се изведе от предвидените в правото за защита на данните принципи на необходимост и свеждане на данните до минимум съгласно член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата и член 5, параграф 1, буква а) от ОРЗД, по-специално по отношение на обработването на данни, които първоначално са били събирани или съхранявани незаконосъобразно?
б) Какви последици има член 5, параграф 1, буква д) от ОРЗД, който предвижда, че лични данни могат да се съхраняват за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват, върху последващата дейност по обработване на данни, извършвана при изпълнението на съдебни функции, и по-специално в случаите, когато:
– първоначалното събиране на данни е обслужвало други цели, или
– първоначалното незаконосъобразно събиране на данни е извършено отдавна, или
– незаконосъобразното съхранение е продължило дълго време, или
– незаконосъобразното събиране на данни се отнася до данни, които са били съхранявани — евентуално незаконосъобразно — преди дълго време, или
– органът или лицето, който/което събира или обработва данните, се е задължил/о едностранно или по силата на индивидуален или колективен трудов договор да ги изтрие в определен срок, но не е направил/о това?
в) Следва ли от правото на Съюза, и по-специално от член 8 от Хартата и от член 6, параграф 1, първа алинея, буква в), респ. д), член 6, параграф 3 и член 9 от ОРЗД, че националният съд може да използва получени в нарушение на правата на личността доказателства само ако страната, която носи тежестта на доказване, има оправдан интерес, който надхвърля обикновения интерес от доказване, или правото на Съюза не предвижда такива изисквания и правилата в това отношение съответно са въпрос на националния правен ред?
г) Следва ли от член 47, втора алинея от Хартата — който гарантира правото на ефективни правни средства за защита, и по-специално на справедлив съдебен процес, съгласно което страните в гражданското производство по принцип трябва да са в състояние да обосноват в достатъчна степен целта на търсената правна защита и да представят съответни доказателства — че обработването от съда на незаконосъобразно събрани от работодателя лични данни на служителя ищец може да се приеме в тесен смисъл за нецелесъобразно и непропорционално само ако се окаже, че събирането на данни е от гледна точка на правото на Съюза тежко нарушение на членове 7 и 8 от Хартата и ако налагането на работодателя на други възможни санкции (напр. на задължение за обезщетение по член 82 от ОРЗД или на административни наказания „глоба“ или „имуществена санкция“ по член 83 от ОРЗД) е напълно недостатъчно, или обработването може да бъде нецелесъобразно и непропорционално дори и при наличие на други, не толкова тежки нарушения на разпоредбите за защита на данните при първоначалното събиране на данни?
д) Трябва ли, когато решава дали в дейността по обработване на данни при изпълнението на съдебните си функции да използва първоначално събраните от едната страна или от трето лице данни, съдът да вземе предвид дали лицето, събрало данните, е спазило задълженията си за предоставяне на информация по член 13 от ОРЗД
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, при какви условия и по какви критерии съдът трябва да вземе предвид това?
е) Включва ли и личните данни на трети лица изискването при обработването на лични данни съдът да спазва ОРЗД и Хартата
Как евентуално нарушение на разпоредби за защита на данните, извършено по отношение на трети лица при първоначалното събиране на данни, се отразява на последващото обработване на данни при изпълнението на съдебни функции в спор между две страни
Може ли едната от страните да се позове на нарушение, което е извършено по отношение не на нея, а на трети лица, или това не е възможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентният орган на приемащата държава членка да приеме решение, с което се отказва предоставянето на производно право на пребиваване на негова територия на гражданин на трета държава, родител на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, което никога не е пребивавало в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с мотива че гражданинът на трета държава има право на пребиваване в друга държава членка, когато този орган не е проверил предварително дали семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, би могъл да продължи в другата държава членка и дали преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес, и налага ли тази разпоредба на въпросния гражданин на трета държава да бъде признато производно право на пребиваване на територията на държавата членка, на която е гражданин детето и в която то пребивава с двамата си родители, когато семейният живот, който детето води с двамата си родители, от които зависи, не би могъл да продължи в посочената друга държава членка и/или преместването му в същата държава членка би било против неговия висш интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане за признаване на влязла в сила чуждестранна осъдителна присъда, има дискреционното правомощие, а не чак задължението, да откаже да признае присъдата, когато установи, че съдебният процес, вследствие на който е постановена тази присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909?
Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР и член 9, параграф 1, буква и) и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР трябва ли да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане да разпореди предаване въз основа на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на присъда, когато са налице едновременно условията да се разпореди предаване на осъденото лице на осъждащата държава, и предпоставките да се откаже предаване, като се разпореди изпълнение на наказанието на територията на изпълняващата държава, има правомощието да откаже предаването, да признае присъдата и да разпореди изпълнението ѝ на своя територия, дори ако съдебният процес, вследствие на който е постановена признатата присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли приложимият от 8 ноември 2024 г. член 3 от Регламент 2024/1083 да бъде приложен от национален съд след 8 ноември 2024 г., като се има предвид, че медийното съобщение в основата на спора е публикувано на 17 март 2024 г?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, следва ли член 3 от Регламент 2024/1083 във връзка с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, гарантирано с член 11 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че в случаите на препечатка от медийно съдържание, публикувано под редакционна отговорност в друга държава членка, възложената „по правило“ върху медийното издание тежест на доказване на фактите, съдържащи се в препечатаното медийно съдържание, е в разрез с изискванията на посочения член 3?
При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос, в съответствие ли е с правото на Съюза, и по-специално с член 11 от Хартата, национална съдебна практика, съгласно която медийно издание може да представи съдържание, публикувано от друго медийно издание в друга държава членка, само ако може да докаже истинността на препечатаното информационно съдържание, дори когато в медийното съобщение е посочено ясно, че става въпрос за препечатано информационно съдържание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Отговаря ли на изискванията на член 9, параграф 1, буква и), подточка i), първо тире от Рамково решение 2008/909/ПВР призовката, връчена на представител в страната, който е упълномощен от осъденото лице да получава подлежащите на връчване документи?
Трябва ли член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение 2008/909/ПВР да се разбира в смисъл, че към момента на упълномощаването съдебният процес следва вече да е насрочен и съответното лице да е уведомено за насрочената дата, или е достатъчно съответното лице да упълномощи или да потвърди упълномощаването, знаейки със сигурност, че ще се проведе съдебен процес?
Съвместимо ли е с предимството на правото на Съюза, че в член 84b, параграф 1, точка 2 от IRG германският законодател е уредил задочното осъждане като абсолютно основание за недопустимост на искането за изпълнение, въпреки че в това отношение член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909/ПВР предвижда само факултативно основание за отказ?
Може ли съответното лице да се откаже от защитата, която произтича от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение 2008/909/ПВР, и така да даде възможност за изпълнение на задочна присъда дори когато не са изпълнени условията, предвидени в член 9, параграф 1, буква и), подточки i), ii) и iii) от това рамково решение
Представлява ли такъв отказ искането за изпълнение в държавата по произход, отправено до компетентния орган на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 3, точка 6 и член 11, параграф 2 от Директива 2008/115 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която по принцип предвижда налагане на забрана за влизане с неограничена продължителност на лице, чието право на пребиваване е прекратено и по отношение на което е издадено решение за връщане, тъй като лицето представлява терористична заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
В обхвата на член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/343 попада ли национална правна уредба, която допуска задържане на обвиняем единствено с цел да се гарантира ефективното упражняване на правото му да присъства на съдебния процес, след като той се е възползвал от възможността да не се явява на съдебните заседания?
Подлежи ли подобна национална правна уредба на контрол за съответствие с разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Какви са изискванията за допустимост на искане за допускане на касационна жалба в производства, свързани с решения на независимите апелативни състави на EUIPO, относно значимостта на повдигнатите въпроси за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.