Regan
Съдия докладчик – Regan
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801, с оглед на целите, определени в съображения 2 и 41, член 1, буква а) и член 4, параграф 1 от тази директива, да се тълкува в смисъл, че е съвместимо със свободата на преценка на държавите членки, предоставена с тази разпоредба, национална практика, съгласно която, за да се приеме, че заявителят, гражданин на трета държава, който възнамерява да участва в доброволческа дейност, разполага със средства за издръжка — след като е доказал, че негов роднина, който не се счита за член на семейството, може да предостави и предоставя от своя законно придобит доход чрез редовни преводи необходимите средства за издръжка, които са достатъчни за издръжката на заявителя и за неговото връщане — се изисква като допълнително условие този заявител да уточни дали получената сума представлява доход или имущество и освен това да докаже с документи правното основание за получаването на този доход или имущество и това че може окончателно и неограничено да се разпорежда със средствата или с имуществото като със свои?
С оглед на принципа на предимство на правото на Съюза, на принципа на справедливо третиране по член 79 ДФЕС, на принципа на свободно пребиваване, прогласен в член 45 от Хартата, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, както и с оглед на съображения 54 и 61 от Директива 2016/801, и по-специално на принципа на правна сигурност, от значение ли е за отговора на първия преюдициален въпрос обстоятелството, че като цяло националната правна уредба, която урежда разрешенията за пребиваване, не предвижда посочените в първия преюдициален въпрос условия, съответно такива условия са въведени не от законодателя, а при прилагането на правото от върховния съдебен орган на държавата членка, което следва да служи като задължителна съдебна практика?
Предвид обстоятелството, че при прилагането на националното право с цел да се констатира наличието на достатъчно средства за издръжка са необходими също и декларацията и документите във връзка с посочените по-горе изискуеми условия, трябва ли в разглеждания случай член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801 — с оглед на установеното в член 79 ДФЕС задължение за справедливо третиране, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, на изискването за правна сигурност, споменато в съображение 2 от Директива 2016/801, и на посоченото в съображения 41 и 42 от тази директива по отношение на процесуалните гаранции — да се тълкува в смисъл, че съвместима с правната уредба е само практика на държава членка, съгласно която от заявителя се изисква, след като бъде предупреден за съответните правни последици, да декларира и докаже по непротиворечив и последователен начин изпълнението на счетените за необходими допълнителни условия, а заявлението за разрешение за пребиваване може да бъде отхвърлено поради недоказване на изпълнението на въведените със съдебната практика условия, единствено ако съответно са спазени правата на заинтересованото лице и процесуалните гаранции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какво е съдържанието на понятието „право на държава членка“ по членове 8 и 10 от Директива 2016/680 по отношение на минималните условия за събиране, съхранение и изтриване на биометрични и генетични данни и може ли съдебната практика да се квалифицира като такова право?
Дали е допустимо съгласно член 6 и член 4, параграф 1, буква в) във връзка с член 10 от Директива 2016/680 национално законодателство, което позволява безразборно събиране на биометрични и генетични данни за всички лица, срещу които е образувано производство за умишлено престъпление или които са заподозрени в такова?
Допуска ли член 4, параграф 1, буква д) от Директива 2016/680 национална уредба, при която необходимостта от продължаващо съхранение на биометрични и генетични данни се преценява въз основа на вътрешни правила без максимален срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалните запитвания от националния съд?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по разноските при прекратяване на производството пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в), както и във връзка с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 55-1 от френския Наказателно-процесуален кодекс, която предвижда системното снемане на самоличността (дактилоскопиране и фотозаснемане) на лицата, по отношение на които има едно или няколко основания да се подозира, че са извършили или са се опитали да извършат престъпление?
2) Трябва ли член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в), както и във връзка с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 55-1 от френския Наказателно-процесуален кодекс, която не предвижда задължение за компетентния орган да мотивира по подходящ начин във всеки конкретен случай абсолютната необходимост от снемането на самоличността?
3) Трябва ли член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в), както и във връзка с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 55-1 от френския Наказателно-процесуален кодекс, която позволява самостоятелно да бъде наказателно преследвано и осъдено лице, което е отказало да се подчини на действия по снемане на самоличността, дори ако това лице не е наказателно преследвано или осъдено за престъплението, на което се основава мярката за снемане на самоличността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли Рамково решение [2008/947] да се тълкува в смисъл, че ако в рамките на оставяне на разположение в [Кралство] Белгия се постанови съдебно решение за освобождаване на осъденото лице под наблюдение при специални условия и ако това съдебно решение заедно с посоченото в Рамковото решение удостоверение бъде препратено от компетентния белгийски орган на компетентния нидерландски орган, [Кралство] Нидерландия трябва да признае и изпълни съдебното решение, като по-специално следи за правилното прилагане на специалните условия, отчитайки факта, че осъденото лице е нидерландски гражданин и желае да се върне в Нидерландия?
Това важи ли и ако като специално условие е разпоредено стационарното лечение на осъденото лице в Нидерландия заради сексуалните му проблеми и преместването му от затвора в нидерландско заведение от затворен тип?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 във връзка с член 12, второ и четвърто тире от Директива 97/67 да се тълкува в смисъл, че не допуска доставки на пощенски услуги, извършвани в съответствие с отделни договори от носител на индивидуална лицензия за извършване на универсалната пощенска услуга, да се ползват от предвиденото в този член освобождаване от ДДС, когато са изпълнени едно или няколко от следните условия:
– събирането и доставянето на пощенските пратки са от/до адреса на клиента или в предварително договорено с клиента време,
– услугите се извършват, без да е доказано, че така договорената цена покрива разходите по извършването,
– услугите се извършват при условия, различни от утвърдените от националния орган, определен в съответната държава членка като регулаторен орган за универсалната пощенска услуга, или от предвидените в нормативите относно универсалната пощенска услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Изисква ли член 34 от Директива [2016/801], тълкуван самостоятелно или във връзка с членове 7, 14[, параграф 1] и 47 от [Хартата], както и с принципа на ефективност, и в светлината на преследваната от [тази] директива цел за засилване на предоставените на гражданите на трети държави процедурни гаранции и [за насърчаване] на пристигането на чуждестранни студенти в Европейския съюз
[a]) да бъде предоставена на чуждестранните студенти извънредна възможност за обжалване при условията на изключителна спешност, когато те са доказали, че са положили цялата дължима грижа и че спазването на необходимите срокове за провеждане на производство по общия ред (за спиране на изпълнението/отмяна) би могло да попречи на съответния учебен процес?
При отрицателен отговор на този въпрос, трябва ли да се отговори отрицателно и когато липсата на решение в кратък срок създава опасност засегнатото лице да пропусне безвъзвратно една учебна година?
[б]) да бъде предоставена на чуждестранните студенти извънредна възможност за обжалване при условията на изключителна спешност, когато те са доказали, че са положили цялата дължима грижа и че спазването на необходимите срокове за провеждане на производство по общия ред (за спиране на изпълнението/отмяна) би могло да попречи на съответния учебен процес, като в рамките на това обжалване да могат едновременно със спирането на изпълнението да поискат постановяването на други временни мерки, за да се гарантира закрепеното в [член 5, параграф 3 от посочената директива] ефективно право да се получи разрешение, когато общите и специалните условия са изпълнени?
При отрицателен отговор на този въпрос, трябва ли да се отговори отрицателно и когато липсата на решение в кратък срок създава опасност засегнатото лице да пропусне безвъзвратно една учебна година?
[в]) правното средство за защита срещу решение, с което се отказва издаването на виза, да позволява на съда да замени преценката на административния орган със своя и да измени решението на този орган, или е достатъчен контрол за законосъобразност, който дава възможност на съда да санкционира незаконосъобразност, по-специално явна грешка в преценката, като спре изпълнението или отмени решението на административния орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Обхваща ли изразът „свързано с престъпление производство, което може да доведе до конфискация на имущество и без осъдителна присъда“ по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент 2018/1805 и наказателно производство, приключило с оправдателна присъда?
2) Обхваща ли изразът „свързано с престъпление производство, което може да доведе до конфискация на имущество и без осъдителна присъда“ по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент 2018/1805 и наказателно производство, приключило с оправдателна присъда заедно с акт за конфискация на определено имущество в качеството му на противоправна имуществена облага, набавена с друго престъпление, а не с престъплението, по повод на което е постановена оправдателната присъда, в чието извършване са участвали не подсъдимите, а лица, срещу които не е повдигнато обвинение?
3) Противоречи ли на Регламент 2018/1805, член 1, параграф 2 от него и член 47 от Хартата признаването на акт за конфискация, постановен в наказателно производство, в което засегнатото лице по смисъла на член 2, точка 10 от същия регламент
– не е призовано да участва във всички фази на наказателното производство;
– не е уведомено за правото на адвокат през цялото производство;
– е получило не пълния текст на присъдата, в която се съдържа актът за конфискация, на разбираем за него език, а само откъси от нея и не е обжалвало така връчената присъда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.